Определение по дело №72/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 05.02.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 05.02.2020 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00072 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Д.А.Ш. против решение № 1548/05.11.2019 г. по гр. д. № 2818/2019 г. на РС – П., с което по предявените от „Стройрент“ ЕООД срещу Д.А.Ш. искове по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лева, заявен като частичен иск от сумата по Записа на заповед в размер на 54 143. 99 лева, в качеството й на авалист по запис на заповед от 22.05.2017 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по гр. д. №8704/2018г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2018 г., датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с утвърдената съдебна практика. Първоинстанционното решение е изградено на неправилни правни изводи, като не са обсъдени обективно всестранно и пълно всички съществени обстоятелства и доказателства по делото. Сочи се, че РС неправилно е определил каузалното правоотношение, което е обезпечено с авалирания от ответника запис на заповед от 22.05.2017 г., издаден от "Телеком Сервиз България" ЕООД - в несъстоятелност с ЕИК *********, като се твърди злоупотреба с право, тъй като ищецът претендирал от авалиста на записа на заповед повторно удовлетворяване по менителничното задължение, въпреки че обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение вече е погасено. Записът на заповед е издаден единствено за обезпечение на конкретни задължения, произтичащи от споразумение от 22.05.2017 г. между „Стройрент“ ЕООД и Телеком Сервиз, за което освен всичко останало, свидетелства и волята на страните в т. 6 от споразумението, както и стойността на самия запис на заповед  - описано, че за обезпечаване изпълнението на задължението по споразумението, Телеком Сервиз издава в полза на Стройрент запис на заповед за сумата от 54 143, 99 лева. По силата на споразумението дългът на Телеком Сервиз към Стройрент от общо 46656 лв., формиран по фактури за наем на строително оборудване, е бил разсрочен, като същевременно е бил определен и план за неговото погасяване, описан в чл. 2 от споразумението – на две вноски от по 23328 лв. В тази връзка оспорва извода на съда, че записът на заповед обезпечава не само задълженията за изплащане на сумата по споразумението, съобразно погасителния план, но служи и като обезпечение на цялото търговско правоотношение между Телеком Сервиз и Стройрент, в частност - на задълженията по договора за наем на строително оборудване от 19.08.2016г. между Телеком Сервиз и Стройрент, като навежда оплакване, че съдът не е отчел чл. 15 от договора за наем на строително оборудване от 19.08.2016г. Изразено е несъгласие с извода на съда за дължимост на сумата по процесния запис на заповед с твърдението, че същият е в противоречие със събраните по делото доказателства, установяващи погасяване на изискуемите задължения по обезпечените със записа на заповед единствено задължения по споразумението от 22.05.2017 г. в пълен размер. За факта, че записът на заповед е издаден единствено с цел обезпечаване на задължението по споразумението и че Стройрент е било наясно с този факт, са представени и писмени доказателства към отговора- платежни нареждания от 31.05.2017г. и 27.06.2017г. за заплащане на два пъти на сумите от по 23328 лв., съгласно погасителния план на задължението по споразумението. Изведен е извод, че с погасяването на дълга по каузалното правоотношение отпадала и нуждата от неговото обезпечаване чрез абстрактен менителничен ефект и претендирането на плащане по запис на заповед е класически случай на злоупотреба с право и недобросъвестност на приносителя на ценната книга, който се възползва от абстрактния характер на записа и желае да подмени каузата на ефекта, за да получи плащане по други вземания, които не са обезпечени и покрити от процесната ценна книга. Иска се отмяна на решението включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в тежест на ответника, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.03.2020 г. от 09,45 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.