РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
Председател:
Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 938 по описа за
2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът С.П.М. чрез упълномощен адвокат твърди, че работи
при ответника „Текстил Груп“ ООД гр.Кърджали на длъжност „ръководител група
транспорт“ с основно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. по безсрочен
трудов договор N 257/01.04.2016г., прекратен от
18.03.2019г. на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ, след отправено от нея писмено
искане на 21.01.2019г. за прекратяването му поради придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст.Твърди, че по време на действие на договора не
са й изплатени в пълен размер полагащите й се нетни трудови възнаграждения за
месеци януари, февруари и март 2019г. в размер съответно от 156.53 лв., 40.49
лв. и 30 лв., а при прекратяване на трудовия й договор не й е изплатено
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.2 от КТ в размер на 30
лв. за три дни, обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 50 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. - 5 дни и
за 2019г. - 3 дни, както и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 800
лв..Твърди, че трудовото възнаграждение ответникът следвало да й заплаща на
всяко последно число на месеца, следващ този, за който е дължимо, а
претендираните обезщетения при прекратяване на договора, с оглед на което
релевира, че същият дължи мораторни лихви от 20 лв. за забавата да й изплати
процесните суми.В съдебно заседание ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа
исковете, изменя ги по размер и претендира за уважаването им в изменените
размери.
Ответникът „Текстил Груп“ ООД
гр.Кърджали с отговора на исковата молба оспорва предявените искове чрез
упълномощен адвокат като неоснователни, при възражение, че не
дължи процесните суми и не става ясно как ищецът
формира тези суми, и при
възражение, че през процесния период ищецът не изпълнява точно и добросъвестно
трудовите си задължения и злоупотребява с доверието на работодателя, поради
която причина ответникът не дължи плащане на възнагражденията и съответно и на
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск. В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен адвокат
претендира за отхвърляне на исковете.
Районният съд като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
приема следното:
Предявените
искове са по чл.124 и сл. от КТ, чл.224 от КТ, чл.222, ал.3
от КТ и чл.220, ал.2 от КТ, вр с чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД.
Ищецът работи при ответника по трудов договор N 257/01.04.2016г., сключен за изпълнение на длъжността „счетоводител“, клас професии: аналитични
специалисти, със срок на изпитване, при пълно работно време, с основно месечно
трудово възнаграждение от 650 лв. и определено към сключване на трудовия
договор допълнително трудово възнаграждение за клас професионален опит 15 % в размер
на 97.50 лв., до прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед на
управителя на ответника с N 15/18.03.2019г. за професия: ръководител група
транспорт, звено администрация, считано от 18.03.2019г., на основание чл.325,
ал.1 т.1, вр. чл.326 от КТ и молба- предизвестие с вх. N 02/21.01.2019г., при уговорен с
трудовия договор срок за предизвестие от 60 дни.В заповедта не е посочено за
коя изпълнявана длъжност се прекратява правоотношението, а само професията/
ръководител група транспорт/.В заповедта е посочено да се изплати на ищеца обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск от 5 работни дни за 2018г. и 3 работни дни за 2019г., и
обезщетение по чл.222 от КТ за неспазен срок на предизвестието за 3 дни.По искане на ищеца ответникът е
задължен да представи по делото трудовото досие на ищеца, което задължение
ответникът не изпълнява, в т.ч. и след повторно задължаване.Възражението на
ответника едва в писмената защита, че ищецът претендира неоснователно
процесните суми за изпълнявана до прекратяване на трудовото правоотношение
длъжност ръководител група транспорт, тъй като трудовият договор с ищеца е
сключен за изпълнение на длъжността счетоводител, е както преклудирано, тъй
като не е заявено в срока по чл.131 ГПК, така и неоснователно, тъй като
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не свидетелства за
изпълняваната от ищеца длъжност към прекратяване на трудовото правоотношение, и
сам ответникът засвидетелства като автор на заповедта чрез представляващия го
управител професията „ръководител група транспорт“.Заповедта има
доказателствена сила срещу издателя си, който своевременно не е въвел в процеса
довод за несъответствие на съдържанието на документа с обективната
действителност, което съдържание може да се опровергава с други писмени
доказателства по арг. от чл.164, ал.1 т.6 от ГПК, защото не се ползва с
материална доказателствена сила, но за което опровергаване ответникът сам се е
поставил в невъзможност поради неизпълнение на задължението му да представи
като доказателство по делото трудовото досие на ищеца.Съдържанието на
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не обвързва съда
относно верността му и той може да не го зачете и без изрично оспорване
съобразно другите доказателства по делото, но такива конкретно относно
заеманата от ищеца длъжност към 18.03.2019г.
не са събрани, и то при липса на спор, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено по сключения на 01.04.2016г. трудов договор и спорът е
налице ли е неизпълнение на задълженията на ответника по време на действието му,
както и след това, с оглед последиците на прекратяването му.
От основното заключение на ССчЕ се установява, че поради придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст ищецът е депозирала пред ответника
писмено искане с вх. N 02/21.01.2019г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение, след което то е прекратено, считано от 18.03.2019г. със Заповед
с N
15/18.03.2019г., издадена на основание чл.325, ал.1 т.1
от КТ.Последното получено от ищеца БТВ е за м.февруари 2019г., което според
начисленията във ведомостите за заплати при ответника и определено съгласно
чл.228 от КТ е в размер на 405.80 лв..За определянето му вещото лице взима
трудовите възнаграждения с постоянен характер-основна работна заплата и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съобразно броя
на работните дни от месеца независимо, че през м.февруари 2019г. ищецът не е
отработила пълен работен месец поради отпуск за временна неработоспособност.Вещото
лице констатира, че за 2018г. и за 2019г. ищецът има неизползван платен годишен
отпуск съответно от пет и три работни дни, за които нетният дължим размер
възлиза на 146.09 лв. и по ведомост ответникът е начислил такова от 140
лв.Размерът на обезщетението за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовия договор експертизата определя в брутен размер от 60.88 лв. за три
работни дни с оглед датата на депозиране на искането на ищеца на 21.01.2019г. и
датата на прекратяване на правоотношението 18.03.2019г., и същото в този му
размер е начислено от ответника по ведомост през м.март 2019г., който е
начислил дължимия по чл.42 от ЗДДФЛ данък, при което нетният размер на
обезщетението е 54.79 лв.Експертиза установява, че ищецът работи при ответника
от 01.04.2016г. и до прекратяване трудовото правоотношение има трудов стаж при
ответника по-малко от 10 години и съответно право на обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ в размер на две брутни заплати, възлизащи на 811.60 лв., за
изплащането на които вещото лице не констатира подадено от ищеца заявление от
ответника.По отношение на претендираните от ищеца нетни трудови възнаграждения
експертизата констатира, че първоначално по ведомост за заплати за м.януари
2019г. са начислени 584.60 лв. БТВ и 428.05 лв. НТВ, за м.февруари 2019г.
190.01 лв. БТВ и 126.21 лв. НТВ, които са изплатени изцяло чрез превод за аванс
заплата по банкова сметка ***.02.2019г., нареден от „Герис Консулт“ ЕООД
–довереник на ответника по договор за поръчка от 01.03.2018г., с който
последното като доверител възлага на довереника да приема и да прави плащания
от негово име и за негова сметка, тъй като впоследствие БТВ на ищеца е
коригирано на основание Заповед N 14А/10.12.2018г. във връзка с чл.6, ал.12 от
Вътрешните правила за работна заплата на ответника с приспадане на сума от 133
лв. премии, след което НТВ за м.януари 2019г. е 308.35 лв. и с платената сума
за аванс от 600 лв. са платени както то, така и това за м.февруари 2019г. от 126.21
лв. и сумата до 600 лв., в размер на 165.44 лв. е надплатена и същата вещото
лице приспада от другите претендирани от ищеца суми за обезщетения в два
възможни варианта, с оглед на които определя дължими от ответника на ищеца суми
в нетен размер от 9.05 лв. за обезщетение по чл.220 от КТ и 146.09 лв. за
обезщетение по чл.224 от КТ /първи вариант/ или 35.14 лв. обезщетение по чл.224
от КТ /втори вариант/, а в съответствие с това определя и обезщетението за
забава в размер на законната лихва.В съдебно заседание вещото лице сочи, че
основното трудово възнаграждение на ищеца е 650 лв., за м.февруари 2019г.
ищецът има 6 работни дни, в останалото време е в отпуск по болест, както и в
такъв е през м.март 2019г., в който няма отработени дни; начислената на ищеца
през м.януари 2019г. премия от 133 лв. е коригирана впоследствие, след прекратяване
на правоотношението на ищеца, със заповед на ответника и с подадена справка за
корекция в НАП, основанието за която корекция е издадена заповед от м.декември
2018г., че премии не се изплащат на администрацията.Заключението, при
изслушването му в съдебно заседание, е оспорено от ищеца като непълно, и по
допуснатата допълнителна задача за изчисляване на претендираните суми съобразно
трудовия договор между страните и сравняването им в табличен вид с начислените
по ведомост за заплата, вещото лице дава допълнително заключение както следва:
уговореното съобразно трудовия договор възнаграждение е основна работна заплата
от 650 лв. и 15 % допълнително възнаграждение за професионален опит, с
увеличение 0.6 % за всяка година трудов стаж, възлизащо на 759.20 лв., от
което 650 лв. ОРЗ и 109.20 лв. ДТВ, при
което БТВ за м.януари 2019г е 690.20 лв., а нетното е 535.59 лв. за 16 работни
дни, 1 ден платен годишен отпуск и 5 дни отпуск по болест; за м.февруари 2019г.
БТВ е 341.64 лв., а нетното е 276.50 лв. за 6 работни дни и 14 дни отпуск по
болест, при платена на 14.02.2019г. сума от 600 лв. за аванс заплата, като
начисленията по ведомост са съобразно сумите по основното заключение преди
посочената в същото корекция за премия от 133 лв., за която не са налични документи
за начисляването й.Обезщетението по чл.220 от КТ съобразно уговореното трудово
възнаграждение е в нетен размер 102.49 лв., това по чл.224 от КТ е 273.31 лв.,
а това по чл.222, ал.3 от КТ е 1 518.40 лв., като от заплатата за м.януари
2019г. е удържан надплатения на 14.02.2019г. аванс от 600 лв. по фиш за
м.януари 2019г. с приспадане от ответника, посочено във фиша, и прихванато от
ответника от дължимото за м.февруари 2019г. възнаграждение със сумата 126.21
лв., явяваща се надплатена сума, след което според ведомостите на ответника
остава надплатена сума от 45.74 лв., с оглед на което експертизата приема, че
възнаграждението за м.януари 2019г. е платено, а това за м.февруари е дължимо в
размер от 212.09 лв.
Допълнителното заключение на ССчЕ не е оспорено от страните по реда на
чл.200, ал.3 от ГПК.
След приемането на заключението на ССчЕ, по искане на ищеца е допуснато
изменение на размера на исковете както следва: намаление на иска за неплатено нетно трудово възнаграждение за м.01.2019г.
от сумата 156.53лв. на сумата 68.59лв.; увеличение на иска за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м.02.2019г. от сумата 40.49лв. на 276.50лв.;
увеличение на иска по чл.220, ал.2 от КТ за обезщетение за неспазено
предизвестие от сумата 30лв. на сумата 102.49лв.; увеличение на иска по чл.224
от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от сумата 50 лв. на
сумата 273.31 лв.; увеличение на иска по чл.222, ал.3 от КТ от сумата 800 лв.
на сумата 1 518.40 лв.; увеличение на иска за обезщетение за забава от сумата
20 лв. на сумата 69.44 лв., представляваща общия сбор на претендираните
обезщетения за забава върху неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, процесни по делото, считано от
последното число на следващия месец, за който същите са дължими, до подаване на
исковата молба в съда 14.07.2019, включително.
Установените от заключението на вещото лице
начисления по ведомост на трудови възнаграждения, дължими от ответника на ищеца,
за процесния период, опровергават възражението на ответника, че ищецът не изпълнява
трудовите си задължения, освен през работните дни, в които ползва отпуск за
временна неработоспособност и платен годишен отпуск, както и това за злоупотреба с доверието на работодателя.
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя-на негови близки или на влог в посочена от него банка,
а съгласно чл.271, ал.1 от КТ работникът или служителят не е длъжен да връща
сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение,
които е получил добросъвестно.
При изчисляване размера на обезщетенията по КТ за база се взема брутното
трудово възнаграждение, получено за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго
не е предвидено в чл.228 от КТ.Съобразно правилата на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата/НСОРЗ/-чл.17, ал.1, в брутното трудово
възнаграждение в случаите на чл.228 от КТ се включва основната работна заплата
за отработеното време, възнаграждението над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен
акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, и други изрично
изброени възнаграждения в т.4-7.В чл.15 от НСОРЗ, като допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат
за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален
опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно
заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното
време.Следователно, в брутното трудово възнаграждение се включват основното
трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер-предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във
вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния
трудов договор.Целевата награда и месечната премия поради предназначението си
да стимулира трудовото участие и да наградят показан висок резултат не спадат
към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
Към исковата молба е приложено Писмо до ищеца от Дирекция „Инспекция по
труда“ за извършена на ответника проверка по сигнали на ищеца от 18.04.2019г.
за неизплащане на възнаграждения и обезщетения, както и за неправилно изчислени
и начислени във ведомостите за заплати трудови възнаграждения за процесните
месеци на 2019г., видно от което е установено, че на ищеца е платена от
ответника по банков път не само сумата от 600 лв. на 14.02.2019г., но и сумите
149.52 лв. на 29.03.2019г. за начислени дължими суми за възнаграждение за
м.февруари 2019г. и 110.53 лв. на 23.04.2019г. за начислени дължими суми за
обезщетение по чл.220 от КТ/60.88 лв./ и по чл.224 от КТ/140 лв./ за
неизползван платен годишен отпуск, след направени удръжки.
Съобразно сключения на 01.04.2016г. трудов договор нетното трудово възнаграждение
за м.януари възлиза на 535.59 лв., а съобразно начисленията по ведомост 428.05
лв., при което предвид неоспореното и установеното от експертизата плащане на
сумата 600 лв. като аванс заплата за м.януари 2019г. на 14.02.2019г. по банкова
сметка ***, следва да се приеме, че дължимото нетно трудово възнаграждение за
м.януари 2019г., предметът на което не обхваща сочената от вещото лице
начислена и впоследствие отчислена премия, е изцяло заплатено, и искът за
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.януари 2019г. в намаления му
размер от 68.59 лв. е изцяло погасен поради плащане преди предявяването му на
15.07.2019г., при което недължимо е и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 01.03.2019г., предвид неоспореното от ответника твърдение на
ищеца в исковата молба, че трудовото възнаграждение ответникът изплаща на ищеца
на всяко последно число на месеца, следващ този, за който е дължимо
възнаграждението.За дължимо за м.януари 2019г. съдът приема нетното трудово
възнаграждение в размер на 535.59 лв., тъй като начисленията по ведомост на
ответника са несъответни на уговореното с трудовия договор, при неоспорването
му от ответника и липса на възражение за изменение на уговорките за размера на
основното и допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, което се установява и от констатациите на извършената по жалба на ищеца
проверка на ответника от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, за резултатите,
от която ищецът е уведомен с писмо, в което така както и от вещото лице, е
посочено, че ищецът работи по основен трудов договор при ответника и по
допълнителен трудов с довереник на ответника-„Герис консулт“ ЕООД, пред които
ищецът паралелно отправя искане за прекратяване на правоотношенията поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Нетното трудово
възнаграждение за м.февруари 2019г.
съобразно трудов договор е 276.50 лв., а съобразно начисление по
ведомост е 126.21 лв.С отговора на исковата молба ответникът не заявява
материално-правно прихващане със свое вземане към ищеца с претендираните от
ищеца процесни вземания, настъпило до изтичане на срока за отговор по чл.131 от ГПК, нито съдебно прихващане до приключване на съдебното дирене/чл.371 от ГПК и
т. 4 на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, при което предметът на делото не включва сочените от вещото лице обстоятелства
по неправилно начисляване на премия и коригиране на същата едва след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, каквато премия не е и
елемент на претендираните от ищеца нетни трудови възнаграждения.За последващо
платените суми, както и за тази над сумата 535.59 лв. до платения на
14.02.2019г. аванс от 600 лв., възлизаща на 64.41 лв., приложение следва да намери
правилото на чл.272, ал.1 т.1 от КТ, тъй като експертизата установява, че
плащането на сумата 600 лв. на 14.02.2019г. е на основание аванс заплата, в
който случай работодателят може да прави удръжки от трудовото възнаграждение за
надплатен аванс и без съгласие на работника или служителя, при което надплащането
на сумата 64.41 лв., както и установената
от Инспекцията по труда платена сума от 149.52 лв. на 29.03.2019г. за
начисления по ведомост за м.февруари 2019г., общо 213.93 лв., погасяват частично
задължението на ответника за определеното по размер нетно трудово възнаграждение
за м.февруари 2019г. от 276.50 лв. съгласно трудов договор още преди
предявяване на иска, което обуславя неоснователност на иска за същото до сумата
213.93 лв., при което дължима е разликата от 62.57 лв., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 01.04.2019г. до 14.07.2019г. влюч., която
съгласно Калкулатор НАП възлиза на 1.83 лв., както и дължима е законната лихва
от предявяване на иска на 15.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата от 62.57
лв..Неоснователен е искът за неплатено нетно трудово възнаграждение за м.март
2019г. в предявения му размер от 30 лв. и акцесорния му иск за обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 01.05.2019г., през който месец ищецът
няма реално отработени дни. Платената сума от 110.53 лв. на 23.04.2019г. за
начисления по ведомост за м.март 2019г., сочени от експертизата като суми за
обезщетение по чл.220 от КТ/60.88 лв./ и по чл.224 от КТ /140 лв./ за неизползван
платен годишен отпуск погасява частично определеното от вещото лице обезщетение
по чл.220, ал.2 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ в размер съгласно трудовия договор,
погасяването е съразмерно съгласно чл.76, ал.1 от ЗЗД до размери съответно от
47.23 лв. и 218.04 лв., дължими от ответника с оглед основанието, на което е
издадена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, при установено,
че ответникът като работодател прекратява договора преди изтичане на уговорения
срок на предизвестие и признава със заповедта дължимостта на обезщетение за
неспазен срок от три дни, с оглед на което исковете за обезщетения се уважат до
горепосочените размери и отхвърлят до пълните им предявени от 102.49 лв. и от
273.31 лв..За така дължимите обезщетение по чл.220, ал.2 от КТ и по чл.224 от КТ ответникът е в забава съгласно определения в чл.228, ал.3 от КТ момент и
размер, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от деня
следващ последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, т.е. от 01.05.2019г. до 14.07.2019г. включ..Съгласно Калкулатор НАП
обезщетението за забава възлиза съответно на 0.98 лв. и на 4.54 лв., като частично
неплатените обезщетения се дължат със законна лихва от предявяване на иска на 15.07.2019г.
до окончателното им изплащане.
Съгласно чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовия
договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател в
последните 10 години от трудовия му стаж-на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.Ищецът работи при ответника по-малко
от 10 години, при което има право на обезщетение в размер на БТВ за срок от 2
месеца, което съгласно уговореното възнаграждение с трудовия договор възлиза на
1 518.40 лв., при БТВ за м.януари 2019г. 690.20 лв. и за м.февруари 341.64
лв.
Съгласно
трайната и непротиворечива съдебна практика, формирана относно елементите,
които се включват в брутното трудово възнаграждение като основа за
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, в брутното трудово
възнаграждение се включват основното възнаграждение и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в КТ и/или
във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния
трудов договор. Брутното трудово възнаграждение следва да се отнася за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за заплащане на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ - последният отработен
месец, през който работникът или служителят е работил през всичките работни
дни. За да не може да послужи като база за определяне на претендираното
обезщетение, е необходимо работникът или служителят да не е работил през целия
календарен месец, какъвто е разглежданият
случай, защото за последните два календарни месеца преди
месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение, ищецът няма пълен
отработен месец, при което обезщетението с оглед събраните по делото
доказателства следва да се определени в размер на уговореното по трудовия
договор брутно трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако е работил
през всички работни дни, в съответствие с чл.19 от НСОРЗ.Обезщетението по
чл.222, ал.3 от КТ обаче е дължимо след покана от правоимащия до задължения,
защото придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не
произтича пряко от действието на сключения и прекратен трудов договор, а от
момента на придобиване на правото, когато при покана работодателят дължи
обезщетението, освен ако трудовото правоотношение той прекратява на основание
чл.327, ал.1 т. 12 от КТ или на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ, в които
случаи признава придобиване на правото и приложима за момента на дължимост на
обезщетението за забава ще е разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ, с оглед на
което искът по чл.222, ал.3 от КТ следва да се уважи в предявения му размер,
ведно с обезщетение за забава от предявяването му на 15.07.2019г., без да се
уважава искането за мораторна лихва до тази дата, защото вземането е търсимо по
седалището на работодателя-длъжник, т.е. след покана, която ищецът отправя с
предявяване на иска в съда.Предпоставките за възникване на правото по чл.222,
ал.3 от КТ са доказани както с оглед неоспорване на релевантните за това факти
от ответника, така и предвид извършената на ответника проверка от Инспекция по
труда, след която на ответника са дадени задължителни предписания да начисли и
изплати обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете, при което в тежест на ответника се възложи сумата 951.08 лв.
от заплатеното адвокатско възнаграждение от 1200 лв.Ответникът има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, при което в тежест на
ищеца се възложи сумата 248.92 лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение от
1 200 лв. Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат държавните такси по делото съразмерно на уважената част от предявените
искове, но не по-малко от 50 лв. /чл.1 от ТДТГПК/, при което ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 210.74 лв., от която 50
лв. държавна такса по иска за неплатени възнаграждения, 50 лв. по иска за
обезщетение за неспазено предизвестие, 50 лв. по иска за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и 60.74 лв. по иска за обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ, както и съразмерно с уважената част от исковете бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Кърджали заплатеното от бюджетните средства на съда
възнаграждение на вещо лице в размер на 91.14 лв.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се уважи искането на ищеца за
допускане на предварително изпълнение на решението, но само в частта относно
присъденото нетно трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, тъй като другите обезщетения не са за работа.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Текстил Груп” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от управителя Г.С.Г., да заплати на С.П.М. с ЕГН **********,***,
сумите, произтичащи от неизпълнение на трудов договор N 257/01.04.2016г., прекратен със Заповед N 15/18.03.2019г., считано от 18.03.2019г., на
основание чл.325, ал.1 т.1, вр. чл.326 от КТ, както следва:
1. 62.57 лв.,
представляваща частично неплатено нетно трудово възнаграждение за м.февруари
2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 15.07.2019г. до
окончателното й изплащане, както и с обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.04.2019г. до 14.07.2019г. включ. в размер на
1.83 лв.,
2. 47.23 лв.,
представляваща обезщетение по чл.220, ал.2 от КТ за неспазен срок на
предизвестие от три дни, ведно със законната лихва от предявяване на иска на
15.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и с обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 01.05.2019г. до 14.07.2019г. включ. в
размер на 0.98 лв.,
3. 218.04 лв.,
представляваща частично неплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2018г./5 работни дни/ и за 2019г./3 работни дни/, ведно със законната
лихва от предявяване на иска на 15.07.2019г. до окончателното й изплащане,
както и с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.05.2019г. до 14.07.2019г. включ. в размер на 4.54 лв.,
4. 1 518.40 лв.,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за два месеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска
на 15.07.2019г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете
както следва:
1. за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м.януари 2019г. в размер на 68.59 лв.,
2. за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м.февруари 2019г., за разликата над сумата 62.57 лв.
до пълния му предявен размер от 276.50 лв.,
3. за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м.март 2019г. в размер на 30 лв.,
4. за неплатено
обезщетение по чл.220, ал.2 от КТ за неспазен срок на предизвестие от три дни,
за разликата над сумата 47.23 лв. до пълния му размер от 102.49 лв.,
5. за неплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г., за разликата над сумата 218.04
лв. до пълния му размер от 273.31 лв.,
6. за обезщетение за забава върху
неплатените нетни трудови възнаграждения за м.януари, февруари и март 2019г.,
както и обезщетения за неспазен срок на предизвестие и за неизползван платен
годишен отпуск, за разликата над сумата 7.35
лв. до пълния им предявен размер от 69.44 лв.
ОСЪЖДА “Текстил Груп” ООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Г.С.Г.,
да заплати на С.П.М. с ЕГН **********,***, сумата 951.08 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА С.П.М. с ЕГН **********,***,
да заплати на “Текстил Груп” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата 248.92 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА “Текстил Груп” ООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Г.С.Г.,
да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 301.88 лв., представляваща разноски
по делото, от която 210.74 лв. за държавни такси по делото и 91.14 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Допуска предварително изпълнение
на решението в частта относно присъдените нетно трудово възнаграждение и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с обезщетение за
забавата им от 15.07.2019г.
Решението подлежи на обжалване от страните в 2-седмичен срок от връчването
му, а определението, с което е
допуснато предварително изпълнение на решението в горепосочените му части,
подлежи на обжалване в 1-седмичен срок
от връчването му, пред Окръжен съд-Кърджали.
Съдия: