№ 5031
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110166652 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 358521/08.11.2024г. на СРС,
подадена от ЗК „*******“ АД срещу ЗАД „**********“ АД във връзка със Заповед №
27743/02.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 49563/2024г. на СРС.
Ищецът ЗК „*******“ АД чрез юрк. П.М. е предявил срещу ответника
„Застрахователно Акционерно Дружество „*******************““ АД иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 479 КЗ за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9476,92 лева, представляваща
половината от изплатеното застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка
№0000-1809-18-603628 за нанесени вреди от водача на влекач марка „Волво“, модел
„FH62R“, рег. № *********, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска
отговорност“, с прикрепено към него ремарке с рег. № *******, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“, при ПТП – удар в паркирана композиция от
влекач и ремарке, реализирано на 03.05.2018г. в град Мюнхен, Федерална република
Германия, ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение /16.08.2024г./ до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че така описаната композиция е реализирала ПТП, при което са
нанесени щети и има теч на дизелово гориво. Изплатил обезщетение в левова равностойност
от 18953,83 лева. Според материалното право на Федерална република Германия,
приложимо според ищеца към делото, в подобни случаи отговорността следвало да се
подели между застрахователите на влекача и ремаркето. Ответникът обаче отказал да
заплати исканата от него сума. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ищецът се представлява от юрк. Христина П.а, която поддържа предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „Застрахователно Акционерно Дружество
„**********““ АД чрез юрк. С. П. е депозирало Отговор на исковата молба, вх. №
412641/18.12.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че
1
приложим към спора е българският закон, като липсват фактически и правни предпоставки
за регрес на ищеца за половината от платената сума. Искът се оспорва и по размер, като се
сочи, че сумата е завишена и не отговаря на реалната стойност на работата за отстраняване
на щетите, още повече, че се касаело за почистване на разлято дизелово гориво. Сочи, че е
налице груба небрежност на водача на влекача. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ответникът се представлява от юрк. П., която оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск
е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е
сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено
имущество, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило ПТП, причинено
виновно и противоправно от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при него,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на увредения
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ищеца е да установи наличието
на фактически предпоставки за ответника да възникне задължение за заплати половината от
това обезщетение. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане,
съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест
на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
Не се спори, че към датата на ПТП гражданската отговорност на влекача е била
застрахована при ищеца, а тази на ремаркето е била застрахована при ответника, както и че
ПТП е настъпило поради виновно и противоправно деяние на водача на застрахования при
ищеца влекач.
Спорът по делото се концентрира в това как се разпределя отговорността за
последвалите от произшествието вреди, когато то е причинено от водача на влекач и
прикачено към него ремарке, като гражданската отговорност на влекача и ремаркето е
застрахована при различни застрахователи, съответно какво е приложимото право за
уреждане на отношенията между тези застрахователи, когато произшествието и вредите са
възникнали на територията на друга държава - членка на Евопейския съюз. По отношение
на приложимото право съдът намира, че, с оглед нормата на чл. 7, ал. 2 от Регламент (ЕО) №
593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент "Рим І"), доколкото
приложимото право не е избрано от страните, то същото се определя от държавата, в която е
обичайното местопребиваване на застрахователя. И двете страни по делото са български
застрахователни дружества с основна дейност в България, където при това са регистрирани и
ремаркето, и влекачът, поради което отговорността помежду им следва да се уреди по
българското право.
Въпросът относно уреждане на отношенията между застрахователите на влекача и
ремаркето в българското право е уредено от чл. 479, ал. 1 и ал. 2 КЗ. Вредите, нанесени от
ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това
моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
2
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство. Тогава, когато вредите са нанесени от ремарке, което не е
свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно
средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на ремаркето.
Видно от изслушаното по делото заключение на вещо лице по съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с
необходимата компетентност, при пълно, ясно и задълбочено обосновани отговори на
поставените въпроси и без индикации същите да са неправилни, в конкретния случай
водачът, управлявал влекача „Волво“, е започнал маневра за натоварване на сменяем
контейнер поотделно на ремаркето и влекача. Особеностите на тази дейност се състои в
това, че контейнерът преди това сам е разположен на равна повърхност и е на височина не
по-малко от един метър от земята. Товарният автомобил започва маневра на заден ход без
ремаркето с цел да се позиционира под контейнера и между четирите му вертикални опори.
Тези вертикални опори се демонтират или сгъват, след като автомобилът е позициониран
под рамата на контейнера. Обичайно водачът или друго лице демонтират/сгъват опорите,
след което автомобилът започва друга маневра за закачане на ремаркето. Контейнерът на
ремаркето се натоварва преди този на влекача, но може и обратното. В конкретната ситуация
контейнерът е бил със сгъваеми опори, като към момента на първоначално придвижване
водачът не е забелязал, е опората не е сгъната, настъпил е контакт с резервоара, от което е
последвало пробиването му и разливане на дизелово гориво на площ от 127 кв.м.
В конкретния случай нанесените вреди са последица от поведението на водача на
влекача и останалите обслужващи композицията лица, които не са сгънали опората на
сменяемия контейнер. Също така, видно от наличните по делото снимки, ремаркето е
свързано функционално с влекача и обективно е напълно зависимо от него и управлението
на водача на този влекач. При това положение застрахователят на ремаркето не носи
отговорност за вреди, съответно застрахователят на гражданската отговорност за влекача не
разполага с регресно право срещу него във връзка с изплатеното застрахователно
обезщетение. В този смисъл е и практиката на съдилищата - Решение № 1040/02.03.2023г. по
в.гр.д. № 1905/2022г. на СГС, ГО, ІV-А възз.с-в, Решение № 3296/18.11.2022г. по в.гр.д. №
923/2022г. на СГС, ГО, ІV-В възз.с-в, Решение № 3179/10.11.2022г. по в.гр.д. № 2777/2022г.
на СГС, ГО, ІІ-Б състав, Решение № 2382/30.08.2022г. по в.гр.д. № 7691/2021г. на СГС, ГО,
ІІ-Е възз.с-в, Решение № 882/20.04.2022г. по в.гр.д. № 1105/2022г. на СГС, ГО, ІІ-Б възз.с-в.
Предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Доколкото
за ищеца е изначално невъзможно да възникне регресно право, то е безпредметно да се
обсъждат останалите доводи на страните и събраните в тази връзка доказателства.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответникът. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
В рамките на заповедното производство ответникът-длъжник не е заявил претенция
за разноски.
За исковото производство в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "*******" АД,
ЕИК **********, със седалище в град София, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „**********““ АД, ЕИК **********, със седалище в град
София, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 479 КЗ за признаване
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9476,92 лева,
представляваща половината от изплатеното застрахователно обезщетение по ликвидационна
преписка №0000-1809-18-603628 за нанесени вреди от водача на влекач марка „Волво“,
модел „FH62R“, рег. № *********, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска
отговорност“, с прикрепено към него ремарке с рег. № *******, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“, при ПТП, реализирано на 03.05.2018г. в град
Мюнхен, Федерална република Германия, ведно със законната лихва от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.08.2024г./ до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "*******" АД, ЕИК **********,
със седалище в град София, да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „**********““ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство за юрисконсултско възнаграждение (гр.д. №
66652/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4