Р Е Ш Е Н И Е
№ 1636
Гр. Пловдив, 30.09.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 388 по описа за 2021
год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр.
с 196, ал. 4 от същия закон.
Образувано е по
жалба на Б.Т.Б. с адрес: *** чрез адв. М.П. с адрес: *** А, срещу Заповед №
53/03.02.2021 год., издадена от кмета на Община Куклен, с която на Б.Т.Б. е
разпоредено незабавно да премахне 39 броя кола, които ограждат ПИ с
идентификатор 87179.406.9, стар номер 406009, землището на с. Яврово, местност
„Кара Мандра“ и с височина над кота терен 50-60 см.
По подробно
изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде
отменен процесния акт като неправилен и незаконосъобразен.Поддържа се,че същият
е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила,при липса на мотиви,противоречие с материалния закон ,като заповедта не
съответства и на целта на закона.Претендират се разноски по делото.
Ответникът- Кмет на община Куклен,чрез
процесуалния си представител адвокат З.Н., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, както и адвокатско възнаграждение.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, посочена като собственик на
имота и на процесния незаконен строеж и в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването.
С оглед горното
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията в
тази насока са следните .
От фактическа
страна се установява следното.
Предмет на
процесното оспорване е заповед № 53/03.02.2021 год., издадена от кмета на
Община Куклен, с която на основание чл.195,ал.5 и ал.6 от ЗУТ ,във вр. с чл.196,ал.2
и ал.3 от ЗУТ,на Б.Т.Б. е разпоредено
незабавно да премахне 39 броя кола, които ограждат ПИ с идентификатор
87179.406.9, стар номер 406009, землището на с. Яврово, местност „Кара Мандра“
и с височина над кота терен 50-60 см.
Процесната
заповед е издадена въз основа на Протокол от 22.01.2021г. ,съставен от комисия
от Дирекция „ УТС,ППОС,МП,ЕТТ,ОМПС и ГР“/л29/ .В същия са изложени констатации ,че така направените
заграждения/огради/ на имот: ПИ с идентификатор 87179.406.9, crap номер 406009,
з-ше Яврово, м-ст Кара Мандра собственост на Б.Т.Б.. ЕГН:**********.*** са
забити 39 броя дървени кола, които ограждат ПИ и са с височина над кота терен 50см.-60см.,
Тези колове е прието,че попадат в
приложното поле на чл.195, ал. ЗУТ- опасни за здравето на децата, скиори на ски
писта „Копривките“,община Куклен.
При направена
проверка,в техническия архив на Община Куклен не са били открити данни за заявления по §16 и §184 от ЗУТ от
собственика на имота Б.Б..Ето защо, комисията е приела ,че се касае за строеж
„ограда „от 39 дървени кола ,които попадат в приложното поле на чл.195,ал.5 от ЗУТ и са неподходящи по местонахождение и разположение,пречат на сигурността и
спокойствието на гражданите,в частност на децата скиори на ски писка
„Копривките“
Именно въз
основа на този протокол е издадена и оспорената заповед.
Видно е,че от
община Куклен до жалбоподателя е изпратено писмо изх.№4738/30.11.2020г.,в което
е посочено,че Б. следва да премахне доброволно изградената в имота си ограда/л.62/.
Последвало е
възражение вх.№9495/07.12.2020г от Б.Б. /л.60/.
Следва да се
подчертае,че така цитираните писмо и възражение на жалбоподателя не са част от
процедурата по чл.196 от ЗУТ и те предхождат с месец-два издадения протокол от
комисията по чл.196 от ЗУТ,цитиран в оспорената заповед като основание за
издаването й.
По делото,във
връзка с оспорванията на жалбоподателя е приета съдебно-техническа
експертиза,която съдът изцяло кредитира.Независимо,че съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице В.Г. ,то същата няма да бъде обсъдена в нейната
цялост,а само до обстоятелствата относими към настоящия спор.Установява се,че в
границите на ПИ ИД 87179.406.9, който е собственост на жалбоподателя е
реализирана ски-писта с влек, без съгласие на жалбоподателя . 0УП на Община
Куклен засяга ПИ ИД 87179.406.9 по кадастрална карта на с. Яврово, местност
„Кара мандра" .Имот ИД 87179.406.9 се припокрива със съществуваща
ски-писта .
Или,безспорно се
установява,че имотът на жалбоподателя попада на територията на ски-пистата,както
и че процесните колове вече са демонтирани.Останалите установявания,направени
от вещото лице досежно законността на ски-пистата ,са извън предмета на
настоящото дело и няма да бъдат обсъждани,както вече се посочи по-горе в
настоящото решение.
Няма да бъдат
обсъждани и събраните по делото писмени доказателства относно процесната
ски-писта.
От показанията
на свидетеля Д.Н.,председател на ски –клуб „Копривките“,се установява,че писта
на това място има вече 25 години.През имота на Б. минава ски-пистата и същият е направил ограда с колове,което е застрашавало
живота и здравето на децата,които се пускат по ски-пистата.Оградата на Б. е
пресичала по диагонал пистата.Това е било много опасно.Съдът кредитира
показанията на свидетеля като непротиворечиви,обективни и подкрепени от
останалите доказателства по делото.
При така
установеното от фактическа страна,съдът достига до следните правни изводи.
При извършената
проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав
констатира, че същата е произнесена от компетентен орган в обема на
правомощията му, в изискуемата от закона писмена форма.
Същата е
постановена при съществени процесуални нарушения, без да са спазени
императивните изисквания на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.
Съгласно чл.
196, ал. 1 и 2 ЗУТ състоянието на обектите и необходимите ремонтни и
възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се
установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината.
В конкретния
случай, както бе изложено по-горе, комисията е съставила протокол, установяващ
състоянието на обектите и е изведен извод,че оградата на жалбоподателя Б.,състояща
се от 39 броя дървени кола е неподходяща
по местоположение и разположение,пречат на сигурността и спокойствието на
гражданите..
Въз основа на
тези установявания, отразени в протокола, е предложено на кмета да се пристъпи
към премахване на обектите.
Комисията обаче
не е изслушала Б.Б., явяващ се жалбоподател по настоящото дело, в изпълнение на
императивното изискване на закона да изслуша заинтересованите лица.
Това
неизслушване представлява нарушение на чл. 196, ал. 2, пр. второ от ЗУТ и е от естеството на съществените процесуални
нарушения, което се отразява по такъв начин на самото административно
производство, че води до незаконосъобразност на крайния акт, което налага
отмяна на оспорената заповед.
Съдът приема, че
жалбоподателят по делото, явяващ се заинтересовано лице /ЗЛ/в процедурата по
чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, не е надлежно уведомен за изслушване и същият не
е изслушан от комисията, за да бъде взето предвид становището му, преди тя да
изведе изводите си.
Че
жалбоподателят не е бил уведомен и изслушан от комисията, е факт,който не се
отрича от ответната страна.Защитните доводи са,че това изслушване има
значение за изясняване на състоянието на
обектите,което в конкретния случай е ясно-39 дървени кола,застращаващи живота и
здравето на гражданите.
Тези доводи не
могат да бъдат приети от съда,тъй като изслушването на заинтересованото лице по
смисъла на посочената норма е дотолкова
доколкото целта на това изслушване е ЗЛ да изрази своето становище, за да може
и то да бъде взето предвид от комисията, преди тя да изведе констатациите си.
Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието
на строежа, както и да изслуша заинтересованите лица преди да отрази
констатациите си в съставения протокол. Нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ
изисква кумулативното изпълнение и на двете условия с оглед законосъобразното
протичане на производството по издаването на процесната заповед. Липсата на
изслушване на ЗЛ води до нейната незаконосъобразност.
В този смисъл е
константата практика на ВАС /. Решение № 5298 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 10285/2018 г., II о., Решение № 9374
от 7.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10609/2020 г., II о.,, Решение № 1425 от
3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2020 г., II о. и др/
Неизслушването на ЗЛ само по себе си
представлява процесуално нарушение от типа на съществените, което е
самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед.
В
административното производство по чл.
195, ал. 6 ЗУТ на изследване задължително подлежи и възможността за поправянето
или заздравяването на строежа, респективно тази невъзможност по реда на чл.
196, ал. 1 ЗУТ.
Каза се,
комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието
на строежите, както и да направи преценка дали те подлежат на заздравяване. В
настоящия случай такава преценка липсва.
Съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ строежи, които поради
естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и
живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят, се премахват. Нормата
изисква кумулативното наличие и на втората предпоставка – сградата да не може
да се поправи/заздрави. Следователно премахването на строеж е уредено като
крайна мярка в чл. 195, ал. 6 ЗУТ и може
да се допусне само ако не е налице техническа възможност за поправяне
/заздравяване на строежите. Въпросното обстоятелство подлежи на изследване от
комисията по чл. 196 от ЗУТ и на преценка от АО при издаването на крайната
заповед, което не е сторено в настоящия случай. Липсата и на тази задължителна
предпоставка на нормата на чл. 195, ал.
6 от ЗУТ също е достатъчно самостоятелно основание за отмяна на процесната
заповед.
Съдът не споделя
доводите,развити в жалбата ,че в
конкретния случай не се касае за строеж.Поставените 39 броя дървени кола,с които
е ограден имота на жалбоподателят
представляват оградата , а оттам и строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на
ЗУТ/"Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
ОГРАДИ, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението“/.
По тези
съображения жалбата се явява основателна.
При този изход
на делото и при направено изрично искане за присъждане на разноски ,на
жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в размер на 960 лева/10 лева
заплатена държавна такса,350 лева заплатено възнаграждение за вещо лице и, 600
лева заплатен адвокатски хонорар на адвокат /.Разноски в размер на 30 лева за
заплатена държавна такса по касационна жалба не се следват на жалбоподателя,тъй
като постановеният съдебен акт не е благоприятен за него.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
53/03.02.2021 год., издадена от кмета на Община Куклен.
ОСЪЖДА Община Куклен да заплати на Б.Т.Б. с адрес: *** чрез адв. М.П. с адрес: *** А направените
по делото разноски в размер на 960/деветстотин и шестдесет/лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: