Р Е
Ш Е Н
И Е
№
07.02.2020 г. гр.
Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Балчик граждански състав
на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цонко Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр. дело № 533
по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на „Олд Тауър 7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. София, ул. „Ами Буе“ № 18, вх. В, представлявано от М.М.,
против Д.Х.,
,
роден на *** г., с посочен адрес: ***, ***, с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът
претендира да е собственик, отричайки правата на собственост на ответника върху
недвижим имот: апартамент № 5 в
сграда № 11 с идентификатор: 39459.29.618.11.5, с адрес на имота: ***, както и
осъждане на ответника да му предаде владението върху имота. Претендира
направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Д.Х.,
,
роден на *** г., чрез адвокат Г.В., адрес: ***, оспорва изцяло исковите
претенции като недоказани и неоснователни. Твърди, че се явява добросъвестен
владелец на процесният имот. Направил е редица подобрения в тях, изразяващи се
в облицоване на баня с керамични изделия, поставяне на санитарен фаянс -
тоалетни чинии, поставяне на душове и мивки с батерии, обзавела е имота с
кухненски мебели с трайно закрепена към тях домакинска техника, както и е
направила разноски в процесният имот. За тези обстоятелства съществуват писмени
доказателства - фактури, договори за покупка-продажба и изработка. Прави
възражение за задържане, ако иска бъде уважен. Моли предявените искови
претенции да бъдат отхвърлени като незаконосъобразни и неоснователни. Моли
присъждане направените разноски.
Съдът, като взе
предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема:
Правната
квалификация на исковете е чл. 108 от ЗС.
Съдът приема, че
от момента на уведомяването за настоящите искове до подаване на отговора
ответника, чрез адв. В., е можел да представи надлежните писмени доказателства,
включително и до последното съдебно заседание. Липсва на уточнение, на
направеното възражение за извършени подобрения -необходими или полезни, с
прилагане на доказателства за тях - договори за възложени СМР. Не са ангажирани
и доказателства за установяване на стойността им. Неясно е и предназначени ли
са за привеждане на жилището в състояние годно за обитаване с оглед
съвременните стандарти на живот. Ако могат да се определят като луксозни
такива, също не са ангажирани доказателства. Неяснотата, която въвежда с
отговора ответника, чрез адв.В., е че ще представя такива. Ако са били налице
такива доказателства, е следвало да бъдат изпратени с отговора или до
пълномощника му за периода от 03.05.2019 г. /упълномощаването на адв.В./ до
подаване отговора 14.10.2019 г., както и до 21.01.2020 г. на проведеното
последно открито съдебно заседание. С оглед на това не следва за бъде
разглеждано, като неоснователно, възражението на ответницата за право на
задържане върху апартамента.
Фактическа
обстановка не се спори от страните, която се установява и от приетите писмени
доказателства. Няма спор, че ищецът е придобил правото на собственост върху
процесните имоти по силата на апорт. В тоя смисъл е представената справка от
фирмено досие от 14.03.2017 г.
Не се оспорва от
страните съдебно решение № 121/20.10.2016 г. на ОС – Добрич, по силата на което
е обявен за нищожен договорът за покупко-продажба, обективиран в н. акт № 113,
т. 1, д. 193, рег. № 405, д. 63/15 г., вписан вх. рег. № 275/2015 г., акт 112,
т.1, д. 103/15 г. СлВп - Балчик, с който ищецът е прехвърлил на „Камерай“ Лтд.
– Белиз 86 бр. апартаменти, един от които е процесният. На основание чл. 297 от ГПК
решението
е задължително и за настоящия съд. Ищецът твърди, а ответникът не оспорва
владението и държането на процесният апартамент.
„Камерай ЛТД“ не се е разпоредило
с процесните имоти валидно и „Виалинтекс груп Инк“ не е придобило правото на
собственост върху него. Това е така, защото „Камерай Лтд“ безспорно е
установено, че е приобретател по една нищожна сделка, а както е известно
нищожните сделки не пораждат правни последици.
Следователно
„Виалинтекс груп Инк“ е закупило от несобственик и на свой ред не е било
собственик, поради което не е могло да се разпореди с имотите валидно. Поради
това и правото на собственост не е прехвърлено върху ответника.
Изложеното
налага правния извод, че нито първия, нито последващите приобретатели по
сделката са придобили правото на собственост върху процесните апартаменти.
Поради тази причина и ответникът Д.Х. с н. акт № 45, т.V, рег.№
3679, д. № 617/2015 г., е придобил на нищожно правно основание собственост
върху него, като го владее без правно основание. Ревандикационните искове като
основателни следва да бъдат уважени.
Вписването на
исковата молба в случая има оповестително действие, което няма отношение към
самото придобиване на имотите.
Ищецът
претендира разноски, които следва да му се присъдят.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Х., , роден на ***
г., с посочен адрес: ***, ***, ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на „Олд Тауър 7“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. К., ***, представлявано от М.М.,
върху следният недвижим имот:
апартамент № 5 в сграда № 11 с
идентификатор: 39459.29.618.11.5, с адрес на имота: ***.
ОСЪЖДА Д.Х. ДА
ПРЕДАДЕ на „Олд Тауър 7“ ЕООД ВЛАДЕНИЕТО ВЪРХУ:
апартамент № 5 в сграда № 11 с идентификатор: 39459.29.618.11.5, с адрес на имота: ***.
ОСЪЖДА Д.Х. да
заплати на „Олд Тауър 7“ ЕООД сумата в размер на 4190 лв. (четири хиляди сто и деветдесет лв.), представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: