Р Е Ш Е Н И Е №360
гр. ВРАЦА,23.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в
публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ
АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на: секретар Миглена Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело
N 512 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на "Профи Кредит България " ЕООД - гр. София,
чрез пълномощника си - юрисконсулт П.П.,
против решение № 214 /06.07.2018 г., постановено по гр. д. № 1818/2017г. по
описа на РС - гр. Мездра.
Прави се искане въззивния съд да
се произнесе с решение, с което да отмени изцяло Решение № 214 от 06.07.2018
г., постановено по гр.д. № 1818/2017 г. по описа на Районен съд Мездра, като
вместо него постанови друго, с което да уважи исковите претенции като
основателни и доказани.
Твърди се във
въззивната жалба, че постановеното решение е неправилно и необосновано.Твърди
се, че е неправилно приравняването на "ПРОФИ Кредит България" ЕООД на
банка, както е прието от съда, предвид на
което, спрямо въззивника е неприложимо
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС.
Навеждат се
аргументи, че в случая се касае за договор за кредит с небанкова финансова
институция, по отношение на който не намира приложение т. 18 на ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземане по договор за банков кредит.
По отношение за размера на ГЛП в размер 41.17%
и лихвен процент на ден в размер на
0.11% се посочва, че не
надвишават три пъти размера на законната лихва, вследствие на което се явяват действителни.На
тази база се твърди, че е неправилен изводът на състава на съда, че
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и добросъвестността,
поради което същата била нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД
Твърди се, че
неправилно и в нарушение на материалния закон съдът е формирал извода, че
уговореният между страните (уговорен предварително и индивидуално) годишен
лихвен процент в размер на 41.17 % е в нарушение на добрите нрави, като
мотивите на съда в тази връзка са свързани със съществуващата съдебна практика.
Сочи се също така, че наличието на съдебна практика не следва да лиши съда и
страните от съдебно дирене, с което да бъдат установени ценностите, правилата
за поведение в обществото по отношение на бързото кредитиране. В тази връзка се
твърди, че с оглед принципа за свобода
на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат
договор за кредит с годишен лихвен процент от 41.17 %. Ответникът се е съгласил
с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен
европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента
на сключването на договора, така и с необективиране на желанието си да се
откаже от сключения договор и с погасяване на месечните вноски.
Твърди се, че
неправилно съставът на съда е приел, че клаузата за заплащане на възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги е нищожна като противоречаща на императивни
правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.4 и чл.10 а, ал.З и ал.4 от ЗПК, като
са развити подробни съображения за това.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на ответника - въззивник в
настоящото производство М.К.Ц., чрез
назначения й от съда особен представител адв. С.К. от ВАК.
В подадения писмен отговор се твърди, че
въззивна жалба е неоснователна, а
обжалваното решение на Районен съд - гр. Мездра
валидно, допустимо и правилно, основано на доказателствата и закона.
За
неоснователно се намира възражението, изложено в жалбата за настъпила автоматична
предсрочна изискуемост на кредита.Твърди се, че правилно МРС приема, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на заема, тъй като разпоредбите на ЗКИ са относими и за
небанкови финансови институции, какъвто е ищецът, респективно - за него се
отнасят и правилата, изложени в ТР 4/2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 г.
При извършената
проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивното
производство доказателства не са събирани.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца.
С Решение № 262 /22.03.2018 г., постановено по гр. д. № 1818/2017г. на РС -
гр. Мездра, съдът е отхвърлил предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД против М.К.Ц. с ЕГН: **********, иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 3725.52 лева - дължима по Договор за потребителски кредит № ********** от
17.02.2017г. , ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.09.2017 г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 1384/2017 г. по описа на Районен съд - гр.
Мездра.
В исковата
молба се твърди, че ответницата М.К.Ц. на 17.02.2017г е кандидатствала пред
ищцовото дружество за отпускане на потребителски кредит. За условията на
искания заем ответницата била информирана чрез Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“
с пакет допълнителни услуги Бонус за сумата от 1500 лева от дата 17.02.2017г.
След запознаване с условията страните сключили Договор за потребителски кредит
„ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № **********/17.02.2017г., съгласно който “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД предоставил на М.К.Ц. кредит в размер на 1 500.00 лв. /хиляда и
петстотин лева/, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора. Твърди
се, че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило задълженията си по договора за
кредит, като е превело по посочената от длъжницата банкова сметка ***ване на
факта, че сумата е предоставена на ответницата е представено копие от Преводно
нареждане с банкова референция 270РMWP1704800128 от 17.02.2017.Посочва се, че М.Ц.
не е погасила нито една от уговорените месечни вноски, поради което съгласно
чл.12.3 от общите условия, с които Ц. се е съгласила, на 23.05.2017 г.
договорът за потребителски кредит бил прекратен и е обявена неговата предсрочна
изискуемост, като до Ц. било изпратено писмо уведомление на 29.05.2017 г.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответницата, в който оспорва изцяло
предявените искове. Наведени са доводи за неоснователност на исковите
претенции, поради недоказаност на факта, че ответницата реално е получила
договорената сума. Според изложеното в отговора не е настъпила предсрочна
изисуемост на заема, тъй като уведомителното писмо не е достигнало до длъжника. Излага се становище и
за нищожност на клаузите в договора за възнаградителна лихва от 41,17% годишно
и клаузата за допълнителни услуги, поради противоречие с добрите нрави – чл.26,
ал.1 ЗЗД.
Като взе
предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и
отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав
приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор,
свързан с дължимостта от ответницата на
сумата от 3725.52 лева - дължима по Договор за потребителски кредит №
********** от 17.02.2017г. , ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
20.09.2017 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1384/2017 г. по описа на Районен
съд - гр. Мездра.Спорен е и въпросът относно нищожността на клаузите в договора
за възнаградителна лихва от 41,17% годишно и за допълнителни услуги, поради
противоречието им с добрите нрави – чл.26, ал.1 ЗЗД.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за потребителски кредит № ********** безспорно се
установява, че на 17.02.2017г. между ответницата в качеството на
кредитополучател и ищцовото дружество в качеството на кредитор е сключен
договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ чрез служител на ищеца,
т.нар кредитен експерт, по силата на който ищецът предоставя на ответницата
заем в размер на 1500лв. срещу задължението на последната да го върне в срок от
24 месеца с размер на вноската от 92,73лв. на месец, ГПР в размер на 49,89% и
лихвен процент на ден 0,11% и годишен лихвен процент в размер на 41,17%. В
договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 2225,52лв.
От
представеното Преводно нареждане с банкова референция 270РMWP1704800128 от
17.02.2017 г. се установява, че ответницата е получила по посочената от нея
банкова сметка ***.
От
представеното извлечение по сметка към
договор за потребителски кредит №********** се установява, че ответницата не е
извършвала никакви плащания по договора. С депозирания отговор на исковата
молба също няма твърдения за извършени плащания и към 23.05.2017 г.
От
представените общи условия на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”, подписани от ответницата
М.Ц. се установява, че съгласно чл.12.3 от същите " В случай, че КС/СД
просрочи една месечна вноска с повече от
30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост“.
За обявената предсрочна изискуемост на
задълженията по заема е изготвено уведомително писмо до ответницата.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че спорът по делото се свежда
до наличието на основание за заплащане на посочената в исковата молба сума от 3725.52
лева - дължима по Договор за потребителски кредит № ********** от 17.02.2017г.
, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.09.2017 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 1384/2017 г. по описа на Районен съд - гр.
Мездра. За да отхвърли предявения
иск, районният съд е направил извод за
липса по делото на доказателства, от
които да се установява, че до длъжника е достигнало волеизявлението на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем.Районният съд е приел, че договореностите в чл.12.3 от общите условия " В случай, че КС/СД
просрочи една месечна вноска с повече от
30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост“, противоречат на приетото Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в чиято т.18 Върховната съдебна инстанция приема, че „В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. По отношение на клаузите на т. VІ от договора,с които е уговорен
ГЛП в размер на 41.17% и лихвен процент на ден в размер на 0.11%, съдът е
приел, че накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на
добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД . Поради това, че нищожните уговорки нямат правно действие е
прието, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответницата.
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените от районния съд мотиви
за отхвърляне на предявения установителен иск и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях. Съображенията за това са следните:
Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първостепенният съд, че към
23.05.2017 г. действително са били налице условията за предсрочна изискуемост
на заема съгласно чл.12.3 от ОУ към договора за потребителски кредит, а именно
„… В случай, че КС/СД просрочи една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване
на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост“.Правилен и законосъобразен е, обаче и извода на първостепенния съд, че тези
договорености, визирани в общите условия противоречат на приетото Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, като в т.18
от същото ВКС приема, че „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост.“ Доколкото по делото липсват доказателства,
волеизявлението на ищцовото дружество да направи кредита предсрочно изискуем да
е достигнало до ответницата, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, то с основание районният съд
е приел, че искът по чл. 422, ал.1 ГПК, съобразно постановките на цитираното
тълкувателно решение се явява преждевременно предявен и съответно
неоснователен.Правилен е извода на съда, че подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да
се счита за надлежен акт по обявяване на длъжницата на предсрочната изискуемост
на кредита, предвид обстоятелството, че на същата не се изпраща препис от
заявлението, поради което ищцовото дружество не е упражнило надлежно правото си
да направи кредита предсрочно изискуем към момента на предявяване на иска по
смисъла на чл. 422 от ГПК, респективно не са били налице предпоставките за
установяване на изискуемост на вземането.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ”, че в конкретния случай не са приложими постановките на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.От
приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е с
регистриран предмет на дейност „Отпускане на средства, които са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства“, като в този
смисъл се явява кредитна институция, поради което правилен е извода на
първоинстанционния съд, че цитираната
т.18 от Тълкувателното решение следва да бъде приложена и по отношение на
ищцовото дружество.
Съдът по направено възражение,а и служебно, съгласно установената практика,
се е произнесъл по въпроса за нищожността на клаузата в т. VI от договора, с която е уговорен годишен лихвен процент или
възнаградителна лихва по договора в размер на 41.17%, както и лихвен процент на
ден в размер на 0.11%.Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на
първостепенният съд, че така уговорения размер на възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави и в този смисъл се явява нищожна.Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че ограничението на свободата на волята на
страните са именно добрите нрави, които са неписани, но трайно утвърдили се
правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и
нормалното развитие на обществените отношения. Накърняването на добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно тогава, когато се
нарушава правен принцип.Основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата.В конкретния случай, позовавайки се на
практика на ВКС,която се споделя и от настоящата инстанция, съдът е приел, че уговореният
лихвен процент е 41,17%, и надхвърля с
над 4 пъти законната лихва, която е приета за
периода на действие на договора, което представлява нарушение на добрите
нрави, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва.
Правилно първоинстанционният съд е
достигнал до извода, че уговореното в т. VI от договора заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1500лв. също
е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания.Обосновано е посочено от
съда, че предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на
императивните разпоредби на закона.Отчетено е, че не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито
са изискванията заложени в разпоредбата
на чл.10а, ал.4 от ЗПК, в която е
предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит." Въз основа на това, правилен и законосъобразен е извода на
първоинстанционният съд, че в случая в противоречие с императивното правило на
чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено едно общо възнаграждение за плащане в размер на 1500лв. Районният
съд е отчел и факта, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително,тоест същото е дължимо само за „възможността за предоставянето"
на изброените услуги, както е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. В Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 17.02.2018г. е уговорено, че изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги в размер на 1500лв. настъпва от датата на сключване на самото
Споразумение и е включено в размера месечните погасителни вноски по кредита,
които са с краен размер от 155.23лв.Анализирайки всички тези обстоятелства,
първоинстанционният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че уговорката
за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Бонус" в
размер на 1500лв. се явява нищожна, като противоречаща на императивни правни
норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от
Закона за потребителския кредит/ЗПК/.
При изложените
съображения съдебния състав намира, че след като предпоставките за предсрочната
изискуемост на предоставения кредит не са били налице, вземането на ищцовото
дружество не е възникнало на твърдяното основание. При така установеното, предявеният
установителен иск се явява неоснователен
и недоказан, поради което правилно е отхвърлен от контролирания съд.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция
намира, че решението на първостепенният съд следва да бъде потвърдено, а
подадената въззивна жалба оставена без уважение.
По разноските: От ищцовото дружество е внесен предварително
депозит в размер на 490 лева по сметка на ВрОС, като възнаграждение за особения
представител на ответницата М.К.Ц. - адв. С.К. от ВАК.,за осъщественото процесуално представителство
пред настоящата инстанция, поради което и с оглед изхода на спора му се дължат.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 214 /06.07.2018 г., постановено по гр. д. № 1818/2017г. по описа на РС - гр.
Мездра.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........