№ 13553
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110169676 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Д. С. против срещу
ФИРМА и ФИРМА, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея
искове са допустими.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от всеки един от
тях.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 30.04.2025 от 10:30
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Предявени са от К. Д. С. срещу ФИРМА и ФИРМА обективно и субективно
кумулативно съединени искове, както следва:
1. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ******* от 05.07.2024 г.,
сключен между ищеца и ФИРМА, поради противоречието му със закона.
2. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ******* от 05.07.2024 г.,
1
сключен между ищеца и ФИРМА във връзка с Договор за паричен заем № ******* от
05.07.2024 г., като противоречащ на добрите нрави и сключен с цел заобикаляне на
закона (ЗПК).
Ищецът твърди, че на 05.07.2024 г. е сключил с ответното дружество ФИРМА
Договор за паричен заем № *******. Страните се уговорили отпуснатият заем да е в
размер на 5000 лева, при лихвен процент в размер на 50 %, ГПР в размер на 63,37 %,
със срок на погасяване – 18 седмици, а общата дължима сума по заема била в размер
на 7206,12 лева. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за
предоставяне на поръчителство №******* с ФИРМА, по силата на който ищецът се
задължил да заплати допълнително възнаграждение в размер на 3323,88 лева, което
било разсрочено на 18 равни вноски в размер на 184,66 лева, платими заедно с
вноските по кредита. Посочва, че в резултат на сключения договор предоставяне на
гаранция общата сума, която ищецът следвало да върне в полза на заемодателя била в
размер на 10530 лева, която сума била значително по-висока от първоначално
уговорената такава в размер на 7206,12 лева. Сочи, че двете дружества са свързани
лица, доколкото заемодателят бил едноличен собственик на капитала на ФИРМА.
Аргументира, че договорът за заем е нищожен поради неточно посочен в него размер
на ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието
му с добрите нрави, като развива подробни съображения в тази насока. Сочим че
договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и поради заобикаляне на закона,
тъй като със сключването му не се целяло предоставянето на обезпечение по договора
за кредит, а се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща
максимален размер на ГПР по договора. Излага, че възнаграждението по процесния
договор за предоставяне на гаранция не е включено в размера на ГПР по кредита с цел
да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се аргументи за нищожност на
договора за потребителски кредит поради неразбираемото му съдържание
(противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК). Също така не бил посочен срок на
договора за кредит, което било нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК;
посочването на схема на погасяване (дати) в погасителния план не отговаряло на
изискванията на закона за погасителен план. Не било ясно и каква част от всяка
месечна погасителна вноска погасявала лихва и каква главницата по кредита. Ищецът
намира, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията и на чл. 11, ал.
1, т. 9а ЗПК, доколкото в него не бил посочен референтен лихвен процент. В
допълнение сочи, че поради липсата на погасителен план не било ясно дали при
отделните погасителни вноски не е налице и начисляване на лихва върху лихва или
лихва върху таксата за поръчителство. Сочи, че договорът е сключен и в нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, доколкото не съдържал клаузи относно наличието или
липсата на право на отказ от договора, срока, в който това може да бъде упражнено,
вкл. относно задължението на потребителя да погаси усвоената от него главница и
лихва, както и за размера на лихвения процент на ден. В условията на евентуалност,
ако съдът не приеме аргументите за недействителност на целия договор за
потребителски кредит, ишецът сочи, че следва да бъде прогласена нищожността на
клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в
размер на 50% годишна лихва поради противоречие с добрите нрави. Посочва, че
възнаграждението по договора за поръчителство било дължимо без насрещна
престация, поради което същият бил нищожен като накърняващ добрите нрави. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
2
ФИРМА, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при
спазване на законовите изисквания на ЗПК, респ. че същият е действителен,
включително и клаузата, предвиждаща лихвен процент по кредита в размер на 50%.
Твърди, че не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото същият, в съответствие с
чл. 19, ал. 1 ЗПК, включвал всички разходи по кредита и неговият размер е в
съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва и твърденията на ищеца за
недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Навежда, че
доколкото възнаграждението за дружеството – гарант е по второ облигационно
отношение, възникнало с друго юридическо лице, то същото не било част от заемното
правоотношение по договора за заем и не представлявало пряк разход, свързан с
кредита, като ищецът по собствена воля е решил да обезпечи задължението си по
договора за заем чрез поръчителство. Посочва, че ищецът е бил запознат
предварително с условията по процесния договор за заем, като в тази връзка оспорва
да е налице заблуждаваща практика. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
ФИРМА, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че
процесният договор за поръчителство е действителен и отговаря на изискванията на
закона, като валидно сключен от дружество, което е вписано в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в рамките на дейността, за която
е регистрирано, а именно сключване на гаранционни сделки (поръчителство) срещу
съответното възнаграждение. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички
законови изисквания и не страда от твърдяните пороци, за което излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субектно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 и
3 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу ФИРМА е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща
заплащането на възнаградителна лихва в размер на 50%, както и че договорът, респ.
клаузата за възнаградителна лихва, е нищожна на заявените основания.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу ФИРМА ЕООД е да
докаже, че между страните е сключен Договор за поръчителство № ******* от
19.02.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорът е
нищожен на заявените основания.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: че между К. Д. С. и ФИРМА е сключен Договор за паричен
заем № ******* от 05.07.2024 г. със соченото от ищеца съдържание; че между К. Д. С.
и ФИРМА е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ******* от
05.07.2024 г. със соченото от ищеца съдържание.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени към
исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
3
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4