О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Г.Т., 13.03.2018г.
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т.в
закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Динко Минчев
разгледа докладваното
гр.дело № 00427 по описа на ГТРС за 2017г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпило е
възражение от адв. А., пълномощник на ответницата К.И.
срещу допуснатото с Определение №22/25.01.2018г. изменение на иска по
чл.124,ал.І от ГПК в осъдителен по чл.108 от ЗС. Твърди се, че допуснатото
изменение е недопустимо. Приложен е приемо-предавателен протокол от 8.02.2018г. по чл.323,ал.ІІІ от НК.
В писменото си становище пълномощника на ищеца заявява,
че възражението е неоснователно. Направени са допълнителни доказателствени
искания.
След справка с материалите по делото съдът установява
следното:
Допуснатото изменение на иска от правно основание по
чл.124,ал.І от ГПК в иск с правно основание по чл.108 от ЗС е с
оглед твърденията на ищеца, че
владението върху процесните поземлени имоти
е било отнето от ответниците след завеждането
на исковата молба. Тези твърдения подлежат на доказване от ищеца в хода на
съдебното производство по делото, както съдът е указал в проекто
доклада по делото. Косвена индиция за тези неговия твърдения е приложения протокол от 8.02.2018г., с който
на осн. Чл.323,ал.ІІІ от НК ответницата К. И. се е
задължила да осигури достъп до процесните имоти на
работници и служители на ищеца до 31.07.2018г., като към настоящия момент
ответницата също има достъп до имотите. Т.е. ответницата счита, че след
посочената дата ще владее процесните недвижими имоти,
чиято собственост ищеца оспорва с иска
по чл.108 от ЗС.
При предявен иск по чл.108 от ЗС, ако в хода на съдебното
производство ищецът докаже, че е собственик на тези имоти, а ответниците не упражняват владение върху тях, съдът следва
да му признае правото на собственост и да отхвърли искането за предаване на
владението. В другата хипотеза, ако съдът признае ищецът за собственик на
имотите и той докаже, че ответниците владеят имотите
без правно основание следва да се
признае собствеността на ищеца, като се осъдят ответниците
да му предадат владението върху процесните недвижими
имоти.
Поради това с допуснатото изменение не се променя петитума на исковата молба.
Ищецът е изменил иска си от положителен установителен в ревандикационен
иск, като предмета на правото му на
защита е един и същ. Основанието на правото на собственост при иска по чл.124,ал.І от ГПК, както и след изменението му по чл108 от ЗС, произтича от едни и същи факти –твърдението за изтекла в полза
на ищеца придобивна давност.
Поради тези обстоятелства съдът намира предявеното
възражение за неоснователно, като подлежи на отхвърляне.
Следва да се посочи, че са неоснователни твърденията във
възражението за неяснота относно доказателствената
тежест в проекто доклада по делото . С посоченото
определение съдът се е произнесъл по всички предварителни въпроси по чл.140 от ГПК.
Доказателствените искания в становището на ищеца
са относими по правния спор, поради което следва да
бъдат допуснати.
Предвид изложеното
съдът :
О П Р
Е Д Е
Л И :
Отхвърля предявеното възражение от адв.
А., пълномощник на ответницата К.И., срещу допуснатото с Определение
№22/25.01.2018г. изменение на иска по чл.124,ал.І от ГПК в осъдителен по чл.108
от ЗС.
Разпорежда да се
издадат исканите съдебни удостоверения на ищеца, посочени в т.1 и т.2 от
становището на ищеца срещу възражението.
Допуска до разпит четирима
свидетели за ищеца при условията на
водене, за доказване местоположението и владението върху процесните
позмлени имоти.
Препис да се изплати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Районен съдия: