Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
Гр.Варна 09.08.2019 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета години в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков
ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева
Светослава Колева
Секретаря ГЕНОВЕВА НЕНЧЕВА
Прокурор ИСКРА АТАНАСОВА
Разгледа НДВ №421/2018 година по описа на АС-Варна
Производството е по реда на чл.424 ал.1 от НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по искане от адв.М.М., за възобновяване на производство по НОХД №27/2017 г. по описа на РС-Попово и решение на ОС-Търговище по ВНОХД №210/2017 г. и бъде оправдан подсъдимия.
В направеното искане се сочи, че РС-Попово е допуснал нарушение при приложението на материалният закон, с което е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Поради което се иска възобновяване на НОХД №27/2017 г. на РС-Попово, да се отмени постановеното решение на ОС-Търговище по ВНОХД №210/2017 г. и бъде оправдан подсъдимия или да се върне делото за ново разглеждане, или да се намали наложеното наказание.
Представителят на АП-Варна, изразява становище, че е налице неправилно приложение на материалния закон. Счита, че е налице хипотезата на чл.425 ал.4 от НПК, като предлага на настоящата инстанция да измени присъдата, като приложи закон за по леко наказуемо престъпление по чл.309 от НК, със съответното приложение на чл.68 от НК.
Защитата на осъденото лице в с.з. при разглеждане на делото пред настоящата инстанция поддържа направеното искане. Оспорва квалификацията на деянието и моли настоящата инстанция да оправдае подсъдимия или намали размера на наложеното наказание.
След анализ на доказателствата по делото и
постъпилото искане за възобновяване на горе посочените дела, съдът прие за
установено следното:
Районен съд-Попово е
признал подс. Р.Ш.А. за виновен: в това, че, чрез съставянето на
неустановена дата на неистински частни документи - 14 бр. едногодишни договори
за наем на земеделска земя и използването им на 21.07.2014г., в Общинска служба
по земеделие - Попово, е направил опит да даде възможност на юридическите лица
“Азизе - Чифчи“ ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от управителя Шериф А.
Исмаилов и „Агроплод Маринър“ ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от
управителя Аптараман Ш.А., да получат без правно основание чуждо движимо
имущество - пари на обща стойност 3355.16 лева, от фондове принадлежащи на
Европейския съюз - от Европейския фонд за гарантиране на земеделието,
разпределени както следва:
-
По СЕПП /схема за
единно плащане на площ/ в общ размер на 2344.76 лева, от които за „Агроплод
Маринър“ ЕООД - 1654.02 лв., и за „Азизе чифчи“ ЕООД - 690.74 лв.
-
По СПП /схема за
преразпределително плащане/ в общ размер на 1010.40 лева, от които за „Агроплод
Маринър“ ЕООД - 712.74 лв., и за „Азизе чифчи“ ЕООД - 297.66 лв., като деянието
е останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на
основание чл. 212, ал. 3, вр. ал. 2, вр, с чл. 54, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 2 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “в” от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи в
затвор, при първоначален строг режим.
Приложил е
разпоредбата на чл.68 от НК, като е привел в изпълнение друго наложено
наказание, тъй като настоящото деяние е било извършено в изпитателния срок на
предходното наложено наказание.
На основание чл. 212,
ал. 7, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр, с чл. 54, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 37, т. 7, предл. 2 от НК е лишил подсъдимия Р.Ш.А. от правото да
упражнява дейност, свързана с усвояване на парични средства от фондове на
Европейския съюз за срок от пет години.
Признал е подсъдимия АПТАРАМАН Ш.А., за виновен в това, че,
чрез съставянето на неустановена дата на неистински частни документи - 10 бр.
едногодишни договори за наем на земеделска земя, както следва:
-
По СЕПП /схема за единно плащане на площ/ в размер общо
на 4040.61 лева, от които за „Агроплод Маринър“ ЕООД - 1533.57 лв., и за „Азизе
чифчи“ ЕООД - 2507.04 лв.
-
По СПП /схема за
преразпределително плащане/ в размер общо на 1741.17 лева, от които за
„Агроплод Маринър“ ЕООД - 660.83 лв., и за „Азизе чифчи“ ЕООД - 1080.34 лв.,
като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради
което и на основание чл. 212, ал. 3, вр. ал. 2, вр. с чл. 58, б. “а”, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 18, ал. 2 от НК е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от две години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от
три години.
На основание чл. 212,
ал. 7, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр, с чл. 54, ал. 1, вр. чл. 49, ат. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 37, т. 7. предл. 2 от НК е лишил подсъдимия АПТАРАМАН Ш.А. от правото
да упражнява дейност, свързана с усвояване на парични средства от фондове на
Европейския съюз за срок от четири години.
Признал е подс.Аптараман А. за невинен за това да е извършил
престъплението при форма на съучастие „съизвършителство“.
Делото предмет на стоящото производство е било разгледано от РС-Попово
преди изменение на НПК в сила от 05.11.2017 г. и не е съществувало изискването,
същото да бъде насрочена в открито разпоредително заседание. Внесен е
обвинителен акт в съда за извършено престъпление от подс.Р.А. и подс.Аптараман А.
за извършено от всеки един от тях престъпление по чл.212 ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.18 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК. Присъдата е била обжалвана пред
ОС-Търговище и е потвърдена от същия с решение по ВНОХД 210/2017 г. Съдебните
актове са влезли в сила.
Извършеното деяние от всеки един, от двамата подсъдими е квалифицирано и
е внесен в съда обвинителен акт от РП-Попово по чл.212 от НК, т.е. ,че чрез
съставяне на неистински частни документи и използването им в Общинска служба по
земеделие-Попово са направили опит да дадат възможност на юридическите лица
„Азизе Чифчи“ ЕООД и „Агроплод Маринър“ ЕООД да получат без правно основание
чуждо движимо имущество-пари от фондове принадлежащи на Европейския съюз, като
деянието е останало във фазата на опита.
Съдът след като се запозна с материалите по делото счита, че направеното
искане за възобновяване на ВНОХД №№210/2017 г. по описа на ОС-Търговище е
частично основателно.
ОП-Търговище е внесла обвинителен акт по отношение на обвиняемите Р.Ш.А.
и Аптараман Ш.А. за извършени от тях деяния по чл.212 ал.3 вр. ал.1 от НК, вр.
чл.18 от НК и чл.20 ал.2 от НК.
Присъдата на РС-Попово е била потвърдена от ОС-Търговище, като двамата
подсъдими са били признати за виновни по горепосочените обвинения и са осъдени
за същите.
Решението на ОС-Търговище е постановено в нарушение на материалния закон,
поради това, че приетото от съда деяние-съставяне на неистински документи
/договори за наем/ и използването им, за да се даде възможност на други ЮЛ да
получат без правно основание чуждо движимо имущество-пари от Европейските
фондове, не представлява от правна страна документна измама по смисъла на
чл.212 от НК. За да е налице документна измама е необходимо въз основа на самия
неистински документ, деецът да получи или да даде възможност на друго лице да
получи без правно основание чуждо имущество. По настоящия случай съдът приема,
че въз основа на неистински договори за наем на земеделска земя, други
юридически лица са получили без основание пари. Безспорен факт е, че самият
договор за наем не води до получаване директно до материална облага, поради
което в настоящия случай не е налице състав на чл.212 от НК. Такъв съставомерен
резултат би бил налице, ако самият финансов документ, от който дееца получава
или дава възможност на друго лице да получи чуждо имущество е неистински,
неверен, преправен или поправен.
В настоящия случай приетите от съда неистински документи-договори за наем
земеделски земи не водят автоматично до получаване на имущество. Това е така,
тъй като те не представляват финансово счетоводни документи, въз основа на
които да се даде директна възможност за получаване на чуждо имущество, поради
което искането за възобновяване на посоченото ВНОХД е основателно. Настоящата
инстанция не приема, че би следвало осъденото лице да бъде признато за
невиновно и бъде изцяло оправдано за извършено от него престъпление. Това е възможно,
когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия
или, че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява
престъпление. В настоящият случай фактическото положение е, че договорите за
наем на земеделска земя са действително неистински частни документи, но не
представляват титул въз основа на който въведеното в заблуждение лице се
разпорежда с чуждо имущество. Те не са документи, които пряко създават, макар и
привидно основание за разпореждане с такова имущество. Те са част от комплекта
документи, които следва да бъдат описани в общото заявление за подпомагане по
СЕП, по което е щяло да кандидатства осъденото лице. До попълване на такова
заявление се е стигнало, но не би могло да се обсъжда хипотезата на чл.248а
ал.3 от НК, тъй като по делото е установено, че дружествата са кандидатствали
по СЕП, както и са им били частично изплатени средства по инкриминираните
договори. Същевременно по делото, обаче не са приложени въпросните заявления и
не са налице доказателства, от които да е видно автора на подаване на същите.
Горното в рамките на това съдебно производство не би могло да се реши.
Налице е извършено престъпление съставомерно по чл.309 от НК-съставени са
неистински частни документи от двамата подсъдими-от Р.Ш.А.-14 бр. договори за
наем на земеделски земи и от Аптараман Ш.А.-10 бр. договори за наем също на
земеделски земи и са ги употребили за да докажат, че съществува тяхно право, но
тъй като те са само част от пакета документи, които биха породили друго тяхно
право, а именно: да получат пари от Европейски фондове е бил осъществен само
състава на чл.309 от НК.
Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на
чл.425 ал.4 от НПК, като измени присъдата и приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление. Предвиденото от закона наказание, за това престъпление е
–лишаване от свобода за срок до две години. Съдът, след като прецени степента
на обществената опасност на това деяние и тази на дееца, а именно-за подс.Р.Ш.А.,
счита че следва да наложи наказание-лишаване от свобода за срок от шест месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим. Последното се налага, тъй като
деянието по настоящото дело е било извършено в изпитателния срок на наложено
наказание, за друго извършено престъпление. От това следва и приложението на
чл.68 от НК, което също следва да направи настоящата инстанция с решението се.
По отношение на подс.Аптараман Ш.А. следва са приложи разпоредбата на
чл.78а от НК, тъй като за извършено престъпление по чл.309 от НК се предвижда
наказание-лишаване от свобода за срок до две години, подсъдимият не е осъждан,
а настоящото престъпление не е резултатно и не е налице необходимост от
възстановяване на вреди, поради което подс. Аптараман Ш.А. следва да бъде
признат за виновен за извършено деяние, съставомерно по чл.309 от НК, като на
основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК го освободи от наказателна отговорност и на
основание чл.78а от НК да му бъде наложено административно наказание- глоба в
размер на 1000 /хиляда лева/.
Предвид гореизложеното
съдът, счита, че на двамата подсъдими следва да бъдат наложени наказания,
съответстващи на степента на обществена опасност, на деянието и дейците,
съобразени с изложеното в мотивите на съда.
|
|
Водим от
горното и на основание чл.425 ал.1 т.4
от НПК, чл.334 т.3 от НПК, вр. чл.354 ал.2 т.2, предл.2 от НПК и ТР
№1/2011 г. на ВКС РБ, ОСНК, АС-Варна
Р Е Ш И
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №210/2017 год. по описа на ОС-Търговище и НОХД №27/2017 г. на РС-Попова.
ОТМЕНЯ Решение №88 от 06.11.2018 г. по ВНОХД №210/2017 г. по описа на ОС-Търговище.
ИЗМЕНЯ присъда на РС-Попово по НОХД №27/2017г., с която подс.Рехат Ш.А. и подс.Аптараман Ш.А. са били признати за виновни по чл.212 от НК, като на основание чл.354 ал.2 т.2, предл.2 от НПК прилага закон за по-леко наказуемо престъпление, поради и което на основание чл.309 от НК налага наказание, както следва:
На подс.Р.Ш.А.-ЕГН **********-ЛИШАВАНЕ ОТ СБОДА, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.57 ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС да изтърпи при СТРОГ режим.
ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ, на основание чл.68 ал.1 от НК, определеното на подс.Р.Ш.А. с Определение №78/26.09.2014 г. по ЧНД №172/2014 г. на ОС-Търговище общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ОТ ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл.57 ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС да изтърпи при СТРОГ режим.
ИЗМЕНЯ същата присъда, като признава подс.Аптараман Ш.А. за виновен за извършено престъпление по чл.309 от НК, като на основание чл.378 ал.1 т.4 от НПК го освобождава от наказателна отговорност и на основание чл.78а от НК му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева /хиляда лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: