РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Бургас, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Сузана Тодорова Чинева-Койнова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100600411 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Радостин Пенев от БАК,
действащ като упълномощен защитник на подсъдимия Н. Н. Н. с ЕГН
**********, против Присъда № 260007 от 24.03.2022 г. на Районен съд –
Бургас, постановена по НОХД № 1590/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалваната присъда, подсъдимият Н. е признат за виновен, че на
28.08.2019 г. в град Бургас, в жилище, находящо се в ж.к. „***” бл. *, вх.*,
ет.*, в апартамент № *, без надлежно разрешително, изискуемо съгласно чл.
73, ал.1 и ал.2 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от НУРРД, държал
високорискови наркотични вещества по см. на чл. 3, ал.1, т.1, вр. ал.2 от
ЗКНВП, а именно метамфетамин и коноп, обособени в няколко различни
обекта с различно тегло и процентно съдържание на наркотично действащия
компонент, като общото нетно тегло на конопа е 9,009 гр., а на
метамфетамина – 4,234 гр., както и 6 бр. таблетки екстази с нетно тегло 2,471
1
гр. и с 9%-но съдържание на наркотично действащия компонент MDMА, като
общата стойност на наркотичните вещества е в размер на 259,28 лева, поради
което и на основание чл. 354а, ал.3 предложение второ, т.1 предложение
първо от НК, и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода,
чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок
от три години, както и на глоба в полза на държавата в размер на две хиляди
лева.
Със същата присъда, подсъдимият Н. Н. е осъден да заплати
направените в досъдебното производство разноски в размер на 226,10 лева
(двеста двадесет и шест лева и 10 ст.) за изготвени експертизи, платими по
сметка на ОД на МВР – Бургас, а също и да заплати на Районен съд – Бургас
сумата от 225 (двеста двадесет и пет) лева за направените от съда разноски по
делото за възнаграждение на вещо лице, както и 5 (пет) лева като държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
С атакуваната присъда, първоинстанционният съд се е произнесъл и по
въпроса за съдбата на веществените доказателства, приложени по делото, като
наркотичните вещества и техните опаковки са били отнети в полза на
държавата и е било разпоредено същите да се унищожат, а за останалите
веществените доказателства – електронна везна и черен камък с правоъгълна
форма е било разпоредено да се върнат на подсъдимия.
Недоволен от постановената присъда, защитникът на подсъдимия Н. я
обжалва като неправилна. Изразява несъгласие с възприетата от
първостепенният съд правна квалификация на инкриминираното деяние, като
твърди, че са налице условия за прилагане на по-благоприятната норма на чл.
354а, ал.5 от НК. Като аргументи в тази насока сочи малкото, според него,
количество иззето наркотично вещество, както и ниската му стойност, която
била под размера на минималната работна заплата в страната. Според
защитника, тези обстоятелства налагали извода, че деянието се явява
маловажен случай и поради това същото следвало да се квалифицира по чл.
354а, ал.5 от НК. От въззивния съд се иска да отмени обжалваната присъда и
да постанови нова, с която да преквалифицира деянието на подсъдимия в
такова по чл. 354а, ал.5 и да освободи Н. от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК, като му наложи административно наказание глоба в размер
на хиляда лева.
2
В съдебно заседание, представителят на прокуратурата изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Възразява срещу
претенцията на защитата, че престъплението представлява маловажен случай,
аргументирайки се както с обстоятелството, че се касае за държане на
различни видове високорискови наркотични вещества – метамфетамин, коноп
и екстази, така и с установените по делото обстоятелства, свързани с
личността на подсъдимия. Твърди, че моралната укоримост на деянието,
извършено от Н. не позволява направата на изводи за неговата и на дееца по-
ниска степен на обществена опасност. Моли въззивния съд да потвърди
атакуваната първоинстанционна присъда като законосъобразна, обоснована и
справедлива.
В съдебно заседание, подсъдимият Н. Н., нередовно призован на
заявените от него постоянен и настоящ адрес, не се явява. Видно от
приложената по делото справка, издадена от ОД на МВР – Бургас, същият е
напуснал територията на Република България преди внасяне на обвинителния
акт против него в районния съд, като липсват данни за завръщането на
подсъдимия след това. Поради тези съображения, настоящото въззивно
съдебно производство бе проведено в условията на чл. 269, ал. 3, т.4, б. “а“ от
НПК.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия Н.
поддържа въззивната си жалба. Моли деянието, извършено от неговия
подзащитен, да бъде преквалифицирано от въззивния съд като такова по чл.
354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК. Аргументира се както със стойността и
количеството наркотични вещества, държани от Н. и преценени от защитника
като изключително малки, така и с ниската обществена опасност на деянието
и дееца, като се имало предвид съдействието му за разкриване на обективната
истина и факта, че наркотичните вещества са били предназначени за лична
употреба, което пък сочело в голяма степен на липса на увреда на
обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве. Моли
въззивния съд да отмени обжалваната присъда и вместо него да постанови
нова, с която да признае подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК и му наложи наказание
глоба в размер на 1000 лева.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
3
като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се в
с.з. страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като
прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е
предявена в законоустановеният срок от страна, имаща правен интерес и
процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен
контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на
глава ХХ от НПК, в отсъствие на подсъдимия, в условията на чл. 269, ал. 3, т.
2 и чл. 269, ал. 3, т. 4, б „а” НПК, като контролираната съдебна инстанция е
положила достатъчно усилия при провеждането на съдебното следствие да
изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване
по делото – както проявявайки сама активност при събирането на
доказателствения материал по делото, така и осигурявайки на страните
равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената
им дейност. Това е позволило по делото да бъде събран, при спазване
правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване
доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в
мотивите на обжалваната присъда фактически констатации. Настоящият
въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши
собствена проверка и анализ на събрания по делото доказателствен материал,
и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на
корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е
обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на
въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически
констатации от първата съдебна инстанция.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав изцяло споделя
възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка по
делото, а именно:
4
Подсъдимият Н. Н. Н. е роден *** г. в гр. ***, живее в същия град, ***
гражданин е, ***, ***. Видно от справката за съдимост (л. 11 от въззивното
дело), към момента деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, Н. е осъждан както следва:
С определение по НОХД № 917/2014 г. на PC – Несебър, влязло в сила на
30.03.2015 г., е било одобрено споразумение, с което Н. е бил признат за
виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК,
извършено на 10.09.2014 г., като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение, на основание чл.
66, ал. 1 НК, е било отложено за изпитателен срок от 3 години. На
основание чл. 55, ал. 3 НК на подсъдимия не е било наложено
кумулативно предвиденото наказание глоба;
С определение по НОХД № 5413/2018 г. по описа на PC – Бургас, влязло
в сила на 04.12.2018 г., е било одобрено споразумение, с което Н. е бил
признат за виновен за престъпление по чл. 270, ал.1, предл. първо от НК,
извършено на 21.02.2018 г., като му е наложено наказание „пробация“
при следните пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 12 месеца, с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице, два
пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от дванадесет месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото от по 100 часа годишно за срок от една година.
През лятото на 2019 г. подсъдимият Н. живеел на заявеният от него в
Община *** постоянен и настоящ адрес, а именно: гр. ***, ж.к. „***“ бл. *,
вх.*, ет.*, ап. *. Подсъдимият живеел там заедно със своите родители –
свидетелите Й. Н. и Н. Н., които обитавали само спалнята и кухнята от
апартамента, а Н. обитавал хола (всекидневната). Подсъдимият бил
ограничил достъпа им до тази част от апартамента в максимална степен, така
че за да влизат в неговата стаята, родителите искали разрешението му.
На 28.08.2019 г. около 20:00 ч. св. Д. Д., изпълняващ длъжността
инспектор в „КП“ при 04 РУ при ОД на МВР – Бургас, получил оперативна
информация, че подсъдимият Н., който му бил известен като криминално
проявено лице по линия „наркотици“, държи в дома си наркотични вещества.
Свидетелят Д. незабавно докладвал получената информация на Началника на
5
сектор „КП“ при 04 РУ - Бургас, следствие на което бил сформиран екип за
проверка на получената информация, в чийто състав влизали св. Д., ст.
инспектор Д. Б., инспектор Г. Д., инспектор С. И., мл. експерт Г. Д. и мл.
експерт В. И.. Всички те, около 22:20 ч. на инкриминираната дата –
28.08.2019 г., посетили адреса в гр. ***, ж.к. „*** “ бл. *, вх.*, ет.*, ап. *,
обитаван от подсъдимия Н. Н. и го открили в дома му.
Когато бил запитан от полицейските служители, дали държи в дома си
наркотични вещества, Н. признал, че в хола на обитаваното от него жилище,
на няколко места държи „марихуана“, „пико“ и няколко таблетки „екстази“.
Предвид изявлението му, на място били извикани дежурен разследващ
полицай и експерт от БНТЛ, като в присъствието и на поемни лица, било
извършено претърсване на апартамента, в резултат на което били иззети
наркотични вещества, намерени с помощта на подсъдимия Н., който
съдействал на полицаите като им показвал, къде и как ги съхранява.
Видно от изготвения на 28.08.2019 г. протокол за претърсване и
изземване, установени и иззети били следните вещи:
Във всекидневната на апартамента, върху холова масичка, били
намерени един брой саморъчно свита цигара; един брой част от
саморъчно свита цигара; един брой черно полиетиленово топче с
капковидна форма, съдържащо бяло кристалообразно вещество; един
брой прозрачен полиетиленов плик, тип „джъмпер“, с размери 6x5 см.,
съдържащ остатъци от жълтеникаво кристалообразно вещество; един
брой прозрачна пластмасова кутийка с правоъгълна форма и размери
14,5x8 см., съдържаща четири по-едри глави суха растителна маса, както
и по-дребни парчета суха растителна маса;
На компютърно бюро във всекидневната, разположено на задната стена
на помещението били намерени един брой кръгла бяла пластмасова
кутия с височина около 19,5 см. и диаметър около 10 см., съдържаща
„глави“ и натрошена растителна маса. На същото бюро бил намерен
пластмасов, прозрачен цилиндричен контейнер с червена капачка, с бяло
кристалообразно вещество, с височина 6,5 см. и диаметър 3,5 см. На
компютърното бюро била открита и иззета електронна везна с прозрачен
пластмасов капак и липсващ капак за батерията от задната страна.
В чекмедже, разположено на телевизионна масичка били открити 6 броя
6
розови хапчета с форма на щит и 2 броя парчета розови хапчета. В
същото чекмедже бил открит и 1 бр. прозрачен, пластмасов контейнер с
цилиндрични форма и червена капачка, с височина 6,5 см. и диаметър 3,5
см., съдържащ бяло кристалообразно вещество.
На холова масичка в помещението били установен и един брой черен
камък с правоъгълна форма и с две отделни линии бяло кристалообразно
вещество върху него.
Видно от приложеното по делото писмено заключение по назначената в
хода на разследването дактилоскопна експертиза, по хартията за свиване на
цигари, обработена с разтвор от нинхидрин, както и по останалите обекти,
обработени с черен дактилоскопен прах, не са установени оставени
дактилоскопни следи.
В хода на разследването била назначена и химическа експертиза. От
представеното писмено заключение по нея, се установява че:
растителната маса в обект № 1/1 - саморъчно изготвена цигара с размери
0,7/7,5 см. с бял картонен филтър, съдържа суха, зелена и кафява
растителна маса, има нето тегло 0,266 гр. и се определя като смес от
тютюн и коноп със съдържание на тетрахидроканабинол - 6,70 %;
растителната маса в обект № 1/2 - недопушена саморъчно изготвена
цигара (угарка) с размери 0,6/4,5 см. с бял картонен филтър, съдържа
суха, зелена и кафява растителна маса, има нето тегло 0,194 гр. и се
определя като смес от тютюн и коноп със съдържание на
тетрахидроканабинол - 10,70 %;
кристалното вещество от обект № 2/1 (черното полиетиленово топче със
следи от затопяване), представлява жълто кристално вещество, има нето
тегло 0,148 грама и в него се доказва наличие на метамфетамин, като
съдържанието на метамфетамин е 71,60 %;
кристалното вещество от обект № 2/2 (полиетиленов плик тип „клипс“ с
размери 5/6 см.), представлява жълто-кафяво кристално вещество, има
нето тегло 0,159 грама и в него се доказва наличие на метамфетамин,
като съдържанието на метамфетамин е 75,50 %;
Съдържащата се в обект № 3 (полиетиленов плик тип „клипс“ размери
13/18 см., съдържащ правоъгълен, прозрачен, пластмасов капак с
размери 14,5/7,5/2см.) суха, зелена растителна маса (връхчета) има нето
7
тегло 0,788 грама и се определя като коноп със съдържание на
наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол – 21,10 %;
Съдържащата се в обект № 4 (полиетиленов плик тип „клипс“ с размери
23/33 см., запечатан със стикер за ВД) цилиндрична бяла пластмасова
кутия с диаметър 10 см. и височина 19 см. с бял пластмасов капак, на
който има релефно изображение на листо, съдържа суха, зелена
растителна маса (връхчета), която има нето тегло 8,311 грама и се
определя като коноп със съдържание на наркотично действащия
компонент тетрахидроканабинол – 15,30 %;
Кристалното вещество от обект № 5 (полиетиленов плик, тип „клипс“, с
размери 10/14 см., запечатан със стикер за ВД с № С 0660, съдържащ
прозрачен, пластмасов контейнер с диаметър в основата - 3,5 см.,
височина - 6,5 см. с червена пластмасова, винтова капачка), представлява
бяло кристално вещество, има нето тегло 1,370 грама и в него се доказва
наличие на метамфетамин, като съдържанието на метамфетамин е 0,70
%;
Таблетките от обект № 6 (полиетиленов плик тип „клипс“ с размери
10/14 см., запечатан със стикер за ВД с № С 0661, съдържащ 6 броя
розови таблетки с неправилна форма и 1 брой розова таблетка разчупена
на две части от същия вид таблетки, с нечетлив надпис и лого „звезда“
от едната страна и разделителна черта от другата страна) имат нето тегло
2,471 грама и в тях е доказано наличие на 3,4
метилендиоксиметамфетамин MDMA, най-често наричан „екстази“, като
съдържанието на MDMA е 9,00 %;
Кристалното вещество от обект № 7 (полиетиленов плик, тип „клипс“ с
размери 10/14 см., запечатан със стикер за ВД с № С 0660, съдържащ
прозрачен, пластмасов контейнер с диаметър в основата 3,5 см. и
височина 6,5 см., с червена пластмасова винтова капачка,
представляващо бяло кристално вещество, има нето тегло 2,545 грама и
в него се доказва наличие на метамфетамин, като съдържанието на
метамфетамин е 23,80 %;
Кристалното вещество от обект № 8/1 (полиетиленов плик, тип „клипс“,
с размери 18,5/28 см., запечатан със стикер за ВД с № С 0621, съдържащ
черна плоча (обработен черен камък) с размери 11/18/2 см. с полепнало
бяло кристално вещество с линия) има нето тегло 0,012 грама и в него се
8
доказва наличие на метамфетамин, като съдържанието на метамфетамин
е 45,70 %;
Обект № 8/2 (полиетиленов плик, тип „клипс“, с размери 18,5/28 см.,
запечатан със стикер за ВД с № С 0621, съдържащ черна плоча
(обработен черен камък) с размери 11/18/2 см. с полепнало бяло
кристално вещество с линия) има нето тегло 0,007 грама и в него се е
доказало наличие на метамфетамин, но експертизата сочи, че
количеството е недостатъчно за определяне на съдържанието на
метамфетамин.
Според вещото лице, общото нетно тегло на предоставената за
изследване суха зелена растителна маса, определена, респ. съдържаща коноп
със съдържание на тетрахидроканабинол, е 9,559 гр.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
инстанция се основава закономерно на цялата доказателствена съвкупност,
събрана в хода на наказателното производство, а именно: показанията на
свидетелката Й. Н. (л. л. 135-136 от съд. дело); на свидетеля Д. Б. (л. л. 154-
155 от съд. дело); на свидетеля Н. Н. (л. л. 185 гръб-186 от съд. дело); на
свидетеля Д. Д. (л. 215 от съд. дело, както и прочетените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК понегови показания от ДП); на заключенията
на вещото лице Н. К. (л. 154 от съд. дело и л. л. 45-46 от ДП), както и на
заключението по физикохимичната експертиза на вещото лице Л. –Б. (л. 185
от съд. дело и л. л. 38-41 от ДП); писмени доказателства и доказателствени
средства: свидетелство за съдимост за подсъдимия; определение от 29.08.2019
г. по ЧНД № 3852/2019 г. по описа на БРС; протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение (л. л. 50-54
от ДП); писмо с peг. № 329200-8380 от 12.11.2019 г. (л. 57 от ДП) и
приемателно-предавателен протокол (л. 58 от ДП); веществени доказателства,
приложени по делото: електронна везна и черен камък с правоъгълна форма;
опаковки от наркотични вещества; вещи, чието притежание е забранено и са
изпратени за съхранение в ЦМУ с писмо с peг. № 329200-8380 от 12.11.2019
г. (л. 57 от ДП) и приемателно-предавателен протокол (л. 58 от ДП).
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно
основните факти по делото са правилно установени, като при съвкупната
оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически
9
грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите
към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали те са приети за установени и какви са
правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани
съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други
се отхвърлят. Събраната по делото съвкупност е последователна, като от нея с
пълна категоричност се установява времето, мястото и авторството на
извършеното деяние. Въззивният съд споделя изцяло направения от
първоинстанционния доказателствен анализ, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря.
С оглед всичко гореизложено, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда на районния съд не е необоснована – изложените в
мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации,
напълно кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен
доказателствен материал.
Доколкото приетата за установена и относима към делото фактическа
обстановка намира своята доказателствена обезпеченост в приетите за
допустими и годни доказателствени материали, правилен е правният извод на
районния съд, че деянието, извършено от подсъдимия Н. Н. покрива
обективните и субективни параметри на престъпния състав по чл. 354а, ал. 3,
предложение второ, т. 1, предложение първо от НК.
Съставът на Районен съд – Бургас, разглеждащ наказателното дело, е
извършил прецизен правен анализ за наличието на всички съставомерни
признаци от обективната и субективната страна на състава по чл. 354а, ал.3,
предложение второ, т. 1, предложение първо от НК, като този анализ изцяло
се споделя от настоящия съдебен състав.
От обективна страна, доказателствата по делото безспорно сочат, че на
на 28.08.2019 г. подсъдимият Н. е държал в обитаваната от него стая в
апартамента на родителите си, находящ се в град ***, ж.к. „***” бл. *, вх.*,
ет.*, апартамент № *, наркотични вещества – коноп (марихуана, канабис) и
метамфетамин. Изводът, че откритите при проведеното претърсване вещества
са наркотични, се аргументира със заключението на вещото лице по
проведената физико-химична експертиза, установила в тези вещества
наркотично действащите компоненти MDMA и тетрахидроканабинол в
10
различно процентно съдържание за различните установени обекти.
От обективна страна, по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр.
Приложение № 1, Списък № I - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3,
т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (НРКРВН), метамфетаминът и конопът (марихуана, канабис)
представляват високорискови наркотични вещества, поради което държането
им е разрешено само при наличие на надлежно разрешително, изискуемо
съгласно чл. 73, ал.1 и ал.2 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от НУРРД,
каквото подсъдимият е нямал.
Ето защо и доколкото съдебната практика е константна в разбирането
си, че изпълнителното деяние на чл. 354а, ал.3 от НК не предполага
непременно и постоянно физическо държане на наркотичните вещества, а е
достатъчно субектът на престъплението да има възможност да осъществява
постоянен контрол върху тях, както и възможност да се разпореди с тях,
когато намери за добре, може обосновано да се направи извод, че в
конкретният случай подсъдимият Н. действително е осъществил
изпълнителното деяние „държане без разрешение“ на наркотични вещества по
смисъла на чл. 354а, ал.3 от НК – наркотичните вещества са намерени в
обитаваната от него стая, до която достъп и контрол е разполагал само той.
Престъплението е извършено от подсъдимия Н. Н. при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Изявленията му пред полицейските служители, че в стаята си има
забранени вещества, сочат убедително, че Н. е бил наясно, че държи в
обитаваното от него жилище наркотични вещества, без да има надлежно
разрешително.
Изложените дотук фактически и правни изводи принципно не се
оспорват от страните. Възраженията на защитата са насочени към
преквалификация на престъпното деяние по по-леко квалифицирания състав
на чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, както и към налагане на по-леко по
размер наказание.
Първостепенният съд е обсъдил възможността за прилагане на чл. 354а,
11
ал.5, респ. чл. 9, ал.2 от НК в конкретния случай и е изложил убедителни
мотиви защо намира предложената от прокуратурата правна квалификация на
инкриминираното деяние, като такова по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, за
правилната. Настоящият въззивен съдебен състав е напълно солидарен с
изложените от районния съд правни аргументи и ги споделя изцяло.
Приложението на чл. 93, т.9 от НК изисква задълбочена съдебна
преценка за степента на обществена опасност на деянието, която трябва да
съответства на фактическите данни по делото, отнасящи се до характера на
обществените отношения, които са застрашени, тяхната значимост, начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат
значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното. Преценката за маловажност на деянието не трябва да бъде
формална, не трябва да се обуславя от някакво количествени или
абсолютизирани критерии, а да бъде реална и съответстваща на характерните
особености на всеки конкретен случай.
Престъплението, извършено от подсъдимия е формално, на простото
извършване т.е. за довършването му не е необходимо настъпването на вредни
последици, поради което възражението на защитата, че липсвало реално
увреждане на защитените обществени отношения и поради това деянието е с
по-ниска от обичайната обществена опасност и следователно е маловажно, не
може да бъде споделено. Макар стойността на намерените у подсъдимия Н.
наркотични вещества, под формата на таблетки, суха растителна маса и бяло
кристалообразно вещество, да е под размера на минималната работна заплата,
количеството на тези вещества, дори да подсказва, че те са били
предназначени само за лична употреба, не може да се приеме за малко;
висока е и установената от експертизата процентна концентрация на
наркотично действащия компонент в различните обекти. Следователно,
предвид тези обстоятелства, не може да се твърди, че степента на обществена
опасност на престъплението е по-ниска от обичайната за този вид
престъпления. Аналогиите, които защитникът на подсъдимия Н. прави с
други казуси за държане на наркотични вещества в малки количества и/или на
ниска стойност, решени от ВКС с приложението на чл. 354, ал.5, вр. ал.3, т.1
от НК, са неуместни, тъй като, както е посочил ВКС в свое Решение № 60241
от 17.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 889/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията
12
Татяна Грозданова, „… Фактологията на всяка престъпна проява е винаги
различна, дори когато е налице видимо сходство в някои обстоятелства. “ и
поради тази причина „… Преценката дали едно деяние е малозначително,
тъй като не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна, се основава винаги на внимателната и точна преценка на
конкретните обстоятелства, свързани с време, място, начин на извършване
на деянието, както и на личността на дееца, които характеризират
степента на засягане на защитените от съответния състав на
престъпление в Особената част на НК обществени отношения“.
В настоящият случай, обществената опасност на подсъдимия Н. Н. има
съществено значение за правилното приложение на материалния закон,
доколкото тя е по-висока от обичайната за този вид престъпления.
Подсъдимият е в зряла възраст, за която не са присъщи лекомислието и
увлечението, т.е., извършеното от него престъпление е продукт на добре
осъзната потребност, а не на недостатъчен житейски и социален опит.
Подсъдимият понастоящем е осъждан, но през 2015 г. е имал и присъда
отново за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК. Независимо от
настъпилата по-късно реабилитация по това осъждане, посочените
обстоятелства свидетелстват, че настоящото деяние не се явява изолиран
случай в живота на Н., напротив – то е по-скоро израз на все по-
затвърждаваща се у него тенденция към формиране на трайни престъпни
навици. В подкрепа на този извод е и фактът, че настоящото деяние е
извършено от подсъдимия в периода, когато е търпял наказание пробация,
наложено му за друго престъпление – такова по чл. 270, ал.1 от НК. Ето защо
и като се вземат предвид и недобрите му характеристични данни,
включително и липсата на заинтересованост у него да си осигури постоянна
трудова ангажираност, налага се извод, че Н. е личност с по-висока
обществена опасност.
Предвид изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав
намира искането на защитата за преквалифициране на извършеното от
подсъдимия деяние в такова по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, предл. второ, т.1
предложение първо от НК, за неоснователно.
Неоснователно е и искането на защитата за намаляване размера на
наказанията, наложени на подсъдимия Н.. При индивидуализиране на видът и
13
размерът им, първостепенният съд се е ръководил от принципите за
законосъобразност и индивидуализация на наказанието. Липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които да обуславят задължителното прилагане на чл. 55 от НК,
поради което въззивният съд намира за законосъобразен и обоснован изводът
на контролираната инстанция, че наказанията, които следва да бъдат
наложени на подсъдимия, по вид и размер трябва да бъдат определени по
реда на чл. 54 от НК.
За престъплението, за което подсъдимият Н. Н. е признат за виновен,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Наличието на законов минимум и
приложението на чл. 54 от НК обуславят налагане на наказание „лишаване от
свобода“. При индивидуализация на конкретния размер на това наказание,
като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
процесуалното поведение на подсъдимия, дало възможност да се разкрие
обективната истина по делото, както и количеството и ниската стойност на
намерените в дома на Н. наркотични вещества, които, макар и да са
недостатъчни, за да обосноват приложението на чл. 354а, ал.5 от НК в
конкретния случай, трябва все пак да бъдат отчетени при
индивидуализацията на наказанията, които следва да бъдат наложени на
подсъдимия. Правилно районният съд е отчел предходното осъждане на Н. за
престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, като отегчаващо обществената му
опасност. Следователно, решението на районният съд да определи на
подсъдимия наказание по размер под средния към минималния, а именно една
година лишаване от свобода, е законосъобразно и правилно, поради което
следва да се потвърди. Не търпи корекции присъдата в частта, с която на
подсъдимия е наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба в
размер на две хиляди лева. Това наказание е законосъобразно и справедливо
по размер, доколкото съответства на обществената опасност на
престъплението и на самия подсъдим, а и е съобразено с данните за имотното
и материално положение на подсъдимия.
Законосъобразен и правилен е изводът на контролираната инстанция за
приложимост на чл. 66 от НК по отношение наказанието „лишаване от
свобода“, наложено на Н.. Същият, макар и осъждан, е с наложено наказание
„пробация“ по това осъждане, поради което липсва пречка за прилагане на чл.
14
66 от НК, а по отношение на осъждането по НОХД № НОХД № 917/2014 г. по
описа на PC Несебър е настъпила реабилитация по право. От друга страна,
предвид данните за личността на подсъдимия и предвид неговата възраст,
може да се предположи с голяма степен на увереност, че целите на
наказанието могат да се изпълнят и без същото да бъде ефективно изтърпяно,
а определеният съобразно закона тригодишен изпитателен срок, предвид
продължителността си, се явява напълно достатъчен за това.
В съответствие с правния извод, че подсъдимият Н. е извършил
престъплението, за което е бил обвинен, правилно първоинстанционният съд
е приложил разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 от НК и чл. 53, ал.2, б.Б от НК,
разпореждайки веществените доказателства по делото (с изключение на
иззетия черен камък, който правилно е бил върнат от съда на подсъдимия) да
бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата като вещи без стойност, а
предмета на престъплението – неизразходваната част от наркотичното
вещество, предадено в Централно митническо управление – София с
надлежен протокол, да се отнеме в полза на държавата и унищожи.
В съответствие с правния извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние, правилен се явява изводът на
първостепенния съд, че Н. следва да заплати направените по делото разноски,
а именно 226,10 лв. (двеста двадесет и шест лева и десет стотинки) в полза на
ОД на МВР – Бургас и на 230 лв. (двеста и тридесет лева) разноски в съдебна
фаза на процеса в полза на Районен съд – Бургас, от които 5 лева за издаване
на изпълнителен лист и 225 лева за извършен превод на документи. Този
извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК и с
представените по делото доказателства за направени разноски.
По реда на служебната проверка и предвид правомощията си,
настоящият въззивен състав прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права на
страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК,
Бургаски окръжен съд,
15
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Присъда № № 260007 от 24.03.2022 г. на Районен
съд – Бургас, постановена по НОХД № 1590/2020 г. по описа на същия съд.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16