РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 52455
гр. София, 09.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20241110118698 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Профи Кредит България” ЕООД срещу Н. И. И.,
ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за паричен
заем, както и приложението към него. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3
ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 699,98
лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 1400,02 лева –
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, 854,60 лева – неплатено
договорно възнаграждение, 500 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране, 310,82 лева – лихва за забава за периода от 16.03.2022 г. до 06.11.2023 г.,
270,68 лева – лихва за забава за периода от 06.11.2023 г. до 27.03.2024 г.
По възнагражденията за закупени услуги Фаст и Флекси:
В процесното правоотношение, между страните е постигнато споразумение и за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 875,00 лева и
„Флекси“ на стойност 1750,00 лева. Заявителят претендира част от тези.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата
„Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, а съгласно чл. 15.2 от ОУ, услугата „Флекси“ представлява
право на кредитополучателя да променя погасителния план, но при изпълнение на
специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на пакет от допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на
1
добрите нрави и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени
единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.
Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща
възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и
евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между
престациите – срещу високия размер на възнаграждението, надхвърлящ размера на
главницата по договора /главницата е 2500 лева, а възнаграждението за пакета от
допълнителните услуги – в размер на 2625 лева/, кредитополучателят не получава
никакво конкретно благо, преимущество или услуга. Тези услуги освен това дори не са
регламентирани в договора и общите условия, като само последните съдържат
бланкетни и неясни описания на двете услуги.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
обосновава вероятна неравноправност на услугата „Фаст“, предполагаща заплащането
на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Услугата „Флекси“ от своя страна не гарантира каквото и да е право на
кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не представлява гарантирано право
на кредитополучателя, а единствено при наличието на множество допълнителни
условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност евентуално да
ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от одобрението на
кредитора. Това обуславя вероятната неравноправност и на тази уговорена в договора
услуга.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета,
уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи
уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Относно таксата за извънсъдебно събиране:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в
2
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел –
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна
поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
По претендираното договорно възнаграждение и лихви:
Уговорените допълнителни услуги и такси за извънсъдебно събиране по
договора за потребителски кредит, следва да бъдат включени при изчисляването на
годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за
кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба
на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай невключването на допълнителните възнаграждения и такси в
размера на ГПР води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащането им (арг. чл. 19,
ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на тези вземания. Вписаните в договора
параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Обявеният ГПР, вписан в договора, е в размер на 48,91 %, като
действителният такъв, след като се прибави уговорените допълнителни
възнаграждения и такси за извънсъдебно събиране в размер на 3125 лева, надхвърля
многократно допустимия максимален размер съобразно 19, ал. 4 ЗПК. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да
се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение
на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на
3
закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в този смисъл са Решение
№ 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен
състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б
въззивен състав и др.).
По арг. от чл. 23 ЗПК, когато съдът е достигнал до извод за недействителност на
договора за потребителски кредит, за което в заповедното производство при
потребителски договори следи служебно, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на всички
претенции на заявителя, различни от главницата по договора за кредит, като заповед за
изпълнение бъде издадена само за претендираната като оставаща чиста стойност на
кредита, без да бъде присъждана законна лихва върху нея. В този смисъл е напр. и
Определение № 15563/21.12.2023 г. по в. ч. гр. дело № 14115/2023 г. по описа на СГС .
На заявителя следва да се присъдят разноски, пропорционално на уважената
част от заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 103391/28.03.2024 г. по описа на СРС, подадено
от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* срещу Н. И. И., ЕГН: **********
в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за: сумата от 699,98 лева - неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст, сумата от 1400,02 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата от 854,60 лева – неплатено
договорно възнаграждение, сумата от 500 лева – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране, сумата от 310,82 лева – лихва за забава за периода от
16.03.2022 г. до 06.11.2023 г., сумата от 270,68 лева – лихва за забава за периода от
06.11.2023 г. до 27.03.2024 г., както и за присъждане на законна лихва върху
главницата по договора за кредит, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителни искове за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4