Решение по дело №202/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 191
Дата: 6 юли 2020 г.
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20205001000202
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 191

 

гр. ПЛОВДИВ 06.07 2020 г.               

                                                                           

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от  26. 06. 2020 г. в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

                                                                               РАДКА ЧОЛАКОВА

 

с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа  докладваното от съдията СПАСОВ   т. дело  № 202  по описа на  ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК вр. с чл. 613а, ал.1 от ТЗ.

Повод за образуването му е изходяща от „О.Б.Б.“ АД, ***, ЕИК ********** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 186/2019  г. на П. окръжен окръжен съд решение в частта определяща за начална дата на неплатежоспособността на „Х.“ ЕООД, *** - 31.07. 2017 г.

В жалбата са изложени подробни  съображения за  неправилно определяне на началната дата с оглед представените по делото доказателства, като на тази база е изразено мнение, че от данните по делото дружеството е престанало да бъде в състояние да посреща задълженията към кредиторите си едва към 31.12.2018 г. и тази дата следва да се приеме за началния момент на неплатежоспособността.

 От въззиваемата страни отговор на жалбата не е подаван.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 02.09.2019 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „О.Б.Б.“ АД, ***, ЕИК ********** молба.

В обстоятелствената част на същата на първо место се говори, че молителят е правоприемник на  „С.“ ЕАД, гр. С.  с оглед вливането на същата в „О.Б.Б.“ АД, ***.

 Сочи се и че между „С.“ ЕАД, гр. С. и „Х.“ ЕООД, *** бил  сключен договор за издаване на банкова гаранция „Малки и средни предприятия" №17-65/27.04.2017 г. С него банката се е задължила да издаде банкова гаранция за авансово плащане на сума в размер до 394 089, 10 лв. по договор № 13/04/1/0/02837 от 09. 03. 2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „И.З.С.“  сключен между „Х.“ ЕООД и Д.Ф. „З.“ Р.А.. Посочено е, че в изпълнение на задълженията, банката е издала банкова гаранция рег.№ ИД-4535/12.05.2017 г. с наредител „Х.“ ЕООД и бенефициер ДФ „З.“.

По- надолу в молбата се говори за неизпълнение на задълженията на „Х.“ ЕООД към ДФ „З.“, респ. спрямо банката.

Към 29.08.2019 година те били в размер на 410 423, 49 лв., от които:

394 086, 18 лв. - просрочена главница,

218, 94 лв. - просрочена договорна лихва,

10 970, 21 лв. - наказателна лихва,

394, 09 лв. - такса предявяване банкова гаранция,

4 729, 07 лв. - просрочена такса обслужване на банкова гаранция и

25, 00 лв. - разноски за заплатена държавна такса за вписване в Ц.Р.О.З. на пристъпване към изпълнение по отношение на особения залог.

Посочено е също, че от 30.07.2019 г.„Х.“ ЕООД спряло плащанията си към „ОББ“ АД, което водело до извод за изпадане в състояние на неплатежоспособност. В тази връзка се споменавало за образувани изпълнителни дела срещу дружеството и за действия на разпореждане с  недвижимите имоти. Посочено е също, че икономическото положение на „Х.“ ЕООД изцяло зависело от поведението на неговите кредитори, което налагало извод, че затрудненията му са трайни.

На тази база е отправено искане да се обяви с решение неплатежоспособността, респ. свърхзадължеността на дружеството с начална дата 31.12.2018 г., да се открие производство по несъстоятелност и т.н.

Длъжникът не е изразил становище по молбата.

Съдът в хода на производството е събрал поисканите от молителя доказателства и е постановил решение. С него е обявена неплатежоспособността на търговеца,  определена е начална дата на същата 31.07.2017 г., открито е производство по несъстоятелност, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника,  насрочено е първо събрание на кредиторите и т.н.

Недоволен от същото е останал молителят и то само в частта определяща началната дата на неплатежоспособността.

Поради това ПАС намира за нужно да посочи, че в мотивите си първоинстанционният съд е определил за начална дата 31.07.2017 г.  изхождайки от становището, че същата следва да се определи по изрично регламентирани от закона факти, довели до неплатежоспособност, а те съобразно ССчЕ водели до горният извод.

В жалбата станала повод за започване на настоящето производство са оспорени изводите на Пз ОС досежно това, че началната дата следва да е 31.07.2017 г. В тази връзка е споменато, че никъде от заключението на вещото лице не може да се направи извод, че 31.07.2017 г. е началната дата на неплатежоспособността, като е посочено и че никъде в заключението коефициентите свързани с ликвидността не не са определяне към този момент.

Посочено е също така, че според разпоредбите на чл. 608 от ТЗ състоянието на неплатежоспособност се свързва със спиране на плащанията, а  това по отношение на настоящия длъжник било станало в началото на 2019 г. На база тези твърдения е направен анализ на данните по делото и е формиран извод, че началната дата на неплатежоспособността следва да е 31.12.2018 г.

         Казаното изисква да се даде отговор на въпроса относно това дали първоинстанционният съд е определил правилно началната дата на неплатежоспособност или не.

В тази връзка на първо место е нужно да се спомене, че в чл. 607а от ТЗ е посочено, че производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

По въпроса за това що е неплатежоспособност е дадено определение в нормата на чл. 608 от ТЗ, където е казано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

1.парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или

2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или

3. задължение по частно държавно вземане, или

4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Така изложеният фактически състав очертава фактите и обстоятелствата подлежащи на доказване в едно такова производство - наличие на изискуемо парично задължение с характер посочен в чл. 608, ал.1 ТЗ, изпадане в състояние на невъзможност същото да бъде изпълнено от страна на търговеца – длъжник, респ. липса на имущество, с което да позволи покриването на тези паричните задължения и установяване на момента, в който е възникнало това състояние на невъзможност.

В случая  решението по чл. 630 от ТЗ се обжалва в частта касаеща началната дата на неплатежоспособността, т.е. моментът, от който е настъпило състоянието на невъзможност да се изпълняват паричните задължения. Това сочи, че спорът по въпроса за наличието на изискуеми парични задължения от описания по- горе тип в патримониума на молителя и невъзможността те да бъдат изпълнени  не е пренесен пред въззивният съд, т.е. решението в тази му част е влезнало в сила  и не може да се преразглежда. Де факто предмет на преценка в настоящето въззивно производство следва да бъде единствено началният момент на състоянието на НЕПЛАТЕЖОСПОСОБОНСТ.

За получаване отговор на този въпрос е нужно да се има предвид, че в ал. 2, 3 и 4 на чл. 608 от ТЗ , законодателят е предвидил състояния, които са основание да се предположи невъзможността да се изпълни изискуемо парично задължение, респ. неплатежоспособността:

- ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

- когато длъжникът е спрял плащанията.

- ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл. 625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

В ал. 3 е казано и че такава може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

От друга страна чл. 631 от ТЗ предвижда, че съдът отхвърля молбата по чл. 625 от ТЗ, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

От така описаното съдържание на разпоредбите на чл. 608 и 631 от ТЗ за състава на ПАС следва извод, че отговор на въпроса за това е или не е налице състояние на неплатежоспособност и началният му момент следва да се даде след изследване на имущественото и финансово състояние на длъжника. То ще позволи да се извърши преценка за наличието или липсата на обективната невъзможност той да изпълнява задълженията си и по точно дали спирането на плащанията се дължи на липса на активи с достатъчна степен на ликвидност за покриване на краткосрочните задължения респ. кой е моментът, в който длъжникът е изпаднал в това състояние.

От приетото по делото заключение е видно, че от 31.12. 2017 г. коефициентите от значение за определяне на финансовото състояние на дружеството са били под единица. Това на пръв поглед води до извод, че това е началния момент, в който дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност. В това заключение обаче се говори и че най-старите публични задължения на длъжника са от март 2019 г., а тези към частните субекти са от февруари на 2019 г. Това от своя страна води до логичен извод, че независимо от лошото си финансово състояние той е намирал възможности да бъде коректен към своите съконтрахенти до началото на 2019 г., което навежда ПАС до извод, че  началната дата, от която следва да се определи неплатежоспособността на длъжника е 01.01.2019 г. Тук за яснота следва да се посочи, че и предвидените от законодателя останали състояния даващи основание да се предположи настъпване на неплатежоспособност няма данни да са били налице за времето преди 2019 г.

Не това е датата определена от първоинстанционния съд, което налага решението в обжалваната му част да бъде отменено и да се постанови друго определящо за начална дата 01.01.2019 г.

Водим от това съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 186/2019  г. на П.я окръжен окръжен съд решение в частта определяща за начална дата на неплатежоспособността на „Х.“ ЕООД, *** - 31.07. 2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността на „Х.“ ЕООД, *** - 01.01. 2019 г.

Препис от решението служебно да се изпрати на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията за вписване в търговския регистър, както и на П.я окръжен съд за вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ.

Решението може да се обжалва в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред ВКС.

      

                                                      Председател:

     

               

             Членове: 1.

                              

                                                                                  

                                                                             2.