Р Е Ш Е Н И Е
№ 866/5.11.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в
открито съдебно заседание на дeвети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 976 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е образувано по искова молба,
подадена от С.П.С.,
ЕГН ********** чрез адв. М.М. ***, против ОДМВР, гр. Пазарджик, с адрес за призоваване
гр. Пазарджик, ул. „С..“ № .., с искане ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди- заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по НАХД
163/2019 г.по описа на РС Пещера и КАНД1270/2019 г. по описа на АС Пазарджик, във връзка с отменено
наказателно постановление №
19-0315-000291 от 04.06.2019 г.
на Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ
Пещера.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление № 19-0315-000291 от 04.06.2019
г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ
Пещера е
претърпял имуществени вреди в размер на 700 лв., от които сумата от 300 лв., представляващи сторени
разноски по НАХД 163/2019 г.по описа на
РС Пещера и сумата от 400 лв., представляващи сторени разноски по КАНД
1270/2019 г. по описа на АС Пазарджик във връзка с обжалване
на посоченото по-горе наказателно постановление пред съда за заплатен
адвокатски хонорар. Твърди, че по посоченото дело от административнонаказателен
характер пред Районен съд Пещера и АС Пазарджик е ползвал адвокатска защита, за
която е заплатил съответния хонорари. Моли съда да уважи изцяло предявения иск за заплащане на сумата
от 700 лв, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело
разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован,
се представлява от адв. М.,
който моли за уважаване на исковата
молба. Моли да му бъдат присъдени
и сторените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски, съгласно
представен списък за разноски.
Ответникът
в писмен отговор оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за редуциране на размера на претендираните
имуществени вреди, както и за прекомерност
на запатения адвокатски хонорар в настоящото производство и моли съда същият да
бъде намален съласно минималния размер в чл. 8 ал.1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнагаждения..
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище, за
основателност на ищцовата претенция.
Административен съд Пазарджик, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца С.П.С. е било издадено наказателно
постановление №
19-0315-000291 от 04.06.2019 г.
на Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ
Пещера. Ищецът е обжалвал в
срок пред съда НП, поради което било образувано НАХД 163/2019 г.по описа на
РС Пещера, като за осигуряване на
защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат М.М. и е заплатил сума
от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019 г., приложен по АНД /л. 6/. По делото е проведено
едно открито съдебно заседание, в което адвокат М. е участвал. С Решение № 72 от 05.08.2019 г. по анд 163/2019 г. наказателното
постановление било отменено от РС Пещера. Това решение било обжалвано от
ответника пред АС Пазаарджик, който с определение № 1553/07.11.2019 г. по канд
1270/2019 г. оставил без разглеждане
жалбата и прекратил производството по делото. По този начин решението на РС
Пещера влязло в законна сила. За участието по КАНД 1270/2019 г. по описа на АС
Пазарджик, жалбоподателят отново анггажирал адв. М. и му заплатил адвокатси
хонорар от 400/четиристотин/ лева, съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие от 21.10.2019 г., приложен по КАНД/л58/.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения
иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в
исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред
незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е срещу надлежен
ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства
се доказа наличието на всички предвидени в
закона материалноправни предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение. Няма никакво значение на какво основание е отменено
наказателното постановление- дали поради неправилно пиложение на закона или
поради допуснато съществено процесуално нарушение. В този смисъл, факта, че
съдът не се е произнесъл по въпроса за вината е ирелевантен за настоящото дело. Безспорно по делото се
доказа, че именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е
претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски за
процесуално представителство по обжалваното наказателно постановление в размер на 700 лв. по НАХД 163/2019 г.по описа на
РС Пещера и по КАНД 1270/2019 г. по описа на АС Пазарджик. Дължимият адвокатски
хонорар е реално заплатен, което изрично е удостоверено в договорите за правна
защита и съдействие от 04.07.2019 г. и 21.10.2019 г.. В частта относно
заплащането на сумите за дължимия адвокатски хонорар, договорите за правна
защита и съдействие имат характера на разписки. Ето защо съдът намира, че
имуществените вреди са реално претърпени от ищеца.
Издаването на отмененото наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този
смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че
поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав на съда
приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред РС Пещера и АС Пазарджик и респективно това не би представлявало вреда,
ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той
е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II
колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните
съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е
доказана по
основание и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление.
Що се каасае до възражението на ответника за несъответствие размера на исковата
претенция с принципите на справедливостта и съразмерността, съдът намира същото за частично
основателно.
За да отговори на възражението на ответника за
несъответствие размера на исковата претенция с принципите на справедливостта и
съразмерността, съдът отново се позовава на мотивите на цитираното и по-горе
Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВАС, в което изрично е отбелязано, че
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, сиреч да е обоснован и справедлив,
което означава да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да
обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от
държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства
интересите, на която и да е от страните в производството. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА е предвидено, освен, че размерът на договореното адвокатско
възнаграждение следва да е обоснован и справедлив, също и че не може да е
по-нисък от предвидения в наредбата на ВСС размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, каквото е установено в случая да е извършено
за ищеца пред районния и административния съд от адвокат, когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В конкретния случай, размерът на
наложната с наказателното постановление административно наказание- глоба е 90
лв, поради което минималният размер на адвокатско възнагаждение за
представителство пред съда е бил съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата /в приложимата
редакция/ в размер на 300 лв. Именно
това е и претенираното обезщетение за направените от ищеца разходи за
процесуално представителство пред РС Пещера, което отговаря на критериите на
чл. 36 ал.2 от ЗА. Пред АС Пазарджик обаче изобщо не е проведено съдебно заседание,
а делото е прекратено в закрито съдебно заседание с определение на съда.
Процесуалната активност на ищеца пред касационната инстанция се е изразила
единствено в депозиране на възражение, към което е представено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие. Ето защо, съдът счита, че претендирания
размер на обезщетение в размер на 400 лв. за участието на адвокат пред тази
инстанция е завишен и следва да бъде редуциран до минималния размер, предвиден
в чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а именно 300 лв.
Въз основа на тези съображения, съдът счита, че
предявения иск следва да бъде уважен за смата от 600 лв, а до пълно предявения
размер от 700 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца ще следва да бъдат присъдени и сторените в
настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска му. По
възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие, който се
съдържа в кориците на делото, следва да се посочи, че възнаграждението,
посочено там от 360 лева, не е прекомерно, като не са налице
основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим съгласно препращането на чл. 144 от АПК.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие по настоящото дело/,
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението е 300 лв. при интерес до 1000 лв.
Минималният размер на адвокатските възнаграждения, както се посочи, е
нормативно определен само като долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ. В конкретния случай,
оказаната от адвокат М. по настоящото дело
правна помощ се изразява в изготвяне и депозиране на исковата молба, както и
участие в съдебното заседание. Поради това и в процесния случай уговореният и
видно от договора за правна защита и съдействие, приложен по настоящото дело,
заплатен действително от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 360 лв., който не
надвишава значително минималния предвидения такъв по специалната Наредба
/възлизащ на 300 лева/, не е несъразмерен или несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА, нито може да бъде определен като прекомерен. Поради това и не следва
да се уважава искането за намаляването му. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държана
такса от 10 лв. Неоснователна е претенцията на ищеца за заплащнето на такси за
издаване на преписи за документи в размер на 8 лв., тъй като тези разноски не
са направени по настоящото дело, а по дело 163/2019 г. на РС Пещера /л. 21/.
С оглед на изложеното и размерът на направените
разноски от страна на ищеца възлиза общо на сумата от 370 лева и предвид изискването на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло внесената държавна такса от
10 лева, както и разноски за адвокат от 308,
57 лева, изчислени съразмерно на уважената част от иска. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, следва да се уважи и претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата е определяема съгласно чл. 37 от ЗПП
и Наредбата за заплащане на правната помощ от съда. В случая, съобразно с
предвидените размери на възнагражденията по чл. 24 от НЗПП,
както и съобразно с обема на осъщественото представителство от юрисконсулт,
съдът намери, че следва да се определи възнаграждение от 100 лева.
При съобразяване на това възнаграждение по съразмерност с отхвърлената
част на иска, съдът счита, че ищецът следва да заплати на ответника сума от
14,28 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Или по компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 10 лева
държавна такса и 294, 29 лв. разноски за един адвокат, общо 304,29 лв.
Водим
от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Воден от горното, Административен съд
Пазарджик, VІІI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. Пазарджик да заплати на С.П.С., ЕГН ********** сумата
в размер на 600 /шестотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от
незаконосъобразно наказателно постановление № 19-0315-000291 от 04.06.2019
г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ
Пещера, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 600
лв. до пълно предявения размер от 700 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. Пазарджик да заплати на С.П.С., ЕГН ********** сторените
в настоящото производство разноски в размер на 304, 29 лв. /триста и четири
лева и 29 ст/.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/