Определение по дело №1872/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е А.Х.А., ЕГН:**********, лишен от свобода в затвор Бургас. Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата е главният директор на ГДИН. (Ответникът е посочен надлежно от жалбоподателя в рамките на проведена от първоинстанционния съд процедура по отстраняване на нередовности, на л.22 от първоинстанционното дело.) Същият не взема участие в производството по частната жалба, редовно уведомен.

Жалбата е насочена срещу определение № 2189/16.08.2023г. по а.д. № 607/2023г. на Административен съд Бургас, с което :

- жалбоподателят А. е освободен от внасяне на държавни такси в производството до приключването му във всички инстанции;

- е отхвърлено заявлението на А. за предоставяне на правна помощ;

- е оставена без разглеждане сезиращата съда жалба на А. и е прекратено производството по делото.

Недопустима е частната жалба, подадена срещу частта от посоченото определение на АС Бургас в частта, с която А. е освободен от заплащане на държавни такси. С това произнасяне съдът е уважил направеното от А. искане, поради което липсва интерес от оспорване. Производството по настоящото дело в тази му част следва да се прекрати, тъй като определенията, с които лицата се освобождават от внасяне на държавни такси, не преграждат хода на делото и не са изрично предвидени като обжалваеми, съгласно изискванията за допустимост на частната жалба по чл.229 от АПК.

Неоснователна е частната жалба срещу частта от определението на първата инстанция, с което е отказано предоставянето на правна помощ. В мотивите си за постановения отказ съдът обосновано е констатирал липсата на средства у А. да си наеме адвокат, но съобразил, че освен липсата на средства и желание за правна защита, предпоставка за предоставяне на заплатена от държавата правна помощ е и наличието на обективна нужда от такава. Посочени като приложими са хипотезите на отказ от предоставяне на правна помощ по чл.24 т.1 от ЗПП, като изводите за приложимост се споделят от настоящата инстанция. От фактическа страна спорът се свежда до това дали изготвения отговор на жалба е бил връчен на А. по някой от посочените в чл.78 от ППЗИНЗС способи, което е в тежест на органа. Що се отнася до квалификацията на неоснователното бездействие, тя ще бъде дадена от съда при решаването на делото. Следва да се отбележи, че в частната жалба А. сам е коментирал претенцията си в такава светлина – „Считам за безспорно установено без особена трудност и задълбочимост в спора, за наличието на мълчалив отказ…“ Тази част от обжалваното определение следва да се остави в сила.

Основателна е частната жалба в частта относно прекратителната част от обжалваното определение. В тази връзка съдът взе предвид следното.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане на А., уточнено с молба вх. № 4721/05.05.2023г., с което се оспорва отказ на главния директор на ГДИН да му връчи препис от отговор на подадена от А. жалба № 853/03.10.2019г.

От материалите по делото се установява, че посочената жалба А. е подал до „Министерство на Правосъдието Д.Кирилов“ с основно оплакване срещу затворническата администрация в затвор Бургас, че му бил извършван без законово основание обиск в края на престоя на открито. Тази жалба е била препратена от министъра на правосъдието по компетентност на главния директор на ГДИН, като по нея е изготвен отговор с рег. № 9839/21.10.2019г. По делото липсват данни посочения отговор да е бил съобщен на А. по някакъв начин.

С молба от 02.01.2023г. А. е поискал от министъра на правосъдието да му бъде предоставен препис от жалба № 853/03.10.2019г. и отговора по нея. (Към този момент няма данни А. да е знаел, че жалбата е препратена по компетентност към главния директор на ГДИН, както и че по нея има изготвен отговор.) В тази връзка от ГДИН, началник отдел СДВРП, е било изпратено до началника на затвор Бургас писмо, с което се указва лишения от свобода А. да бъде уведомен, че посочената от него жалба е препратена по компетентност на ГДИН и не може да бъде уважено искането му. Цитирано е в писмото правилото на чл.78 от ППЗИНЗС. Това писмо е предявено за запознаване на А. на 16.02.2022г. срещу подпис.

С молба рег. № 921/28.02.2023г., адресирана отново до министъра на правосъдието, А. отново е поискал да му бъдат предоставен на хартиен носител отговора по жалба № 853/03.10.2019г. Отново молбата е препратена по компетентност на ГДИН, откъдето е постъпило писмо отговор, адресирано до началника на затвор Бургас № ИЗ-3037/16.03.2023г. Писмото е с аналогично съдържание като предходното, но допълнително е посочено, че по подадената жалба рег. № 921/28.02.2023г., препратена по компетентност до ГДИН, е бил изготвен отговор с рег. № 9839/21.10.2019г., но препис от него не може да бъде изготвен, тъй като към момента администрацията на затвор Бургас е предоставила делото на осъдения А. *** по повод разглеждането на правния му статус.

При горните обстоятелства съдът приема, че подадената от А. първоначална жалба № 853/03.10.2019г., законосъобразно препратена по компетентност от министъра на правосъдието, има характеристиките на жалба по смисъла на чл.77 ал.5 от ППЗИНЗС, при което за главния директор на ГДИН е възникнало задължението по посочената разпоредба да се произнесе по нея. Това задължение е изпълнено чрез изготвянето на посочения отговор с рег. № 9839/21.10.2019г. С изготвянето на отговора, за административния орган в лицето на главния директор е възникнало задължението да го съобщи на А. по един от предвидените в чл.78 от ППЗИНЗС способи – чрез връчване (лично или чрез администрацията) или чрез запознаване срещу подпис със съдържанието на писмо, в което е инкорпориран отговора. По делото няма твърдения и доказателства задължението на органа, произтичащо от чл.78 от ППЗИНЗС да е било изпълнено. Касае се за бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което може да се оспори безсрочно по смисъла на 256 ал.1 от АПК. Затова следва да се приеме, че подадената от А. жалба е допустима и следва да се разглежда по същество. Обжалваното определение в прекратителната му част следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, на основание чл.235 от АПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. частна жалба вх. № 8610/29.08.2023г. в частта на жалбата, насочена срещу частта на определение № 2189/16.08.2023г. по а.д. № 607/2023г. на Административен съд Бургас, с която жалбоподателя А. е освободен от внасяне на държавни такси в производството по а.д. № 607/2023г. на АСБ до приключването му във всички инстанции, като ПРЕКРАТЯВА в тази му част производството по а.д. № 1872/2023г. на АСБ.

ОСТАВЯ В СИЛА частта на определение № 2189/16.08.2023г. по а.д. № 607/2023г. на Административен съд Бургас, с която е отхвърлено заявлението на А. за предоставяне на правна помощ.

ОТМЕНЯ определение № 2189/16.08.2023г. по а.д. № 607/2023г. на Административен съд Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане сезиращата съда жалба на А. и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния състав на АС Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: