№ 188
гр. гр. Червен бряг, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20244440100577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
В Районен съд - Червен бряг е постъпила е молба от Д. Б. Б., с ЕГН
********** от с. *** против С. А. В., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг,
обл. Плевен, ул. „***. Твърди се, че ответникът е бивш съпруг на ищцата,
бракът им е прекратен Решение № 8/18.01.2024 г. постановено по гр.д. №
1222/2023 г. по описа на Районен съд - Червен бряг. Молителката излага, че
след прекратяване на брака ответникът не е прекъсвал опитите да търси
срещи и да говори с нея по въпроси, които не я вълнуват. На 26.04.2024 г.,
към края на работния ден, С. А. В. отишъл на работното мяст на Д. Б. Б. в ***
в гр. Червен бряг и пред присъстващите няколко колеги, започнал да я обижда
с нецензурни думи и използва обидни епитети. От случилото се, молителката
силно се притеснила за живота и здравето си, тъй като твърди, че ответникът
я е заплашвал, като с подробности описва поведението му. Счита, че с нищо
не е провокирала психическата агресия спрямо нея и моли съда за защита.
Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу Д.
Б. Б. е упражнено домашно насилие, като издаде Заповед за незабавна защита
като наложи мерки за защита по отношение на бившия й съпруг, с мерките по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита срещу домашното насилие за срок
определен от съда.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с адв. *** от АК –
Плевен, като поддържа молбата си за защита от домашно насилие. Позовава
се на писмени и гласни доказателства.
1
Ответникът - С. А. В. редовно призован, се явява лично и не се
представлява.
Като се запозна с изложените в молбата твърдения, както и с
представените писмени доказателства и събраните гласни такива в с.з., съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Към молбата е приложена декларация от 17.05.2024 г. за извършено от
С. А. В. домашно насилие спрямо Д. Б. Б..
С Определение №208 от 17.05.2024 г. по гр. дело №577/2024 г. Районен
съд –Червен бряг на основание чл.18,ал.1 от ЗЗДН е задължил С. А. В., с ЕГН
********** от гр. Червен бряг да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на бившата си съпруга Д. Б. Б., ЕГН **********,
забранил е на С. А. В., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг да доближава на
по-малко от 200 метра пострадалото лице Д. Б. Б., както и жилището, в което
живее: ***, местата за социален контакт и отдих: Градска градина в гр.
Червен бряг, Ритуална зала в Читалище „Н.Й.Вапцаров“ гр. Червен бряг,
Пазара, магазини „Пепко“ и „Лайф“, както и местоработата й в *** гр. Червен
бряг за срок до приключване на производството по гр.д.№ 577/2024 г. по
описа на съда. Въз основа на определението е издадена Заповед за незабавна
защита №7/17.05.2024 г., която не подлежи на обжалване и има действие до
издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителката Д. Б.
Б. по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на
чл. 13, ал. 4 ЗЗДН, възпроизвежда фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на молбата за упражнено насилие спрямо нея от
страна на ответника С. А. В., изразяващо се в отправяне на словесни заплахи
и обиди.
Молбата за защита от домашно насилие е постъпила в съда на
17.05.2024 г., следователно описаните действия, за които се твърди,че са били
осъществени от ответника на 26.04.2024 г. са в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
По делото няма спор, че страните са бивши съпрузи, поради молбата се явява
процесуално допустима.
В депозираната молба за защита от домашно насилие и в приложената
към нея декларация по ЗЗДН, се излагат твърдения за извършено от С. А. В.
домашно насилие на 26.04.2024 г. /около 16.30 часа/, когато ответникът
отишъл до местоработата на молителката - *** в гр. Червен бряг и пред
присъстващите няколко жени, започнал да я обижда с груби и нецензурни
думи, че е лека жена и др. С тези си действия С. А. В. осъществил домашно
насилие.
Изложената от молителката фактическа обстановка за отправени към
нея обидни думи, се потвърждава от изслушването на свидетелските
показания на ***. В хода на делото обаче по никакъв начин не се доказа
твърдението на молителката, че е изпитала страх за живота си. Това, че
ответникът я е наричал с обидни думи като „боклук, лека жена“, не може да
2
бъде квалифицирано като посегателство върху живота й. Изследвайки
отношенията между страните, съдът извежда обоснован извод, че
поведението на ответника, дори и да е създало негативни емоции у
молителката, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие.
Следва да се има предвид и изострените отношения между страните, при
които макар и категорично неправилно, бившите съпрузи са склони да
отправят обиди помежду си.
Липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които
имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице -
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и
да не ги изразява. Преценка дали е налице емоционално или психическо
насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията
между страните, техните физически и психически особености, и съответните
следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В този смисъл водещи
характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на
физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и
специфичните условия и начин на извършване, открояващи се с желание да се
навреди на пострадалия или поне с допускане на същото, при общата нагласа
към противоправна доминация над жертвата. Затова и съставомерно по реда
на ЗЗНД ще е само такова противоправно и обективно вредящо деяние, което
има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на
дееца за приемлива. Действията на ответника във въпросния ден, изключват
квалифициране им като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
Съдът намира, че ответникът е имал поведение, неприемливо от гледище на
общоприетите в обществото норми на поведение, наричайки молителката
лека жена, но това не позволява да се направи категоричен извод за
осъществено от ответника домашно насилие на 26.04.2024 г. спрямо Д. Б..
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита
срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица,
които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески,
родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо
съпружеското.Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те
биват осъществени често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които
ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази
причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна
доказателствена сила / чл.13, ал.3 ЗЗДН/.
Тази норма обаче не създава презумпция за виновност на ответника,
нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа
специални норми, поради което и на основание чл. § 1 от ЗР на ЗЗДН 11
следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да
установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от
3
ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци – време,
място и начин на извършване на деянието.
В случая фактическите твърдения, заявени в молбата не се установяват
от събрания по делото доказателствен материал. Те се подкрепят единствено
от депозираната декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и частично от показанията на
св. ***, която е колега на молителката в частта, че ответникът я е наричал
лека жена.
Съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа страна
налага извод за неустановеност на наведените твърдения в обстоятелствената
част на молбата за защита касателно датата 26.04.2024 г.Събраните за целта
доказателства /декларация, свидетелски показания/, установяват по
категоричен начин конфликтни отношения между молителката и ответника.
По делото липсват обаче доказателства, успешно обосноваващи изводите на
решаващия състав за реализиран спрямо молителката акт на домашно насилие
имащо характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Конфликтните
отношения между страните, по съществото си не могат да се квалифицират
като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Предназначението на последния е осигуряване на закрила на пострадали от
домашно насилие лица, като е недопустимо по пътя на регламентирания в чл.
4 от специалния законов ред, страните да уреждат отношенията си във връзка
с упражняването на родителските права спрямо общите им деца.
Ето защо съдът приема, че е сезиран с неоснователна молба, която
подлежи на отхвърляне. Настоящият състав намира, че от доказателствата по
делото е налице проявена словесна агресия от страна на С. А. В. към Д. Б. Б.,
която действително засяга човешкото достойнство, но същата не рефлектира
върху психическата сфера или телесния интегритет в степен, която да
оправдава ограничаване правото на ответника на свободно придвижване в
пространството, каквото ограничение несъмнено се съдържа в мерките по
чл.5 ЗЗДН. Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради
което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен
механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Предвидените в
закона възможности не следва да бъдат използвани самоцелно. Такова
ограничаване би било оправдано, само при наличие на категорични и
безспорни данни за сериозна опасност за живота и здравето на молителя,
какъвто не е настоящият случай. Макар производството по ЗЗДН да има за
основна цел защитата на пострадалите лица, последиците от установяването
на извършено насилие имат и съответни санкционни последици.
Невъзможността да се установят по описания начин безпротиворечиво
релевантните по спора факти обосновава и отказ за издаване на исканата
заповед за защита.
Съобразно изхода от спора неоснователна се явява претенцията на Д. Б.
Б. за заплащане на сторените по делото разноски.На основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН, молителката следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в
4
размер на 25 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд – Червен бряг
РЕШИ:
По молбата на Д. Б. Б., с ЕГН ********** от с. ***, за упражнено спрямо нея
домашно насилие от С. А. В., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „***,
ОТКАЗВА да издаде заповед за защита срещу домашно насилие.
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№2413/17.05.2024 г. за издаване на заповед за защита от Д. Б.
Б., с ЕГН ********** от с. ***, с искане за налагане на мерки за защита от актове за
домашно насилие, упражнено от С. А. В., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен,
ул. „*** на 26.04.2024 г., като неоснователна и недоказана.
ОТМЕНЯ Заповед за незабавна защита №7 от 17.05.2024 г., постановена по гр.д.
№577/2024г. по описа на РС- Червен бряг.
ОСЪЖДА Д. Б. Б., с ЕГН ********** от с. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата,
към бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Решението може да се обжалва от страните в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред Окръжен съд – Плевен.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати служебно на РУ -
гр. Червен бряг за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5