Решение по дело №2867/2017 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 768
Дата: 20 юли 2018 г. (в сила от 10 септември 2018 г.)
Съдия: Албена Петрова Колева
Дело: 20173230102867
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2017 г.

Съдържание на акта

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                              

                                     Гр.Добрич, 20.07.2018г.

                                В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИ  РАЙОНЕН  СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ   в публично съдебно заседание на  десети юли  две хиляди и осемнадесета година  в състав:

 

                                                                  СЪДИЯ: АЛБЕНА  КОЛЕВА

 

При секретар ДИАНА ЙОРДАНОВА  разгледа докладваното от районния съдия гр.дело №2867/2017г.  по описа на ДРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Обстоятелства , от които произтичат претендираните права и възраженията на ответника:

        Ищецът твърди, че  по силата на трудов договор  N 10/17.01.2017г. със срок  на изпитване заемал при ответника длъжността „техник- механик хранително – вкусова промишленост”.Със Заповед N 88/04.05.2017г.  му е наложено  наказание „дисциплинарно уволнение” поради неявяване на работа в два .Неявяването било обусловено от уговорка между страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, за което на 29.04.2017г. ищецът подал молба.

      Възражения на ответника:Обяснения били поискани от ищеца.Твърденията за предварителни уговорки между страните за прекратяване на трудовия договор били недостоверни.

      Правна квалификация на претенциите и възраженията:

      Предявен е иск по чл.344,ал.1, т.1 КТ.

      Възражения на ответника:Наличие на основание  по чл.190,ал.1, т.2 КТ ; спазена процедура по чл.193 КТ.

      В становище по предварителния доклад на съда вх.N 17060 от 11.10.2017г. ищецът заявява , че не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните.Към момента на връчване на процесната заповед , е прекратено със заповед N 89/2017г.

     Ответникът по допълнителното становище заявява следното:Налице са две заповеди:N 88, която е за дисциплинарно уволнение-  предмет на   настоящото производство и  N 89 , която е предмет на гр.дело N 1768/2017г. на ДРС.

     С определение в съдебно заседание на 17.10.2017г. съдът спира производството по гр.дело N 2867/2017г. по описа на ДРС  на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на производството по гр.дело N 1768/2017г. с влязъл в сила съдебен акт.

     При наличие на такъв производството по настоящото дело е възобновено.По служебен път са изискани и приобщени към доказателствения материал решение на ДРС  по гр.дело N 1768/2017г.   и съответно  на въззивния съд.Ответникът с молба вх.N 13685 от 09.07.2018г.  е поискал прекратяване на производството по настоящото дело поради недопустимост на иска при липса на правен интерес.Прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило с връчването на предходната заповед/заповед N 89/2017г. – предмет на  гр.дело N 1768/2017г. ДРС/.Втората заповед  за прекратяване на трудовото правоотношение-предмет на настоящия спор, била безпредметна.В този смисъл били мотивите  на ВКС – Определение N 490 по к.гр.дело N 441/18 ВКС, IV г.о.Ergo,  за ищеца липсвал правен интерес от  завеждане на настоящия иск.

 Ищецът чрез процесуален представител настоява за наличие на правен интерес от водене на делото, тъй като заповед N 88/04.05.2017г.  на практика съществувала.

    По делото са  събрани писмени доказателства.

    След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото , съдът намира от фактическа и правна страна следното:

 

   Фактите:

        Не се спори между страните , че ищецът  е работил при ответника по трудов договор.

       Със Заповед N 89/2017г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330,ал.2, т.6 КТ поради неявяване на работа в течение на два последователни дни.Тази заповед е отменена  като незаконосъобразна с решение по гр.дело N 754 от 28.08.2017г. по гр.дело N 1768/2017г. на ДРС.Съответно ищецът е възстановен на  длъжността , заемана преди уволнението-„техник-механик хранително-вкусова промишленост” при ответника.Решението на първоинстанционния съд е потвърдено с решение по в.гр.дело N 464 / 2017г. на ОС Добрич.Не е допуснато касационно обжалване – Определение N 490 от 30.05.2018г. на ВКС по гр.дело N 441 от 2018г. по описа на ВКС.

   Със Заповед N 88 /04.05.2017г. трудовото  правоотношение между страните е прекратено въз основа на дисциплинарно уволнение поради нарушение  на трудовата дисциплина – неявяване на работа на 02.05. и 03.05.2017г.

 

   Правни изводи:

   Първият въпрос, който следва да бъде обсъден е този за наличие на правен интерес , обуславящ  допустимост на предявения иск- предмет на настоящото дело.

    Съдът намира , че искът е допустим , а ищецът има правен интерес от провеждане на настоящото дело.Съображенията са следните:В Определение   N 490 от 30.05.2018г. на ВКС по гр.дело N 441 от 2018г. по описа на ВКС е посочено , че  двете дела, образувани съответно по двете заповеди NN 88  и 89 имат различен предмет.Предмет на гр.дело N 1768/2017г. на ДРС е заповед N 89/2017г./ без дата/, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ.Само това основание е разглеждано от двете съдебни инстанции.

 По съществото на спора:

     Със Заповед N 89/2017г./ без дата/ трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ.Заповедта е връчена на ищеца на 16.05.2017г.

   Работодателят и ответник по делото е издал втора заповед N 88 /04.05.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение на  основание чл.188,т.3 от КТ във вр. с чл.190,ал.1,т.2 КТ,получена от ищеца на 07.06.2017г.

   С отмяната на заповед N 89/2017г.  е възстановено правоотношението между страните отпреди издаване на същата тази заповед.

   В мотивите на въззивния съд по преюдициалния спор и в определението  на ВКС е посочено ясно , че заповед N 88/04.05.2017г.  не е произвела ефект, като връчена по-късно, след заповед N 89/2017г. , с която е прекратено трудовото правоотношение.

  По отношение на заповед N 88/04.05.2017г.   ищецът поставя искане само за нейната отмяна като незаконосъобразна.

  Тази заповед е за налагане на дисциплинарно наказание.

   На първо място, трябва да съдържа реквизитите по чл.195 .Това законово изискване е спазено-в заповедта е посочен ищецът като нарушител , самото нарушение и кога е извършено - неявяване на работа в два последователни дни – 02.05. и 03.05.2017г. ; наказанието- дисциплинирано уволнение и правният текст-чл.190,ал.1, т.2 КТ.

   На второ място , дисциплинарното производство изисква връчване на уволнителната заповед срещу подпис-това също е сторено.Заповедта е връчена на ищеца на 07.06.2017г.

  На трето място, на основание чл.193 ГПК работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмени обяснения.С Молба от 29.04.2017г. ищецът писмено е поискал от ответника трудовият договор да бъде прекратен, считано от 01.05.2017г.Няма данни  след подаване на тази молба правоотношението между страните да е прекратено по взаимно съгласие.Няма и изискване работодателят да е обвързан от желанието на работника.Ищецът не спори, че на посочените в уволнителната заповед дати  - 02.05. и 03.05. не се е явил на работа.С отговора ответникът представя  частен писмен документ с отразен отказ пред свидетели на ищеца да даде обяснения.Ищецът оспорва този документ относно верността му.В полза на ответника са допуснати двама свидетели в режим на водене за доказване верността на оспорените обстоятелства.След възобновяване на производството , гласни доказателства не са ангажирани.От значение обаче е обстоятелството , че такива обяснения са поискани.Тъй като не съдържат дата, съдът не може да направи преценка дали е спазено изискването на чл.193,ал.1 КТ- обясненията да са поискани от работодателя преди издаване на уволнителната заповед.Затова  съдът счита , че не е спазено императивното изискване на чл.193 ГПК и затова процесната заповед се явява незаконосъобразна.Като такава  следва да бъде отменена.

 

  На основание чл.78,ал.1 ГПК  с оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски – 612 лв. адвокатско възнаграждение.

 

 На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът  трябва да заплати на РС Добрич държавна такса в размер на 50 лв.

 

  С тези мотиви съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА  ЗА НЕЗАКОННО  и ОТМЕНЯ   уволнението на К.Г.К. ЕГН ********** ***, извършено със  Заповед N 88/04.05.2017г.   на управителя на „***” ЕООД ЕИК *, село О. , общ.Добричка , представлявано от * * *.

 

ОСЪЖДА  „***” ЕООД ЕИК *, село О. , общ.* , представлявано от * * *  ДА ЗАПЛАТИ  на К.Г.К. ЕГН ********** *** сторените по гр.дело N 2867/2017г. на ДРС  разноски – 612 лв./ шестстотин и дванадесет лева/- адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА  „***.” ЕООД ЕИК *, село О. , общ.Добричка , представлявано от * * *  ДА ЗАПЛАТИ  на РАЙОНЕН СЪД  Добрич дължима държавна такса в размер на 50 лв./ петдесет лева/.

 

  

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок   от  20.07.2018г.  – датата на обявяването му в регистъра  на съдебните решения.

 

          

                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: