Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.10.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 13490 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.07.2019 г. по гр.дело № 17071/18 г., СРС, І ГО, 169 състав е осъдил на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и на основание чл.49 вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД „П.Н.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплатят солидарно на Р.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 2500 лева, главница, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие публикуване на процесната статия,
със заглавие братът на Т.Д.остава шеф в мегаструктура в Габрово-
ексдепутатът Ц.М.я обслужва с частни фирми“ като
е отхвърлил иска до пълния предявен
размер от 5100 лв. Осъдил е И.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** и „П.Н.“ ЕООД, ЕИК********* със седалище и адрес на управление:***
да заплатят солидарно на Р.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 590,20 лв. разноски в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от иска. Осъдил е Р.Д.Б., ЕГН **********,
е адрес: *** да заплати на И.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** и „П.Н.“ ЕООД, ЕИК********* със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 520
лв., представляваща разноски за производството, съразмерно с
отхвърлената част от иска
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответницата
И.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А. С. от САК, с адрес: *** в
частта, в която СРС, І ГО, 169 състав е осъдил на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД И.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** и на основание чл.49
вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД „П.Н.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплатят солидарно на Р.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 2500 лева, главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
публикуване на процесната статия, със заглавие братът
на Т.Д.остава шеф в мегаструктура в Габрово- ексдепутатът Ц.М.я обслужва с частни
фирми“ с
мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че по делото не са събрани доказателства
установяващи неимуществени вреди претърпени от ищцата именно от тази публикация
и само от нея, като това не е установени от събраните по делото гласни
доказателства на свидетелите Б. и К.. Не всяко неприятно чувство и не всяка
душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени и в този
смисъл е решение № 18 от 05.03.2009 г. по гр.д. № 6264/2007 г. на ВКС, ІІІ ГО. Съдът
е приел, че е налице несъмнен опит да се внуши използване от страна на лицето,
описано в статията, на една по-уязвима категория хора-възрастни хора в
затруднено материално състояние, за придобиване на лична или каквато и да било
друга облага. Разгласените с процесната статия обстоятелства за ищцата били
позорни от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и
благоприличие. Прието е, че това само по себе си дори и да не представлява престъпление,
е укоримо морално поведение. Сочи се, че съдът не е съобразил, че направените
твърдения в публикацията не съдържат обиди и клевети. За да е налице клевета,
следва да е налице съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства
за дадено лице или приписване на престъпление. Липсва пряка причинно-следствена
връзка между процесната публикация и твърдените вреди, чието претърпяване
ищцата твърди. Използваните обидни и клеветнически според ИМ изрази, нямат
персонална идентификация. Без адресна обида не би могла да бъде осъществена,
доколкото предмет на посегателството е частта и достойнството на конкретна
личност. Конкретната личност се засяга и от клеветническо твърдение. В
конкретния случай това условие не е изпълнено, тъй като от статията не се
установява тези изрази да са отправени към ищцата.
Ето защо моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго
такова, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Ако съдът приеме
наличие на частична основателност основателност на иска по чл.45, ал.1 и чл.49
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, то моли да бъде редуциран размера на присъденото
обезщетение съобразно критериите на чл.52 ЗЗД отнесени към конкретния случай. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна Р.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат К.Г. от САК, със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски.
Въззиваемата
„П.Н.“ ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** представлявано от управителя Н.Н.Й., чрез
пълномощника си по делото адвокат. А.С. от САК, със съдебен адрес:***, чрез
процесуалния си п редсдтавител адвокат С. взема становище за основателност на
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна стрА.Следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат
условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Същото е и допустимо,
поради което защо въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД
и чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 5100 лв.
Ищцата Р.Д.Б., ЕГН ********** твърди, че в
електронно издание-уебсайт била публикувА.Статия със заглавие: Братът на Т.Д.остава шеф в мегаструктура в Габрово-
ексдепутатът Ц.М.я обслужва с частни фирми.“ Твърди, че автор на посочената статия била
ответницата И.Н., която била и заместник главен редактор на „Политика“, а
интернет страницата била собственост на ответника „П.н.“ ЕООД. Ищцата заявява,
че твърденията, изложени в изданието, са неверни и накърняващи доброто й име и
честта й. Част от статията е със следното съдържание: Покрай
скандалите с битите деца от дома с увреждания „Хризантема“ в града станаха ясни
порочните връзки на пряко отговорната за състоянието на този дом в общината Д.В.,
която вчера подаде оставка. Разкри се
също, че шефката на териториална дирекция „Социално подпомагане“ Р. Б. е пряко ангажирА.С
дейността на дом за стари хора в с. Яворец, който формално се води на дъщеря й.
Това съобщиха пред ПИК отлично информирани източници. Б. лично посреща в този дом
хората, които отиват да видят условията, за да настанят близки за сумата от над
900 лв. Те съобщиха също, че ако се обръщат към нея в дирекцията, тя ги съветва
да изпратят там нуждаещите се. Дъщерята на Б. живее в София и работи в агенция
за недвижими имоти и изобщо не се занимава с този дом, освен в случите когато
самотните възрастни хора не могат да плащат таксите и са принудени да използват
като залог жилището си, ако имат такова, твърдят още източници на ПИК“. Ищцата заявява, че е дъщеря на Р.
Б., за която в статията се твърди, че живее в София и работи в агенция за
недвижими имоти и изобщо не се занимава с този дом, освен в случите когато
самотните възрастни хора не могат да плащат таксите и са принудени да използват
като залог жилището си, ако имат такова. Според ищцата, цитираните в статията
твърдения са неверни, обидни, клеветнически, накърняващи доброто й име, унизителни са за честта и
достойнството. След като прочела
статията, се разстроила психически и и изпитала силен гняв от това, че са й
приписани такива действия. Описва негативна промяна в професионалния си живот и
здравословно състояние.
Основава претенцията си срещу ответницата И.Н. в
качеството й на автор на процесната статия.
Основава претенцията си срещу ответника „П.н.“ ЕООД в
качеството му на собственик и издател на интернет сайта, в който е публикувана
процесната статия и като възложител на работа и лице, което следва да отговаря
солидарно за вредите, причинени от този, на когото е била възложена работата и
от когото са произтекли вредите.
Ответницата И.Н.Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.С. от САК в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор, в които оспорва исковете
Ответникът „П.Н.“ ЕООД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Н.Н.Й., чрез пълномощника си по делото адвокат. А.С. от САК, със съдебен
адрес:*** оспорва въззивната жалба.
По делото е депозиран констативен протокол от 27.02.2018 г. per.
№ 986, том 1, акт № 63 на нотариус
Ю.К., per. №646 с район на действие СРС относно публикуването на процесната статия, извлечение
от интернет страницата с домейн www.pik.bg, от което се установява, че ответницата И.Н. публикува
статии на сайта и че сайтът принадлежи на „П.Н.“ ЕООД, извлечение от специализирания
интернет сайт www.whois.net, от което се установява, че сайтът е адрес: www.pik.bg
е регистриран и принадлежи на „П.Н.“
ЕООД, извлечения от интернет страницата www.pik.bg
от които се установява, че
процесната статия е била налична на сайта на 28.02.2018г., както и на
12.03.2018 г. Депозиран е акт за раждане.
Представени са 2 броя извлечения от статии в интернет със заглавия: „Р.Б.
с поредни дарения за Дома за медико-социални грижи“ и „М.Б.Е.2005 г. дари
децата от социален дом в Габрово“. По делото са били събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б. и К.. Свидетелят Б. твърди, че познава ищцата
от 2 години във връзка със строителството на една от къщите й в с. Яворец, на
която бил наемател. Помагал за приемането и поддържането на къщата, която
функционирала от 3 години. Заплащането се осъществявало от роднините на
пребиваващите там възрастни хора- на ръка или по банков път. Твърди, че няма
случаи, в които да са давани указания за обезпечаване на дължими такси чрез
имущество. От февруари насам имало роднини, които питали дали е вярно, че се „искали
имоти, запори и н.н.“. Според свидетеля, нямало такова нещо, но звъннал на
ищцата да я запознае със случващото се, а тя му казала, че имало статия в „Пик
нюз“ и от това се е получило напрежение. Твърди, че имало притеснени хора.
Редът за настаняване бил следният: възрастните идват с роднини, харесват,
попълват документи, плащат такси и се настаняват. Първоначалното приемане се
осъществявало от Р., а когато тя отсъствала-от свидетеля. Р. живеела в София,
но оставала и в селото- работела и на двете места, и в дома, и в агенция за
недвижими имоти. Свидетелят К. твърди,
статията му била известна статията, като след излизането й, ищцата станала
раздразнена, изпитвала гняв, имала променливо настроение. В този етап имали
сериозни притеснения в семейството. Ищцата била бременна с близнаци, но останало
само едното дете и се притеснявала как ще му се отрази случващото се. Чувствала
се обидена, защото статията била против нейните възгледи, тъй като била
възпитавана да прави дарения, да е привързана към децата в нужда, а написаното
е в разрез с нейните възгледи, с моралните й ценности. Изкарвала си
напрежението на свидетеля, не й било приятно да се обяснява на близки, колеги,
познати, това много я притеснявало.
Настроението й било много променливо. За статията разбрала по време на
бременността. Давала обяснение на притеснени близки на хората, клиенти на дома.
Селото било малко, всички я познавали
като дъщерята на Р. Б.. с която заедно работели по дома. Едновременно с това
работела и в агенция за недвижими имоти.
Били
са разпитани и свидетелите М. и Л., от чиито показания не се установяват относими към казуса обстоятелства и факти.
По отношение на правните
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД. Предмет на настоящето производство е претенция за ангажиране на отговорност на ответницата И.Н. за нейно
противоправно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни действия по
разгласяване позорни обстоятелства за ищцата, неотговарящи на истината, от
което са произтекли вреди за ищцата. Налице е и претенция за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника „П.Н.“ ЕООД за противоправно поведение на лица, на които е възложило
работа, което поведение се изразява в незаконосъобразни действия по
разгласяване позорни, неотговарящи на истината, за ищеца обстоятелства.
За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието си,
действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е
налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент
от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя се предполага по
отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява
психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което
извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето
противоправно поведение и произтичащия от него резултат.
За да се установи наличието на
противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно
установено задължение. Предмет на разглеждане в настоящото
производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответниците се характеризират с противоправност. 3а да се формира категоричен извод в
тази насока трябва да се изследват относимите към случая
наказателни състави и да се установи дали те са се осъществили в разглеждания
казус, като в случай, че се установи поведение, покриващо състав на
престъпление, то неминуемо ще се докаже наличие на противоправно деяние.
Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни изпълнителни
деяния, като именно деянието, се приема в практиката като един от
разграничителните критерии между тях.
Посегателството при обидата се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството
на другиго в негово присъствие, т.е. само чрез действие. В закона не се посочва
конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез
думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или действия-жестове,
мимики и др., които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от
обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за
другиго или му се припише неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице/ или групи лица/ на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно и
когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е
твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество
да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е
ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от
него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези
обстоятелства са безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да
бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика
от обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е
узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е
довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от
повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените факти/обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай,
деецът няма да носи наказателна отговорност ако се установи тяхната
неистинност. И обидата и клеветата са умишлени
деяния, като при обидата е необходимо деецът да съзнава, че казаните от него
думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че
те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е безразлично.
Клеветата е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се
приема, че при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността
на позорните обстоятелства.
С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на
гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква
тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая
между свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването
ѝ на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на Република
България. С посочените
разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се
разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно
защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите.
Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията
на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързА.С
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по
представляващи интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с
негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за
баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз
основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
За преценка основателността на
исковата претенция, съдът следва да съобрази доводите относно разграничение на
изнесената информация като факт или мнение. При спор за причинени вреди от
изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че
на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират
деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и
позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй
като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат
да ангажират отговорност само ако представляват обида.
При публично разгласяване на
клеветнически твърдения авторът на изявленията е длъжен да
провери истинността им, да проведе добросъвестно проучване преди тяхното
разпространение. Само неосъществяване на дължимото поведение
от лицето, което извършва деянието е от естество да ангажира отговорността на
последното при наличие на останалите предпоставки на деликтния състав. В конкретния казус настоящата инстанция също приема, че е налице
внушение за използване от
страна на лицето, описано в статията, на една уязвима категория хора, а именно възрастните
в затруднено материално състояния, за придобиване на лична или каквато и да било
друга облага.
В статията не се съдържа оценъчно
съждение, а твърдението, че ищцата се занимавала с дома само когато „самотните
възрастни хора не могат да плащат таксите и са принудени да използват като
залог жилището си". Принуждаването на самотни, стари хора да предоставят
жилищата си за обезпечение при невъзможност за плащане на таксите е не само
морално укоримо, но и невярно в конкретния казус, обидно и накърняващо доброто
име на ищцата. Разгласените с процесиите статии обстоятелства за ищцата са позорни
от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие.
По делото не са били представени доказателства от страна на ответницата, че изнесената в публичното пространство информация
отговаря на истината. Напротив, разпитаните свидетели Б. и К.,
които познават добре ищцата, я характеризират
като човек, чиято дейност е насочена към подпомагане на хора в подобно
положение, добре позната е в село Яворец като ангажирА.С дарителски инициативи,
социално отговорна личност, като това се установява и от депозираните писмени
доказателства-извлечения от статии в интернет със заглавия: „Р.Б. с поредни
дарения за Дома за медико-социални грижи“ и „М.Б.Е.2005 г. дари децата от
социален дом в Габрово“.
Изводът е, тези доказателства
преценени в тяхната съвкупност, опровергават твърденията в статията, че ищцата
използва стари хора с материални затруднения с користни цели.
Неоснователно се явява твърдението във
въззивнатга жалба, че използваните обидни
и клеветнически според ИМ изрази, нямат персонална идентификация, че без адресна
обида не би могла да бъде осъществена, доколкото предмет на посегателството е
частта и достойнството на конкретна личност, като конкретната личност се засяга
и от клеветническо твърдение. Действително, в статията не се
посочват имената на ищцата, но тя е достатъчно индивидуализирана за да може
читателят да разбере за кого става въпрос. Дъщерята на Б. живее в
София и работи в агенция за недвижими имоти и изобщо не се занимава с този дом,
освен в случаите, когато самотните възрастни хора не могат да плащат таксите и
са принудени да използват като залог жилището си. ако имат такова, твърдят още
източниците на ПИК. Ищцата е индивидуализирана като е посочена
роднинската й връзка с Р. Б., както и това, че живее в София и работи в агенция
за недвижими имоти в София, като е посочено нейното местожителство, както и
професията й.
Неоснователно се явява и твърдението,
че по делото не са събрани
доказателства установяващи неимуществени вреди претърпени от ищцата именно от
тази публикация и само от нея, че свидетелите не били изложили
пред съда възприятията си относно емоционално- психическите увреждания на
ищцата от статията, като не ставало ясно за кои изрази и думи свидетелствали
те. В показанията си свидетелите установяват, че ищцата била засегната от
твърденията в статията, че тя се занимавала с дома само когато „самотните
възрастни хора не могат да плащат таксите и са принудени да използват като
залог жилището си". Според свидетеля К., Б. се чувствала засегната от
статията, тъй като изложеното било против нейните възгледи и възпитанието й да
подпомага чрез дарения хора в нужда, както и в несъответствие с моралните й
ценности. Установява се още, че ищцата била принудена да опровергава пред свои
приятели и колеги неистинността на твърденията съдържащи се в статията и това й
се е отразило крайно негативно и я е притеснявало. Установява се, че след публикуването на процесната статия, са били отправени
запитвания от роднини на настанени в дома хора, дали наистина ако имат затруднения с плащането
на таксите следва обезпечение с имоти или друго имущество.
По делото е доказано негативното
отражение на публикацията върху личния живот на ищцата и претърпените от нея неимуществени
вреди. Свидетелят К. установява, че след публикуването на статията ищцата
станала раздразнителна, нервна, била притеснена, както и, че по времето когато
статията е излязла тя е била бременна с близнаци, но е останало само едното
бебе.
Изводът е, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане съгласно разпоредбата на чл. 49, ал.1 от ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, поради
което следва да бъде ангажирана отговорността на двамата ответници при
условията на солидарност.
Относно размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
Неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, като предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД -по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземат предвид негативните преживявания
на ищцата от разгласените обстоятелства, обидни за нея, уронващи доброто й име
в обществото, че съдържанието на
процесната статия е достигнало до неограничен кръг от хора, които са питали дали написаното е истина, както изобщо
мащабните последици от статията, то настоящата инстанция намира, че
определеният от първостепенния съд размер от 2500 лв. би възмездил претърпените
от статията неимуществени вреди за ищцата.
При този изход на спора, въззивницата И.Н.Н.
следва да заплати на въззиваемата Р.Д.Б. сумата в размер на 450 лв.,
представляваща направените от нея разноски пред настоящата инстанция за защита
от един адвокат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.07.2019 г. по гр.дело № 17071/18г.
на СРС, І ГО, 169 състав.
ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат А. С. от САК, с адрес: ***
да заплати на Р.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат К.Г. от САК, със съдебен адрес:*** сумата в размер на 450 лв., представляваща направените от нея
разноски пред настоящата инстанция за защита от един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
.