№ 174559
гр. София, 27.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110169328 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 373836/20.11.2024
г. от О. Т. У., гражданин на *******, роден на ********** г., притежаващ
паспорт ******, издаден от компетентните органи на *******, валиден до
05.01.2031 г., чрез адв. В. З. В., със съдебен адрес: ********* срещу Т. А. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация …….., с който ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 3403 евро (три хиляди четиристотин и
три евро), представляваща заплатена при изначална липса на правно
основание за престирането й и ответникът се е обогатил неоснователно с нея
за сметка на обедняване на ищеца, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба (20.11.2024 г.) до окончателното
изплащане на вземането.
1) В исковата молба са изложени твърдения, че на 21.06.2023 г.
съпругата на ищеца ********* У. е сключила договор за изработка с
„******** с предмет проектиране, изработка, доставка и монтаж на кухня за
сумата от 7350.00 лева. Съгласно чл.2 от договора е следвало да бъде
заплатена първа вноска от 6653.00 лева. Посочва, че тази сума е заплатена на
трето за договора лице, а именно ответника Т. А. И., който е син на управителя
на ********.. Сочи, че тази сума била заплатена от ищеца. Излага твърдения,
че договорът е следвало да бъде изпълнен до 21.08.2023 г. Същото не е
осъществено. Твърди, че „******** е значителна забава и липсва пълно
изпълнение на сключения договор.
2) Излага твърдения, че между ищеца и ответника липсват каквото и да
е обвързващо правоотношение и счита, че сумата е заплатена без основание.
1
3) Излага твърдения, че e налице неоснователно обогатяване от
ответника, а ищецът е обеднял. Обогатяването се изразява в увеличаване
актива на имуществото на ответника, а обедняването увеличаване пасива на
имуществото на ищеца. Това обогатяване и обедняване произтичат от един и
същ факт – заплащане на процесната сума.
Молят иска да бъде уважен. Претендират разноски.
Не посочва банкова сметка по чл.127, ал.4 ГПК.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Договор за поръчка № 23 от 21.06.2023 г.; 2. Извлечение от банковата сметка на
доверителя ми, доказващо процесното плащане на английски език с легализиран превод на
български език; 3. Потвърждаване на извършеното плащане на английски език с
легализиран превод на български език; 4. Справка от ******* за банкова сметка на
получател на плащането; 5. Удостоверение за сключен граждански брак № ***********,
издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № ***** от 24.06.2021 г., район
Красно село, СО;
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и
правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. В. З. В., със съдебен адрес: *********,
която представителна власт важи до окончателното завършване на делото
(л.15 от делото).
Ответникът на тази етап не се представлява.
По държавната такса
Цената на иска е 6653 лева, поради което държавната такса е в размер на
266.12. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.2-3 от делото).
По редовността на ИМ и доклада
Съдът приема, че на този етап исковата молба е нередовна.
В обстоятелствената част на ИМ, обозначено като параграф 1 по-горе,
ищецът навежда твърдения за сключен договор за кухня със съпругата му. По
договора е следвало да се заплати първоначална сума. Поради липса на
банково сметка, ищецът е заплатил първоначалната сума по банковата сметка
на сина на управителя на търговското дружество, което дружество се е
съгласило да изработи кухня. Твърди се, че е налице неизпълнение на
договора. При тези твърдия (правно основание) в ИМ, съдът остава с
впечатление, че ищецът е заплатил сума по процесен договор (сключен в
режим на СИО) на трето лице, което е свързано с търговското дружество, тъй
като същото не е посочило банкова сметка, но страните са се договорили да се
плати сумата на това трето лице, с оглед факта на посочена банкова сметка.
Има твърдения за неизпълнение. При това правно основание следва да се даде
правна квалификация на иска по чл.79, ал.1, изр.1, предл. 2 вр. чл.258 ЗЗД –
обезщетение на възложителя при неизпълнение на договор за изработка.
Обезщетението представлява претърпяната загуба, на основание чл.82, ал.1
2
ЗЗД.
В обстоятелствената част на ИМ, обозначено като параграф 2, по-горе,
ищецът твърди, че ответникът е получил процесната сума без основание, тъй
като са нямали договор и не са свързани с този договор за изработка.
Следователно е налице иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД.
В обстоятелствената част на ИМ, обозначено като параграф 2, по-горе,
ищецът твърди, че е обеднял, а ответникът се е обогатил без основание,
следствие на един и същ ЮФ – плащане. При това положение е налице иск по
чл.59 ЗЗД.
Същевременно е формулиран петитум по иск правна квалификация
чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Налице е противоречие между обстоятелствена част и петитум.
Изложени са твърдения, които отговарят на друг петитум. Ето защо
трябва да се оправи петитума, който да съответства на така въведените
твърдения или ищецът да оттегли твърденията си, които е направил в
обстоятелствената част на ИМ и да въведе само такива, които да отговарят на
така формулирания петитум. Въпреки че втората възможност не се възприема
много добре от въззивните състави.
На първо място, ако се приеме, че искът е по чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, то
с оглед изложените твърдения от ищеца, същите се явяват неизгоден за него
факт, което следва да се кредитира от съда при основателността на иска по
чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Второ, ако искът е по чл.79, ал.1, изр.1, предл. 2 вр. чл.258 ЗЗД, то е
налице друга доказателствена тежест, която съответства на представените
писмени доказателства в една част.
Трето, искът по чл.59 ЗЗД е евентуален, само ако няма други искове в
полза на ищеца, за да си защити правото.
Липсва банкова сметка по осъдителни искове по чл.127, ал.4 ГПК.
При това положение исковата молба следва да се остави без движение и
да се дадат указания на ищеца, за да прецени дали ще ги отстрани в срок или
ще предяви нова искова молба, която да отговаря на твърденията и петитума,
без да включва неизгодни за ищеца факти.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
3
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 373836/20.11.2024 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, в
едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, с
препис за противната страна, да отстрани нередовностите на исковата молба,
като
1. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК формулира точен, ясен и прецизен
петитум, който да съответства на изложените обстоятелства в ИМ или
2. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК изложи твърдения, които да
съответстват на така формулирания петитум и да направи отказ от
изложените факти и обстоятелства
3. на основание чл.127, ал.4 ГПК да посочи банкова сметка
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне
исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
4
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ******** на тел. 02/8955423 или на
ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация
на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
5
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6