Р Е Ш Е Н И Е

 

   №  197

 

гр. Троян, 05.07.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………......... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело  № 626 по описа  на ТРС за 2012 год., за да се произнесе - съобрази:

               С решение № 63 от 22.03.2013 г., първоинстанционния съд е допуснал делба между съделителите М.И.П. *** и П.И.В. *** /по отношение на съделителката М.П.В. съда е отхвърлил иска/ на недвижим имот, находящи се в гр. Троян, обл. Ловешка, а именно: СГРАДА с идентификатор № 73198.509.116.2, със застроена площ от 57 кв. м, брой етажи - 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване и СГРАДА с идентификатор № 73198.509.116.3, със застроена площ от 44 кв. м, брой етажи - 1, предназначение: Селскостопанска сграда, които са изградени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 73198.509.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, Община Троян, Ловешка област, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „Генерал Карцов” № 227, с площ 1188 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *********, съседи: имот № 73198.509.136, № 73198.509.135, № 73198.509.231, № 73198.509.117, № 73198.509.249, както от имота са образувани два равни дяла, от които за М.П. е отреден един дял и за П.И.В. е отреден също един дял. Съда е отхвърлил искането за допускане на делба на сграда с идентификатор № 3198.509.116.4 със застроена площ от 77 кв. м, брой етажи - 1, предназначение: селскостопанска сграда, тъй като е счел същата за индивидуална собственост при режим на СИО на двамата ответници, както е отхвърлил и искането за допускане на делба на ПИ с идентификатор 73198.509.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, тъй като същия има статут на обща част по смисъла на чл. 38 ал. 4 от ЗС.              Цитираното решение е обжалвано пред въззивния ОС – гр. Ловеч и с Решение № 168 от 06.06.2014 г. втората инстанция го е отменила в частта, с която ТРС е отхвърлил иска за делба по отношение на имот с идентификатор 3198.509.116.4 и е включил същия в делбената маса.

ТРС е продължил съдопроизводствените действия по втората фаза на съдебната делба.

С решение № 56 от 24.02.2017 г. настоящия състав е приложил процедурата на чл. 350 и сл. от ГПК, като е обявил за окончателен проекто - разделителния протокол както следва:

 Дял първи, състоящ се от сграда с идентификатор 73198.509.116.2 със застроена площ 57 кв. м и пазарна оценка 15 100 лева

Дял втори, състоящ се от сграда идентификатор 73198.509.116.3 със застроена площ 44 кв. м и пазарна оценка 7 300 лева и сграда с идентификатор № 73198.509.116.4 със застроена площ от 77 кв. м и пазарна оценка 7800 лева, или общо 15 100 лева.

Общата стойност на двата дяла е в размер на 30 200 лева.

Решението е обжалвано пред ЛОС. Въззивната инстанция е отменила решение № 56/24.02.2017 г. на РС-Троян, с което като способ за извършване на делбата е избран жребият по чл. 352 от ГПК и е обявен за окончателен проект за разделителен протокол, като неправилно, и е върнала делото за произнасяне по претенциите на съделителя П.В. по чл. 346 от ГПК и способа за извършване на делбата.

Въззивния съд е изложил в мотивите си, че намира този способ за осъществяване на делбата за неподходящ, тъй като не отчита предявените претенции по реда на чл. 346 от ГПК. В случая произнасянето по сметките обуславя начина на извършване на делбата.

Критерий за избора на способа на извършване на делбата е дали броят и стойността на обособените реални дялове съответства на броя на съделителите и стойността на дела им. Избора следва да се подчини на принципа всеки съделител да получи реална част от делбеното имущество. Жребият е удачен начин за извършване на делбата тогава, когато от допуснатите до делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, дяловете им са равни и имотите са достатъчни. Не би бил подходящ в случаите, когато няма възможност всеки съделител да получи реален дял от делбената маса, имотите са недостатъчни или обособените дялове са на различна стойност.

В случая определящ е факта на претенциите по сметки от съделителя В., въпреки това, че съделителите са двама, с равни дялове и има  възможност за обособяване на обектите в равни по стойност два дяла. Произнасянето по тези претенции би могло да обуслови начина на извършване на делбата. В случай, че някоя бъде призната за основателна, това ще създаде предпоставка на този съделител да се разпредели в дял именно имотът, в който е извършил признатите му подобрения. Така биха се осуетили евентуални имуществени претенции между съделителите. Освен това по делото са налице данни и за реално разпределение на ползването от съделителите, което също би следвало да е критерий при разпределението на имотите помежду им.

Спазвайки задължителните указания на ЛОС, настоящия състав е насрочил делото за открито с. з. на 05.06.2018 г., на което страните са се явили лично и с пълномощниците си адв. С.С. от ЛАК и адв. Т.Б. от САК, които са изразили становище по същество във фазата на устните състезания.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата пълномощника на ответника П.В. на основание чл. 346 от ГПК е направил искане за сметки – подобрения в делбения имот, както следва:  І. За извършени подобрения в имот с идентификационен номер 73198.509.116.2. („друго помещение за живеене"):

-           изграждане на допълнителни стени (две), така че помещението да се затвори;

-           поставяне на каси за врати, врати и дограма с прозорци;

-           отливане на бетон като основа и като под вътре в помещението;

-           поставяне на ламиниран паркет и теракот;

-           поставяне на минерална вата и гипс-картон на всички стени и на тавана;

-           прокарване на ВиК инсталация и ел.-инсталация в помещението;

-           обособяване и отделяне чрез вътрешни преградни стени на баня и на кухня (кухн. бокс) в помещението;

-           прокарване на ВиК инсталация, ел.-инсталация и мръсен канал в банята и кухнята.

Подобрения са извършени през 2010 г.

Общата им стойност  е около 2000 лева.

II.     За извършени подобрения в имот с идентификационен номер
73198.509.116.3. (бивша плевня):

-          изграждане и укрепване на основи, включ. бетонни стъпки за основи;

-          изграждане на падналите стени (на първи етаж три, на втори етаж четири), с тухли;

-          цялостна подмяна на съществуващия до 2010 г. ламаринения покрив с нов покрив, което включва подмяна на греди, мартаци, хидроизолация, цигли, сачак, улуци, подмазване на капаци;

-          изграждане на нов комин;

-          прокарване на ВиК инсталация и ел. инсталация в сградата;

-          изграждане на външно стълбище от метална конструкция към втория етаж на сградата с парапет от ковано желязо;

-          поставяне на паркет на целия новоизграден втори етаж

-          поставяне на дограма и прозорци на втория етаж

-          поставяне на минерална вата и гипс-картон и на двата етажа.

     Тези подобрения са извършени също през 2010 г.

Общата им стойност  е около 2000 лева.

III. Строителство на имот с идентификационен номер 73198.509.116.4.: Сградата е построена изцяло от  - ответниците, от изготвяне на проектна документация, такса за строителството, основи, зидария, инсталации, покрив и т.н. Това е станало с изцяло с материали, средства и усилия на ответниците. Сградата следва да се оцени като един обект. Това строителство е извършено през 1996-1997г.

Общата стойност е около 8000 лева.

IV.    Подобрения в общия двор, обслужващи допуснатите до делба три сгради - плочници и алеи пред, около и към сградите по т. І и т. ІІ, както и през двора към индивидуалните като собственост гаражи, както и саниране на къщата, ремонт на сачака и смяна на улуци - и на двата етажа, която е в режим на етажна собственост.

Тези подобрения са извършени в периода 1996-2012 г.

Общата стойност е  около 2000 лева.

V.     Платени данъци за имот идентификационен номер 73198.509.116.4. Платената сума е общо в размер на 200 лева за всички данъци и такса „смет" до 2015 г.

Така направените искания са приети от съда за разглеждане. В тази връзка съда е допуснал гласни доказателства, както и е назначил и изслушал съдебно-технически експертизи с вещи лица инж. П.В. и арх. Ю.А..

Съделителката М.П. е направила възражение за изтекла погасителна петгодишна давност относно претендираните подобрения.

Свидетелските показания: Свид. С.С.излага, че е съсед със съделителите. Пораснали са заедно и добре познава имота им. В момента в имота има къща, сая-сайвант, плевня и работилница. Саята едно време е строена от бащата на П.В. и М.П.. Саята първоначлно е била открита и се е ползвала като летен навес. След това е изграждана с тухли. Сега саята представлява лятна кухня и се състои от две стаи. Най-напред там бащата на М. и П. е събирал липов цвят, а П. е използвал другата част за сушеше на керамични калъпи. Стоев си спомня, че най-напред през 60-те години е направена стаята към пътя когато бащата на страните е бил жив, но основно П. е правил това, а другата по-късно през 90 –те, когато баща им е бил починал, тя също е изградена от П.. М. по това време е живеела във Варна, идвала си е, но не е участвала в строителните работи.  Стоев излага, че е ходил на гости на П. във втората /задната/ стая. Другата стая, от към пътя е на М.П.. В тази лятна кухня е живяла майката на страните и П. я гледал. За стаята на П. има едно много малко коридорче, а направо има изградени баня и тоалетна, надясно се влиза в малка стаичка. Стоев е виждал преди около 10-15 години, че П.В. е довършвал описаната баня в лятната кухня. Свидетелят описва и другата сграда в имота, т. нар. плевня, която се намира до лятната кухня, и която е била приспособена като работилница на първия етаж, а на втория етаж - плевня. Плевнята съществува от много отдавна, някъде от петдесетте години и е строена е от бащата на страните - И.П.В.. В последствие на долния етаж е поставен банциг и на първия етаж е станала работилница. На горния етаж е било склад за вещи. В двора има производствено помещение, което е направено  от П., чисто нова сграда, в ляво на двора, тя е на два етажа. Стоев описва за извършено преустройство от П.В. в лятната кухня, след смъртта на майка му. В момента между двете стаи вратата е затворена и не се ползва, но като врата съществува. Свид. В.Д.е бил нает преди около 10 години от П.В. за ремонтни работи в лятната кухня. Д.описва, че тази постройка се намира в дясно като се влезе в двора и е на един етаж. Там е имало една голяма стая и до нея баня с тоалетна. Свидетеля излага, че е влизал в първата стая, но там не е работил. От втората стая има малък коридор и в дясно е банята и тоалетната. Банята има отпред едно мокро помещение, където Д.е поставял плочки и в дясно е врата с баня и тоалетна. Д.е поставил седалото на тоалетната чиния. Плочки не е имало, било измазано в груб вид. Свидетеля е сложил плочките в мокрото помещение на земята и в банята също, по стените. П.В. го наел за тази работа, свидетеля му казал какви материали трябва да купи. Случвало се е да ходи с него на няколко пъти за материали. За тоалетната чиния не е имало отделна шахта, наложило се да пробият една стена, в която има примитивна тоалетна и с една тръба я заустили. Д.излага, че лично П. му е плащал, не е виждал там М.П. и не я познава. Свид. Б.Ч.също е работил в делбения имот. Излага, че относно лятната кухня, която е на един етаж, е бил нает да постави гипсо-картон от сина на П.В. – П.. Ч.излага, че там е прекарал една тръба за чиста вода, която била от първата стая. В първата стая поставил гипсо-картон.  Банята и тоалетната са към втората стая. Имало е стена между двете стаи с врата. На стените и на тавана във втората стая е поставил гипсо-картон. П. закупил материалите и му платил за извършената работа. Това е било преди 8-9 години. След двете стаи в двора има плевня на два етажа, а до нея има едно помещение, обособено като офис. В него свидетеля е поставял гипсо-картон и го е боядисал, за което отново му е платил П..

Свид. И.П., притежава имот в съседство до процесния. Работилницата е построена около 1992 г. на мястото на стара селскостопанска постройка. Работилницата е изградена от П.В.. П.излага, че са ползвани тухли от старата сграда, както и че са купени нови тухли, но той не знае от кого. В дясно от портата има две стаи, след това има баня и тоалетна и след това дърводелска работилница. В тези две стаи са живели родителите на П. и М.. Вътре в тези две стаи е имало прекарана вода. Първата стая е била обособена като кухня, а другата като спалня. Между двете стаи е имало врата. До тях е имало външна баня и тоалетна, слепена с двете стаи. Свидетеля излага, че двете стаи преди около 10 години са преградени, идвали са майстори, но не знае по чия инициатива е правено това и кой е плащал. Имало е баня и тоалетна като отделни помещения. В едната стая е имало прекарана вода и съответно мивка. Новата постройка в двора е работилницата и гаражите. Когато са правили работилницата са поставили и нови настилки в двора. На двора и отвън е имало складирани тухли преди да започне строежа. Свид. П. П.е съпруг на ищцата, излага, че са сключили граждански брак преди 30 години. П.е идвал в процесния имот. В двора от ляво е двуетажната къща, а от дясно са двете стаи, с две бани и една тоалетна. Двете стаи били преходни, като втората стая също е имала врата, която е била към двора. Двете бани и тоалетната са долепени до тази лятна къща, но нямат функционална връзка с втората стая. Тези бани и тоалетна са функционирали, когато са били живи родителите на страните. В едната баня П. си е държал инструменти, а другата баня и тоалетна се ползвали от всички. В двуетажната жилищна сграда не е имало баня и тоалетна, по-късно са изградени. В лятната кухня П.В. си е продължил една стена и двете бани били вкарани към вторта стая. Тази стая, която е по-близо до пътя я ползва М.П., в нея има една мивка и мебели. Работилницата е изградена преди 20 години, след 1990 година. Преди да се построи работилницата на нейното място е имало селскостопанска постройка. П.не знае дали са ползвани тухлите от тази сграда за работилницата. Това което е отпред е с тухли четворки и е ново изградено. Тази работилница я ползва П.В. със сина си П.. Те са си направили дърводелска работилница и там произвеждат мебели. П. си е закупила тухли, които са били складирани отвън, тъй като е имала намерение да си построи отделна къща в двора. Настилката в двора е била от камък, а около работилницата са направени тротоари от плочки. Свидетеля излага, че в стаята на М., която ползва като лятна кухня гипсо-картон не е поставян, тя си е така, както е от 30 години. Има сложена секция от страната на М. на вратата, която се е ползвала за да свързва двете стаи. Преди около 10 години П. е извършил ремонтни работи по лятната кухня, след смъртта на майка им. П. си е отворил от неговата стая врата, направил си е коридорче, едното си го е направил на баня и тоалетна, а другата баня е станала кухня. Това е помещението, което сина му П. е ползвал за склад. И в двете помещения е имало изводи за вода. Тоалетната е била в отделно помещение. Общо са били три помещения. М.П. си направила баня в мазето на двуетажната къща.

В първото си заключение вещото лице инж. В. е калкулирал цената на извършените подобрения в: имот с идент. 73198.509.116.2 /друго помещение за живеене/ в размер на 2 121 лева; имот с идент. 73198.509.116.3 /бивша плевня/ в размер на 2 427 лева; сграда с идент. 73198.509.116.4 в размер на 7 798 лева. В спорната между съделителите постройка 73198.509.116.2 /лятна кухня/ ремонт е извършван само в южната част и в стаята от към улицата на същата не е изпълнена облицовка с гипсокартон. Постройката с идент. 73198.509.116.3 е с обща площ 44 кв. м, като 70 % са старо строителство и 30 % - ново. Във връзка с претендираните стари материали, инж. В. е констатитрал, че са използвани единични тухли общо на стойност 287 лева.

Във второто заключение на СТЕ вещото лице е извършил определяне на реалните дялове според законовите права на двамата съделители, като общата стойност на двата дяла е в размер на 20 600 лева, или паричната стойност на квотата на всеки един от тях е в размер на 10 300 лева. В последващо заключение инж. В. е представил друг вариант на реални дялове от делбения имот, в който вариант са определени три дяла, в които имотите с идент. 73198.509.116.2, 73198.509.116.3 и 73198.509.116.4 са разделени според равните дялове на М.П. и П.В.. И в последното си заключение от 24.10.2016 г.у инж. В. е представил два варианта за реална делба на процесните имоти.

Архитектурната експертиза е дала заключение, че трите процесни постройки 2, 3 и 4 са допълващо застрояване, за което няма нормативни изисквания за необходим брой помещения. Арх. А. е посетила имота на място и е констатирала, че сграда № 2 – лятна кухня е второстепенна постройка на допълващо застрояване. В сградата са обособени три обекта със самостоятелни входове. Обекта, разположен в северната част се състои от едно помещение – лятна кухня, обекта в средната част се състои от входно предверие, жилищно помещение, кухненски бокс и санитарен възел, обекта в южната част представлява тоалетна. В сграда с идентификатор № 3 – стопанска постройка също има обособени три отделни обекта със самостоятелни входове. Сграда № 4 – стопанска постройка, която представлява един обект, входа е от северното помещение, преминава се в южното, където е стълбата за втория етаж. Арх. А. е заключила, че сграда № 4 е неподеляема в съществуващия си вид.

Съда е изискал становище от гл. архитект на Община Троян относно поделяемостта на сграда № 2 – лятна кухня, м което е отразено, че наличните планове в Община Троян не дават достатъчно информация, не е ясно колко са помещенията, тяхната големина и разположение. На този въпрос може да се отговори, ако се представи проект за делба.

                         С оглед на изложеното, настоящия състав, следва при постановяване на своя акт по втората фаза на съдебната делба, да съобрази указанията на въззивния съд, а именно, че следва да избере като способ, предвидения в разпоредбата на чл. 353 от ГПК – разпределение на делбените имоти между съделителите. 

                В делбеното производство, по-конкретно вече във втората фаза, когато се извършва реалната делба, съда трябва да положи усилие да извърши така делбата, че доколкото законът позволява, да бъдат съобразени нуждите, желанията на страните и справедливостта, както и фактическото положение.

                При спазването на тези критерии, решаващия съд намира, че ще следва на съделителя П.В. да бъде поставен в дял /по заключението на СТЕ от 24.10.2016 г./ южната част от сграда с идентификатор 73198.509.116.2 (подлял 1-1) - жилище със самостоятелен вход, състоящо се от входно антре, санитарен възел, кухненски бокс и жилищно помещение с обща полезна площ 42.16 кв. м и пазарна оценка от 10 100 лева и сграда с идентификатор № 73198.509.116.4 -селскостопанска сграда със застроена площ от 77 кв. м и пазарна оценка 7 800 лева, всичките с пазарна оценка 17 900 лева. На съделителя М.П. следва да бъде поставен в дял северната част от сграда с идентификатор 73198.509.116.2 (поддял 1-2) - лятна кухня с полезна площ 14.35 кв. м и пазарна оценка 4 400 лева; крайната южна част на сградата с идентификатор 73198.509.116.2, състояща се от преддверие и клозет върху септична яма с обща полезна площ 3.61 кв. м с пазарна оценка 600 лева и сградата с идентификатор 73198.509.116.3 - селскостопанска сграда със застроена площ 44 кв. м и пазарна оценка 7 300 лева, всичките с пазарна оценка 12 300 лева. Като ще следва за уравнение на дяловете П.В. да заплати на М.П. сумата 2 800 лева. Съда намира за правилни, изложените правни аргументи в писмената защита на пълномощника на П.В. – адв. Б.. Безспорно се установи по делото, че главния спор между страните е за сграда № 2 - лятна кухня, която има характер на допълващо застрояване. От свидетелските показания става ясно, че още с построяването си, двете помещения в нея са фактически използвани като „саи". По делото са представени две различни, отделни строителни разрешения - от 1950 г. и от 1952 г. Към настоящия момент помещенията в тази сграда се ползват като летни кухни, т. е. допълващо застрояване. Съда приема от приобщените доказателства, че освен общ покрив, между двете помещения няма коструктивна, функционална или друга зависимост. Допустимо е в една сграда да има обособени повече обекти. Казаното по-горе се подкрепя и от заключенията по архитектурната и техническата експертиза Според в. л. арх. А. в сградата са обособени „три обекта със самостоятелни входове”. Също така става ясно, че за такъв вид сгради няма нормативи за определен брой помещения, нито изисквания за минимална квадратура. Налице са законовите основания да се изпълни изискването на чл. 203 от ЗУТ, тъй като обектите от сграда № 2 са и сега са напълно самостоятелни, съответно не се налагат „значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи". Вярно е, че разпоредбата на чл. 203 ал. 1, изр. 2 от ЗУТ изисква изготвяне на инвестиционен проект, който следва да се представи на Главният архитект на общината по предложение на съда и в определен от него срок за одобряване.  

В случая се касае за допълващо застрояване. В цитираната разпоредба изрично е посочено общото правило за поземлени имоти, жилищни сгради и самостоятелни обекти в сгради, но „с изключение на обектите по чл. 147, ал. 1, т. 1." Тоест - за тях инвестиционен проект не е необходим. „Чл.147. (1) Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за: 1. стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл. 44 и по чл. 46, ал. 1, „Чл. 44, ал. 1 - „селскостопанско предназначение от всякакъв вид" или чл. 44 ал. 2 - постройка „за отглеждане на домашни животни". И чл. 46 ал. 1 - „Второстепенни постройки на допълващото застрояване - летни кухни. Така независимо дали в случая сградите са саи или летни кухни - и в двата случая за тях, според ЗУТ, не се изисква инвестиционен проект.

Не случайно и в становището на Главния архитект е посочено, че „За поделяемостта на постройката на два дяла, може да се даде категорично становище след представянето на проект за делба съгласно чл. 203 ал. 1 от ЗУТ.

Отонсно направените искания по сметки по реда на чл. 346 от ГПК от съделителя П.В., съда приема за установено следното: На първо място съда намира за неоснователно, че е недопустимо направеното искане по сметки от П.В. и М.В., тъй като още в първата фаза на съдебната делба В. е отпаднала като съделител, тъй като по отношение на нея иска е отхвърлен.

 Съделителката М.П. е направила възражение, че претенциите са погасени по давност и това е така за спорната сграда № 2 – от свидетелските показания се установи, че след смъртта на майката на страните през 2004 г., П.В. в продължение на няколко години е извършвал преустройства в сградата, като е затворил входа между двете стаи, обсобил си е кухненски бокс, както и е преустроил наличните помещения в баня и тоалетна. В тази връзка са правлини аргументите на адв. С.. Тези действия - изграждането на преградна стена и преустройството на помещенията в лятната кухня с промяна на предназначението им, включително дейностите, свързани с прокарване на нови инсталации и отливане на бетон, В. е извършил без знание и съгласие на ищцата. Съобразявайки тези факти претенцията трябва да бъде квалифицирана като такава по чл. 59 от ЗЗД, поради което с оглед правилата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД следва да се счита, че вземането става изискуемо за подобренията от момента на извършването им. В тази връзка е цитирана и съдебна практика на ВКС в решение № 743/11.01.2011 г. по гр. дело № 1811/2009 г. на ВКС, в което е посочено, че: „На поставения въпрос следва да отговори като се съобрази задължителното тълкуване дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и ТР № 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаещи отношенията между съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен имот. С тълкувателното решение се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот. Съгласно посочената практика по отношение правата на съсобственика извършил подобренията, намира приложение чл. 30 ал. 3 от ЗС, ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици, ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-63 от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили по правилата на чл. 59 ЗЗД.“ С оглед на изложеното следва да се приеме, че давността започва да тече от момента на извършване на подобренията и е петгодишна. Като се има предвид времето на извършване на подобренията следва да се приеме, че претенцията е погасена по давност.

По отношение на претендираните подобрения в имот с идентификатор № 73198.509.116.3, ищцата не оспорва, че извършените подобрения са през 2010 г. Освен, че извършеното строителство в тази сграда е незаконно и неузаконяемо, в процеса не беше доказано с какви материали е извършено преустройството на бившата плевня в офис. Инж. В. е установил в заключението си, че са използвани около 70 % стари материали, в тази връзка са и свидетелските показания, че са използвани материали от старата плевня.

Съда следва да съобрази и заявлението на съделителката М.П., че не желае да се ползва от незаконното строителство, извършено в имота, за което ответникът има претенция да бъде заплатена стойността му. В тази връзка е цитирана и практиката на ВКС, а именно, че: „Подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази“.  В този смисъл е ППВС № 6/1974 г. , прилагащите го решения, едно от които е решение № 315 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1189/2011 г. на I ГО.

И по отношение на претендираните подобрения в имот с идентификатор № 73198.509.116.4 – производствената сграда, в която са работили ответника и неговия син, съда намира, че е изтекла петгодишната погасителна давност. Събраха се в процеса безспорни доказателства, че сградата е строена около 1992 г. – 1996 г.

Липсват доказателства и за извършени от В. подобрения в двора, който обслужва делбените сгради. Установи се, че там е съществувал плочник от времето на родителите на страните.

Съда приема, че всеки един от съделителите е заплащал дължимите се данъци, в зависимост от законовите си права.

                         Предвид на изложеното съда счита, че претенциите по сметки на съделителя В., се явяват неоснователни и недоказани, съответно погасени по давност, и следва да бъдат отхвърлени, като В. следва да заплати държавна такса в размер на 553,72 лева – 4 % върху размера на иска 13 843 лева, изчислена сума по заключението на СТЕ.    

Съделителите са с равни права – по 1/2 ид. част. Ще следва всеки един от тях да заплати сумата от 604,00 лева - 4 % държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, изчислена върху цената на получения дял.

При този изход на делото и предвид хипотезата на чл. 355 от ГПК разноските в делбения процес се заплащат от страните в зависимост от техните дялове. В случая съделителите са представили списък на сторените разноски по реда на чл. 80 от ГПК и са както следва: П.В. – 4 995 лева и М.П. – 2 790,08 лева. Съобразно делбените им квоти ще следва по съразмерност П.В. да заплати на М.П. сумата 1 395,04 лева, а съответно П. на В.  - 2 497,50 лева.

                         Водим от горното, съдът

 

                          Р    Е    Ш    И:

                        

                         ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на М.И.П., ЕГН **********, адрес: *** следните недвижими имоти: северната част от сграда с идентификатор 73198.509.116.2 по КККР на гр. Троян (поддял 1-2 от заключението на СТЕ) - лятна кухня с полезна площ 14.35 кв. м и пазарна оценка 4 400 лева; крайната южна част на сградата с идентификатор 73198.509.116.2, състояща се от преддверие и клозет върху септична яма с обща полезна площ 3.61 кв. м с пазарна оценка 600 лева и сградата с идентификатор 73198.509.116.3 по КККР на гр. Троян - селскостопанска сграда със застроена площ 44 кв. м и пазарна оценка 7 300 лева, всичките с пазарна оценка 12 300 лева, които сгради са изградени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 73198.509.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, Община Троян, Ловешка област, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „Генерал Карцов” № 227, с площ 1188 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *********, съседи: имот № 73198.509.136, № 73198.509.135, № 73198.509.231, № 73198.509.117, № 73198.509.249.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на П.И.В., ЕГН **********, адрес: *** следните недвижими имоти: южната част от сграда с идентификатор 73198.509.116.2 по КККР на гр. Троян (подлял 1-1 от заключението на СТЕ) - жилище със самостоятелен вход, състоящо се от входно антре, санитарен възел, кухненски бокс и жилищно помещение с обща полезна площ 42.16 кв. м и пазарна оценка от 10 100 лева и сграда с идентификатор № 73198.509.116.4 по КККР на гр. Троян - селскостопанска сграда със застроена площ от 77 кв. м и пазарна оценка 7 800 лева, всичките с пазарна оценка 17 900 лева като за уравнение на дяловете ОСЪЖДА П.И.В., с горните данни да заплати на М.И.П., с горните данни  сумата 2 800 – две хиляди и осемстотин лева, които сгради са изградени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 73198.509.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, Община Троян, Ловешка област, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „Генерал Карцов” № 227, с площ 1188 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *********, съседи: имот № 73198.509.136, № 73198.509.135, № 73198.509.231, № 73198.509.117, № 73198.509.249.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, съответно погасени по давност, направените по реда на чл. 346 от ГПК искания по сметки от съделителя П.И.В., ЕГН **********, адрес: *** – подобрения в делбения имот, възлизащи общо в размер на 13 843 лева.

                ОСЪЖДА всеки един от съделителите М.И.П., ЕГН **********, адрес: *** и П.И.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер на по 604,00 – шестстотин и четири лева.

ОСЪЖДА П.И.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата 553,72 – петстотин петдесет и три лева и 72 стотинки – 4 % върху размера на иска по претенциите за сметки -13 843 лева, изчислена сума по заключението на СТЕ.    

                ОСЪЖДА П.И.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на М.И.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата 1 395,04 – хиляда триста деветдесет и пет лева и 04 стотинки, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с дела й.

ОСЪЖДА М.И.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на П.И.В., ЕГН **********, адрес: *** сумата 2 497,50 – две хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и 50 стотинки, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с дела му.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                         

                                                                                                      Районен съдия: