№ 11737
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110101434 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, срещу И. Н. Т. с ЕГН ********** искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 20674/2023г. на СРС, 70 състав, за потребление в имота ***, находящ
се в гр. ***. Претендира законната лихва върху главниците считано от подаването на
заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответната страна, чрез особен представител адв. Т. Т., в законния срок представя отговор, с
който прави възражения, подробно изложени в отговор.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК *** и адрес: гр. *** не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
По делото е представен нотариален акт *** от *** за дарение на идеална част от недвижим
имот, от който се установява, че Й. К. Г. дарява на И. Н. Т. собствената си ½ идеална част от
следния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. ***.
От писмените доказателства се установява, че за процесния обект е осъществявана услуга по
топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани
във вестник "Монитор", в сила от 11.07.2016 г.
С приетите по делото писмени доказателства и експертните заключения /СТЕ и
1
ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за
посочения период, която не е платена. СТЕ дава заключение, че са спазени всички относими
наредби и правила за начисляване на вземането. Отделно измервателните уреди имат
валидни проверки и са технически и технологично годни до 25.06.2023 г. – извън процесния
период. След извършени метрологични проверки не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности. Другото заключение – счетоводното – дава констатации, че в
процесния период няма никакви плащания, а има потребление. Сумите надвишават
претендираните. В открито заседание вещото лице е посочило, че не са налице суми,
подлежащи на връщане.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която
се намира топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на
ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на
нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното
количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани.
Доказана е и собствеността върху имота, за който е начислено вземането, да е на
ответника в процесния период, така същият има качеството на потребител по смисъла на
Закона за енергетиката. Тъй като обаче ответникът е получил само ½ част от процесния
имот, то следва същият да отговаря до размер от ½ от задължението.
Изложеният от особения представител аргумент за изтекла погасителна давност е
недоказан по размер. Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по
заплащане на топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2019 г., като
фактурата за същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество
публикува на своята интернет страница това задължение, т. е. считано от 15.06.2019 г. /тук е
мястото да се отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е
известен срокът за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в
забава и без покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 20.04.2023 г. Макар и да има
известен период, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се
претендира вземане от ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер,
простото посочване не означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед
диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за
размера на тези суми. Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за
изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т. н. / без конкретното му доказване не е
достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки
вместо страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея
факт. Ето защо възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
2
По разноските
С оглед изхода на спора, на страните се дължат разноски по съразмерност, на
ищеца се дължат сторените разноски в заповедното /за държавна такса 12,50 лева и 25, 00
лева юрисконсултско възнаграждение /общо 37,50 лева, и в исковото – 37,50 лева за
държавна такса, 300, 00 лева за експертизи, 140, 00 лева за особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение 50, 00 лева/, или общо 527,50 лева. Ответникът не
претендира разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че И. Н. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, ДЪЛЖИ
на ***, с ЕИК *** сумите: 78,38/седемдесет и осем лв. и 38 стотинки/ лева главница, ведно
със законната лихва считано от 20.04.2023 г. до окончателното й изплащане, също 11,83
/единадесет лева и 83 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.03.2023
г., 14,32 /четиринадесет лв. и 32 стотинки/ лева главница, ведно със законната лихва считано
от 20.04.2023 г. до окончателното й изплащане, ведно с мораторна лихва 2,73 /два лв. и 73
стотинки/ лева за периода 16.05.2020 г. – 30.03.2023 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. 20674/2023 г. на СРС, 70 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 78,38 лева главница до пълния предявен размер от 156,77 лв., за разликата над
11,83 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.03.2023 г. до пълния предявен
размер от 23,67 лв., за разликата над сумата от 14,32 лева главница до пълния предявен
размер от 28,64 лева, за разликата над 2,73 лв. мораторна лихва за периода 16.05.2020 г. –
30.03.2023 г. до пълния предявен размер от 5.47 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. Т. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК *** сумите 37,50 /тридесет и седем лв. и 50 стотинки/ лева
разноски в заповедното производство и 527, 50/петстотин двадесет и седем лв. и 50
стотинки/ лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** с ЕИК *** и адрес: гр. *** като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в
препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4