Р Е Ш Е Н И Е
№ 1027/03.08.2020 година,
град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно
заседание на седми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при
секретар К. Л., разгледа адм.д. № 2623/2019 година.
Производството е по реда на глава ХІХ
от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба „Р.С.– С.В.“ ЕООД
– С.В. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – Община Н., град С.В.,
улица „Одеса“ № 1, представлявано от управителя Д. Д.Д., чрез адвокат М.Д.,***,
със съдебен адрес ***, против ревизионен акт № Р-02000218005307-091-001/08.07.2019
година (РА) на ТД – Б. на НАП в частта, в която е потвърден с решение № 167/20.09.2019
година на началник отдел „Обжалване“ в дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Б. (ОДОП) при ЦУ на НАП, съгласно заповед №
ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2017 година на изпълнителния директор на НАП (лист 22).
С потвърдената част от РА на
жалбоподателя са определени задължения за данък върху добавената стойност –
главница и лихви, както следва: за данъчен период декември 2017 година в размер
на 12 381,02 лева главница и 1 857,30 лева лихва и за юни 2018 година
в размер на 14 381,02 лева главница и 1 469,22 лева лихва. Определени
са и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2017 година в
размер на 12 832,86 лева главница и 1 654,15 лева лихва.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на РА в частта, в която е потвърден с решението на
решаващия орган. Сочи се, че направените в РА и РД констатации, свързани с
тълкуването на клаузи на договора от 01.01.2018 година, и най - вече тези
относно срока на отдаване под наем на автомобила, са напълно погрешни,
незаконосъобразни и не отразяват действителната воля на страните по наемното
правоотношение. Твърди се, че страните по договора са имали намерение да
предоставят/ползват автомобила само за конкретните дати, посочени в приемо -
предавателните протоколи, като на други дати извън изрично посочените
автомобилът не е предоставян под наем, от което следва, че не е налице доставка
на стоки или услуги, съответно няма и данъчно събитие и не следва да се начислява
допълнителен ДДС за услуги, които не са реално извършени.
Иска се отмяна на потвърдената част от
РА. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Представя преписката. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът приема следното.
Жалбата е подадена пред надлежен съд в
срока по чл. 156 ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл. 149 във връзка
с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е
допустима.
Ревизионният акт отговаря на
изискванията за форма.
В ревизионното производство не са
допуснати процесуални нарушения. Дружеството – жалбоподател е запознато с
констатациите в ревизионния доклад (РД) и в РА и се е възползвало пълноценно от
възможността да оспорва изводите на ревизионния екип и издателите на акта.
Компетентността на издателите на РА се
установява от заповед № РД – 1/02.01.2018 година и заповед № РД – 834/01.10.2018
година на директора на ТД – Б. на НАП, както и от заповедите за възлагане на
ревизия и за изменение на ревизията (ЗВР). Със заповедта на директора на ТД – Б.
на НАП се определят органите, които могат да възлагат извършването на ревизии.
Сред тях е и Н.К. Ж.– началник на сектор „Ревизии“ в ТД – Б. на НАП. Съответно,
вторият издател на РА – И. В. А., главен инспектор по приходите – черпи
компетентността си от ЗВР, с които е определена за ръководител на екипа,
извършил ревизията (лист 210 - 213 и 206).
Ревизионното производство е започнало със
ЗВР от 04.09.2018 година, с която на дружеството е възложена ревизия за
корпоративен данък за данъчен период 2017 година и за ДДС – за данъчните
периоди ноември 2017 – август 2018 година, със срок – три месеца от датата на
връчване на заповедта. Заповедта е връчена на 17.09.2018 година на електронната
поща на ревизираното лице (лист 206 - 209).
На 10.12.2018 година, по искане от
същата дата, подадено от ръководителя на ревизията, заповедта за възлагане на
ревизия е изменена със заповед от 10.12.2018г година, като срокът на ревизията
е продължен до 17.02.2019 година (лист 140 – 142). Заповедта е връчена на 11.12.2018
година на електронната поща на ревизираното лице (лист 138 - 139).
Предметният
и времеви обхват на ревизията съответства на установеното по РА - по отношение
на ревизираното лице.
По материалната законосъобразност на
обжалваната част от РА, съдът приема следните фактическа обстановка и правни
изводи.
През ревизирания данъчен период
регистрираното през 2015 година „Р.С.– С.В.“
ЕООД е извършвало като основна дейност „рент а кар“ (отдаване на автомобили под
наем). Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Д. Д.Д..
Във
връзка с извършваната ревизия от представляващия „Р.С.– С.В.“ ЕООД са изискани
документи и писмени обяснения.
От
ревизираното лице са представени: справка за наличните недвижими имоти (лист
192); справка за наличните моторни превозни средства, от която е видно, че
дружеството притежава автомобил марка „Р.Р.“, модел „Райт MY2015“;
справка за наличните машини, стоки, оборудване, стопански инвентар (лист 193);
справка за дългосрочни и краткосрочни инвестиции (лист 194); справка за
вземания от банки и трети лица (лист 195).
В
хода на ревизията е установено и издаването на следните фактури:
-
фактура № 3/27.06.2017 година, издадена от „Р.С.–
С.В.“ ЕООД на Д. Д.Д., с предмет -
съгласно договор за наем от 01.01.2016 година на Р.Р., модел „Райт MY2015“, с
рег. № А 3333 МС, с данъчна основа 10 000 лева и ДДС – 2 000 лева
(лист 196);
-
фактура № 4/31.08.2017 година, издадена
от „Р.С.– С.В.“ ЕООД на Д. Д.Д., с предмет
- съгласно договор за наем от 01.01.2016 година на Р.Р., модел „Райт
MY2015“, с рег. № А 3333 МС, с данъчна основа 10 000 лева и ДДС – 2 000 лева
(лист 197);
-
фактура № 5/25.09.2017 година,
издадена от „Р.С.– С.В.“ ЕООД на Д. Д.Д., с предмет - съгласно договор за наем от 01.01.2016
година на Р.Р., модел „Райт MY2015“, с рег. № ***, с данъчна основа 10 000 лева
и ДДС – 2 000 лева (лист 198);
-
фактура № 6/31.08.2017 година,
издадена от „Р.С.– С.В.“ ЕООД на Д. Д.Д., с предмет - съгласно договор за наем от 01.01.2016
година на Р.Р., модел „Райт MY2015“, с рег. № ***, с данъчна основа 10 000 лева
и ДДС – 2 000 лева (лист 199).
От ревизираното лице е представена
ценова листа на „Р.С.– С.В.“ ЕООД за отдаване под наем на автомобил Rolls Royce,
собственост на дружеството, съгласно която наемът на автомобила да 1 час е 65
лева, за 5 часа – 276 лева, за 8 часа – 420 лева, за 3 дни – 2500 лева, за 5
дни – 3500 лева и за 10 дни – 5000 лева, като цените са с ДДС, без гориво (лист
200).
С искане от 19.09.2018 година от МВР е
изискана информация за лица, управляващи автомобил марка „Р.Р.“, модел „Райт“ с
рег. № А 3333 МС при излизане/влизане на автомобила в страната, както и
информация за всички лица, намиращи се в превозното средство при съответното
регистрирано преминаване на границата на България (лист 155).
В отговор от МВР е посочено, че в
автоматизираните информационни фондове на министерството не разполагат с данни
за задгранични пътувания в периода от 01.01.2017 година до 31.08.2018 година на
лек автомобил „Р.Р. Райт“ с рег. № А 3333 МС. Уточнено е, че данните за
регистрираните преминавания през ГКПП на Република България на лица и превозни
средства се съхраняват десет години спрямо текущата, като след 01.01.2007
година са непълни, тъй като не всички преминавания на държавната граница, при
посещения на страни членки на ЕС, се регистрират в системата на МВР (лист 154).
С
искане от 19.09.2018 година е изискана информация от СДВР отдел „Пътна полиция“
спиран ли е на територията на Република България автомобил марка „Р.Р.“, модел
„Райт“, с рег. № А 3333 МС, като в случай, че е спиран, е поискано да се
посочат водачите, управлявали МПС и има ли наложени глоби и санкции на лицата,
управлявали автомобила (лист 153).
В
отговор на искането е посочено, че в информационните масиви на ОПП – СДВР в АИС
„АНД“ на територията на град София за периода 01.04.2018 година – 31.08.2018
година няма въведени АУАН на лица, управлявали този автомобил (лист 152).
На
05.10.2018 година от ревизираното лице са представени още: двадесет и четири
приемателно – предавателни протоколи, от които дванадесет за предаване на
автомобила на Д.Д.Д.от „Р.С.– С.В.“ ЕООД, а други дванадесет - за връщане на
автомобила от Д.Д.Д.на „Р.С.– С.В.“ ЕООД за следните периоди:
-
от 20.05.2017 година до
23.05.2017 година,
-
от 25.05.2017 година до
29.05.2017 година,
-
от 15.06.2017 година до
20.06.2017 година,
-
от 01.08.2017 година до
10.08.2017 година,
-
от 20.08.2017 година до
25.08.2017 година,
-
от 01.09.2017 година до
10.09.2017 година,
-
от 12.09.2017 година до
15.09.2017 година,
-
от 17.09.2017 година до
27.09.2017 година,
-
от 25.05.2018 година до
27.05.2018 година,
-
от 20.06.2018 година до
25.06.2018 година,
-
от 15.07.2018 година до
18.07.2018 година,
-
от 20.08.2018 година до
30.08.2018 година (лист 156 – 167).
Представени са извлечения от
счетоводната програма на дружеството за съответните счетоводни сметки, по които
е осчетоводен твърдения наем на автомобила от Д. Д. (лист 168 – 171).
От
дружеството е представена и декларация от управителя на „Р.С.– С.В.“ ЕООД (Д. Д.),
с която е декларирано, че всички първични и вторични счетоводни документи за
ревизирания период се намират в град С.В., община Н., област Б., улица „Одеса“
№ 1. Декларирано е, че дейността на дружеството е отдаване на автомобили под
наем, като източникът на финансиране на дейността на дружеството през ревизирания
период е стопанска дейност. Обявено е, че дружеството няма наети или собствени
складови бази, магазини и други, а счетоводното обслужване на ревизираното лице
се извършва в офиса на улица „Одеса“ № 1, град С.В. и програмния продукт с
който работи дружеството е разработка на „Алгос“ ООД (лист 172).
Във
връзка с твърденията за наемно правоотношение на автомобила между ревизираното
дружество и Д. Д. (като физическо лице), на ревизорите са представени два договора
за наем - от 01.01.2017 година и от 01.01.2018 година, сключени между „Р.С.– С.В.“
ЕООД – наемодател и Д.Д.Д.– наемател, с предмет – наем на лек автомобил „Р.Р.“,
модел „Райт M2015“,
с регистрационен номер А 3333 МС. В т. 3.1. от договора от 01.01.2017 година е
посочено, че наемната цена се определя съгласно ценова листа и се заплаща на
края на всяко шестмесечие, а в договора от 01.01.2018 година, че наемната цена
на автомобила се определя по ценовата листа и се заплаща съгласно ползването,
но не по-късно от 30.09.2018 година. Разпоредбите на т. 3.2 на двата договора
съдържат изискване към наемателя да заплати депозит на наемодателя при
сключването на договора, който да бъде използван като обезпечение при
констатиране на дребни липси и повреди и от който да бъдат удържани разходите
по възстановяването им, съответно – при връщане на МПС в изряден вид депозитът
следва да се възстанови на наемателя. Двата договора съдържат и задължение на
наемодателя да предостави на наемателя „заместващ автомобил“ за срока на
действие на договора, при констатирана неизправност на наетото МПС. Съгласно т.
6.1 от договора от 01.01.2017 година, същият се сключва за срок от 01.01.2017
година до 31.12.2017 година и влиза в сила от датата на подписването му, а
съгласно същата точка в договора от 01.01.2018 година – договора се сключва за
срок от 01.01.2018 година до 31.12.2018 година и също влиза в сила от датата на
подписването му (лист 173 – 174 и 175 - 176).
Като
доказателство за наема на автомобила на ревизионния екип е представена оборотна
ведомост за месеци януари – август 2018 година и месеци ноември – декември 2017
година, както и за цялата 2017 година (лист 177 – 187).
С
искане от 25.10.2018 година до Главна дирекция „Национална полиция“ отдел
„Пътна полиция“ е изискана информация относно лек автомобил „Ролс Рой Райт“ с
регистрационен номер А 3333 МС за периода 01.01.2017 година – 31.08.2018
година, а именно: извършвани ли са проверки на автомобила от служители на
„Пътна полиция“ на територията на Република България (лист 144). В отговор е
посочено, че от извършената проверка в информационните масиви на МВР е
установено, че на 23.03.2018 година в 00:00 часа на територията на ОД – Б. на
МВР, автомобил „Р.Р. Райт“ с регистрационен номер А 3333 МС, управляван от Д.Д.Д.е
бил проверяван, като в АИС на МВР не е отразено на водача да съставяни
документи във връзка с нарушаване на правилата за движение или автомобилът да е
участвал в ПТП (лист 143).
От
ревизиращите е изискано управителят на „Р.С.– С.В.т“ ЕООД да представи копие на
първата застрахователна полица след придобиване на автомобила (лист 149). С
писмо, изпратено по електронната поща са представени две полици от 2015 година
за гражданска отговорност и авто-каско (лист 145 – 146).
На
26.11.2018 година е съставен протокол за проверка на оригиналите на първичните
счетоводни документи на „Р.С.– С.В.“ ЕООД за ревизирания период при извършено
посещение в хотел „Мираж“, офис 108 (лист 109). При посещението са представени
и приложени към протокола следните документи: данъчен амортизационен план към 31.12.2017
година; счетоводен амортизационен план към 31.12.2017 година; хронологична
ведомост на сметка 411/1 – Клиенти – облагаеми доставки за периода 01.01.2017
година – 31.08.2018 година; счетоводен амортизационен план към 31.08.2018
година; данъчен амортизационен план към 31.08.2018 година (лист 110 – 112). Приложени са протоколи от
13.07.2015 година, 26.04.2017 година, 03.07.2017 година, 17.08.2017 година, 25.04.2018
година и 29.06.2018 година за направени на основание чл. 134 ал.1 от Търговския
закон допълнителни парични вноски, съответно в размер на 498 946,67 лева,
200 лева, 84,71 лева, 500 лева, 300 лева и 2 880 лева (лист 118, 117, 116,
115 – гръб, 114 и 113 – гръб), както и протоколи № 3, 4, 5 и 6 от 27.06.2017
година, 31.08.2017 година, 25.09.2017 година и 31.08.2018 година за взаимно
прихващане на вземанията и задълженията между „Р.С.– С.В.“ ЕООД и Д.Д.Д.в
размер на 10 000 лева по фактура № 3/27.06.2017 година, 1000 лева по
фактура № 4/31.08.2017 година, 10 000 лева по фактура № 5/25.09.2017
година и 10 000 лева по фактура № 6/31.08.2018 година (лист 16 – гръб,
115, 114 – гръб и 113). Приложена е и справка за ползване на автомобил „Р.Р.“ с
регистрационен номер А 3333 МС с наемател – Д.Д.Д.по договори (лист 118 – гръб)
и хронологична ведомост на сметка 493 – разчети със собственици за периода
01.01.2017 година – 31.08.2018 година (лист 119).
На
основание чл. 60 ал. 1 от ДОПК е изготвено искане от 14.01.2019 година за
възлагане извършването на експертиза за установяване на пазарни цени на
продажба и наем на автомобил марка „Р.Р.“ (лист 137).
На
24.01.2019 година, на основание чл. 63 от ДОПК, е възложена експертиза със
следните задачи: 1. да се определи пазарната стойност (без ДДС) в диапазон
от/до към датата на придобиване на автомобил „Р.Р. Райт“ с регистрационен номер
А 3333 МС; 2. да се определи дневната (часова) стойност (без ДДС) в диапазон от/до
на наем на автомобил „Р.Р. Райт“ с регистрационен номер А 3333 МС за час, за 5
часа, за 8 часа, за три дни, за пет дни, за десет дни през 2017 година и 2018
година (лист 130).
На
22.02.2019 година е получена изготвената експертна оценка от М. П.– независим
оценител по смисъла на Закона за независимите оценители, вписана в списъка на
НАП. При извършване на експертизата е използван метода на сравнимите
неконтролирани цени. Пазарната стойност на автомобила е определена в долна
граница – 416 592 лева без ДДС и горна граница – 500 497 лева без
ДДС. Пазарната стойност на наема на автомобила е определена в следния диапазон:
за 1 ден долна граница – 517 лева без ДДС и горна граница – 878 лева без ДДС,
съответно за 1 месец долна граница – 13 651 лева без ДДС и горна граница –
15 168 лева без ДДС (лист 121 – 123).
На
28.02.2019 година от ревизираното лице е представена обяснителна записка
относно ползването и издадените фактури за наема на МПС. В обяснителната
записка е посочено, че за периода 23.12.2015 – 31.12.2016 година автомобилът е
ползван 32 дни за наемна цена от 20 000 лева с ДДС, заплатена е сумата от
24 000 лева с ДДС, за което са издадени фактури на стойност 24 000
лева с ДДС, като сумата от 4000 лева с ДДС остава надвнесена. За периода 01.01
– 31.12.2017 година автомобилът е използван 50 дни за наемна цена от
29 920 лева с ДДС, заплатена е сумата от 36 000 лева с ДДС, за което
са издадени фактури на стойност 36 000 лева с ДДС, като остава надвнесена
сумата от 6 080 лева. За периода 01.01.2018 година – 31.12.2018 година
автомобилът е използван 24 дни за наемна цена от 16 000 лева с ДДС,
заплатена е сумата от 12 000 лева с ДДС, за което е издадена фактура на
стойност 12 000 лева с ДДС. Посочено е, че към 31.12.2018 година надвнесената
сума по издадените фактури за периода 23.12.2015 година – 31.12.2018 година и
наемната цена, съгласно приемателно - предавателните протоколи за използване на
автомобила е в размер на 6 080 лева с ДДС (лист 108).
При
така установените факти от ревизиращите е прието, че за автомобил марка „Р.Р.“
модел „Райт“ не е отчетен част от прихода от наем, тъй като в счетоводството е
отразен приход в размер на 30 000 лева, а ако се вземат предвид
изготвените приемателно - предавателни протоколи и представената ценова листа
се получава сума в размер на 29 200 лева, т.е. налице е несъответствие
между издадените документи от дружеството. Предвид това ревизиращият екип не е приел
твърденията, че автомобилът е отдаван под наем на управителя на „Р.С.– С.В.“
ЕООД само за дните, в които са издавани приемателно - предавателни протоколи. Взет е предвид и факта, че
договорът за наем е сключен за периода 01.01.2017 година - 31.12.2017 година, поради което дружеството
няма възможност да отдава автомобила на други лица или дружества, т.е. да
генерира други приходи.
Към
възражението против ревизионния доклад (РД) са приложени сервизна книжка на
автомобил марка „Р.Р.“, модел „Райт“, пътна книжка на автомобил марка „Р.Р.“ с
регистрационен номер А 3333 МС и справка от сайт https://www.venidcar.bg/limos (лист 83 - 87).
Във
връзка с постъпило възражение против издадения РД и с цел установяване на факти
и обстоятелства, които са от значение за констатациите и резултатите в
ревизионния акт от ревизираното лице е поискано представяне на документи и
писмени обяснения (лист 89). Представени са писмени обяснения, съгласно които Д.
Д., като управител на дружеството не е отчитал в счетоводството „дребни разходи“,
свързани с експлоатацията и поддръжката на автомобила „Р.Р.“, като смяна на
гуми, преглед на такива и други, и дружеството не имало „политика да
осчетоводява несъществени разходи от подобен тип“. Сочи се, че не са закупувани
нови гуми, тъй като автомобилът е пристигнал в България напълно окомплектован.
По отношение извършената проверка от страна служители на сектор „Пътна полиция“
в ОД – Б. на МВР на 23.03.2018 година е обяснено, че причината, поради която
автомобилът е излязъл от гаража, е забелязан проблем с гумите му, тъй като една
от гумите е била спаднала. За извършеното напомпване не са били извършени
разходи и съответно няма счетоводно отразяване на разходи (лист 64 – 65).
Към
писмените обяснения са приложени следните доказателства: писмо от Р. М.,
управител на Р.Р. мотор К. М. Ш. П.К. ГМБХ, със заверен превод на български
език, с което се потвърждава, че автомобил с идентификационен № SCA665C09FUX79070 е
бил в автосервиз на 16.06.2016 година, 29.06.2017 година и 14.06.2018 година
(лист 74 – 75); снимка на километража на колата към 28.09.2018 година с
посочени 7600 км пробег (лист 73); нотариално заверено пълномощно на немски език,
с което по данни от писмените обяснения на Д. Д., в качеството му на управител
на „Р.С.– С.В.“ ЕООД, е упълномощен г. Б. - за управление и транспортиране на
автомобила за технически прегледи до Германия (лист 78); нотариално заверено
пълномощно, с което Д. Д., в качеството си на управител на „Р.С.– С.В.“ ЕООД
упълномощава Н.К. да го представлява пред „КАТ – Б.“ за регистрация на
автомобил марка „Р.Р.“, модел „Райт“, както и да го представлява пред
застрахователните институции за сключване на застраховка „авто-каско“ и „гражданска
отговорност“ за същия автомобил, както и да го управлява и стопанисва (лист 76),
и пътна книжка на лек автомобил марка „Р.Р. Райт“ с регистрационен номер А 3333
МС, издадена на 17.08.2015 година с „зав. Гараж“ – Н.К. (лист 67 – 71).
На
04.04.2019 година е изготвено искане до „М Кар София“ ЕООД, в качеството му на
оторизиран сервиз на автомобили „Р.Р.“ с искане за представяне на информация за
МПС – ROLLS ROYCE
модел WRAIT регистрационен
номер А 3333 МС (лист 61). В отговор е
изпратена цялата информация с която разполага сервиза (лист 51 – 56).
В
резултат на така приетото и предвид извършената експертиза за определяне
пазарната стойност на наема на автомобила за ден/месец през 2017 година и 2018
година от ревизиращите е увеличен финансовия резултат с 133 812 лева
(разликата между прихода, който дружеството е следвало да отчете, съгласно
извършената експертиза – 163 812 лева и отразения приход в счетоводството
на дружеството в размер на 30 000 лева) и е определен корпоративен данък в
размер на 12 832,86 лева за 2017 година. На основание чл. 175 от ДОПК, във
връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в размер на 1 654,15 лева.
По
отношение на ДДС на основание чл. 86 ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 27 ал. 3,
чл. 9 ал.1 и чл. 25 ал. 2 от ЗДДС е определен дължим ДДС за данъчен период
01.12.2017 – 31.12.2017 година в размер на 12 638,02 лева и за данъчен
период 01.06.2018 година – 30.06.2018 година в размер на 14 381,02 лева.
При определяне на задължението за данъчен период 01.12.2017 – 31.12.2017 година
е приспаднат начисления от дружеството ДДС по данъчна фактура № 4 от 31.08.2017
година и по данъчна фактура № 5 от 25.09.2017 година в общ размер на 4 000
лева, а при определяне на задължението за данъчен период 01.06.2018 –
30.06.2018 година е приспаднат начисления от дружеството ДДС по данъчна фактура
№ 6 от 31.08.2018 година в размер на 2 000 лева. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл.
1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в размер на 1 857,30 лева за данъчен период 01.12.2017 година –
31.12.2017 година и в размер на 1 469,22 лева за данъчен период 01.06.2018
година – 30.06.2018 година.
В
съдебното производство, за изясняване на фактите по сключените договори за наем,
са допуснати и разпитани двама свидетели – Н. Г. К. и И.А.П. (лист 241 - 246). Изготвена
е и съдебно - оценителна експертиза (лист 259 - 263).
Свидетелят
К. сочи, че е упълномощен да стопанисва гаража в С.В. на „Р.С.– С.В.“ ЕООД,
къде се съхранява автомобил марка „Р.Р.“, собственост на дружеството. Обяснява,
че автомобилът много рядко напуска мястото на съхранение, предимно за смяна на
гуми, в Германия на сервиз и се дава под наем на господин Д., като за смяната
на гумите го карат той и Д. Д., а за Германия се откарва с автовоз от г.. По
отношение даването на автомобила под наем на Д. Д., свидетелят заявява, че през
2017 – 2018 година автомобилът е вземан под наем от него към „7 – 8 пъти“ за „по
4 до 10 дни“, като предаването и приемането става с протокол. Сочи, че когато
автомобилът напуска гаража, този факт се отбелязва в пътна книжка, която се
води от К.. Посочва, че на автомобила са извършвани годишни технически прегледи
в град Н. и в Германия, но не знае дали прегледите са били платени. Заявява, че
Д. Д. притежава още Майбах и Мерцедес S-класа, с червени номера на
консулството в Г., който управлява ежедневно, като тези коли също се намират в
гаража. Обяснява, че работата му в гаража се състои в наглеждането на колите и
закарването им до автомивка. Съгласно показанията на свидетеля К., при
отдаването под наем на автомобила на господин Д., същият се отдавал зареден и
съответно се е връщал зареден. Приемателно – предавателните протоколи са се
изготвяли от И., а той ги е принтирал и попълвал. Свидетелят заявява, че при
връщане на автомобила гледа само километража и не знае докъде е ходила колата. К.
сочи, че доколкото знае автомобила е закупен нов и през 2017 -2018 година е бил
съхраняван в град С.В. в гараж на „Камбани – 3“ ООД, като помещението е
собственост на господин Д.. Спомня си за случай на спукана гума на автомобила,
като проблема е бил отстранен от Д. Д.. На свидетелят е предявено копие на
пътна книжка на лист 68 -71 и същият заявява, че подписите положени в графа
„подпис“ най-вдясно на представените ксерокопия са негови, както и ръкописния
текст, който е попълнен. Свидетелят заявява, че на лист 70 от делото в пътната
книжка е допуснал грешка. К. поддържа, че е приятелски отношения с Д. Д. от
повече от 20 години и работата му в гаража е свързана изключително с
„наглеждане“ на автомобилите на Д. Д.. Помещението, в което се е намирало МПС
през 2017 – 2018 година К. сочи недвусмислено като собственост на Д. Д.. К. не
знае колко е струвала смяната на зимния с летния комплект гуми на „Р.Р.“-а,
категорично отрича автомобилът да е бил даван под наем на друго лице, освен на Д.
Д.. На посочена от съда изчислителна грешка (лист 70) при отбелязване на
изминатите километри на автомобила – 5630 км при получаване на МПС от наемателя
и 5576 км при връщането му в гаража - К. твърди, че е допуснал „грешка“, но не
обяснява как тази грешка се е мултиплицирала като резултат при всяко следващо
приемане и връщане на автомобила.
Свидетелката
И.П. заявява, че от създаването на дружеството работи по граждански договор и
се занимава със счетоводството му. Посочва, че през август 2015 година
дружеството е придобила автомобил „Р.Р.“, който се съхранява в подземен гараж,
намиращ се в град С.В., собственост на фирма „В.“ с управител Д. Д.. Заявява,
че е запозната с отдаването под наем на автомобила, тъй като, според нея, по
принцип за това е бил закупен и тя е била натоварено със задачата да изготви
рамкови договори и приемателно – предавателен протокол за отдаване под наем.
Сочи, че има ценова листа, която е съобразена с отдаването на луксозни
автомобили, като ценовата листа е в сайта на фирмата. Обяснява, че договорът е „за
една или две години“, но в него няма годишна наемна цена, а има използване на
автомобила съгласно ценовата листа. Твърди, че Д. е използвал автомобила рядко,
обикновено когато личният му автомобил
или този от грузинското консулство са били в ремонт. Посочва, че
автомобилът може да се наема и от други лица, но никой не го е пожелавал. По
отношение на отчитането на прихода от автомобила обяснява, че то е ставало
съгласно ценовата листа и дните, за които е ползван, като - по принцип -
фактурирането е било до 30-ти септември, но когато е бил ползван „по-често“
фактурирането е било извършвано и по-рано. Твърди, че разходи по поддръжка на
автомобила не са заплащани, тъй като е „гаранционен“ и не знае кой е заплащал
разходите по експлоатацията на автомобила. За разходите по смяната на гумите на
автомобила заявява, че не са отразявани, тъй като са „незначителен разход“.
Посочва, че през нея не е „минавала“ застраховка „Каско“ за 2017 и 2018 година,
а задължителната „Гражданска отговорност“ на „Р.Р.“-а не е била осчетоводена
въобще. По отношение на пътния данък за 2017 и 2018 година заявява, че е и
имало „забавяне“ и той е платен през 2019 година. На свидетелката е предявена
справка за ползване на автомобила на лист 118, страница 2, като същата заявява,
че в колона 4 отляво на дясно са отразени дни. За издадените фактури с номера
3, 4 и 5 сочи, че е била фактурирана сумата от 10 000 лева, тъй като така
е пожелал Д. - да плати авансово.
Вещото
лице по съдебно – оценъчната експертиза (СОЕ) е определило следните средни
пазарни цени в лева за отдаване под наем на луксозни автомобили, а именно: за 1
час – 148 лева; за 5 часа – 482 лева; за 8 часа – 772 лева; за 3 дни –
2 316 лева; за 5 дни 3 860 лева; за 10 дни – 7 720 лева; за
месец – 15 019 лева и за една година – 117 047 лева.
За
целите на експертизата са били анализирани предоставяните услуги – ползване под
наем на леки автомобили, в редица сайтове, в това число: TOP RENT A CAR, BRONE.BG, UNIVERSAL
CAR RENTAL, RENTALUXCAR, JR RENT A CAR, ALO.BG. Като
съпоставим с процесния автомобил от вещото лице е посочен автомобил „Мерцедес
Бенц – Майбах“. От направените проучвания, експертизата не е установила да са
обявени наемни цени за период от месец или година, независимо от какъв клас е предлагания
автомобил.
В
експертизата е посочено, че на 03.06.2020 година вещото лице е посетило град С.В.
и е извършило оглед на процесния автомобил, като на тази дата изминатите
километри са били 11 228 км. По сервизна книжка на автомобила, последното
обслужване е извършено на 12.05.2020 година при изминати към същата дата
10 756 км. Сервизната книжка е заверена от „МКАР София“ ЕООД.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи по материалната
законосъобразност на РА.
Органите по приходите са
приели, че лек автомобил марка „Р.Р.“, модел „Райт“ е бил предоставен
целогодишно на разположение на Д. Д., съгласно договорите за наем за 2017
година и за 2018 година, поради което не са налице предпоставки приходите да се
отчитат само при фактическата експлоатация на автомобила.
Настоящият съдебен състав
приема, че този извод е обоснован.
От анализа и съпоставката
на данните, подадени в приходната администрация от ревизираното лице, от една
страна, а от друга – представените от ревизираното лице документи – договори за
наем, приемателно - предавателни протоколи, фактури и пътна книжка, може да
бъде направено единствено възможното заключение, че процесният автомобил е бил
предоставен изцяло и безалтернативно на разположение на управителя на
ревизираното лице за целия ревизиран период. Съответно – обоснован е и извода
за недеклариране на всички приходи от тази възмездна дейност, а констатираният
отрицателен факт не е опроверган от „Р.С.– С.В.“ ЕООД с доказателствените
средства, допустими в ревизионното производство.
Представените договори за
наем са схематични и бланкетни, но от съдържанието им може да бъде направен
недвусмислен извод, че те са били сключени именно с оглед непрекъснатото и
несмущавано целогодишно ползване на автомобила единствено от управителя -
наемател Д. Д..
Съгласно т. 3.1 от
договорите, заплащането на наемната цена е следвало да се извършва „в края на
всяко шестмесечие“ – за 2017 година или „не по – късно от 30.09.2018 година“ –
за 2018 година, т.е. очевидна е волята на страните за целогодишно използване на
автомобила от едно и също лице, защото такъв специфичен начин на уговаряне на
заплащането на наем на изключително луксозен лек автомобил няма друга финансова
и правна логика.
Свързаността на наемателя
и наемодателя в наемното правоотношение личи и от липсата на каквото и да е
изпълнение на клаузите на т. 3.2 и т. 4.2 от договорите. Според т. 3.2 от двата
договора, наемателят дължи депозит за наетото МПС, от който следва да се
възстановяват дребни липси и повреди при употребата му. Съответно, в т. 4.2 от
договорите е предвидено предоставянето на „заместващ автомобил“ на наемателя,
при повреда на вече предоставения. В рамките на ревизията, а и в хода на съдебното
производство, от ревизираното лице не са представени каквито и да е
доказателства за даването (и осчетоводяването) на депозит от наемателя, и
изобщо - за определянето на някаква сума за депозит, във връзка с употребата на
наетата вещ. Съответно не са предоставени каквито и да е доказателства за
наличието на автомобил в активите на дружеството, който да бъде използван за
„заместващ автомобил“ от наемателя Д. при повреда на наетия. Липсата на
депозит, реално внесен от наемателя, както и липсата на друго МПС на
дружеството, което да бъде отдавано при необходимост като „заместващо“ на
евентуални наематели, сочат към извод, че договорите са били сключени
единствено с оглед личността на наемателя и целта им е била да бъде осигурено
непрекъснатото ползване на лекия автомобил от Д., без намерение той да бъде
отдаван под наем на което и да е друго лице.
Допълнителен аргумент в
тази насока са и разпоредбите на т.6.1 на наемните договори - същите са
сключени съответно за срок от 01.01.2017 – 31.12.2017 година и за срок от
01.01.2018 – 31.12.2018 година, т.е. за целите 2017 и 2018 години.
Представената ценова листа
за наем на „Р.Р.“-а не опровергава горните изводи. От една страна, в нея са
предвидени цени за един час, за пет часа и за осем часа – в рамките на едно
денонощие, а за отдаване под наем в дни са предвидени като възможности – за три
дни, за пет дни и на десет дни. Така, в противоречие с каквато и да е
икономическа логика, в нея не е предвидена цена на наем за едно денонощие и при
представянето на справката за ползването на автомобила – в хода на ревизията –
като цена за наем 4 (четири) дена е посочена сумата от 2920 лева – 2500 лева за
три денонощия (833,33 лева/денонощие) + 420 лева за последното денонощие –
почти два пъти по – ниска цена. Според настоящия съдебен състав такъв подход за
реално работещ „рент-а-кар“ - бизнес при ценообразуването на наем на луксозен
лек автомобил би представлявал икономическо самоубийство. В случая,
представената ценова листа няма реално стопанско съдържание и не отразява
действително намерение за предоставяне на автомобила по наем на трети лица, с
изключение на наемателя Д. Д. (лист 136 и 118 - гръб).
От така посочените клаузи на
договорите и ценовата листа на дружеството се потвърждава факта, че процесният
автомобил е бил на разположение на наемателя Д. целогодишно. Този факт не може
да бъде опроверган и от представените протоколи, доколкото същите удостоверяват
само експлоатационно – техническото състояние на МПС-то при отдаването му от
наемодателя и при връщане на същото от наемателя. Отделно от това правилно от
органите по приходите са установени несъответствия в записите на представената
пътна книжка, а именно:
- на 26.12.2015 година е
записано, че данните от километража при връщане на автомобила показват 605 км и
до 18.04.2016 година съгласно записите от пътната книжка автомобила не е
ползван. На 18.04.2016 година при тръгване за смяна на гуми автомобилът е с
километраж – 450 км, т.е. същия е намален;
- на 06.11.2017 година
след смяна на гуми, автомобилът е върнат с данни от километража 5 779 км и
до 23.03.2018 година, съгласно записите от пътната книжка, същият не е бил ползван.
При тръгване за ремонт на гума на 23.03.2018 година е посочен километраж
5 878 км, т.е. километрите пробег са увеличени;
- на 01.11.2018 година е
записано, че данните от километража при връщане на автомобила са 7609 км и до
05.04.2019 година, съгласно записите по книжката, автомобилът не е бил ползван.
На 07.02.2019 година при направен оглед на автомобила от експерта по
назначената в ревизионното производство експертиза е констатирано, че към тази
дата изминатите километри от автомобила са 7842 км, т.е. отново има разминаване
по записите в пътната книжка и реално изминатите километри. Тези несъответствия
в пътната книжка също водят до извод, че процесният автомобил е използван не
само на датите посочени от ревизираното лице, съгласно приемателно –
предавателните протоколи, а тези протоколи и самата пътна книжка са попълвани
проформа, без реално да отразяват степента на експлоатация на МПС. Това пък от
своя страна потвърждава факта, че автомобилът е бил отдаден под наем и
използван от единствено от наемателя Д. целогодишно.
Друг аргумент в подкрепа
на тезата, развита в РА, е и установеното несъответствие между отчетените от
ревизираното лице приходи по сметка 709 – Постъпления от други продажби в
размер на 30 000 лева за 2017 година от наема на автомобила (по фактура №
3 от 27.06.2017 година, фактура № 4 от 31.08.2017 година и фактура № 5 от 25.09.2017
година) и изчисления приход в размер на 29 200 лева, съгласно представените
от ревизираното лице приемателно – предавателни протоколи. От събраните
доказателства не се установява автомобилът да е бил отдаван под наем на други
лица или дружества, което се потвърждава и от разпитаните в съдебно заседание
свидетели, поради което е налице несъответствие между издадените документи от
ревизираното лице.
Несъответствие е налице и
за 2018 година, тъй като ако се приемат представените приемателно – предавателни
протоколи и представената ценова листа се получава доход в размер на
13 500 лева с ДДС, а е издадена фактура на стойност 12 000 с ДДС (№ 6
от 31.08.2018 година), т.е. отново има несъответствие между издадените
документи от дружеството и реализираните приходи.
Изводът на органите по
приходите, че процесният автомобил е бил предоставен на Д. Д. за целия период
на договорите, като не са отчитани всички приходи от наеми не се опроверга и от
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели.
От разпита на свидетеля К.
може да бъде направен извод, че за него процесният автомобил е бил закупен от
дружеството и използван единствено от Д. Д., без реално намерение да бъде
предоставен под наем на което и да е друго лице. Механизмът на обслужване на
МПС, описан от свидетеля, както и личните му отношения с Д., сочат, че той се е
занимавал с поддръжката на „Р.Р.“-а, без да прави каквато и да е разлика между
собственика на автомобила (търговското дружество) и неговия наемател. В помещение,
собственост на Д. (според К.) са се съхранявали няколко луксозни автомобила,
сред които и процесния. Работата на К. е била да ги наглежда и хигиенизира, а
също да попълва пътната книжка и протоколи за приемане/предаване на автомобила.
Съдът намира за логични формалното водене на пътната книжка на МПС и поредицата
от грешни записвания на изминатите километри в нея, установени в съдебното
заседание, предвид липсата на необходимост от стриктно водене на отчет за тези
факти и доколкото единственият реален ползвател на автомобила е бил Д. Д., а
употребата му от трето лице не е била изобщо разглеждана като действителна възможност
от дружеството.
Показанията на свидетеля П.
не променят изводите за целогодишно ползване на МПС единствено от Д. Д., както
и за заплащане от негова страна на всички разходи, свързани с това ползване –
без отчитане на обстоятелството, че се твърди подневно наемане (ad hoc). П. е обслужвала счетоводно
ревизираното дружество, както и други дружества на Д., но не е осчетоводила
разхода по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила. Тя твърди, че
договорите за наем не са били за календарна година, а са били „рамкови“, но
признава факта, че заплащането на наемната цена се е извършвало не след
предоставянето и връщането на МПС за съответния няколкодневен период от време,
а на шестмесечие или до 30.09.2018 година (за втория договор), т.е. за
значителен интервал от време, който изключва възможността за отдаването на МПС
на трето лице. На зададен от съда въпрос как следва да се отрази приход от наем
на автомобила за период от време, различен от тези по ценовата листа – в случая
за две денонощия – свидетелят не дава отговор, а единствено сочи, че не са се
появили „други желаещи“ за наемането на „Р.Р.“-а.
Предвид изложените мотиви
и доколкото ревизираното лице и наемателят се явяват свързани лица, и не са
отчетени приходи от наем за целия срок на договорите, съдът приема, че правилно
в хода на ревизията е било възложено извършването на експертиза за определяне
пазарната цена на наема на автомобила, собственост на „Р.С.– С.В.“ ЕООД. При
извършване на експертизата е приложен коректно методът на сравнимите
неконтролирани цени, защото той в най – пълна степен отразява възможността да
бъде установена реалната наемна цена на вещта. Така от вещото лице са
определени пазарни стойности на наема за 1 ден – от 517 лева до 878 лева без
ДДС и за 1 месец – от 13 651 лева до 15 168 лева без ДДС.
Съдебно – оценъчна
експертиза е извършена и в хода на съдебното производство, вещото лице по която
също е приложило метода на сравнимите неконтролирани цени и е определена средна
пазарна стойност на наема за 1 месец в размер на 15 091 лева с ДДС или
12 503,83 без ДДС. Настоящият състав счита, че тази експертиза не следва
да се взема предвид при определяне на задълженията за корпоративен данък и ДДС
на ревизираното лице, тъй като при изготвянето ѝ е направена съпоставка с
недостатъчен брой автомобили.
Предвид изложеното правилно
органът по приходите въз основа на данните от изготвената в ревизионното
производство експертиза, е установил оспорените задължения за ревизираните
периоди по ЗКПО и по ЗДДС.
В случая правилно
финансовият резултат на ревизираното лице е преобразуван в посока увеличение на
основание чл. 78 от ЗКПО с неотчетените приходи в размер на 133 812 лева
(163 812 лева (12 месеца по 13 651 лева) – 30 000 лева отразен
приход в счетоводството) за 2017 година, като след приспадане на загуби от
минали години правилно е определен допълнително корпоративен данък в размер на
12 832,86 лева и лихва за просрочие в размер на 1 654,15 лева.
В резултат на установения
неотчетен приход, правилно е начислен допълнително и ДДС за данъчен период
01.12.2017 – 31.12.2017 година и за данъчен период 01.06.2018 – 30.06.2018
година, съответно в размер на 12 381,02 лева за данъчен период 01.12.2017 –
31.12.2017 година, както и в размер на 14 381,20 лева за данъчен период 01.06.2018
– 30.06.2018 година.
Като краен резултат,
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 161 ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя се
присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка
инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските в
производството върху жалбоподателя, съобразно своевременно направеното искане
от процесуалния представител на ответника, съобразно нормата на чл. 7 ал. 2 т.
4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Процесуалният представител на ответната страна е поискал възнаграждение в
размер на 1867 лева, затова на юридическото лице, в чиято структура е органа –
ответник (НАП), следва да се присъдят разноски в размер на 1867 (хиляда
осемстотин шестдесет и седем) лева - юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, на основание чл. 160 от ДОПК,
съдът,
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Р.С.– С.В.“ ЕООД – С.В. с ЕИК
*********, против ревизионен акт № Р-02000218005307-091-001/08.07.2019 година
на ТД – Б. на НАП в частта, в която е потвърден с решение № 167/20.09.2019
година на началник отдел „Обжалване“ в дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Б. при ЦУ на НАП, съгласно заповед №
ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2017 година на изпълнителния директор на НАП.
ОСЪЖДА „Р.С.– С.В.“ ЕООД –
С.В. с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 1867
(хиляда осемстотин шестдесет и седем) лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: