№ 417
гр. Варна, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110105669 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Е. Й. Р., ЕГН **********, с адрес с.С.
О., ул. „М." № * срещу „С. к.“ ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
Ц. ш. № *** *, ет. *, иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 107,99лева, представляваща платена без
основание сума за „такса бързо разглеждане“ по договор за кредит № 759908/03.11.2022г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2024г. до окончателното изплащане на
сумата.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Твърди се,
че по силата на сключен между страните договор № 759908/03.11.2022г. на ищеца –
кредитополучател е предоставена сумата от 200лева. Съгласно условията по кредита,
кредитополучателят дължал „такса за бързо разглеждане“ в размер на 107,99лева. Счита, че
клаузата, уреждаща заплащането на тази такса е нищожна поради противоречието с добрите
нрави, тъй като е неравноправна. Сочи, че процесната сума е в размер над ½ от сумата на
отпуснатия кредит от 200лева и клаузата е нерваноправна на осн. чл. 143 т.19 от ЗЗП.
Същата се сочи и че е необосновано висока. Със нея в полаз на кредитора се уговаряло
допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Моли предявения иск
да бъде уважен, както и да се присъдят сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата
претенция се оспорва, като неоснователна. Не оспорва, че между страните е сключен
процесния договор, както и че е начислена такса за допълнителна незадължителна услуга за
бързо разглеждане е в размер на 107,99лева, която е заплатена от ищцата. Излага, че
услугата е допълнителна и незадължителна, която се предоставя при изрично искане от
страна на кредитополучателя. Посочва, че ищцата е сключила шест поред договора и по
последният от тях е избрала тази услуга. Излага, че ищцата е погасила задължението си по
кредита и търси връщане на процесната сума, като поведението й е било изцяло насочено
към увреждане на кредитора. Твърди, че същата е имала възможност да се запознае
1
предварително с дължимата такса и с конкретните финансови ангажименти, които ще поеме.
Оспорва процесната такса да противоречи на чл. 143 ал.2 т.19 ГПК. Излага се още, че таксата
представлява допълнителна услуга и не е разход, който следва да бъде вкл. в ГПР. Моли за
отхвърляне на претенциите и присъждане на сторените в производството разноски.
В с.з. исковата молба и отговора се поддържат чрез нарочни молби, като страните не
се явяват и не изпращат представител.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че същите са
сключили договор за кредит № 759908/03.11.2022г. и че във връзка с усвоения кредит
ищцата е заплатила „такса за бързо разглеждане“ в размер на 107,99лева.
Видно от приобщения по делото договор за кредит № 759908/03.11.2022г., сключен от
разстояние при условията на ЗПФУР, на кредитополучателя е предоставена в заем сумата от
200лева, със срок на издължаване 18.12.2022г., като е уговорено да се върне сумата чрез една
погасителна вноска в размер на 310,94лева, включваща главница, лихва и такса за експресно
разглеждане.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на
ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи
служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
Уговорката за такса за разглеждане не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Според подписания между страните договор клауза таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съдът счита, че чрез
тази клауза реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на
кредита, каквато е дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и
оценяване на платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е
свързана с кредитния риск. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че
бързото разглеждане на документи е допълнителна, доброволно избрана услуга за
кредитополучателя и таксата по нея не следва да бъде включена в ГПР по кредита. Не се
установи по какъв начин е "избрана" тази услуга, как е формиран нейният размер. С тази
такса съдът намира, че кредиторът цели да си набави допълнителни плащания, извън
предвидените в ЗПК. Не става ясно въз основа на какви критерии е формиран този
необосновано висок размер на същата, което е допълнително основание да се приеме, че по
същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. В насока на извода за
оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от потребителя,
за да получи въпросната услуга (експресно разглеждане на искане за кредит), нито се
приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея на крайния падеж по
договора. Предвид изложеното предвидената клаузата на сключения между тях договор за
кредит № № 759908/03.11.2022г., установяваща задължение за заплащане на такса експресно
разглеждане, е нищожна поради противоречието й със закона. От изложеното следва, че
процесната клауза относно дължимостта на сумата от 107,99лева не поражда права и
задължения за страните, поради което сумата, заплатена от настоящия ищец в изпълнение на
задълженията за заплащане на такса експресно разглеждане, са били недължимо платени от
страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. С оглед гореизложените
2
мотиви и предвид приетия за безспорен факт, че ищецът е заплатил в цялост дължимата
такса експресно разглеждане, следва изводът, че същата подлежи на връщане, тъй като е
заплатена при изначална липса на основание, поради което исковата претенция се явява
основателна и подлежи на уважаване.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Представен е списък по
чл.80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за адв. възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. С оглед цената на иска при съблюдаване на Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на процесуалния представител
на ищеца, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480лева с ДДС.
Направено е възражение за прекомерност, което е несъстоятелно, с оглед
нормативноустановения минимален адвокатски хонорар, вкл. и с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден и да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в
размер от 50лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. к.“ ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. ш.
№ *** *, ет.* да заплати на Е. Й. Р., ЕГН **********, с адрес с.С. О., ул. „М." № * чрез
пощенски запис сумата от 107,99лева, представляваща платена без основание сума за „такса
бързо разглеждане“ по договор за кредит № 759908/03.11.2022г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 55,
ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С. к.“ ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. ш.
№ *** *, ет. * да заплати на адв. М. В. М. от Пловдивска адвокатска колегия, с адрес на
адвокатската кантора гр. П., убл. „П. ш.“ № **, ет.*, ап.* сумата от 480лева, представляваща
сторени съдебно - деловодни разноски за адв. възнаграждение с вкл. ДДС, пред първа
инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „С. к.“ ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. ш.
№ *** *, ет.* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 50лева, представляваща дължима държавна такса в настоящото
производство, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3