РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Враца, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420102135 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от В. П. И., ЕГН: **********
против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпила отговор от ответника. В същия срок е
предявен насрещен иск от „Сити Кеш“ ООД против В. П. И..
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по
предявения насрещен иск.
По първоначално предявения иск:
Ищцата В. П. И. е предявила против „Сити Кеш“ ООД иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване
нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит, поради
противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП.
В условията на евентуалност:
- Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на
сключения между страните Договор за потребителски кредит, поради заобикаляне на закона
– на чл. 19, ал. 4 ЗПК;
- Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на
сключения между страните Договор за потребителски кредит, поради накърняване на
добрите нрави;
- Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр.чл. 23 ЗПК и чл.143, ал.3, т.5
ЗЗП, за обявяване нищожността на клаузата за неустойка в сключения между страните
договор.
В условията на кумулативност с всеки от горните искове:
1
1. Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи следните суми /надхвърлящи главницата от
1100 лева/: 285,02 лв. – законна лихва, 1078,98 лв. – неустойка по Договор за потребителски
кредит № ******* от **.**.***г.
В исковата молба ищцата твърди, че на **.**.*** г. е сключила Договор за
потребителски кредит № ****, по силата на който „Сити Кеш“ ООД й е предоставило в заем
сумата от 1 100,00 лв. при фиксиран ГЛП от 50 % и ГПР от 65.59 %. Съгласно погасителен
план следвало да внесе 44 вноски на всеки две седмици в размер на 56,00 лв., като сумата
включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1078,98
лв.
Намира, че договор за кредит № ******* е нищожен, като съдържа следните
нищожни неравноправни клаузи:
- ГЛП е 50.00 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това
основание договора следва да се обяви за нищожен.
- Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този
смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, IIг. о., Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, IIг. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.
д. № 5093/2007 г. на ВКС, IIг. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на
ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва, която към 04.04.2024 г. е била 13.79 % (съответно
трикратния й размер е бил — 41.37 %). По този начин накърнява добрите нрави, което
обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.;
- ГПР е 65.59 % — Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти
размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена
дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;
- В чл. 5 от Договор № **** е посочено, че заемателят се задължава да предостави
на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2.
Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от
кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на
обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1 078,98 лв.
Развива подробни съображения за наличие на всяко едно от посочените основания за
недействителност на процесния договор.
В срочно подаден отговор ответникът „Сити Кеш“ ООД оспорва предявените искове,
като намира същите за неоснователни, въз основа на подробно изложени твърдения.
Посочва, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване на недействителност
на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, доводите за
нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри -
главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са
покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 ЗПК.
Противно на твърдението в исковата молба се твърди, с клаузата за неустойка не се
заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния
процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК
изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен
2
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е
посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
„ГПР“ не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. При нормативно
определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,95% и ГПР определен в
процесния договор в размер на 65,59%, е видно, че в случая годишният процент на
разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е
налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Навеждат се и твърдения, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана
в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване
на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между
страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след
сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да
отхвърли предявените искове, претендира разноски.
По насрещния иск:
Ищеца „Сити Кеш“ ООД е предявил против В. П. И. насрещен иск с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата от 572.00 лева,
представляваща част от неизплатена главница по Договор за паричен заем № *** от
**.**.*** г. в общ размер от 1100 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
насрещния иск до окончателното плащане.
При условията на евентуалност, в случай че съдът обяви целия договор за
недействителен, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сумата от 572.00 лева, представляваща
част от неизплатена главница по Договор за паричен заем № **** от **.**.***г., преведена
без основание сума по договора за кредит.
Ищецът посочва, че с насрещната искова молба изпраща уведомление до ответника В.
П. И. за обявяване на предсрочната изискуемост на цялото задължение по договор за
кредит № **** от **.***.*г. Навежда твърдения, че към 27.11.2024 година В. П. И. не е
погасила 25 месечни вноски, поради което са налице условията за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита.Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът по насрещните искове не ги оспорва, като
признава задължението в размер на 572.00 лева, представляваща част от неизплатена
главница по Договор за паричен заем № ***** от **.**.** г. Развива подробни съображения
в тази насока.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че помежду им е възникнало облигационно отношение по
Договор за потребителски кредит № **** от **.**.** г., сключен между В. П. И., ЕГН:
********** /заемател/ и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* /заемодател/, за сумата от
1100.00 лева, която ищецът е усвоил. В договор за потребителски кредит е сключен при
следните параметри: Срок на Кредита - 44 погасителни вноски, първа падежна вноска на
11.04.2024 година и последна на 06.02.2025 година: Фиксиран ГЛП по Кредита - 50.00 %, а
ГПР по Кредита е отразено, че възлиза на 65.59%. Посочено е също, че ГПР е определен в
съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК, съгласно формулата към приложение 1 към
същия закон и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.
3
Представен като доказателство е и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит във връзка с процесния договор.
За установяване на обстоятелствата по делото е изслушано заключение на назначената
от съда съдебно – счетоводна експертиза. След направените изчисления, вещото лице е
посочило, че размерът на Годишният процент на разходите( ГПР), като се вземе предвид н
размерът на дължимата неустойка - сума в размер на 1 078,98 лева, представлява 148,80%.
Размерът на Годишния лихвен процент (ГЛП) по договора е фиксиран лихвен процент - 50
%. Размерът на основния лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора е
37,90 %.
За задълженията по Договор за потребителски кредит № **** от ищцата за погасяване
на задълженията е постъпила сума в размер на 828,00 лв. Със сумата са погасени
задълженията, както следва: за главница - няма погасявания; за договорна лихва - сума в
размер на 32,07 лева; за неустойка - сума в размер на 663,69 лева;за лихва за забава - сума в
размер на 132,26 лв.
Съдът кредитира експертното заключение като компетентно изготвено, като не
възникват съмнения за неговата правилност и обективност.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По първоначално предявения иск:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ***** от
****.*** г. противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие с
добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на
ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна
клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11) .
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
4
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на
разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не
съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения.
Съдът приема,че при сключването на договора е допуснато нарушение на
императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 о т ЗПК. По силата на посочената разпоредба,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата
услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора.Поради това, посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор
за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора
съгласно чл.22 от ЗПК. Според съдържащото се в §1 т.2 от ДР на ЗПК законово определение
на понятието “обща сума, дължима от потребителя“, същата представлява сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за
потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита,или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния договор, кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита/кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 65.59%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 50.00 % не е ясно
как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на
чл.11 т.10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
годишния процент на разходите сумата за неустойка не е включена в ГПР и размер на ГПР
ако в него е включена и дължимата неустойка възлиза на 148,80%. При това положение ГПР
надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК.
В случая договорът за кредит не отразява действителния размер съгласно чл.19 ал.4 от
ЗПК. Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е
по-ниска, представлява и невярна информация, което следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г ал.4 от ЗЗП във връзка
с чл.68д ал.1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл.19 ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и не му позволява да прецени
5
реалната икономическа тежест на договора.
Това се явява и в директно противоречие с чл.3 §1 и чл.4 от Директива 93/13/
ЕИО.Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,от които се формира,както и дали
те са в съответствие с разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК.От посоченото следва,че за да е
спазена и разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение
на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, тъй като е налице несъответствие
между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, което
води до недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия
договор на основание чл.22 от 6 ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Поради това,съдът
приема,че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен така, както
е предявен от ищеца.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. С оглед недействителността на процесния договор, следва да
бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищцата не му дължи сумата от
1364.00 лева, от които: 285.02 лв. - законна лихва и 1 078.98 лв. - неустойка по договора.
При несбъдване на вътрешно процесуалното условие, а именно отхвърляне на главния
иск, съдът на дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове.
По насрещния иск:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между
"СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ********* и В. П. И. е възникнало валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, по силата на което за
кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума за главница в
претендирания размер.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Както бе посочено, процесния договор е недействителен.
На ответника бе възложена процесуалната тежест /задължение/ да установи
положителния факт на погасяване на главницата по договора. От заключението по
допуснатата съдебно - счетоводна експертиза се установи, че ответникът е погасил сума в
размер на 828.00 лева, която следва да бъде отнесена към главницата по договора.Тоест,
непогасената главница е в размер на 272.00 лева, за която сума искът следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба в съда –
29.11.2024 година, а за горницата до 572.00 лева - отхвърлен като неоснователен.
При несбъдване на вътрешно процесуалното условие, а именно отхвърляне на главния
иск, съдът на дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове.
По разноските:
По първоначалният иск ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски в производството. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
дължимата държавна такса по двата иска в общ размер на 153.12 лева по сметка на Районен
съд – Враца, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
6
По отношение на разноските за безплатно адвокатско представителство на ищеца по
главния иск, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, настоящият съдебен състав намира следното:
В чл. 38, ал.1 ЗАдв е предвидена възможност за оказване на безплатна правна помощ и
съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини,
близки или на друг юрист, като в ал.2 се посочва, че ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
С оглед обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е осъществявал
безплатна адвокатска защита, то следва на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА да му се определи
възнаграждение за процесуално представителство по всеки от предявените искове. С оглед
това в полза на процесуалния представител следва да се определи възнаграждение за
представителство в размер от по 700.00 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
адвокатските възнаграждения, платим от ответника. Доколкото възнаграждението се
определя от съда в под минималния размер, то неоснователно е възражението на ответника
за прекомерност на същото.
По насрещния иск ищецът също е доказал извършване на разноски за държавна такса в
размер на 50.00 лева. Доказал е и разноски в размер на 480.00 лева с вкл. ДДС – заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът, съобразно извършената от процесуалния представител и
фактическата, и правна сложност на делото, определя адвокатско възнаграждение в размер
на 200.00 лева с вкл.ДДС., съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Така съобразно уважената част от насрещната искова претенция,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 95.10 лева –
адвокатско възнаграждение с включен ДДС, както и 23.77 лева – държавна такса.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № ****/**.**.*** г., сключен
между В. П. И., ЕГН **********, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, поради
противоречието му със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. И., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, следните суми по Договор за потребителски кредит №
***/**.**.** г., а именно: 285.02 лв. - законна лихва и 1 078.98 лв. - неустойка по договора.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К.
Б., адрес на кантората: гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311, сумата от 700 лева
/седемстотин лева/ на основание чл. 38, ал.1,т.2 Закона за адвокатурата за оказано
процесуално представителство на В. П. И., ЕГН ********** – ищец по гр.д. № 2135/24 г. по
описа на РС – гр.Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца
държавна такса в размер на 153.12 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 23 ЗПК В. П. И., ЕГН ********** да
заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Славянска" № 29, ет. 7 от 272,00 лева, представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит № ******/**.**.***г., сключен между В. П. И., ЕГН
7
********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Славянска" № 29, ет. 7, ведно със законната лихва върху сумата считано от
29.11.2024 година до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 572.00 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. П. И., ЕГН **********да заплати на „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Славянска"
№ 29, ет. 7 съдебно-деловодни разноски в размер на 23.77 лева - държавна такса и сумата от
95.10 лева с вкл.ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от исковата претенция.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8