РЕШЕНИЕ
№ 1606
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300502546 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Х. Д. И. против
решение № 260340/30.05.2022г. по гр.д.№ 8037/2020г. на ПдРС, ІІІ гр.с., в частта, с която по
отношение на същия е признато за установено, че дължи на „Йеттел България“ЕАД сумата
от 174,59 лева- стойността на потребени услуги (месечни абонаментни такси и други
услуги) за периода от 05.04.2018г. до 04.08.2018г. по Договор за мобилни услуги №
********* от 26.06.2017г., изменен с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.12.2017 г.; сумата от 112,47 лева- неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2017г.,
изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 08.12.2017г., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси;
сумата от 110,26 лева- стойността на потребени услуги (месечни абонаментни такси и други
услуги) за периода от 05.04.2018г. до 04.08.2018г. по Договор за мобилни услуги №
********* от 27.04.2018г.; сумата от 77,46 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 27.04.2018г., представляваща стойността на три
месечни абонаментни такси; сумата от 289,80 лева- лизингови вноски по Договор за лизинг
от 08.12.2017г. за периода от м. април 2018г. до м. ноември 2019г., както и сумата от 328,56
лева за лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.04.2018г. за периода от м. април 2018 г.
до м. март 2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Погрешно РС приел, че мобилният оператор е изпълнил задължението
си по договорите, базирайки този свой извод единствено на ССЕ, обсъдила представени от
„Йеттел България“ЕАД фактури.
От „Йеттел България“ЕАД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. От същото
дружество е подадена въззивна жалба против горепосоченото решение на ПдРС, в частта, с
която е отхвърлен искът им за дължимостта на сумата от 204,36 лева - част от неустойка за
1
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 27.04.2018г. Сочи се, че
претендираната неустойка притежава всички присъщи й характеристики и изводът на РС, че
тя противоречи на добрите нрави е неправилен и незаконосъобразен.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 8037/2020г. на ПдРС, ІІІ гр.с. е образувано по искова
молба от „Йеттел България“ ЕАД / с предишна фирма „Теленор България“/ против Х. Д. И.,
с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД за това да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на мобилния оператор следните суми: общо 1605,04 лева-
главница, включваща 544,22 лева- задължения по договор за мобилни услуги № *********
от 26.06.2017г., изменен с допълнително споразумение № ********* от 08.12.2017г., от
които 174,59 лева за месечни абонаментни такси и други услуги за периода от 05.04.2018г.
до 04.08.2018г. и 369,63 лева- неустойка за периода от 25.07.2018г. до 08.12.2019г.; сумата от
442,46 лева- задължения по договор за мобилни услуги № ********* от 27.04.2018г., от
които 160,64 лева за месечни абонаментни такси и други услуги за периода от 05.04.2018г.
до 04.08.2018г. и 281,82 лева- неустойки за периода от 25.07.2018г. до 27.04.2020г.; сумата
от 289,80 лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 08.12.2017г. за периода от месец
април 2018г. до месец ноември 2019г. и сумата от 328,56 лева- за лизингови вноски по
договор за лизинг от 27.04.2018г. за периода от месец април 2018г. до месец март 2020г.,
ведно със законна лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 19.09.2019г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 8912/10.10.2019г. по ч.гр.д.№ 14890/2019г. по на ПдРС, IX гр.с.. В исковата
молба се твърди, че между страните са сключени следните договори за предоставяне на
услуги: договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2017г., по който бил предоставен
мобилен номер 0*****; и допълнително споразумение № ********* от 08.12.2017г., към
договора за мобилни услуги, съгласно което на клиента било предоставено мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy A5 2017 Black на стойност 432,77 лева, с ДДС; договор за
мобилни услуги № ********* от 27.04.2018г. и договор за лизинг от 27.04.2018г., по силата
на които на клиента бил предоставен мобилен номер ***** и мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold на стойност 407,37 лева, с ДДС. И. не е изпълнил свои
задължения по фактура № **********/05.05.2018г., фактура № **********/05.06.2018г.;
фактура № **********/05.07.2018г.; фактура № **********/05.08.2018г. и фактура №
**********/05.09.2018г. По договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2017г. и
допълнително споразумение № ********* от 08.12.2017 г. се дължала сумата от 544,22 лева,
от която сумата от 174,59 лева за незаплатено задължение за начислени такси и ползвани
услуги за периода от 05.04.2018 г. до 04.05.2018г. Претендира се и заплащане на неустойка в
размер на 369,63 лева, включваща три стандартни месечни абонаментни такси, без ДДС, а
именно 112,47 лв., както и сумата от 257,16 лева, представляваща разликата между
стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка и преференциалната му цена, за
която е сключен договор за лизинг от 08.12.2017г. По договор за мобилни услуги №
********* от 27.04.2018г. се претендира заплащането на сумата от 442,46 лева, от която
160,64 лева за начислени такси и ползвани услуги за периода от 05.04.2018г.- 04.05.2018г.
Неустойката в размер от 281,82 лева била начислена поради предсрочното прекратяване на
договора и представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, без включен
ДДС, а именно 77,46 лева, както и сумата от 204,36 лева, представляваща разликата между
стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка и преференциалната му цена, за
която е сключен договор за лизинг от 27.04.2018г. По договора за лизинг от 08.12.2017г., по
който било предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A5 2017 Black, се
претендира сумата от общо 289,80 лева, от която 57,96 лева- неплатени лизингови вноски за
периода от месец април 2018г. до месец юли 2018г. и предсрочно изискуема лизингова
вноска в размер от 231,84 лева за периода от месец август 2018г. до месец ноември 2019г..
Предсрочната изискуемост била обявена на основаниеа чл.12 от Общите условия към
договора за лизинг, като договорът не бил развален. По договора за лизинг от 27.04.2018г.,
2
по който било предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold се
претендира сумата от общо 328,56 лева, от която 54,76 лева- неплатени лизингови вноски за
периода от месец април 2018г. до месец юли 2018г. и предсрочно изискуема лизингова
вноска в размер от 273,80 лева за периода от месец август 2018 г. до месец март 2020г..
С подадения от Х. Д. И., чрез особения му представител адв.С. П., отговор на
исковата молба исковете са оспорени като неоснователни. Заявено е възражение за изтекла
погасителна давност спрямо вземанията. Оспорено е твърдението за неизпълнение от И. на
договорните му задължения, както и дължимостта на претендираната неустойка. Оспорва се
да е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договорите за лизинг. Твърди се,
че договорите за лизинг не били сключени в предвидената в закона форма, тъй като по
отношение на тях се прилагали разпоредбите на чл.3, ал.2 от ЗПК.
Не се спори, че между страните са сключени горепосочените договори за мобилни
услуги и за предоставяне на мобилно устройство. Задълженията за неустойки са
формулирани на стр.2 от договора за мобилни услуги. Съгласно б.“а“, при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя същият дължи „неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“ / в Договор за мобилни услуги №
********* от 26.06.2017г. неустойката не е ограничена до размер от три стандартни месечни
абонаментни вноски/. Към тази неустойка се прибавят и отстъпките от абонаментните
планове / това условие също не фигурира в Договор за мобилни услуги № ********* от
26.06.2017г./. В б.“б“ е предвидено, че потребителят дължи и разликата между стандартната
цена на предоставеното му мобилно устройство и преференциалната цена по сключения с
мобилния оператор договор. По отношение и на двете неустойки- тази за обезщетяване на
вредите за доставчика, настъпили по причина на предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги поради неизпълнението му от страна на потребителя, ще е дължима само,
ако действително е било налице такова неизпълнение. По отношение на тези неустойки,
определени в размер на разликата между реалната цена на предоставеното мобилно
устройство и преференциалната цена по договора, следва да се отбележи, че същите ще са
дължими само, ако доставчикът е развалил / прекратил едностранно/ договора за мобилни
услуги по предвидения в закона ред. Действително в чл.19б, б.“в“ от Общите условия на
„Теленор България“ЕАД, съставляващи неразделна част от договора за мобилни услуги, е
предвидена възможност за дружеството едностранно да прекрати индивидуален договор с
потребител, който не е платил дължими от него суми. Тази клауза в общите условия обаче
не изключва приложението на императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно
която, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален. По първоинстанционното дело са приети последна покана за
доброволно изпълнение от „Теленор България“ЕАД /с настояща фирма Йеттел България/ до
Х. И., с дата 06.08.2018г. и удостоверение от куриерска фирма „Тип- Топ Куриер“АД
относно доставяне на писмото с поканата на адреса на И. на 14.08.2018г.. С поканата той е
уведомен, че дължи сумата от общо 447,95 лева. Даден му е 10- дневен срок за плащане и е
предупреден, че ако не изпълни задължението си в дадения му срок, договорите с него ще
бъдат прекратени, ще дължи неустойка в общ размер от 651,45 лева, както и предсрочно
изискуеми лизингови вноски в размер от 505,64 лева. Видно от приетото по делото на ПдРС
заключение по ССЕ, фактури и справки за потребление за ползваните от И. мобилни номера,
същият към датата на изпращане на поканата е дължал за мобилен номер ***** три
абонаментни такси в размер от по 44,99 лева с ДДС, такси за услуги в размер от 9,28 лева и
39,65 лева, както и четири лизингови вноски в размер от по 14,49 лева по сключения във
връзка с предоставянето на този мобилен номер договор за лизинг, а за мобилен номер
*****- три абонаментни такси от по 30,99 лева с ДДС, 16,70 лева- такса за проведени
разговори и четири лизингови вноски в размер от по 13,69 лева. Не се установява в 10-
дневен срок, считано от 14.08.2018г. или впоследствие жалбоподателят да е извършил
3
някакви плащания, поради което следва да се приеме, че е било налице неизпълнение от
страна на жалбоподателя на задължението му за заплащане на предоставените му услуги,
даващо основание за разваляне на договорите за мобилни услуги и тези за лизинг.
Спазен е редът по чл.87 от ЗЗД за разваляне на договорите, поради което е налице
основание за дължимост на неустойки при предсрочно прекратяване по вина на клиента.
Неустойките в размер на три месечни абонаментни такси не са прекомерни и не
противоречат на добрите нрави. Определянето на неустойката в размер на абонаментни
такси не означава, че претенцията на мобилния оператор е за абонаментни такси, които не
са падежирали преди развалянето на договорите. Претенцията е именно за неустойка с
присъщите й три функции- обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Същото обаче не
важи по отношение на уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и
преференциалната цена на предоставените устройства. В сключените между страните
договори за лизинг е отразена една цена на мобилните устройства, а не две- стандартна и
преференциална. Не е уговорена и неустойка. Неустойката в размер на разликата между
стандартната и преференциалната цена на предоставените устройства е предвидена в
договорите за мобилни услуги, но и там също тя не е посочена в конкретен размер, а
препраща към актуална ценова листа, която не е приобщена към договорите и въобще по
делото. По отношение на тази неустойка съществува пълна несигурност относно начина на
определяне на размера й, поради което същата се явява нищожна като противоречаща на
добрите нрави. Ето защо, обжалваното решение относно дължимостта на неустойките ще
следва да бъде потвърдено както в частта, с която исковете за неустойки в размер на три
месечни абонаментни такси са уважени, така и в частта, с която е отхвърлен искът за
установяване на дължимостта на неустойката в размер на разликата между стандартната и
преференциалната цена на предоставените устройства.
От заключението по ССЕ по първоинстанционното дело се установява, че фактурите
за начислените на жалбоподателя Х. И. абонаментни такси, лизингови вноски и такси за
ползвани услуги са осчетоводени в счетоводството на мобилния оператор, като сумите за
ползваните услуги са в съответствие с тези по приетите справки за потребление за
ползваните от И. мобилни номера. Тези справки не са оспорени мотивирано с подадения
писмен отговор на исковата молба и не е налице основание за съмнение, че ползваните
услуги са коректно отразени. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено
и в тази му част. Предвид неоснователността и на двете жалби- тази от Х. И. и насрещната
жалба от „Йеттел България“ЕАД, съдебните разноски ще следва да останат в тежест на
страните така, както са направените от тях.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260340/30.05.2022г. по гр.д.№ 8037/2020г. на
ПдРС, ІІІ гр.с., в частта, с която по отношение на жалбоподателя Х. Д. И. е признато за
установено, че дължи на „Йеттел България“ЕАД сумата от 174,59 лева- стойността на
потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода от 05.04.2018г. до
04.08.2018г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 26.06.2017г., изменен с
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
08.12.2017 г.; сумата от 112,47 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 26.06.2017г., изменен с Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.12.2017г., представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси; сумата от 110,26 лева- стойността на
потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода от 05.04.2018г. до
04.08.2018г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 27.04.2018г.; сумата от 77,46
лева- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
27.04.2018г., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси; сумата от
4
289,80 лева- лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.12.2017г. за периода от м. април
2018г. до м. ноември 2019г., както и сумата от 328,56 лева за лизингови вноски по Договор
за лизинг от 27.04.2018г. за периода от м. април 2018 г. до м. март 2020г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и в частта, с която е
отхвърлен искът по чл.422 от ГПК, предявен от жалбоподателя „Йеттел България“ЕАД,
против Х. Д. И. за установяване дължимостта на сумата от 204,36 лева - част от неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 27.04.2018г., представляваща
разликата между стандартната и преференциалната цена на предоставените устройства.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5