РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Карлово, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225320200456 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-000490/01.07.2022 г. на
Началник група към ОД на МВР- Пловдив при РУ- Карлово, на Ч. И. А., ЕГН
********** от с. С., обл. П., ул. „****” № *** са наложени административни
наказания на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за
нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП-
глоба в размер на 10 лв., за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и са
отнети 6 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва приетата в наказателното постановление
фактическа обстановка, както и счита, че не е извършил твърдяното
нарушение по чл.104а от ЗДвП. Сочи доказателства.
В с.з. жалбоподателят, лично и с адв. Ш., поддържат жалбата. Прави се
искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно
и незаконосъобразно. Излагат доводи.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Представено е писмено становище по жалбата, която
се счита за неоснователна и се иска от съда да остави в сила атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излагат се
1
доводи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Д. Ж. като актосъставител, Д. П.
като свидетел по акта и очевидец, доведения по почин на жалбоподателя
свидетел В. А., както и писмените доказателства- наказателно постановление
№ 22-0281-000490/01.07.2022 г., АУАН серия GA № 610823 от 12.06.2022 г.,
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г.,
заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., справка за нарушител/водач, съдът
намира за установено следното:
С АУАН серия GA № 610823 от 12.06.2022 г., съставен срещу
жалбоподателя А. е прието от мл. автоконтрольор Ж. извършени нарушения
по чл.104а от ЗДвП- „На водача на МПС е забранено да използва мобилен
телефон по време на управление на ПС, освен при наличие на устройство,
позволяващо използване на телефон без участие на ръцете му“ и по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП- „Не носи СУМПС и контролен талон към него за
съответната категория“, тъй като на 12.06.2022 г., около 20,20 часа, в гр. К. ул.
„Т.Р.“ срещу номер 4, с посока на движение от изток на запад, управлява
товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******, чужда собственост, като
по време на движение използва мобилен телефон без устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете си. Водачът не
носил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
Така съставеният АУАН жалбоподателят отказал да подпише, като
отказът му бил удостоверен с подпис на Д. А..
Въз основа на така съставения АУАН оправомощено длъжностно лице,
издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението и индивидуализация на нарушителя, на
жалбоподателя били наложени административни наказания на основание
чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.104а от
ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв.,
за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и били отнети 6 контролни
точки, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на 14.07.2022 г., а жалбата
срещу него била депозирана на 28.07.2022 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че са спазени процесуалните изисквания
относно съставяне на процесния АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. АУАН съдържа всички необходими
2
задължителни реквизити, съобразно чл.42 от ЗАНН, а наказателното
постановление- тези по чл.57 ал.1 от ЗАНН. Вменените във вина на
жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в достатъчна степен
относно обстоятелствата по извършването, датата и мястото, както и е
индивидуализиран нарушителят. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Тъй като процесният АУАН отговаря на всички изисквания за форма и
задължително съдържание, то същият се ползва с предписаната му
доказателствена сила. Констатациите в него се потвърждават и от
показанията на полицейските служители Ж. и П., които съдът ползва като
безпристрастно депозирани, последователни, непротиворечиви и пряко
относими към предмета на делото.
Жалбоподателят оспорва извършване на нарушението по чл.104а от
ЗДвП. Представените от него доказателства в тази насока обаче не са
достатъчни, за да оборят констатациите в АУАН, подкрепени от показанията
на полицейските служители. Показанията на допуснатия на жалбоподателя
свидетел В. А. установяват, че жалбоподателят не е говорил по телефона.
Навеждат се и данни за лично отношение на актосъставителя към
жалбоподателя, тъй като същият го спирал и му се заканвал, че ще му вземе
книжката. На първо място съдът не установи наличие на лично отношение
към жалбоподателя. Видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач същият може да бъде счетен за своеобразен рекордьор по
нарушения- срещу него има издадени 56 наказателни постановления, от които
само четири не са влезли в сила, а две са отменени от съда, както и 33 фиша.
На фона на грандиозната му история като нарушител на правилата на ЗДвП,
то съдът не приема обстоятелството, че е спиран нееднократно от един и
същи полицейски служител, за особено и негативно отношение към него. С
посочените факти, известни на съда от справката за нарушител, е естествено
да е наясно и мл. автоконтрольор Ж. при изпълнение на служебните му
задължения, поради което се явява нормално същият да упражнява контрол
по отношение на лица, за които знае, че трайно не спазват правилата за
движение по пътищата. Доведения от жалбоподателя свидетел А. подкрепя
изцяло защитната версия на жалбоподателя, че не е използвал мобилен
телефон. Св. А., както самият декларира, се намира в роднински отношения-
братовчед е на жалбоподателя. Тези отношения се явяват близки такива,
които обосновават и наличие на интерес у свидетеля делото да приключи в
полза на жалбоподателя. В противоречие на казаното от този свидетел са
еднопосочните и безпротиворечиви показания на актосъставителя и свидетеля
по акта, които безспорно и категорично установяват, че именно
жалбоподателя- водач на процесното МПС е бил лицето, което е говорило по
телефона по време на управление на товарния автомобил. По изложените
мотиви съдът не кредитира с доверие показанията на св. В. А..
Не се спори по делото, че при извършената проверка на жалбоподателя
3
на 12.06.2022 г. същият не е представил на контролния орган СУМПС и
контролен талон към него. Това обстоятелство се установяват безспорно и от
събраните по делото доказателства.
Във връзка с гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично
доказано от доказателствата по делото, че на процесната дата жалбоподателят
е управлявал лек автомобил, товорейки по мобилен телефон без устройство,
позволяващо използване на телефон без участие на ръцете му в нарушение на
разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, както и че при извършената му проверка не
е представил СУМПС и контролен талон към него.
Направените възражения, че актосъставителя не си спомнял в коя ръка е
бил държан телефона е неоснователно, тъй като по делото са събрани гласни
доказателства от показанията на другия полицейски служител- свидетел по
акта, че жалбоподателят А. е държал телефон в лявата си ръка. Другото
възражение, че жалбоподателя не се е движил по ул. „Т.Р.“ в гр. К. защото
същата се позиционирала само от север на юг, но не била ориентирана с
посока изток- запад са изцяло несъстоятелни и неотговарящи на обективната
действителност.
Деянията, осъществени от жалбоподателя не са маловажни, същите са
със степен на обществена опасност типична за вида си, а съдът отчита и че
жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП.
Приложени са относимите към деянията санкционни норми, като
наложените наказания са определени в рамките на предвидените фиксирани
размери, а именно по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за
нарушение на чл.104а от ЗДвП; по чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в
размер на 10 лв., поради което се явяват и съобразени с изискванията на чл.27
ал.2 от ЗАНН.
Отнемането на 6 контролни точки с атакуваното наказателно
постановление, касае наложеното наказание по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП,
като е съобразено с изискванията на чл.6 ал.1 т.9 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки, съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение.
Предвид гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
Претенции за разноски по делото не са направени.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-
000490/01.07.2022 г. на Началник група към ОД на МВР- Пловдив при РУ-
Карлово, с което на Ч. И. А., ЕГН ********** от с. С., обл. П., ул. „****” №
*** са наложени административни наказания на основание чл.183 ал.4 т.6 от
ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 6 контролни точки,
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд- Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването
му.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5