РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Монтана, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500302 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, образувано по жалба на Община
*против постановление за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. №
11/2022 г. по описа на СИС при Районен съд – Монтана.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като
разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ, на която се е позовал държавният съдебен
изпълнител, е неприложима в случая. Спиране на индивидуалното принудително
изпълнение поради включване на имотите в масата на несъстоятелността се извършва,
ако изпълнението е предприето срещу несъстоятелния длъжник. Хипотезата обаче не е
такава, длъжник по изпълнението е „Ф.“ ЕООД, което е било собственик на имота към
момента на започване на изпълнителното производство, върху имота е наложена
възбрана, а спогодбата по търг. д. № 243/2020 г. на Окръжен съд – Монтана е
непротивопоставима на взискателя. Жалбоподателят моли постановлението да бъде
отменено и делото върнато на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.
Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнението „Ф.“ ЕООД,
представлявано от управителя К.П., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като
проследява преминаването на собствеността върху процесните недвижими имоти
последователно от „М.*“ АД (н) в „М. Б.“ АД и чрез апорт във „Ф.“ ЕООД, а в
последствие по силата на съдебна спогодба отново в „М. *“ АД (н) и като изтъква
наложената обща възбрана върху имотите на несъстоятелното дружество, твърди, че
1
имотът не може да бъде изнесен на публична продан за удовлетворяване кредитор на
„Ф.“ ЕООД.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е приложил
мотиви по обжалваното действие. Приложено е изпълнително дело № 22/2022 г. по
описа на СИС при МРС.
МОС като разгледа жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена от взискател по изпълнението в двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна.
Изп. д. № 11/2022 г. по описа на СИС при МРС е образувано на 19 януари 2022
г. по молба на Община *за събиране на парично вземане срещу „Ф.“ ЕООД.
Изпълнението е насочено върху поземлен имот с идентификатор *в м. * в землището
на гр. *заедно с построените в него производствени сгради.
На 19 април 2022 г. е вписана възбрана върху имотите, а на 21 април 2022 г. на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
На 28 април 2022 г. по делото е постъпила молба от синдика на „М.*“ АД (н) за
вдигане на възбраната, тъй като имотите са собственост на дружеството, а не на
дължника по изпълнението. Като доказателство е приложен препис от протокол от 13
януари 2022 г. по търг. д. № 243/2020 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, от който
се установява, че по делото е постигната съдебна спогодба, според която процесните
имоти са собственост на „М. *“ АД (н).
Като е приел, че имотите са включени в масата на несъстоятелността на „М.*“
АД (н), ДСИ е спрял производството на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ.
МОС намира обжалваното постановление за незаконосъобразно, поради което
го отменя.
На първо място съдебният изпълнител е постановил акта си въз основа на молба
от трето лице, което не е легитимирано да прави искания в изпълнителното
производство. „М. *“ АД (н) е трето лице, нечастващо в изпълнителното производство,
дружеството предявява свои права върху имота, което поражда спор за собственост, а
той не може да бъде разрешен в изпълнителното производство. Третото лице може да
защити правата си чрез иск по общия ред (чл. 440 от ГПК).
По същество съдебният изпълнител неправилно е приложил закона.
Възможността за спиране на изпълнителното производство поради включване
на имот в масата на несъстоятелността е предвидена само за случаите, когато
производството по несъстоятелност е открито по отношение длъжника по
изпълнението. Смисълът на разпоредбата е в това, че при провеждане на
универсалното принудително изпълнение масата на несъстоятелността ще бъде
2
осребрена и ще се удовлетворят всички кредитори според реда по чл. 722 от ТЗ, вкл. и
взискателят по изпълнението. В конкретния случай длъжник е „Ф.“ ЕООД, което не е
в несъстоятелност, следователно спиране на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ не може да
се приложи.
При спиране на изпълнителното производство на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ
взискателят разполага с възможността да участва като кредитор в производството по
несъстоятелност и в рамките на универсалното принудително изпълнение да получи
плащане. В случая взискателят Община *се легитмира като кредитор на „Ф.“ ЕООД, а
не на „М. *“ АД (н), следователно не разполага с възможността след спиране на
изпълнителното производство да предяви вземането си пред синдика на „М. *“ АД (н)
и то да бъде включено в списъка на приетите вземания, за да бъде удовлетворено. Така
правата на взискателя остават незащитени и той е изправен пред опасността въобще да
не получи плащане.
Съдът намира, че не е налице предпоставката по чл. 638 от ТЗ за спиране на
изпълнителното производство, поради което отменя обжалваното постановление на
ДСИ.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 11 май 2022 г. за спиране на изпълнителното
производство по изп. д. № 11/2022 г. по описа на СИС при Районен съд- Монтана.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3