№ 28139
гр. София, 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110154402 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба и жалба, и двете от 10.07.2023г., която съдът възприема като молба по чл.
248 ответникът И. Г. Н. – чрез процесуалния си представител адв. Р., с надлежно учредена
представителна власт /л.86 по делото/, е поискал да бъде изменено протоколно определение
от 05.07.2023г., с което производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК с
искане за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК.
В законовия срок е постъпил отговор от ищеца Етажна собственост „В.“ – чрез
процесуалния представител адв. Г., в който е изложено становище за неоснователност на
молбата.
Софийският районен съд като прецени доказателствата по делото намира за
установено следното:
Молбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноските. С отговора на
исковата молба ответникът е направил искане за присъждане на разноски. Отговорността за
разноски е гражданско облигационно правоотношение, уредено в процесуалния закон и е
изградено върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. По правило
отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението и
спрямо тази страна отговорността за разноските представлява своеобразна санкция за
неоснователно предизвикания правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответника с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. А според чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. В настоящия случай, обстоятелството, че заявеното от ищеца
оттегляне на исковете е обусловено от настъпилото след предявяването им изпълнение от
ответника, с което целеният от ищеца правен резултат е постигнат и претендираното от него
1
право е удовлетворено от насрещната страна, изключва възможността на последния да се
дължат разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Този извод следва от систематичното
тълкуване на нормите на чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК, т.е. при прекратяване на делото
ответникът има право на разноски само ако са налице кумулативно следните условия –
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
По аргумент за противното – когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, няма
право на разноски при прекратяване на делото.
По въпроса за процесуалната възможност на съда при присъждане на направени по
делото разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на иска да изследва
причините за това оттегляне и дали с поведението си ответникът е дал повод за
предявяването на иска има формирана трайна съдебна практика на ВКС, обективирана в
множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /определение № 360 от
10.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3610/2017 г., III г. о., ГК, определение № 388 от
11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 831/2017 г., II т. о., ТК, определение № 843/17.11.2014 г.
по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК,
I г. о. и други/. Според тази практика когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след
подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът
има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на
производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за
прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал
повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските,
извършени от страните.
С протоколно определение от 05.07.2023г. съдът е приел, че причината за завеждане
на иско стои изцяло в поведението на ответника, като към настоящия момент съдът не
намира основание за промяна на вече изложените в определението мотиви относно
дължимостта на разноските и възлагането им по тежест на ответника.
Предвид изложеното по-горе съдът намира искането на ответника за присъждане на
разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК за неоснователно, а оттам и молбата по чл. 248 ГПК също за
неоснователна.
Така мотивиран Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Г. Н. за изменение на протоколно
определение от 05.07.2023 г. по гр.д. № 54402/2022 г. по описа на СРС, 71 с-в, в частта за
разноските и присъждане на такива по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
2
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3