Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 10.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на първи септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. РАДЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, с участието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното
от съдия Радева адм. дело № 393/2021г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. във вр. с чл. 204, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е образувано
по Искова молба с вх. № 3421/10.10.2021г., подадена от Т.С.Г., ЕГН: ********** ***, против Комисия за разкриване на документите и
за обявяване на принадлежността на българските граждани към Държавна сигурност
и разузнавателните служби на българската народна армия, с искане за присъждане
на обезщетение в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.01.2015г. до окончателното ѝ изплащане, за
причинени неимуществени вреди в резултат на Решение № 2-455/29.01.2015г. на Комисията, с което е обявена
принадлежността на ищеца към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Производството
е образувано след като с Решение № 11151/04.11.2021г., постановено по адм. д. №
7097/2021г. по описа на ВАС на РБ е отменено Решение № 36/26.03.2021г.,
постановено по адм. д. № 479/2019г. по описа на Административен съд гр. Ловеч и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същият съд.
В съдебно заседание ищецът Т.С.Г. се
явява лично и с упълномощеният процесуален представител адв. В.П. ***, който
поддържа предявеният иск и по същество излага подробни аргументи за
основателност и доказаност на същия в предявения размер. Моли съдът да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявеният иск и да присъди направените
от ищеца разноски, съгласно представен списък на разноските. Ангажирани са
писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание ответникът - Комисия
за разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на българските
граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската
народна армия /Комисията/, чрез процесуалните си представители – юрисконсулт С.М.
и юрисконсулт Д. Т. оспорват изцяло предявения иск. Излагат подробни аргументи
в този смисъл, както в съдебно заседание, така и в представени писмени бележки.
Молят съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният
представител на ищеца.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Ловеч – прокурор Цветомир Папурков изразява становище за основателност и доказаност на
исковата претенция, поради което моли съдът да уважи иска в претендирания
размер.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, като събраните писмените не са оспорени от страните по
реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
чл. 7 от ЗОДОВ, искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес, или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1
от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Ищецът е с настоящ адрес ***. Правното основание на иска е чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Исковата молба е предявена
пред компетентния съд, при спазване на правилата за родовата и местна
подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на Административните съдилища,
съгласно т. 1 от диспозитива на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по
тълкувателно дело № 2/2014г. на ОСГК на Върховния касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд. Исковата молба е подадена от
лице с надлежна активна процесуална легитимация и е насочена против ответник с
надлежна пасивна процесуална легитимация. Спазени са формалните изисквания за
форма и съдържание, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
От
приетите по делото доказателства се установява, че Председателят на Комисията с
Писмо № КИ- К-10-18919/16.09.2010г. е изискал от Кмета на Община Летница, на
основание чл. 21, ал. 2 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА, да му изпрати списък с трите имена, ЕГН, длъжност на
лицата и периода на заемане на длъжността за лицата, заемали или заемащи
публични длъжности от 10.11.1989 година. С Писмо изх. № 2634/01.10.2010г.
Кметът на Община Летница е изпратил на Председателя на Комисията списък на
лицата от Община Летница, заемали публични длъжности за периода от 10.11.1989г.,
в който списък фигурирал и ищецът по настоящото дело - Т.С.Г., като общински
съветник в Общински съвет гр. Летница за мандат 2007-2011г., като е посочен
неговият ЕГН, както и че заема тази длъжност от 09.11.2007 година.
КРДОПБГДСРСБНА с Решение № 2-455/29.01.2015г.
е обявила принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на Т.С.Г. като
съдържател на конспиративна квартира с псевдоним „Язовира”. Ищецът е обжалвал
това решение пред Административен съд С.-*** Жалба от 25.02.2015г., по която е
било образувано адм. дело № 2256/2015г. по описа на този съд. Жалбата на Г. е
получена в Комисията на 09.03.2015 година. С Докладна записка № КИ-К-15
2899/10.03.2015г. Директорът на Дирекция „Архив” уведомява Председателя на
Комисията за допусната фактическа грешка в решението на комисията от 29.01.2015
година. В докладната записка е посочено, че при повторната проверка е била
открита още една регистрационна бланка, в която фигурират трите имена на Т.С.Г.,
без да са налични други идентификационни данни. Открити са 2 бр. служебни карти
на щатен служител със звание „майор“ през 1981г., който със Заповед №
К-4264/23.09.1981г. е преназначен за Зам. Началник на РО в XIII ГО. При така
установените обстоятелства не може еднозначно да се установи лицето, което е
съдържател на конспиративна квартира „Язовира”, поради което е предложено на
заседанието на Комисията на 11.03.2015г. да бъде разгледан проект на Решение №
2-455-А.
С
Решение № 2-455-А/11.03.2015г. Комисията е оттеглила Решение №
2-455/29.01.2015г. в частта, с която е установена и обявена принадлежност на Т.С.Г.
към органите по чл. 1 от приложимия закон и е постановила да се заличи в
интернет страницата на Комисията информацията в Решение № 2-455/29.01.2015г.,
касаеща Т.С.Г. в деня на постановяването му. В мотивите на решението на
Комисията е посочено, че на основание подадената жалба от Г., получена с
разпореждане на Заместник-председателя на АССГ на 09.03.2015г. срещу Решение №
2-455/29.01.2015г., в частта, в която е установена и обявена принадлежността му
към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията е извършила повторна
проверка на наличните архивни материали и е установила, че фигурират две лица,
работили в една и съща структура – МВР с идентични имена (име, презиме и
фамилия), без други идентификационни данни, еднозначно установяващи лицето, за
което са налични документи по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С оглед изложено
е неприложимо изискването на чл. 26, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 18
от ЗДРДОПБГДСРСБНА и на основание чл. 156, ал. 1 от АПК, Комисията е оттеглила
постановеното от нея Решение №
2-455/29.01.2015 година.
Решение
№ 2-455-А/11.03.2015г. е изпратено на Т.С.Г. с Писмо № КИ-К.15
2943/11.03.2015г. като е отбелязано в края му, че Комисията поднася извиненията
си за причинените морални неудобства.
За
изясняване на делото от фактическа страна и доказване на твърденията по
исковата молба, по искане на ищеца са били допуснати до разпит в открито
съдебно заседание трима свидетели – С. К.С., М.Н.и Т. Х.П.. От показанията на
свидетеля С.К.С.се установява, че същият се познава с ищеца Т.Г. от 1981-1982г.,
когато той е работил в поделението на МВР в Община Летница. Този свидетел заявява,
че той и ищецът са ловци, станали са приятели, събирали се и семейно. Прочел
във вестник „Ловеч прес” през януари или февруари 2015г., че Т.Г. е бил
доносник на Държавна сигурност и извършвал такава дейност през времето. След
около месец се срещнал с Г. и
разговаряли за това. Ищецът му казал, че няма представа защо се пишат такива
неща за него в пресата. Свидетелят Сяров
заявява, че състоянието на Г. е било трагично, бягал от компании, те не
го желаели, негови приятели и ловци от селото започнали да му се присмиват и
подиграват. Заявява, че Г. отбягвал срещи с хора, гостувания, виждания и
постоянно си стоял в къщи, като преживявал случая много тежко. Имал два стента
на сърцето, диабет и други болести. Заявява също, че ищецът бил кандидат за
Кмет на с. Горско Сливово от партия ГЕРБ на изборите през 2015г., но от
партията оттеглили кандидатурата му и той не се е явявал на изборите. Според
свидетеля С. ищецът линеел, защото всички му се подигравали. Свидетелят С. чул
от Г., че е получил писмо за оттегляне на решението, но някои хора вярвали на
това, други не и продължавали да му се присмиват. Свидетелката М.Н.Г., която е
съпруга на ищеца Т.Г., заявява, че ищецът е научил за решението на Комисията от
извадка от вестник, която му е била дадена в едно заведение. Човек от селото на
име Кольо казал на ищеца, че е доносник. След това съпругът й получил официално
писмо от Комисията. Според свидетелката, съпругът й Т.Г. се е затворил и
започнал да вдига кръвно, като няколко пъти са му сменяли лекарствата за
кръвно, докато са му сложили два стента. Заявява, че след високото кръвно налягане,
му открили и диабет, което било следствие от притесненията и неприятностите по
повод решението на Комисията. Свидетелката Г. заявява, че преди случая с
оповестяването му като доносник, здравословното състояние на съпругът й било
нормално, не е имал оплаквания, не е имал диабет. Хипертоничните кризи започнал
да ги получава след този случай и в продължение на тези години, като явно те са
следствие от това. И диабета също се е получил през това време явно от стреса.
Свидетелката Г. е заявила, че съпругът й е бил общински съветник и кандидат за
кмет, но отпаднал като кандидат за кмет, тъй като политиката на партия ГЕРБ
била да няма доносници в техните редици. Заявява, че хората в с. Горско Сливово
приемали поместеното на сайта на общината и във вестник „Ловеч прес”, че
съпругът й е бил доносник за истина. Заявява, че въпреки, че Комисията е оповестила,
че опровергава първото решение, никъде не било публикувано, че ищецът не е
доносник - нито във вестник, нито в интернет са написали, че Г. не е доносник. Свидетелката
Г. заявява, че приятелите на съпруга й и особено хората от ГЕРБ напълно са се
отдръпнали от него, което му е повлияло, защото той е бил винаги сред хората.
От
показанията на свидетеля Т.Х.П.се установява, че той живее в с. Горско Сливово
и е приятел с ищеца. Присъствал е на срещата, когато негов съсед е връчил на
компанията извадка от вестник „Ловеч прес” и е казал, че Г. е доносник. Заявява,
че от тогава в ищецът е настъпила промяна, като е започнал да страни от хората,
получил проблеми със сърцето, сложили му стентове, след това получил и диабет. Заявява
също, че Т.Г. не се е кандидатирал за Кмет на с. Горско Сливово, тъй като го обвинили,
че е доносник, че е с лоша репутация и той се оттеглил. Започнал е да страни от
компании, не се събирал с хора, като в селото се носела мълва, че е доносник,
но се оказало, че не е така. През 2015г. Г. е бил общински съветник и хората
контактували с него, но след публикацията на Комисията отношението на хората
към него се е променило в отрицателен смисъл – избягвали го, не контактували с
него.
Като
доказателство по делото е представена от ищеца и приета извадка от вестник
„Ловеч прес”, бр. 10, 5-8 февруари 2015г., в който е поместена статия със
заглавия „Съветник от ГЕРБ сътрудничи на ДС и след демокрацията”. В тази
публикация е отразено, че Т.Г., който в мандата 2007 – 2011г. е съветник от „Бойко-Борисовата
партия“ в местния парламент е вербуван, когато е 28-годишен. Той е бил
съдържател на конспиративна квартира, като псевдонимът му е бил „Язовира“.
Приета е също и печатна извадка от статия със заглавие „Двама кметове на Горско
Сливово са били тайни сътрудници” във връзка с издаденото от Комисията Решение
№ 2-454 от 29 януари 2015 година. В същата е отразено, че във връзка с
проверките за принадлежност към тоталитарните комунистически служби в Община Летница
е извършена проверка на 132 души, като от тях е установена принадлежност към
тоталитарните комунистически служби на 11 души, сред които и Т.Г. – общински
съветник 2007-2011 година. Тази статия е от блог в wordpress.com.
Ищецът
е представил и заверени копия на две Епикризи, издадени от Многопрофилна
болница за активно лечение „КАРДИОЛАЙФ” ООД гр. Ловеч, кардиологично отделение.
Едната е за престоя му от 25.01.2018г. до 27.01.2018г., като в нея е отразено,
че Т.Г. е с много висок добавен СС риск и изпълнени критерии за висок исхемичен
риск на терена на формирана хипертензивна кардиопатия. От СКАГ се
установило двуклонова КБС - субтогална оклузия на КСА, която успешно се
разрешила с PCI и имплант DES.
Назначена терапия за дома. Посочена е окончателна диагноза – МКБ ИБС НАП II, двуклонова КБС – 99% стеноза на
RCA, РС1 и имплантиран DES. 75% стеноза на LCx. ХБС III ст. Хипертонично сърце.
Сърдечна недостатъчност. Втората Епикриза е за времето от 28.02.2018г. до
02.03.2018г., като в нея е посочена КП № 20 - интервенционално лечение и
свързани с него диагностични катетеризации при сърдечно-съдови заболявания.
Придружаващи заболявания – захарен диабет тип 2 – новооткрит.
В
хода на съдебното дирене е била допусната съдебно-медицинска експертиза с вещо
лице д-р М.Г.Т. – кардиолог. От изготвеното от вещото лице заключение се
установява, че ищецът Т.С.Г. е провел два пъти лечение в МБАЛ „Кардиолайф“ ООД
гр. Ловеч през 2018 година. Същият провежда системно медикаментозно лечение с
„Хлофадон“, като при извършено ехокардиографско изследване е установена умерена
към тежка хипертония. Имплантирани са били през 2018г. три интракоронарни,
медикамент излъчващи стента с оптимално възстановяване на коронарния кръвоток.
Вещото лице е отразило, че ищецът страда от сърдечна недостатъчност с
оплаквания от лесна умора, задух при обичайни физически усилия, като има
новооткрит захарен диабет с тип на лечение – диета и медикаменти. В
заключението е отразено, че исхемичната болест на сърцето датира от около 5-6
месеца преди първото стационарно лечение на ищеца през месец януари 2018г., но
тежките атеросклеротични коронарни стенози, най-вероятно са с голяма давност.
Отразено е също, че захарният диабет датира от месец февруари 2018 година.
Вещото лице е посочил в заключението си, че при ищецът Т.С.Г. е налице фамилна
обремененост, но тя не може да се приеме като самостоятелен рисков фактор и
тежката коронарна болест на сърцето се дължи най-вероятно на множество рискови
фактори.
В
хода на съдебното дирене са допуснати и реализирани съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице – невролог, съдебно-медицинска експертиза с вещо лице –
психолог и съдебно-медицинска експертиза с вещо лице – кардиолог.
От
изготвеното и поддържано от вещото лице д-р С.С.Д. – Началник Неврологично
отделение при МБАЛ – Ловеч се установява, че Т.С.Г. страда от нарушения на
вестибуларния апарат с непостоянен характер, с пристъпно протичане, което
заболяване протича с чести пристъпи на световъртеж /чувство за потъване/,
движения на предметите, премрежване на погледа и залитане в неопределена
посока. Вещото лице сочи като непосредствени причини за заболяването високите
стойности на кръвното налягане, промяната на съдовата система на мозъка или
получаване на ошипяване на шийните прешлени. Счита, че при правилно проведено
лечение се очаква частично подобрение на общото състояние на ищеца.
От
изготвеното и поддържано от вещото лице М.М.Д. – клиничен психолог в ДПБ гр.
Ловеч се установява, че през периода 29.01.2015г. – 10.10.2019г. ищецът Т.С.Г.
е преживял стрес и неговите реакции и преживявания са нормален отговор на
абнормни обстоятелства, като основните емоционални преживявания на Г. са
свързани със субективното му усещане за липса на справедливост и обида,
засегнато е било неговото усещане за социална значимост, професионален
напредък, престиж, достойнство и израстване. В заключението е отразено, че това
състояние е възникнало непосредствено след узнаването на информацията и е
съпроводено със състояние на шок, последвано от период на реакция, свързана с
дискомфорт и негативни емоционални преживявания като тревожност, напрежение,
безпокойство, срам, нарушен сън, чувство на несигурност и обида. Вещото лице
счита, че след този първоначален период Г. постепенно е преработил
травматичното събитие и се е върнал към обичайното си ниво на личностово и
социално функциониране. Към настоящият момент вещото лице счита, че не се наблюдават
негативни последици в резултат на оповестеното решение на Комисията при ищеца,
като същият е успял да включи травматичното събитие в личния си опит и да
продължи жизненото си развитие напред.
От
изготвеното и поддържано от вещото лице проф. д-р С.Т.Т.-Г. – Ръководител на
Катедра „Кардиология, пулмология и ендокринология“ към МУ – Плевен и Началник
на Клиника по Кардиология на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, се
установява, че Т.С.Г. страда от Исхемична болест на сърцето. Двукоронарна
болест с неравности по ЛКА, критична 99% стеноза на ДКА /дилатирана по спешност
на 25.01.2018г./, две 80% стенози на проксимален и дистален сегмент на
циркумфлексна артерия /дилатирани в планов порядък на 28.02.2018г./ и имплантиране
на три интракоронарни медикаменти-излъчващи стента с оптимално възстановяване
на коронарния кръвоток. Сърдечна недостатъчност II ФК и новооткрит захарен диабет тип
II
на лечение с диета и медикаменти. Вещото лице проф. Т. счита, че причините за
развитието на заболяването са комплексни: Седем еднопосочни влияещи рискови
фактори: Артериална хипертония; Левокамерна хипертония; пушач по 10 цигари
дневно; затлъстяване с тегло 120 кг и ВМI 35, тоест затлъстяване II степен; захарен диабет тип II; дислипидемия; адинамия, които са
коригируеми, както и три некоригируеми фактори: фамилна обремененост – баща,
починал от ОМИ през 2001г. на 72 години; пол – мъжки и възраст. Проф. Т. е
отразила в заключението, че хроничният стрес предизвикан не само от събитията
през 2015г., но и последвалата реакция на близки хора и други значими за ищеца
членове на социума, води до системно затормозяване на регулаторните процеси в
организма. Отразено е в заключението, че тези патологични процеси особено
наслоени върху канавата на фамилната обремененост, са в основата на т.н.
социално значими заболявания: артериална хипертония, захарен диабет,
дислипидемия и т.н., като отключването на тези болестни процеси и техният
хроничен характер предопределят дългосрочният ефект на тези фактори върху
болестния процес. В заключение проф. Т. счита, че всеки от изброените рискови
фактори има своя принос за прогресията на атеросклерозата и в частност на
коронарната болест при конкретният случай. Отразила е, че според последните
данни на СЗО от възрастното население само младите жени непушачки са извън
зоната на високия или много висок сърдечносъдов риск.
В
съдебно заседание, проведено на 01.09.2023г., ищецът Т.С.Г. даде обяснения по
реда на чл. 176 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, като заяви, че дълги години е
бил служител на МВР, както и общински съветник през периода 2007 – 2011г. и се
е ползвал с огромно уважение сред жителите на с. Горски Сливово. Заяви също, че
през 2015г. е бил кандидат за Кмет на с. Горско Сливово от листата на ГЕРБ, но
след публикуването на решението, с което е обявен за доносник, му е било
отказано участие в изборите, тъй като е нямал място в редиците на ГЕРБ. Т.С.Г.
заяви, че се е почувствал омърсен, не е можел да отиде да пие кафе с приятели,
както е правел преди, не е излизал, стоял си е вкъщи, нощно време не е можел да
спи, което е продължило около две години и половина. Заяви, че постепенно е
преодолял това и е започнал да излиза, но е получил треперене на ръцете.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК исковете за обезщетения за
вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни
органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са
изключени от подведомствеността на гражданския съд и се разглеждат по реда на
АПК като специален закон. По силата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените
въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към
разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за
обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива
принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата
за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при
изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е
възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическият състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за
установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на
общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял
въпроси се прилагат процесуалните норми на Гражданският процесуален кодекс.
Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават
исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.
1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. В тази връзка е и възложеното разпределение на
доказателствената тежест на страните, в съответствие и с дадените указания с
Решение № 11151 от 04.11.2021г. на ВАС.
За
да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразно
административно действие на ответника или негови длъжностни лица, настъпила
вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди,
и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното
действие и настъпилата вреда.
Съдът съобразно доказателствата по
делото намира, че първата предпоставка – наличие на незаконосъобразен административен
акт е налице. Този незаконосъобразен административен акт е Решение №
2-455/29.01.2015г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е обявена принадлежност към
органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на Т.С.Г. като съдържател на конспиративна
квартира с псевдоним „Язовира”. Това решение съдържа невярна информация и е
издадено в противоречие с обективните данни относно миналото на ищеца Т.Г.. Това
решение е оттеглено от издателя му - КРДОПБГДСРСБНА с Решение №
2-455-А/11.03.2015г. в частта, с която е установена и обявена принадлежност на Т.С.Г.
към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като е постановено да се заличи в
интернет страницата на Комисията информацията в Решение № 2-455/29.01.2015г.,
касаеща Т.С.Г. в деня на постановяването му. В мотивите на Решение №
2-455-А/11.03.2015г. на Комисията е посочено, че на основание подадената жалба
от Т.С.Г., получена с разпореждане на Заместник-председателя на АССГ на
09.03.2015г. срещу Решение № 2-455/29.01.2015г., в частта, в която е установена
и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА,
Комисията е извършила повторна проверка на наличните архивни материали и е
установила, че фигурират две лица, работили в една и съща структура – МВР с
идентични имена (име, презиме и фамилия), без други идентификационни данни,
еднозначно установяващи лицето, за което са налични документи по чл. 25, т. 3
от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С оглед изложеното е неприложимо изискването на чл. 26, ал.
1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 18 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и на основание чл.
156, ал. 1 от АПК, Комисията е оттеглила постановеното от нея Решение № 2-455/29.01.2015 година. Следователно се
установява наличието на незаконосъобразен акт, отменен /оттеглен/ по съответния
ред.
Съдът намира за доказано, че ищецът Т.С.Г. е претърпял вредите, описани
в исковата молба, т.е. налице е и втората предпоставка за уважаване на иска.
Конкретно тези вреди се доказват както с показанията на разпитаните по делото свидетели
– С.К.С., М.Н.и Т. Х.П., които съдът намира за достоверни и кореспондиращи
както помежду си, така и с останалите писмени доказателства по делото, така и
от обясненията, дадени от ищеца по реда на чл. 176 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК в съдебно заседание. И тримата свидетели заявиха, че след узнаване за
решението на Комисията, с която Т.С.Г. е бил обявен за доносник на Държавна
сигурност, той се е затворил в себе си, станал е необщителен, отбягвал е срещи
с хора, гостувания, виждания и постоянно си стоял в къщи, като преживявал
случая много тежко. От показанията на свидетелите се установи, че Т.Г. не е бил
желан в компании, част от които е бил преди това, негови приятели и ловци от
селото започнали да му се присмиват и подиграват, като той получил проблеми със
сърцето, сложили му стентове, след това получил и диабет. Установи се също, че
ищецът Г. е бил кандидат за Кмет на с. Горско Сливово, но отпаднал от изборната
надпревара, тъй като политиката на партия ГЕРБ била да няма доносници в техните
редици и оттеглили доверието си от Г.. От заключенията на вещите лица по
реализираните експертизи също се установи, че е налице промяна както в
здравословното състояние на ищеца, така и е била налице промяна в емоционалното
състояние на Г., като същият е имал усещане за липса на справедливост и обида,
засегнато е било неговото усещане за социална значимост, професионален
напредък, престиж, достойнство и израстване. Вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза е отразило в заключението, че това състояние
е възникнало непосредствено след узнаването на информацията, оповестена с
решението на Комисията и е съпроводено със състояние на шок, последвано от
период на реакция, свързана с дискомфорт и негативни емоционални преживявания
като тревожност, напрежение, безпокойство, срам, нарушен сън, чувство на
несигурност и обида. Съдът счита, че дори спрямо Т.С.Г. да са налице рискови
фактори и фамилна обремененост, както и вещото лице проф. Т. е посочила в
заключението си, не може да се пренебрегне хроничният психоемоционален стрес,
който продължително е влияел върху Г.. Проф. Т. счита, че хроничният стрес
предизвикан не само от събитията от 2015 година, но и от последвалата реакция
на близки хора и други значими за ищеца членове на социума, води до системно
затормозяване на регулаторните процеси в организма, които наслоени върху
канавата на фамилната обремененост са в основата на установените при ищеца
заболявания: артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия. Предвид това
съдът приема за доказано, че вследствие на незаконосъобразният административен
акт - Решение № 2-455/29.01.2015г., ищецът Т.С.Г. е претърпял вреди и е налице
пряка причинна връзка между този незаконосъобразен административен акт и
настъпилите вреди. В този смисъл съдът не може да приеме за основателни
аргументите, изложени от процесуалните представители на ответника в писмените
бележки, че решението на Комисията не е повлияло отрицателно върху здравословното
и емоционалното състояние на ищеца, тъй като той имал фамилна обремененост и
решението било оттеглено в кратък срок, около 3 месеца след публикуването му.
Със събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно се установи,
че след оповестяването на Решение № 2-455/29.01.2015г. е настъпила рязка
промяна в живота, битието и ежедневието на ищеца. До този момент същият се е
ползвал с уважение и престиж както сред жителите на гр. Летница, в качеството
си на бивш общински съветник, така сред жителите на с. Горско Сливово, където е
живеел и е бил кандидат за кмет. Преди публикуването на решението ищецът общувал
активно с жителите на селото, ходел е на лов, но след оповестяването на
решението, това се е променило, като Г. е бил в изолация, усещал е лошо
отношение от своите съселяни и е избягвал да общува с хора от селото и да
излиза от дома си. Доказа се обстоятелството, че е бил сложен край на неговата
политическа кариера, като партия ГЕРБ е оттеглила неговата кандидатура за кмет
на селото и въобще подкрепата си за ищеца.
Предвид изложеното съдът приема за доказано, че преживените
от ищеца Т.С.Г. негативни преживявания и емоции, довели и до влошаване на
здравословното му състояние, представляват неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка и са последица именно от отмененият /оттеглен/ незаконосъобразен
административен акт - Решение № 2-455/29.01.2015г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е обявена
принадлежността на ищеца към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. На ищецът не биха били причинени доказаните и
обсъдени от съда по-горе в настоящото решение вреди, ако това решение на
КРДОПБГДСРСБНА не беше издадено.
От съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът намира, че искът с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Т.С.Г. е доказан по своето основание. Ищцът
е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с отмененият /оттеглен/ незаконосъобразен административен акт -
Решение № 2-455/29.01.2015г. на КРДОПБГДСРСБНА и на основание чл. 4 от ЗОДОВ
подлежат на възмездяване чрез обезщетение.
Неимуществените вреди нямат материален
еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за
тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД,
с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на
претърпените морални страдания.
Справедливостта
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, за да се намери паричният
еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането. От друга страна
размерът на обезщетението обаче не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности
равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта" до
голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка
на засегнатите нематериални блага.
Обезщетението за неимуществени вреди има само
компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото равновесие на пострадалото лице. В правната теория и съдебната
практика се приема, че в понятието „неимуществени вреди" се включват
претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел
справедливостта като критерий за тяхното обезщетяване. Понятието „справедливост"
е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства по настоящия
казус - начин на извършване, обем, интензитет и продължителност на търпимите
болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения,
възрастта на увреденото лице.
По
делото се доказа, че след публикуването на Решение № 2-455/29.01.2015г. на
КРДОПБГДСРСБНА, с което е обявена принадлежността на ищеца към органите по чл.
1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е настъпила
рязка промяна в живота, битието и ежедневието на същия.
До този момент Т.С.Г. се е ползвал с
уважение и престиж както сред жителите на гр. Летница, в качеството си на бивш
общински съветник, така сред жителите на с. Горско Сливово, където е живеел и е
бил кандидат за кмет. Преди публикуването на решението ищецът общувал активно с
жителите на селото, ходел е на лов, но след оповестяването на решението, това
се е променило, като Г. е бил в изолация, усещал е лошо отношение от своите
съселяни и е избягвал да общува с хора от селото и да излиза от дома си. Доказа
се обстоятелството, че е бил сложен край на неговата политическа кариера, като
партия ГЕРБ е оттеглила неговата кандидатура за кмет на селото и въобще
подкрепата си за ищеца. От заключенията на вещите лица по допуснатите и
реализирани медицински експертизи се установи, че хроничният стрес предизвикан
не само от събитията от 2015 година, но и от последвалата реакция на близки
хора и други значими за ищеца членове на социума, е довел до системно
затормозяване на регулаторните процеси в организма, които наслоени върху
канавата на фамилната обремененост са в основата на установените при ищеца
заболявания: артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия. В съдебно
заседание вещото лице М.Д. – психолог заяви, че от
теоретична гледна точка след фазата на шок и изненада от някакво изненадващо
събитие, която трае минути до 24 часа, следва фаза на реакция, която е най-интензивното
преживяване на емоции, този период от месец-два, в зависимост от личностните
характеристики, човек реагира бурно, след което следва фаза на преработка, при
която има остатъчни елементи от преживяното, но постепенно човек се връща към
обичайно ниво на функциониране и накрая следва последната фаза на приемането и
пренасочването към нормален живот.
Фазата на преработка обикновено е от 6 месеца до година, но това е теоретично,
тъй като не е наблюдавала ищеца.
Следва да се има
предвид и обстоятелството, че въпреки постановеното от КРДОПБГДСРСБНА с Решение
№ 2-455-А/11.03.2015г. да се заличи в интернет страницата на Комисията
информацията в Решение № 2-455/29.01.2015г., касаеща Т.С.Г. в деня на
постановяването му, все още на интернет страницата nglas.net информацията, че Г. е бил доносник на Държавна
сигурност е налице.
Преценявайки
изложеното съдът намира, че срокът, за който следва да се определи обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде една година и
половина, считано от постановяване на незаконосъобразният административен акт -
Решение № 2-455/29.01.2015г. на
Комисията, с което е обявена принадлежността на ищеца към органите по чл. 1 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдът приема този срок, с оглед отразеното в заключението по
съдебно-психологичната експертиза и заявеното от вещото лице М.Д. – психолог в
съдебно заседание, че фазата на преработка, при която има остатъчни елементи от
преживяното, но постепенно човек се връща към обичайно ниво на функциониране и
пренасочването към нормален живот трае
до една година, след което следва последната фаза на приемането и
пренасочването към нормален живот. Съдът не счита, че е справедливо и следва да
се определя обезщетение като еднаква сума месечно за този срок от една година и
половина, предвид обстоятелството, че претърпените от ищеца болки и страдания
не са били с еднакъв интензитет през целия този период. Първоначално е бил
налице шок, който трае минути до 24 часа, следва фаза на реакция, която е
най-интензивното преживяване на емоции в период от месец-два, в зависимост от
личностните характеристики, след което следва фаза на преработка, при която има
остатъчни елементи от преживяното, но постепенно човек се връща към обичайно
ниво на функциониране и следва последната фаза на приемането и пренасочването
към нормален живот.
Предвид горното и
изхождайки от посочените критерии, както и характера и интензитета на вредите,
периода от време, през който ищецът е търпял негативните последици от
незаконосъобразният административен акт и като съобрази общоприетите критерии
за справедливост в съдебната практика, настоящият състав приема, че сумата от 10
000 лева се явява справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. За тази сума предявеният иск
е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 20 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Уважаването на
главният иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обуславя
основателността на акцесорният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, вр. §1 от ЗР на ЗОДОВ за
законната лихва за забава върху присъдената главница.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г., ОСГК,
при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им.
С оглед на това
началният момент, от който следва да се присъди претендираната законна лихва е
от датата на постановяване на Решение № 2-455-А/11.03.2015г., с което
КРДОПБГДСРСБНА е оттеглила Решение № 2-455/29.01.2015г. в частта, с която е
установена и обявена принадлежност на Т.С.Г. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА
до окончателното изплащане на сумата.
Направено е искане от страна на адв.
В.П. - процесуален представител на ищеца, да бъдат присъдени на ищеца разноски
по делото, съгласно представен списък на разноските, а именно 1130 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, 1250 лева – внесен депозит за вещи лица и 10 лева –
платена държавна такса. От страна на процесуалните представители на ответника е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че искането на адв. П. е
основателно и следва да се присъди на ищеца възнаграждение за адвокат в размер
на 565 лева, съразмерно на уважената част от иска на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, както и 1250 лева – внесени суми за депозит за вещи лица и 10 лева –
внесена държавна такса. Искането на процесуалните представители на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение, тъй като такова не се дължи в производство по ЗОДОВ.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1,
чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Ловешкият административен съд, пети състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Комисията за разкриване на документите и
за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия да заплати на Т.С.Г., ЕГН: **********
с адрес: ***, сумата 10 000 - десет
хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в
резултат на Решение № 2-455/29.01.2015г. на Комисията, с което е обявена неговата
принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, оттеглено по реда на чл.
156 от АПК с Решение № 2-455-А/11.03.2015г. на Комисията, за
периода от 29.01.2015г. до 29.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на оттегляне на решението – 11.03.2015г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявеният от Т.С.Г., ЕГН: ********** с адрес: ***,
иск против Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към
Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, за
сумата от 10 000 – десет хиляди лева, представляваща разликата между
присъдената сума в размер 10 000 лева и претендираната сума в размер 20 000
лева, за периода от 29.01.2015г. до 10.10.2019г., ведно със законната лихва
върху отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Комисията за разкриване на документите и за обявяване
на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия да
заплати на Т.С.Г., ЕГН: ********** с адрес: ***, сумата 565.00 – петстотин
шестдесет и пет лева, представляваща разноски по съразмерност с уважената част
на иска за адвокатско възнаграждение, сумата 1250.00 – хиляда двеста и петдесет
лева – заплатени суми за депозит за вещи лица и сумата 10.00 – десет лева –
заплатена държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към
Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен
срок от съобщаването му, чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховния
административен съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура гр. Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: