Номер 365005.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 05.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503147 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 263031/27.08.2020 г. от А. А. И. , ЕГН **********,
с адрес: с. Звездица, обл. Варна, ул. ”Вега“ № 5, срещу Определение № 4287/08.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 3193/2020 г. на РС-Варна, 17 съдебен състав, с което е допуснато
обезпечение на предявения от С. Х. П. с ЕГН **********, адрес: гр. София, район
„Слатина“, ул. "592-ра" № 2А, ет. 2, ап. 11, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
чрез налагане на обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА“ върху следните недвижими имоти:
Поземлен имот /нива/, цялата с площ 50.920 дка, находящ се в землището на
с. Варвара, м-ст „Ставрос“, имот № 038018, който имот е образуван от имот
№ 038011, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ-
Царево под акт № 130, т. 8, дв.вх.рег. № 2423/03.09.2005 г.;
Поземлен имот /нива/, с площ от 3.000 дка, находящ се в землището на с.
Варвара, м-ст „Ставрос“, съставлявща имот № 038021, съгласно Договор за
доброволна делба, вписан в СВ-Царево под акт № 263, т. 2, дв.вх.рег. №
2572/17.09.2005 г.;
Поземлен имот с площ по документи 601 кв.м., находящ се в землището на с.
Звездица, м-ст „Под село“, с номер по предходен план № 5050963, съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ-Варна под акт № 85, т.
13, дв.вх.рег.№ 12469/06.06.2016 г.;
½ ид.ч. от Поземлен имот с площ 1110 кв.м., находящ се в с. Звездица, ул.
„Първа“ № 39, УПИ VI-375, кв. 8, съгласно Нотариален акт за покупко-
продажба, вписан в СВ-Варна под акт № 103, т. 56, дв.вх.рег. №
17960/20.10.2003 г.
1
Жалбоподателят твърди, че определението на съда, с което е допуснато
обезпечението е незаконосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока.
Твърди, че по делото не е била налице една от задължителните предпоставки за допускане
на обезпечение на иска, а именно не се е установила вероятната му основателност. Също
така сочи, че е налице свръх обезпечаване, доколкото цената на иска е 2000 лева, а с
определение съдът е допуснал обезпечение, като е наложил запор върху банковите сметки
на ответника в множество банки на територията на страната. Със следващо определение,
съдът е допуснал ново обезпечение по делото, като този път е била вписана възбрана върху
посочените по-горе недвижими имоти, единия от които е с площ от 50 дка., а друг с площ от
3 дка. Твърди, че с налагането на тези възбрани се е стигнало до свръх обезпечаване на иска,
доколкото цената на имотите многократно надхвърля размера на исковата претенция.
Предвид изложеното в частната жалба, Андрей Иванов моли за отмяна на
Определение с № 4287/08.07.2020г., с което е допуснато ново обезпечение на иска.
В законоустановения срок е депозиран отговор на частната жалба от С. Х. П. с ЕГН
**********, адрес: гр. София, район „Слатина“, ул. "592-ра" № 2А, ет. 2, ап. 11, чрез адв. Г.
Тодорова от САК, в който излага становище за неоснователност на частната жалба.
В отговора се твърди, че на основание молба за допускане на обезпечение на
обективно съединени искове, РС Варна е взел предвид изложените по делото факти,
представените в тяхна подкрепа писмени доказателства, като е съобразил наличието на
законните предпоставки за допускане на обезпечение. Предвид това, съдът е допуснал
обезпечение на предявения иск чрез налагане на запори на банкови сметки на ответника,
открити на негово име. Сочи се, че съдът дори е направил необходимото за запазване
интересите на ответника, като е определил гаранционен депозит, който да внесе ищецът.
Твърди, че по така допуснатото обезпечение е било образувано изпълнително дело №
307/2020г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, в което се е стигнало до обезпечаване на
исковете до сума в размер на 83.91 лева, която сума не е покрила исковите претенции.
Предвид това ищецът е поискал допускане на ново обезпечение на иска, чрез налагане на
възбрани на горепосочените недвижими имот, собственост на ответника. Сочи се, че с
отговора на исковата молба ответникът е признал почти всички изложени в исковата молба
релевантни за делото факти и обстоятелства, поради което възраженията срещу
обезпечителната заповед са несъстоятелни.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът следва да прецени твърденията и
възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, въз основа на които
да направи преценката, която дължи по смисъла на чл. 391 от ГПК, а именно дали без него
2
за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението, както и дали искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. За да бъде
допуснато обезпечението, налице следва да са всички кумулативни предпоставки за това, а
именно искът да е допустим, да е вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и
приложената обезпечителна мярка да е подходяща.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми в общ
размер на 2 481.57 лв., на основание развален Договор за изработка, по смисъла на чл. 258
ЗЗД, сключен между страните на 04.04.2018г. За сумите е издадена заповед за изпълнение с
№ 6698/30.08.2019г. по ч.гр.д. № 13855/2019г. на РС Варна. Така предявеният иск е
допустим, доколкото са налице всички положителни процесуални предпоставки, като в
допълнение е спазен срокът за предявяването му по смисъла на чл. 415 от ГПК.
От приложената към ч.гр.д. № 13855/2019г. на РС Варна Справка за изпратени и
получени пратки на Станислав Пандаузов, издадена от „Интерлогистика Куриер“ ЕООД е
видно, че размерът на заплатената сума за поръчаното изделие и за транспортни разходи по
доставянето му съответства на посочената в заявлението по чл. 410 от ГПК. От
доказателствата към заявлението е видно, че Пандаузов е развалил договора за изработка,
като е връчил на поръчителя писмено изявление в тази насока, получено лично от Андрей
Иванов чрез телепоща на 29.07.2019г. От отговора на исковата молба е видно, че ответникът
е направил възражение за недължимост на сумата поради изтичане на предвидения в чл. 265
от ЗЗД срок, но не е оспорил, а дори е признал, че няколкократно е извършил корекции на
поръчаните вещи за изделия сметка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице и другата от кумулативните
предпоставки за допускане на обезпечението, а именно към исковата молба да са
представени убедителни писмени доказателства във връзка с твърденията на ищеца.
По делото се установява и обезпечителна нужда, довела до постановяване на
атакуваното определение. Видно от образуваното изпълнително дело № 307/2020г. по описа
на ЧСИ Станимира Данова, по допуснатото обезпечение чрез налагане на запори на банкови
сметки на ответника, се е стигнало до обезпечаване на исковете до сума в размер на 83.91
лева, а остатъкът до пълния размер на претенцията от 2 481.57 лв. е останал необезпечен.
Що се касае до това дали мярката е подходяща, съдът намира, че доколкото
първоначално допуснатото обезпечение не е довело до целения резултат, за покриване на
обезпечителната нужда следва да се приложи една от другите предвидени в чл. 397 от ГПК
мерки. Тъй като по делото се е установило, че ответникът е собственик на недвижими
имоти, адекватна мярка към вида на търсената защита е тази по т. 1, а именно налагане на
възбрана.
Относно възражението за свръхобезпеченост, основано на факта, че възбраната е
3
допусната за четири отделни недвижими имота, съдът намира че същото е неоснователно.
Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано на ищеца, че ще може да
осъществи правата си по бъдещото решение. В този смисъл, наложените възбрани не
увреждат длъжника, а само запазват имотите в неговия патримониум. Във всеки един
момент от делото за ответника е налице и предвидената в чл. 398, ал. 2 от ГПК възможност,
да замени обезпечението (възбраните), като внесе сума равна на цената на иска като залог,
по смисъла на чл. 180 от ЗЗД. Също така, за да бъде уважено възражението за
свръхобезпеченост, жалбоподателят е следвало да приложи доказателства, от които да се
направи преценка за цената на възбраненото имущество, която да се отнесе към цената на
иска, като по този начин бъде направена преценка за покриване на обезпечителната нужда.
Тъй като такива доказателства не са приложени, възражението за свръхобезпеченост остана
недоказано.
Мотивира от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЪЖДАВА Определение № 4287/08.07.2020 г., постановено по гр.д. №
3193/2020 г. на РС-Варна, 17 съдебен състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4