Определение по дело №359/2017 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер    788              Година    2018, 20.04.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, ІІІ състав

 

на  20  Април  Година 2018

 

в  закрито заседание в след* състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 359 опи­са за  2017 година

Производство по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на ФИРМА, ЕИК *********, ****, подадена чрез процесуалния представител адв.Зл.Г., за допълване на Решение № 488/07.03.2018г. /неправилно посочено като такова от 2017г., бел.моя/ постановено по адм.дело № 359/2017г. по описа на Администрати­вен съд – Пловдив, в частта му за раз­носките.

В молбата са изложени съображения, че след като съдът е уважил жалбата из­цяло, то неправилно не е включил в присъдените разноски и заплате*т адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева във връзка с изготвеното от адв.Зл.Господинова ис­кане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Аргу­ментите в тази насока могат да се обобщят така: Макар и искането да е прието от  съ­да за неоснователно, то това било без значение, защото крайният изход на спора е из­цяло в полза на дружеството, а и процесуал* представител бил осъществил възло­жената от клиента процесуална защита.

От ответникът е постъпил писмен отговор на искането по чл.248 от ГПК, с коет се настоява същото да бъде оставено без уважение, като се присъди и юрискон­султско възнаграждение за това производство, определено по правилото на Наред­бата за заплащане на правната помощ.

Настоящият състав на съда след като се запозна с молбата, с която е сезиран, становищата на страните по нея и материалите по делото, намира следното:

На първо място не сме изправени пред хипотезата на допълване на решението в частта му за разноските – на лице са изрични мотиви и съответен диспозитив в съ­дебния акт по този въпрос /вкл. и относно разноските за изготвяне на искане за пре­юдициално запитване/, поради което и не може да се приеме че сме изправени пред хипотезата на липса на произнасяне, а се касае до искане за изменение на решението в частта му за разноските. Същото е по­дадено от над­леж­на страна, в предвидения за то­ва срок, при надлежно представен списък по чл.80 от ГПК, поради което е и процесу­ално ДОПУСТИ­МО.

Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С постановеното по настоящото дело Решение № 488/07.03.2018г. е отменена Заповед № 1147/12.12.2016г. на Председателя на Комисията за защита на потреби­телите, с което на практика на тази съдебна инстанция жалбата на юридическото лице е уважена изцяло.

При този изход на спора съдът е приел претенцията за присъждане на съдебни разноски за частично основателна, като е присъдил сторените такива от жалбопода­теля с изключение на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева по договор за правна защита и съдействие на л.348 от делото във връз­ка с изготвеното и депозирано по делото искане за отправяне на преюдициално за­питване до съда в Люксембург. Изрично е прието в мотивите на съдеб* акт, че тези разноски не се присъждат поради възприемането му от съда за неоснователно.

От това си становище съдът не отстъпва, като намира че съображенията изло­жени в искането по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК са неоснователни.

Следва да се посочи и че точното съдържание на нормата на чл.9 ал.5 от На­редба № 1 от  09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражде* е следното: „За изготвяне на жалби до Европейския съд по правата на човека в Страс­бург, както и за изготвяне на искане за преюдициални запитвания до Съда на Евро­пейския съюз в Люксембург без процесуално представителство възнаграждението е не по-малко от 1200 лева“.

Действително по делото е изготвено и депозирано искане за отправяне на пре­юдициално запитване, но същото е възприето от съда за неоснователно. Не може да се сподели тезата че на репариране подлежат всички разноски вкл. и такива сторени във връзка с неоснователни претенции на страните, стига край*т изход на спора да е положителен за тях. В случая крайният изход на спора няма никаква връзка със сто­рените разноски по повод искането за отправяне на преюдициално запитване. Застъп­ването на обратното би имало за възможна посЛ.ца злоупотреба с процесуалнии права.

По тези доводи настоящият състав счете, че искането за изменение на реше­нието в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без ува­же­ние.

На основание чл.143 ал.4 от АПК с оглед изхода на спора от производството по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК на ответника по него следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на възражение против искането. Съг­ласно тълскувателно решение № 3 от 31.05.2010г. на ОСК на ВАС по т. д. № 5/2009 г., задължително за органите на съдебната власт с оглед разпоредбата на чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт, правото на съдебни разноски, представляващи юрискон­султско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по си­лата на чл.78 ал.8 от ГПК. Според чл.78 ал.8 от ГПК размерът на присъденото въз­награждение не може да надхвърля максимал* размер за съответ* вид дело, оп­ределен по реда на чл.37 от Закона за правна помощ, съответно по реда на Наред­бата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл.37 ал.2 от закона, а за изготвяне на възражение по делата без явяване в открито заседание възнаграж­дението по чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правна помощ е в размер от 50 до 120 лева, конкретно в случая съдът намира че следва да бъдат присъдени 100 лева юрисконсултско възнаграждение за това производство в полза на Комисията за защита на потребителите.

Водим от горното, съдът:

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл.248 от ГПК подадено от ФИРМА, ЕИК *********, *****, чрез про­цесуалния представител адв.Зл.Господи­нова, за допълване на Решение № 488/07.03. 2018г., постановено по адм.дело № 359/2017г. по описа на Администрати­вен съд – Пловдив, в частта му за раз­носките, като НЕ­ОСНОВА­ТЕЛ­О.

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *********, ****** да заплати на Комисията за защита на потребителите, юрисконсултско възнаг­раждение за това производство в размер на 100 /сто/ лева

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страни­те.

 

                                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ /п/