О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 788 Година 2018, 20.04. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен Съд – Пловдив,
ІІІ състав
на 20
Април Година 2018
в закрито заседание в след* състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ КОМСАЛОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер
359 описа за 2017 година
Производство по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на ФИРМА, ЕИК *********, ****, подадена чрез процесуалния представител адв.Зл.Г., за допълване на
Решение № 488/07.03.2018г. /неправилно посочено като такова от 2017г., бел.моя/
постановено по адм.дело № 359/2017г. по описа на Административен съд –
Пловдив, в частта му за разноските.
В молбата са изложени съображения, че след като
съдът е уважил жалбата изцяло, то неправилно не е включил в присъдените
разноски и заплате*т адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева във връзка
с изготвеното от адв.Зл.Господинова искане за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз. Аргументите в тази насока могат да се
обобщят така: Макар и искането да е прието от
съда за неоснователно, то това било без значение, защото крайният изход
на спора е изцяло в полза на дружеството, а и процесуал* представител бил
осъществил възложената от клиента процесуална защита.
От ответникът е постъпил писмен отговор на искането
по чл.248 от ГПК, с коет се настоява същото да бъде оставено без уважение, като
се присъди и юрисконсултско възнаграждение за това производство, определено по
правилото на Наредбата за заплащане на правната помощ.
Настоящият състав на съда след като се запозна с
молбата, с която е сезиран, становищата на страните по нея и материалите по
делото, намира следното:
На първо място не сме изправени пред хипотезата на
допълване на решението в частта му за разноските – на лице са изрични мотиви и
съответен диспозитив в съдебния акт по този въпрос /вкл. и относно разноските
за изготвяне на искане за преюдициално запитване/, поради което и не може да
се приеме че сме изправени пред хипотезата на липса на произнасяне, а се касае
до искане за изменение на решението в частта му за разноските. Същото е подадено
от надлежна страна, в предвидения за това срок, при надлежно представен
списък по чл.80 от ГПК, поради което е и процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С постановеното по настоящото дело Решение №
488/07.03.2018г. е отменена Заповед № 1147/12.12.2016г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите, с което на практика на тази съдебна
инстанция жалбата на юридическото лице е уважена изцяло.
При този изход на спора съдът е приел претенцията
за присъждане на съдебни разноски за частично основателна, като е присъдил
сторените такива от жалбоподателя с изключение на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева по договор за правна
защита и съдействие на л.348 от делото във връзка с изготвеното и депозирано
по делото искане за отправяне на преюдициално запитване до съда в Люксембург.
Изрично е прието в мотивите на съдеб* акт, че тези разноски не се присъждат
поради възприемането му от съда за неоснователно.
От това си становище съдът не отстъпва, като намира
че съображенията изложени в искането по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК са
неоснователни.
Следва да се посочи и че точното съдържание на
нормата на чл.9 ал.5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражде* е следното: „За изготвяне на жалби до Европейския съд по правата на
човека в Страсбург, както и за изготвяне на искане за
преюдициални запитвания до Съда на Европейския
съюз в Люксембург без процесуално представителство възнаграждението е не
по-малко от 1200 лева“.
Действително по делото е изготвено и депозирано искане за отправяне на преюдициално
запитване, но същото е възприето от съда за неоснователно. Не може да се
сподели тезата че на репариране подлежат всички разноски вкл. и такива сторени
във връзка с неоснователни претенции на страните, стига край*т изход на спора
да е положителен за тях. В случая крайният изход на спора няма никаква връзка
със сторените разноски по повод искането за отправяне на преюдициално
запитване. Застъпването на обратното би
имало за възможна посЛ.ца злоупотреба с процесуалнии права.
По тези доводи настоящият състав
счете, че искането за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл.143 ал.4 от АПК с
оглед изхода на спора от производството по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК на ответника по него следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
изготвянето на възражение против искането. Съгласно тълскувателно решение № 3
от 31.05.2010г. на ОСК на ВАС по т. д. № 5/2009 г., задължително за органите на
съдебната власт с оглед разпоредбата на чл.130 ал.2 от Закона за съдебната
власт, правото на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата
на чл.78 ал.8 от ГПК. Според чл.78 ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максимал* размер за съответ* вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правна помощ, съответно по реда на Наредбата за
заплащането на правната помощ, приета на основание чл.37 ал.2 от закона, а за
изготвяне на възражение по делата без явяване в открито заседание възнаграждението
по чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правна помощ е в размер от 50 до 120
лева, конкретно в случая съдът намира че следва да бъдат присъдени 100 лева
юрисконсултско възнаграждение за това производство в полза на Комисията за
защита на потребителите.
Водим от горното, съдът:
О П Р
Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл.248 от ГПК
подадено от ФИРМА, ЕИК *********, *****, чрез процесуалния представител
адв.Зл.Господинова, за допълване на Решение № 488/07.03. 2018г., постановено
по адм.дело № 359/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта
му за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛО.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *********, ****** да заплати на Комисията за защита на потребителите, юрисконсултско възнаграждение
за това производство в размер на 100 /сто/ лева
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ /п/