Р Е Ш Е Н И Е
№ 285/15.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март, две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
при
секретар Димитрина Георгиева и с участието
на
прокурора Даниела Петърнейчева изслуша докладваното
от
съдия
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по
адм. дело № 1166 по описа на съда за 2021 г.
Производство
е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по искова молба
на Н.П.Г. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, подадена чрез
адв. С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100 000 (сто хиляди) лева, за периода от 01.05.2020 г. до настоящия
момент, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (01.11.2021г.)
до крайното изплащане на сумата.
В
исковата молба се твърди, ищецът е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в
Затвора Пазарджик от 01.06.2015 г. до 31.12.2016 г. След това е задържан под
стража на 01.09.2017 г. за три месеца и от 01.01.2018 г. постъпва пак в същия
затвор на 31.12.2018 г., като прекарва там една година и пет месеца – до
01.05.2019 г. След това е преведен в ТПО и е там до настоящия момент. Твърди,
че при полагания от него труд в Затвора Пазарджик, като заварчик през месец май
2020 г., в процеса на работа е влязъл прах в очите му. В дясното му око се
забили три стъкла. Воден е на лечение в ДКЦ „Здраве“ и три поредни понеделника
е вадено по едно стъкло. Лекуващият лекар го е информирал за възможността да
бъде напълно излекуван с лазер, което лечение е скъпо и до момента ищецът вижда
мръчкаво. Посочил е, че през месец юни 2021 г. е работел в дърводелната. По
време на работа една дъска е отскочила и той си порязал три пръста на лявата
ръка. Били му направени 17 шева, но палецът не може да го сгъва и разгъва.
Твърди, че не е имал правоспособност като дърводелец, но е бил накаран от прекия
му началник С.Т. да му изработва шкафове за лична употреба. Вследствие на това
е посочено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
битови неудобства, обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи
и върши неща противни на волята му. Тези неимуществени вреди, ищецът оценява на
100 000 лева или по 50 000 лева за всяко увреждане, като моли съда да
осъди ГД „Изпълнение на наказанията“ да заплати посочената сума, ведно със
законовите лихви от датата на завеждане на исковата молба в съда (01.11.2021 г.) до нейното изплащане.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. С., който поддържа предявения
иск. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства са се
доказали твърденията, изложени в исковата молба.
За
ответника се явява юрисконсулт Р., който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен
като неоснователен. Счита, че в хода на съдебното производство са останали
недоказани твърденията на ищеца за причинените му вреди, вследствие на
незаконосъобразни действия или бездействия на служители на Затвора в гр.
Пазарджик, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Претендира заплащането
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че исковата претенция е
частично основателна, досежно настъпилата трудова злополука на 03.02.2020 г.,
тъй като ищецът е бил допуснат до работа без лични предпазни средства. По
отношение на втората злополука на 24.06.2021 г., счита че ищецът е проявил
небрежност и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ,
тъй като изцяло се дължи на негово виновно поведение. Моли да се постанови справедлив съдебен акт.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Лишеният
от свобода Н.П.Г. изтърпява наказание от 4 години лишаване от свобода,
определено по ЧНД № 70/2020 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик. Същият търпи
наказанието си при „лек“ режим и е настанен в затворническо общежитие (ЗО)
открит тип (ОТ) при Затвора Пазарджик, с начало на наказанието 28.11.2018г.
Видно от представената по делото Справка на гл. инсп. Д. –
началник сектор Затворническо общежитие „Пазарджик“ към Затвора Пазарджик (л. 38),
със Заповед № 1200/08.09.2020 г., ищецът е прекатегоризиран от категория
„Закрит тип“ в „Открит тип“. От 24.09.2020 г. е настанен в ЗО „Пазарджик“,
категория „Открит тип“ за доизтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
лишаване от свобода. Със Заповед № 192/24.09.2020 г. е назначен на длъжност
„шлосер“ към обслужващата дейност на Затвора Пазарджик.
По
делото е представена медицинска справка от д-р Б. – директор на Медицинския
център при Затвор – Пазарджик (л. 29), според която лишеният от свобода е
постъпил за първоначален преглед по настоящата присъда на 12.03.2019 г. Не е
имал съществени оплаквания. Съобщил е за положителни резултати за Хепатит тип В
и С. Боледувал е от Хепатит А като дете. В същата справка е посочено, че на
03.02.2020 г. е постъпил за преглед с оплакването, че при работа с електрожен
му е попаднала стружка в дясното око. Констатирано е наличие на чуждо тяло в
роговицата на окото. Същия ден е насочен за лечение при офталмолог. В
лабораторни условия чуждото тяло е било отстранено, като са били назначени
капки. Терапията е била проведена в пълен размер. След осъществен контролен
преглед на 17.02.2020 г. терапията е била продължена. След 7 месеца на
17.09.2020 г. е насочен за нова консултация с очен лекар, поради оплаквания от
неясно виждане на дясното око. В
приложения амбулаторен лист (л. 33) като основна диагноза е посочено
„Хиперметропия“, като в графата за придружаващи заболявания и усложнения е
посочено „чуждо тяло в роговицата“.
В
медицинската справката е посочено още, че на 24.06.2021 г., при работа с режеща
машина, лишеният от свобода е претърпял сериозна травма на лявата ръка. Със
заповед Заповед № Л-891/24.06.2021 г. на началника на Затвора Пазарджик (л. 24)
е бил приведен по спешност в ортопедично отделение на МБАЛ – Пазарджик за хирургична интервенция на 24.06.2021 г. В приложената епикриза
е посочена окончателна диагноза „Травма на флексорен мускул и сухожилие на друг
пръст на ниво китка и длан“. В графата локален статус е посочено
„разкъсно-контузни наранявания по воларните повърхности на палеца, показалеца,
среден и безименен пръсти на дясна длан. На втори пръст раната обхваща трите
фаланги с воларно-улнарен кожен дефицит и парциална лезия на повърхностния
флексор.
Посочената
фактическа обстановка съдът е установил от представената от Затвора Пазарджик
справка с вх. № 10070/06.12.2021 г.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза, която, като
неоспорена от страните, съдът възприема като компетентно изготвена и
непротиворечаща на останалите събрани по делото доказателства. В отговор на
поставените му въпроси вещото лице д-р П.М. е заявил, че лечението на окото е проведено в пълен обем и е било
своевременно и достатъчно към състоянието на Г.. Същото се отнася и за травмата
на ръката, където е приет по спешност за обработка на раните и сухожилието,
което е било засегнато. Според вещото лице става въпрос за попадане на абразив
при работа с ъглошлайф, т.е. на твърдо чуждо тяло, което се забива в роговидния
епител. Травмата е настъпила в резултат на извършваната от него работа. В
заключението се посочва, че уврежданията от чуждо тяло на роговицата могат да
бъдат повърхностни и дълбоки. Повърхностните увреждат само повърхностния
епителен слой и оздравяват чрез епителизация на дефекта за 1-3 дни. Дълбоките
увреждат епитела и стромата на роговицата, изискват противовъзпалително лечение
и наблюдение, и при оздравяването им остават мътнини (цикатрикси) по
роговицата, както е в настоящия случай. Посочва, че обикновено тези мътнини
нямат съществено влияние върху зрението със засегнатото око, но това зависи от
разположението и големината им. Централно разположените (както е в случая)
могат да доведат до неясно виждане със съответното око.
Проведеното
оперативно лечение на раните, които е получил при работа с дървообработваща
машина от 1 до 4 пръст на лявата длан, е с добър ефект. Към момента персистира
симптоматика на непълно разгъване (лека флексионна контрактура в първа
интерфалантеална става) на втори пръст на лявата ръка. В заключение се казва,
че хватателната функция на ръката и мускулната сила са запазени.
По
делото е разпитан като свидетел лицето Р.И.Д., чиито показания съдът възприема
като достоверни, последователни и непротиворечиви на събраните по делото
доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят заявява пред съда,
че на 24.06.2021 г. ищецът го е помолил да отидат в дърводелната, за да избичат
някаква дъска. Свидетелят е пуснал машината и Г. е започнал да рендосва
дъската, въпреки забраната на началника да влизат в работилницата. Д. заявява,
че инструктаж се прави всяка сутрин, като са присъствали трима-четирима човека,
включително и Г.. Допълва, че след
инструктажа се подписват, както и че разполагат с предпазни средства – очила,
ръкавици, които да ползват по време на работа. Сочи, че в този ден работа не им
е била възлагана от строителния техник С.Т..
По
делото е разпитан и строителният техник С.Т., който заявява, че на 24.06.2021
г. е бил в корпуса на затвора, но не на мястото където е станал инцидента, а с
други лишени от свобода са изпълнявали други задачи. Твърди, че е провел
инструктаж за безопасност на работа, включително и в деня на инцидента.
Въпросният инструктаж е съвсем информативен, провежда се преди работа, след което
се полага подпис. Посочва, че въпросният ден не е възлагал работа на ищеца, но
той е бил длъжен да бъде в работилницата независимо от това. Относно инцидента
с окото твърди, че предпазните средства се изписват от склада, след което ги
предава на четири-пет човека, които са му пряко подчинени, но не се изисква
подпис. Предпазните средства стоят в работилницата и ако тръгнат да работят, ги
взимат. Казва, че Г. към тогавашния момент системно е показвал
незаинтересованост към спазването на правилата за безопасност.
По
делото е представена и справка с вх. № 1178/03.02.2022 г. (л. 73-74) от
Началник на Затвора Пазарджик, от която се установява, че ищецът е упражнявал
трудова дейност в Затвора Пазарджик. По време на пенитенциарната изолация на
лицето, на разпределителни комисии, лишеният от свобода Г. е определян за
работа в обслужваща дейност на затвора. Посочено е, че на всички лишени от
свобода, щатно работещи или осъществяващи доброволен труд в затвора, се
предоставят предпазни средства и работно облекло, в зависимост от естеството на
извършваната работа. Предпазните средства, които се предоставят са работни
ръкавици, ръкавици за заварчик – специални, предпазни очила, маска за
електрожен, маски, други консумативи – стъкла за електрожен и др. Материалите
се доставят централизирано, на основание сключен договор по реда на ЗОП, между
ГД „Изпълнение на наказанията“ и фирмата доставчик. Изписването на тези
материали е регламентирано в счетоводната политика на затвора, като
получаването е от съответния служител на затвора, в конкретния случай техник
„строителство и архитектура“. Той е лицето, което полага подпис за получател
върху искането за изписване на предпазните средства. Строителният техник ги
предоставя на определените за дадена работа лишени от свобода. Няма изискване
за подпис на лишените от свобода при получаване.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на
държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За
да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат
доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението, неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата
на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска, се
претендират неимуществени вреди
изразяващи се в обида, огорчение, възмущение, чувство на малоценност и принуда
да търпи неща, противни на волята му.
Така
предявения иск съдът счита за неоснователен и недоказан.
За
да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1
от ЗОДОВ, е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са
в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2,
т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се
смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите
на чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и
задържане под стража. Тези разпоредби са действали през процесния период, което
е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание, доколко тези законови гаранции са реализирани в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказанието си лишаване от свобода и задържане под стража.
Относима
към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана
от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република
България, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В
проведеното исково производство не бяха установени незаконосъобразни действия
или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица
унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Видно е от представените писмени
доказателства, че след инцидента на 03.02.2020 г. лишеният от свобода е
постъпил за преглед, при който е констатирано наличие на чуждо тяло в
роговицата на окото. Същия ден е насочен за лечение при офталмолог. В
лабораторни условия чуждото тяло е било отстранено, като са били назначени
капки. Терапията е била проведена в пълен размер. След осъществен контролен
преглед на 17.02.2020 г. терапията е била продължена. След 7 месеца на
17.09.2020 г. е насочен за нова консултация с очен лекар, поради оплаквания от
неясно виждане на дясното око. В приложения
амбулаторен лист (л. 33) като основна диагноза е посочено „Хиперметропия“, като
в графата за придружаващи заболявания и усложнения е посочено „чуждо тяло в
роговицата“.
По
отношение на претърпявана от ищеца травма на 24.06.2021 г. при работа с режеща
машина се установява, че още същия ден лишеният от свобода със Заповед №
Л-891/24.06.2021 г. на началник на Затвора Пазарджик (л. 24) е бил приведен по
спешност в ортопедично отделение на МБАЛ – Пазарджик за хирургична интервенция
на 24.06.2021 г. В приложената епикриза е посочена окончателна диагноза „Травма
на флексорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“.
От
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза от своя страна се потвърждават
фактите, че за ищеца и при двата инцидента е положена своевременно медицинска
грижа. Вещото лице е категорично, че лечението на окото е проведено в пълен
обем и е било своевременно и достатъчно към състоянието на Г.. Същото се отнася
и за травмата на ръката, където е приет по спешност за обработка на раните и
сухожилието, което е било засегнато.
От
изложеното следва изводът, че затворническата администрация е направила
необходимото ищецът своевременно да получи медицинска грижа. Още при получаване
на двете травми на същия е осигурен медицински преглед и последващо лечение от
лекар-специалист, увреждането на окото и травмата на ръката са проследени във
времето, лекувани в достатъчна степен, каквото е заключението на вещото лице по
приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза.
По
отношение на това дали затворническата администрация е изпълнила задължението
си за осигуряване на безопасни условия на труд, съдът намира следното: От
разпита на допуснатите свидетели се установи, че на работниците в дърводелната
се прави инструктаж всяка сутрин, след което инструктираните се подписват.
Срещу подпис им се раздават и предпазни средства – очила, ръкавици, които да
ползват по време на работа. Строителният техник С.Т., заявява, че е провел
инструктаж за безопасност на работа, включително и в деня на инцидента. Въпросният
инструктаж е съвсем информативен, провежда се преди работа, след което се
полага подпис. Посочва, че въпросния ден не е възлагал работа на ищеца, но той
е бил длъжен да бъде в работилницата независимо от това. Предпазните средства
стоят в работилницата и ако тръгнат да работят, ги взимат. Казва, че Г. към
тогавашния момент системно е показвал незаинтересованост към спазването на
правилата за безопасност.
В
представена по делото справка с вх. № 1178/03.02.2022 г. (л. 73-74) от Началник
на Затвора Пазарджик, която не е оспорена от страните, се установява, че на
всички лишени от свобода, щатно работещи или осъществяващи доброволен труд в
затвора, се предоставят предпазни средства и работно облекло, в зависимост от
естеството на извършваната работа. Предпазните средства, които се предоставят
са работни ръкавици, ръкавици за заварчик – специални, предпазни очила, маска
за електрожен, маски, други консумативи – стъкла за електрожен и др.
Материалите се доставят централизирано, на основание сключен договор по реда на
ЗОП, между ГД „Изпълнение на наказанията“ и фирмата доставчик. Изписването на
тези материали е регламентирано в счетоводната политика на затвора, като
получаването е от съответния служител на затвора, в конкретния случай техник
„строителство и архитектура“. Той е лицето, което полага подпис за получател,
върху искането за изписване на предпазните средства. Строителният техник ги
предоставя на определените за дадена работа лишени от свобода. Няма изискване
за подпис на лишените от свобода при получаване.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че в случая не са налице предпоставки,
които да предполагат наличие на причинена вреда, незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице при затворническата
администрация, което по повод на изпълнението на административна дейност да е
довело ищеца до нечовешкото или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от
ЕСПЧ. Дори и да са налице пропуски относно организацията на трудовия процес в
Затвора – Пазарджик, то не може да се приеме, че те са довели до това, ищецът
да е преживял страдание, което да е преминало прага на нечовешкото или
унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕСПЧ. Следва да се вземат предвид и
всички други фактори, които причиняват такова отношение. В случая се установи,
че са предоставени предпазни средства за работа на всички лишени от свобода,
ангажирани с трудова дейност, както и че на ищеца е осигурена своевременна
медицинска помощ, непосредствено след претърпените от него наранявания.
Ето
защо, настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за понесени
неимуществени вреди, вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на
администрацията в Затвора гр. Пазарджик, за неоснователна и недоказана, поради
което ще следва да бъде отхвърлена.
По
делото не са представени доказателства ответникът да е направил разноски по
производството, каквито разноски се дължат по относимата в случая разпоредба на
чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС. Специалният закон не предвижда заплащане на
възнаграждение при осъществена защита от юрисконсулт, поради което направеното
искане за присъждане на такова следва да се отхвърли.
Воден
от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на Н.П.Г. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, подадена чрез адв. С., против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, а именно ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, за
периода от 01.05.2020 г. до настоящия момент, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба (01.11.2021 г.) до крайното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответната – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд гр. Пазрджик в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)