Решение по дело №510/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 447
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20217240700510
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  447

 

      гр.Стара Загора, 08.12.2021 год.

 

   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд в публичното  заседание                                       на         осми ноември

през      две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

           Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                             Членове:        

  

при секретаря    Николина Николова

и в присъствието на  прокурора                 ,                                                           като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     510 по описа  за 2021 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

Образувано е по жалба от И.Ц. *** против  Заповед № УРИ-349з-2634/ 10.08.2021г на Директора на ОД на МВР Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта поради издаването й при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Подателят поддържа, че в обжалваната заповед няма ясно посочени фактически и правни основания. Твърди, че не е извършил нарушение на служебната дисциплина и не му е ясно в какво се изразява уронването престижа на службата и с какви доказателства се установява. Според него описанието на деянието представлява престъпление, за което няма влязла в сила присъда. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. 

 

Ответникът  - Директор на ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява законосъобразността на издадената заповед.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено  следното:

 

С оспорената заповед № УРИ-349з-2634/ 10.08.2021г Директорът на ОД на МВР гр. Стара Загора налага на И.Ц.Ц. дисциплинарно наказание “Уволнение” и прекратява служебното му правоотношение в МВР като старши полицай (ВПА) в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора,  считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 за извършено нарушение на служебната дисциплина, с което е уронен престижът на службата.

От фактическа страна ответникът се е мотивирал с обстоятелството, че на 21.03.2021 г., около 08,45 ч., в гр. Казанлък, бул. „23-ти пехотен шипченски полк“, до бензиностанция „Експрес“, екип на група „Охрана на обществения ред“ от сектор „Охранителна полиция“ при РУ - Казанлък в състав младши експерт И.И.И. и младши инспектор И.Ц.Ц. забелязват лек автомобил. „Опел Тигра“ с per. № ***, движещ се в посока изток - запад, управляван от П.И.Д., от гр. Казанлък, криминално проявен, осъждан. Полицейските служители са знаели, че Д. е неправоспособен водач на МПС и затова предприемат действия за спиране на лицето и управляваното от него моторно превозно средство, като за целта подават светлинен и звуков сигнал. Д. не се подчинява на полицейското разпореждане, не спира, а увеличава скоростта на движение като при това създава предпоставки за настъпването на пътно транспортно произшествие и застрашава безопасността на случайно намиращи се в близост други участници в движението. От страна на полицейските служители са предприети действия за спиране на автомобила, в които се включват и други служители от РУ - Казанлък: младши инспектор Н.Н., младши инспектор Д.И., младши инспектор С.К.и младши инспектор М. С.. По време на преследването Д., два пъти, с изключително висока скорост, се насочва челно срещу последвалите го полицейски служители, като застрашава живота и здравето на К.и С.. На бул. „Никола Петков“ до № 47 автомобилът е спрян като са използвани помощни средства. Д. е тестван за употреба на наркотични вещества с „Дръг тест 5000“, фабричен № ARAM 0003, който е отчел положителна проба за амфетамин, метамфетамин и канабис. За задържането на Д. е разпространен видеоклип от информационна медия „Пресс ТВ“. 3. От заключението на направеното второ видео-техническо изследване на записа peг. № 349р- 18238/14.06.2021 г., е видно, че  един  служител, тичайки, се присъединява към служителите около задържания, докато служителят със светлоотразителната жилетка нанася удари със стоп палка по задържания. Ответникът приема, че жалбоподателят е служителят, който нанася удар с коляно в горната част на тялото на задържаното лице, т.е. използва физическа сила спрямо задържано лице при липса на необходимост от прилагането й. При анализа на снетия от социалните мрежи видеозапис прави извод, че това не е абсолютно необходимо в период, в който е сломена съпротивата на лицето и то не е застрашавало неприкосновеността на полицейските служители. Действията на младши инспектор И.Ц., изразяващи се в нанасяне на удар с коляно в горната част на тялото на задържания с поставени белезници, са квалифицирани като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Въпреки изготвеното съдебно психолого- психиатрично становище за състоянието на фрустрация на  И.Ц. е прието, че служителят не би следвало да подлага задържания на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение, а следва да използва физическа сила само в предвидените от закона случаи и предели. Деянието е станало достояние на широк кръг от лица предвид публикуването на записа в социалните мрежи и  последващото му излъчване по национални  медии. След публикуване на записа в социалните мрежи граждани са коментирали действията на И.Ц. и другите полицейски  служители като една част от тях одобряват действията им, а друга – не одобряват предвид превишаването на правомощията, дадени им от ЗМВР.

 

При тази фактическа обстановка дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с деянието си И.Ц. виновно е нарушил т. 19,  т. 89 и т. 93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е уронил престижа на службата. Според ответника това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. За установяването на фактическата обстановка ответникът  изцяло се е позовал на данните, съдържащи се в изготвената обобщена справка № 349р-19346/22.06.2021 г. до Директора на ОД на МВР Стара Загора и становище № 349р-22973-20.07.2021 г на дисциплинарноразследващия орган.

 

Справката е изготвена във връзка с образувано със Заповед № УРИ: 349з-928/ 22.03.2021г на Директора на ОД на МВР Стара Загора, изменена със Заповед  №349з-1531/18.05.2021г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора,  дисциплинарно производство срещу И.Ц. по повод публикуван видеоклип в YouTube със заглавие „Новини от вас: Брутално полицейско насилие при арест в Казанлък“, отразен и в репортажи на БНТ и Нова телевизия. В заповедта е определен поименно съставът на комисията, която да проведе производство като дисциплинарно-разследващ орган.

С покана рег.№ 349р-9422/ 23.03.2021г на служителя е дадена възможност да представи писмени обяснения по поставени въпроси и да посочи доказателства /л.49/. Поканата е връчена на 23.03.2021г, а на 25.03.2021г са дадени обяснения, приети от директора на ОД на МВР Стара Загора на 29.07.2021г /л.53/.

До  жалбоподателя е отправена покана рег.№ 349р-20007/ 28.06.2021г за запознаване с обобщена справка рег.№ 349р-19346/22.06.2021, връчена му на 29.06.2021г /л.48/. Той не е дал допълнителни обяснения, но моли да бъде изслушан лично от Директора на ОД на МВР Стара Загора - УРИ 349р-20911/ 07.04.2021г /л.36/. За изслушването е съставен Протокол УРИ  349р-22146/ 13.07.2021г /л.52/.

В хода на производството са приобщени като доказателства, респективно са приети от съда като такива, документите, образуващи административната преписка по издаване на оспорената заповед.  Видно от докладна записка рег.№  284р-9488/ 22.03.2021г от гл.инспектор  Х.П.-Началник РУ-Казанлък,  след дълго и опасно преследване на автомобил по улиците на гр.Казанлък управлявалото го лице П. Д. е настигнато и задържано от мл.инспектор Д.И. и мл.инспектор Н.Н.. При анализ на качения в социалните мрежи видеоклип е установено, че задържаният е воден от полицейски служител, пред тях върви друг полицейски служител, а отзад последователно се приближават полицейски служител с жълта жилетка и друг без жилетка. Приближаващите се са съответно мл.инспектор М. С. и мл.инспектор И.Ц. /л.74/. В заключението на видео-техническото изследване на видеофайл с име „facebook_1616405842374.mp4“ е посочено, че няма следи от техническа манипулация, а от подбраните 14 изображения е изготвен фотоалбум и е направено описание на действията на униформените служители - след задържането на лицето към двамата служители, които го водят, се присъединява служител със светлоотразителна жилетка, който нанася удари със стоп палка първоначално по гърба, после по краката на задържания, а друг, новоприсъединил се полицай, му нанася удар с коляно в горната част на тялото /л.142 и сл/.

От сведение  №УРИ 349000-7412/26.03.2021г., дадено от П. Д., се установява, че след поставяне на белезници двама полицаи го повели към патрулната кола. Преди да стигнат до колата двама непознати за него служители на КАТ с жилетки притичали към тях като единият от тях го ударил с ръка, после с палката основно в краката и един път в главата /л.55/

В психолого-психиатрично становище от 09.05.2021г. вещите лица – психиатър и клиничен психолог, след запознаване с материалите от дисциплинарното производство и проведено клинично интервю дават заключение, че  психическото състояние на жалбоподателя Ц. по време на задържането на П. Д. се е характеризирало с високо ниво на стрес и емоционално напрежение, породени от поведението на задържания. Действията му след задържането се дължат на силното напрежение и  на необходимостта да овладее физическата съпротива на задържания и да му постави белезници. Тези действия са част от неговите задължения като не е извършвал агресивни действия спрямо него. Моментното му състояние се е характеризирало със силно емоционално напрежение, но предвид добрия самоконтрол е успял да овладее емоциите си и действията му са се ограничили до овладяване съпротивата на Д.. Този извод експертите базират на данните от видеоклипа, качен във Фейсбук /л.147 и сл/.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена на 16.08.2021г в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на 13.08.2021г и от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Оспорената Заповед № УРИ-349з-2634/ 10.08.2021г на Директора на ОД на МВР Стара Загора е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР – ръководителя на структурата, в която жалбоподателят  е служител на младша изпълнителска длъжност съгласно Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР.

Процесният индивидуален административен акт е постановен в законоустановения срок по чл.195, ал.2  от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от две години от извършването му доколкото се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина. Срокът е спазен при прилагане на правилата по чл.196 от ЗМВР, а именно когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В конкретния случай това е направено на 29.07.2021г, когато е поставена резолюцията от Директора на ОД на МВР Стара Загора върху становището на дисциплинарно разследващата комисия  и от този момент тече двумесечният срок, който към датата на издаване и връчване на оспорената заповед – съответно на 10.08.2021г и на 16.08.2021г, не е изтекъл. Срокът е спазен дори да се вземе за начален момент входирането в ОД на МВР на 22.06.2021г на резултатите от проверката, обобщени в справка рег.№ 349р-19346/ 22.06.2021г.

Заповедта е постановена в изискуемата писмена форма и съдържа съображения от фактическо и правно естество. Неоснователно е оплакването, че е издадена в нарушение на чл.210 от ЗМВР, което по същество съставлява неспазена форма на административния акт. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в нея ясно и точно е посочено мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението – на 21.03.2021 г., около 08,45 ч., в гр. Казанлък при отвеждането на задържаното лице П.И.Д. с поставени белезници жалбоподателят И.Ц. е нанесъл удар с коляно в горната част на тялото на задържания, т.е. използвал е спрямо задържано лице над необходимата физическа сила по смисъла на чл. 86, ал. 2 вр. ал. 5 от ЗМВР. В заповедта са посочени нормите на Етичния кодекс, които са нарушени чрез деянието, изложени са и мотиви, обосноваващи наличието на уронване на престижа на службата. Случаят е станал достояние на широк кръг от лица предвид публикуването на записа в социалните мрежи и  последващото им излъчване по национални  медии, което е довело до уронване на престижа на службата. Цитирани са обобщената справка и становището на дисциплинарната комисия - неразделна част от заповедта, които допълват и конкретизират изложените в нея факти. В тях е направен анализ на приобщените и на събраните писмени доказателства, което прави оспорената заповед надлежно мотивирана.

Законодателят е уредил изчерпателно и подробно административната процедура за налагане на дисциплинарно наказание, когато има данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203 от ЗМВР, за което задължително се налага "уволнение". От приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР с оглед издаването на заповед за откриване на дисциплинарно производство, събирането на относимите данни, изискването на писмени обяснения от лицето и запознаването му със събраните доказателства, изготвените справки и становища.

 

Неоснователно е оплакването, че понеже деянието осъществява и състав на престъпление, следва да е налице влязла в сила осъдителна присъда. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Касае се за различни производства, независимо едно от друго, които се реализират по различен ред и основания, като дисциплинарното производство не е поставено в зависимост от наказателното производство.  От приложените доказателства в представената административна преписка не се установява срещу И.Ц. да е образувано досъдебно производство. В оспорения акт ответникът не се позовава на извършено престъпление, а на морално укоримо поведение, поради което липсата на влязла в сила осъдителна присъда е ирелевантна за законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение. В този смисъл е актуалната практика на ВАС /решение № 1241/2019г по адм.д.№ 2350/2017г, решение № 3390/ 2019г по адм.д. №6546/2018г, решение № 8086/2019г по адм.д.№ № 6674/2017, решение № 12114/ 2018г по адм.д.№ 226/2017г/.

 

При преценка на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира, че е постановена при неправилно приложение на закона, тъй като вмененото нарушение на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР е недоказано. От събраните по делото доказателства не се установява, че жалбоподателят е извършил действията, определени от наказващия орган като дисциплинарно нарушение и квалифицирано от него като тежко такова. Фактът, че жалбоподателят е нанесъл удар с коляно в горната част на тялото на задържания П. Д. не е несъмнено установен. Самият Д. не твърди такова обстоятелство в обясненията си. Няма такива  данни и в обясненията на служителите, непосредствено участвали в събитията по задържане на Д.. Тези обяснения като събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда, съгласно чл.171 от АПК. В психолого-психиатрично становище се посочва, че И.Ц. не е извършвал агресивни действия спрямо задържаното лице. По делото не е представен видеофайлът, въз основа на който е изготвено заключението на видео-техническото изследване при това не от независим експерт, а от служител на ОД на МВР Стара Загора. Само въз основа на заключението и снимка № 12 от фотоалбума не може да се направи категоричен извод, че е нанесен удар с коляно. Видимото съприкосновение между телата на задържаното лице и полицейския служител при наличните по делото доказателства не може да се квалифицира като изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение, респективно като използване на физическа сила над необходимото по смисъла на чл. 86, ал. 2 вр. ал. 5 от ЗМВР. При извършения медицински преглед на П. Д. след задържането му е констатирано, че е клинично здрав, няма оплаквания, не са отразени травматични увреди.  В случая липсват не само преки, но и косвени доказателства, които да очертаят верига, водеща до единствения възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на нарушението, и то по начин, който да изключва други възможни версии. В тежест на ответника в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган е да докаже извършването на описаното в мотивите на оспорената заповед дисциплинарно нарушение, което не е направено по делото.

 

С оглед на това съдът намира за неправилно приетото от дисциплинарнонаказващия орган, че с извършеното деяние И.Ц. е нарушил т. 19, т.89 и т .93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно които "държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; … не подлага  задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение и ... зачита правото  на живот на всеки  човек, като използва физическа сила, помощни средства или  оръжие само в предвидените в закона случаи и  предели". Извършеното деяние незаконосъобразно е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение и на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Дори да е извършено някакво нарушение на служебната дисциплина, то не е това, което е описано в мотивите на оспорената заповед от фактическа и правна страна.

По тези съображения съдът намира, че Заповед № УРИ-349з-2634/ 10.08.2021г на Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която на И.Ц.Ц. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, е постановена в противоречие с приложимия материален закон. Жалбата срещу тази заповед се явява основателна и оспореният акт следва да бъде отменен.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 410 лв, от които 10 лв държавна такса и 400лв уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 970981/ 01.10.2021г /л.181/.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, съдът 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ  по жалба от И.Ц.Ц. ЕГН ********** *** Заповед № УРИ-349з-2634/ 10.08.2021г на Директора на ОД на МВР Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА областна дирекция на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.Ц. ЕГН ********** *** сумата 410 /четиристотин и десет/ лв, представляваща направени разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: