РЕШЕНИЕ
№ 578
Пловдив, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на деветнадесети
декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
СЪДИЯ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА |
|
При секретар СЕВДАЛИНА
ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА
ДИЧЕВА административно дело № 2575 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с
чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано
е по жалба на Б.М.К. с ЕГН ********** и Е.Ф.К. с ЕГН **********, против Отказ с
изх. № 94-Е-441-16 от 07.01.2022 г. на Главния Архитект на Община Асеновград за
издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор ------- по
КККР на гр. Асеновград, намираща се ****, по ЗРП на гр. Асеновград.
Жалбоподателите
молят да се отмени отказа като незаконосъобразен, поради съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излагат съображения, че са
налице предпоставките за признаване на търпимост, а именно че сградата е била
построена преди 07.04.1987 г., тъй като същата е била налична в КРП на гр.
Асеновград от 1959 г. Твърдят, че административния орган не е установил момента
на строителството, нито от представените доказателства, нито служебно е събрал
такива, поради което не е решил недвусмислено кой е приложимият закон и е
мотивирал отказа си с разпоредбите на ЗБНМ (обн., ДВ, бр. 117 от 13.05.1941г.,
изм., бр. 112 от 17.05.1945г., отм., бр. 227 от 01.10.1949г., в сила от
01.01.1950г.), ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), което според жалбоподателя е напълно
незаконосъобразно, тъй като нормата на § 16, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ, недвусмислено
изисква обследване за допустимост по време на извършването на сградата, а не
анализ на всички действали до момента правни норми.
Претендират
се разноски.
Представя
се писмена защита.
Ответникът,
Главен архитект на община Асеновград, чрез процесуалния си представител адв. М.,
оспорва жалбата. Твърди, че не са налице предпоставките за издаване на
удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ЗУТ, доколкото процесната къща, с
оглед на нейното разположение на отговаря на нормите за устройство на
територията, като пълни данни за съществуването на този строеж към момента на
изграждане, така и към настоящия момент няма.
Претендира
разноски.
Представя
се писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата на страните и направи преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Производството
по делото се развива по повод решение № 9518 от 11.10.2023 г. по АД № 4270/2023
г. на ВАС, с което е отменено решение № 1819 от 21.10.2022 г., постановено по
АД №178/2022 г. на Административен съд – Пловдив и е върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на АС – Пловдив. Дадени са задължителни указания при
новото разглеждане на делото съдът да установи, включително с използването на
специални знания, към кой период е построена спорната сграда като вземе предвид
и представените по делото по-ранни планове, вкл.издири по-ранни кадастрални
планове, да установи местоположението ѝ по кадастралния план към момента
на построяването ѝ, съответно да установи изпълнението на другите
изисквания на §16 ал.1 ПРЗУТ съобразно правилата и нормите по устройство на
територията към момента на построяването ѝ включително като установи дали
по тях е било допустимо извършването на такъв строеж в неурегулиран имот, в
случай, че се установи, че сградата е отразена като съществуваща и в първия
регулационен план на гр.Асеновград.
В
изпълнение на тези задължителни указания по делото е назначена и приета СТЕ,
която съдът кредитира изцяло като компетентно дадена и неоспорена от страните.
Видно
от заключението на ВЛ (л.36 – долу) процесната жилищна сграда с идентификатор №
***не е отразена в план за дворищни регулации, утвърден със заповед №
2754/13.06.1935г. и план за улични регулации, утвърден със заповед
3292/23.11.1935 г. гр.Асеновград.
Във
всички последващи планове одобрени и изменени със заповеди: № 1373/21.03.1959
г.; № 459/1973г.; № А-698/31.08.1993г. изменен със заповед № 276/23.07.1996г.
процесната жилищна сграда е идентична с жилищна сграда с идентификатор № ***заснета
в КККР на гр. Асеновград.
В
изпълнение изричните указания на ВАС, по план за дворищни регулации утвърден
със заповед № 2754/13.06.1935г. и план за улични регулации утвърден със заповед
№ 3292/23.11.1935г. гр. Асеновград, ВЛ е констатирало, че терена в който е
построена процесната жилищна сграда е бил част от имот № 3491. За имот № 3491
са образувани парцели ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и **** кв. **. Процесната
жилищна сграда в този план не е нанесена. Процесната сграда в този план би
попаднала в имот ***- в парцел ****, кв. ***.
Със
заповед № 430/28.10.1953г. е одобрено изменение на регулацията между парцели ***
и *** и са образувани парцели **, ХІІІ-3491 и ** кв. **2. Процесната жилищна
сграда в това изменение не е нанесена. След това изменение процесната сграда би
попаднала в парцел XV-3491 кв. 352 /Приложение 2/.
По
общ регулационен план, задължителни строителни линии и напречни профили на гр.
Асеновград одобрен със заповед № 1373/21.03.1959 г. процесната жилищна сграда е
отразена в ПИ ***, парцел **, кв.** като едноетажна, „пж"- паянтово
жилище. /Приложение 3/.
Съгласно
регулационен план и напречни профили на улиците одобрен със заповед №
459/1973г. процесната жилищна сграда е отразена в ПИ *** парцел ***, кв. **като
„пж"-паянтово жилище /Приложение 4/.
По
кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. Асеновград - трета част
одобрен със заповед № А-698/31.08.1993г., съгласно РП процесната жилищна сграда
попада в ПИ ***, парцел **, кв.**, означена като „пж"-паянтово жилище
/Приложение 5/.
Със
заповед № 276/23.07.1996г. е одобрено попълване на кадастралната основа с
вярната имотна граница между имоти № ** и № **, кв.** и е изменена дворищната
регулация между парцели *** и *** по попълнената имотна граница /Приложение
6/.
Застроителният
план одобрен със заповед № А-698/31.08.1993г е предвиждал свързано нискоетажно
застрояване между парцели *** и *** кв.**. Със съдебно решение от 25.05.1994г.
е отменена заповед № А-698/31.08.1993г. само в частта и досежно начина на
застрояване в парцели ** и ***, кв.**, гр. Асеновград. /Приложение 7/.
Със
заповед № А-51/26.01.1995г. е одобрено изменение на ЗП - частично в парцели ***
и **, кв.**, гр. Асеновград, като за парцел *** предвидено ново нискоетажно
свободно застрояване, а за парцел *** е предвидено надстрояване на
съществуващата жилищна сграда „мж" и втора нова жилищна сграда -
нискоетажно свободно застрояване на отстояние между двете застройки/Приложение
8/.
Съгласно
КККР на гр. Асеновград одобрена със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на
АК /Приложение 9/ процесната сграда е с идентификатор № ***и попада в ПИ с
идентификатор № 00702.521.180.
ВЛ
изрично е извело заключение, че за първи път процесната жилищна сграда с
идентификатор № ***е отразена като съществуваща в регулационен план, одобрен
със заповед № 373/21.03.1959 г. С тази заповед е одобрен общия регулационен
план, задължителни строителни линии и напречните профили на гр. Асеновград. В
този план жилищната сграда е отразена в ПИ ***, парцел ХV-***, кв.** като
едноетажна, „пж"-паянтово жилище. Сградата е единствена в парцела. Като
конфигурация отразената в плана жилищна сграда е аналогична с жилищната сграда
с идентификатор № ***съгласно КККР на гр. Асеновград - скица № 15-1277051/24.11.2021г.
Жилищната сграда е с площ около 50 кв.м. мерено графично в плана. Относно
разликата от 1 кв.м. съгласно описаното в НА № ****.- 51кв.м и в КККР- 50 кв.м.
ВЛ е приело за достоверна тази в КККР предвид по-голямата точност и прецизност
на новите техники и използваните съвременни инструменти за заснемане
/Приложение 3/.
Съобразявайки
констатациите на ВЛ, се налага по несъмнен начин извода, че процесната
сграда към 1959 г. е съществувала и именно към онзи момент и към настоящия
следва да се изследва допустимостта й по действащите правила и нормативи, като
условията за признаване на статут на търпимост са тези по § 16, ал.1 от ДР на
ЗУТ.
Предвид
факта, че процесната жилищна сграда с идентификатор № ***не е отразена в
план за дворищни регулации, утвърден със заповед № 2754/13.06.1935 г. и план за
улични регулации, утвърден със заповед 3292/23.11.1935 г. гр.Асеновград,
преценката за търпимост следва да се извърши към 1959 г., който момент следва
да се приеме като доказан за момент на изграждането ѝ, тъй като за първи
път сградата е нанесена именно по този план от 1959 г.
ВЛ
(и по СТЕ, приета при първоначалното разглеждане на делото, и по приетата СТЕ
при това повторно разглеждане на спора) сочат, че не е намерен ЗП от 1959 г.
Видно
от заключението на ВЛ при настоящото разглеждане съгласно РП одобрен със
заповед № 373/21.03.1959 г. процесната жилищна сграда с идентификатор № ***попада
в ПИ ***, за който е урегулиран парцел ХV-***, кв.227. Парцел /УПИ/ ХV-*** е с
предназначение за жилищно застрояване.
Съобразявайки
факта на липсата на застроителен план за процесния имот към 1959 г. (съгласно и
двете приети заключения по СТЕ) тоест, според доказателствата по делото за
парцела, в който се намира процесната сграда, не се установява да е имало
дворищнорегулационен план по смисъла на § 39 от ППЗПИНМ, като не се установява
какви са били предвижданията за застрояване и дали изобщо е имало такива за
този имот. Тоест, само оттук може да се изведе обоснован извод, че към момента
на изграждането на сградата не се установява строежът да е бил допустим според
действащ тогава градоустройствен план, с оглед разпоредбата на §16 от ДР на
ЗУТ.
Каза
се и по-горе, видно от заключението на ВЛ, не се е намерил застроителен план от 1959г. съгласно
който да се определя характера и начина на застрояване. Видимо кв.227 по плана
от 1959г. е застроен само с едноетажни и двуетажни жилищни сгради, от което ВЛ
предполага извод, че парцелите в кв.277 по РП от 1959г. са с жилищно предназначение. Аналогично
е и предположението на вещото лице по приетата при първоначалното разглеждане
на делото СТЕ, че предназначението на имота е било за жилищно строителство,
като изводът се обосновава с наличието на жилищни сгради на 1 и 2 етажа в извадката
от КРП. Действащата към 1959г. нормативна уредба е Законът за плановото
изграждане на населените места и приложимите към него Строителни правила и
норми за изграждане на населени места. Доколкото сградата е в квартал със
сгради 1 и 2 етажа, то приложими ще са правилата чл.7 от цитираните строителни
правила, според, които при свободно застрояване сградата трябва да отстои от
страничните регулационни линии, при допустима височина на сградата до 2 етажа -
най-малко 3 метра. Несъмнено е в случая, че процесната сграда е разположена в
средата на парцела, като източната фасада съвпада със страничната регулационна
линия, а западната е отдръпната от оста на оградата по регулационната линия на
разстояния от 72см. и 94см. И двете фасади са изпълнени като калкан. Самата
ограда според експертното заключение (по първата СТЕ), не съвпада с
регулационната линия от запад, но процесната сграда лежи с южния си ъгъл върху
регулационната линия,а с другия от север отстъпва на 47 см. Разстоянието до
сградата в съседния имот от запад е 2,44 до 2,63м., като тази сграда е
съществувала по КРП от 1959г. От изток положението не е много по-различно.
Разстоянието до съседната сграда е 2,68м. до 3,95м. Идентични са и установените
отстояния от ВЛ по втората СТЕ видно от приложение 10 към нея. И по това
заключение ВЛ сочи, че процесната сграда е разположена на източната странична
граница на имота и на минимално отстояние от границата на място от запад,
където има тесен проход за достъп към вътрешната част на двора към дъното на
УПИ. Всички сгради в УПИ са долепени една до друга и няма разстояние между тях.
При огледа на място, след извършени измервания спрямо съществуващата ограда от
запад, ВЛ по първата СТЕ, е констатирало, че има разлика между изградената на
място ограда по страничната граница от запад и тази заснета в КК /в КК
процесната сграда отстоянието от западната граница е от 0.00 до 0.47м , а на
място има отстояние от 0.72м. до 0.94м. осигуряващо достъп до задната част на
двора.
Съгласно
разписаните към 1959г. строителни правила, II, § 4 и § 6, по правило
застрояването на парцелите в градовете във всички строителни части е свободно
или групово, като само по изключение, въз основа на съответен
застроителен план, какъвто в случая няма, се допуска сключено застрояване
по една или повече страни на квартала, като групово застрояване на парцелите се
допуска само въз основа на съответен застроителен план. Тоест, при липсата на
застроителен план, това,че фасадите са изпълнени като калкан не е основание да
се мисли за евентуално допустимо по действащите тогава правила групово
застрояване.
По
отношение на свободното застрояване, каквото в случая е налице, според §7 от
същите правила, сградата трябва да отстои от страничните регулационни линии при
допустима височина на сградата до 2 етажа - най-малко 3 метра. В случая тези
разстояния не само не са спазени, но не са налице дори и спрямо съседните
сгради. Според т.7 от § 7, когато сградите в съседни парцели са с различен брой
етажи, за всяка от тях се спазва посоченото най-малко отстояние от страничната
регулационна линия, като с оглед на размерите (лице и повърхност), изложението
на парцелите и възможностите за застрояване се допуска по изключение
със застроителен план разстоянието до страничните регулационни линии по точка
1, във връзка с точка 6 на ал. I да се намалявана до 2 м; Тоест,
мислимо би било за процесната сграда да е допустимо намаляване на минимално
изискуемите отстояния, но само въз основа на нарочен застроителен план за това,
какъвто не е налице, а и само в случай,че сградата не лежеше в определени свои
ъгли на самата странична регулационна линия.
Изводът
е, че към твърдяния и установен приблизителен момент на изграждане на сградата
през 1959г., според действащите планове и правила и норми, същата не е допустим
строеж поради неспазването на отстоянията до страничните регулационни линии.
Този
извод не се преодолява и от представената и приета като доказателство при
повторното разглеждане на делото аерофотоснимка на гр.Асеновград от 1952 г. ВЛ
е посочило, че не може по приложената аерофотоснимка на гр. Асеновград от
1952г. по графичен начин със сравнение с КК, макар и визуално да е
идентифицирало процесната жилищна сграда, това да се приеме за меродавно, тъй
като в аерофотоснимката няма данни за номера на имоти или поне някакви други точни
данни по които да се идентифицира с точност местоположението на сградата. Т.е.
единствено на база тази аерофотоснимка на гр. Асеновград от 1952г. не може да
се изведе несъмнен извод, че сградата е съществувала на процесното
местоположение преди нанасянето ѝ в плана от 1959 г. Този извод следва
още повече от обстоятелството, че в видно, от изменение по заповед №
430/28.10.1953г., с което е одобрено изменение на регулацията между парцели ***
*** и са образувани парцели ***, ХІІІ-3491 и *** кв. ***, процесната жилищна
сграда не е нанесена. От последното може да се направи извод, че към онзи
период същата не е съществувала. Но дори и да се приеме обратното, че
процесната сграда е била изградена към 1952 г., то отново и към онзи момент 1952
г. е действащ ЗПИНМ и съгласно него, както бе посочено по-горе процесната
сграда не е допустима съобразявайки изискванията му за отстояния към
страничните регулационни линии както бе изложено по-горе вкл. чл.129 от ППИНМ и
§ II, т.7 от Строителните правила и норми за изграждане на
населените места.
По
отношение на действащия ЗП от 1995г. в ***, кв.*** е предвидено нискоетажно по
характер и свободно по начин застрояване. Процесната сграда не съответства на
ПЗ от 1995 г. - представлява ниско застрояване, но не представлява свободно
застрояване /попада на източната граница на ПИ/.
Освен
това, видно от приетото заключение по СТЕ при първоночалното разглеждане на
спора, процесната сграда попада частично под петното за застрояване, което
автоматично води до невъзможност да се приеме за търпим строеж при това
разположение и при липсата на спазени отстояния от 3м. от страничните
регулационни линии, съгласно чл.31,ал.1 от ЗУТ.
Изводът
е, че и към настоящия момент сградата е недопустима според предвижданията на
действащия застроителен план и тези по ЗУТ – чл.31, ал.1 от ЗУТ.
С
оглед на това и доколкото обжалваният отказ е издаден от компетентен орган –
главния архитект на община Асеновград, съгласно правомощията му по § 16 и § 127
от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а в хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателите, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора, в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лева съгласно представен за целта списък на л.55 по делото и договор за правна
защита и съдействие ведно с фактура за плащане към него – л.9 и сл.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.К. с ЕГН ********** и Е.Ф.К.
с ЕГН **********, против Отказ с изх. № 94-Е-441-16 от 07.01.2022г. на Главния
Архитект на Община Асеновград за издаване на удостоверение за търпимост на
сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Асеновград, намираща се ***, кв. ***,
по ЗРП на гр. Асеновград.
ОСЪЖДА Б.М.К. с ЕГН ********** и Е.Ф.К. с ЕГН **********,***
сумата от 1500 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
|
СЪДИЯ: |
|
СЪДИЯ: