Решение по дело №19830/2010 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3220
Дата: 18 юли 2011 г. (в сила от 17 август 2011 г.)
Съдия: Христо Иванов Койчев
Дело: 20103110119830
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3220/18.07.2011г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Тридесет и пети състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди и единадесета година, в състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО КОЙЧЕВ

 

при участието на секретарят О.Ж., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 19830 по описа на ВРС за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

     Предявен иск с правно основание чл.150 от СК, като в ИМ ищецът твърди че с решение по гр.дело № 1737/26.04.2005г. на ВРС била определена месечна издръжка на децата по 35.00лв. за всяко едно от тях;  твърди се че децата към настоящия момент са ученици в ОУ „****** *****” Варна и са настъпили изменения в техните потребности свързани със закупуването на храна, дрехи, обувки и учебни пособия; твърди се че живее с децата на свободен наем извън гр.варна и че ищцата единствено осигурява разходи по поддръжката на децата което е крайно недостатъчно, а също така се навеждат доводи че децата постоянно боледуват; твърди се че ответника има задължение да предоставя издръжка на децата. Моли съда да постанови решение по силата на което да се измени определената с решение по гр.дело № 1737/2005г. издръжка като се увеличи от 35.00лв. на 100.00лв., за всяко едно от децата, ведно със законната лихва върху всяка неплатена вноска от предявяване на иска до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването и.

     На 26.04.2011г. е постъпил отговор на ИМ от ответникът, като в него той счита иска за допустим и неоснователен, като твърди че не са доказани нуждите на децата в размера на претендиранат издръжка.

      Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” Варна изразява писмено становище че предявения иск за увеличение на присъдената издръжка е основателен. 

     Съдът след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено следното :

     Не се оспорва от страните че децата Е. Е. Д. е роден на ***г., а детето Е. Е. Д. е родена на ***г. и че тяхна майка е ищцата, а баща – ответника.

     Видно от приложените по делото 2бр. служебни бележки № *** и № *** от **.**.****г. е че двете деца са ученици в СОУ „****** *****” Варна. Установява се от Удостоверение № */**.**.****г. издадено от „******” ООД Варна че ищцата получава средно месечно възнаграждение за периода 11.2009г. до 10.2010г. в размер на 243.4лв.  С решение от 26.04.2005г. постановено по гр.дело № 1737 по описа на ВРС за 2004г. е осъден ответника да заплаща на децата Е. и Е. месечна издръжка в размер на по 35.00лв. От представените по делото амбулаторни листи се установява че детето Е. страда от амблиопия, дължаща се на анопси а детето Е. е имала счупване на долния край на лъчевата кост.

    От представеното по делото писмо изх. № 30633-1/21.05.2011г. на ТД на НАП Варна се установява че ответника има трудов договор с основно трудово възнаграждение от 210.00лв. 

     Гореописаната фактическа обстановка се установява по категоричен и безпорен начин от събраните по делото доказателства, които не са оспорени от страните.

      Разпоредбата на чл. 150 от СК, гласи че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Безспорно е че ответникът е бил осъден да заплаща в полза на детето си издръжка в размер на по 35.00лв, като от тогава е изминал период от близо шест години. Съдът счита че нуждите на децата са нараснали значително с оглед тяхната възръст и развитие. Представени са доказателства че и двете деца са учаници, поради което имат нужда от средства за учебници и учебни пособия. За да определи издръжката съдът се съобрази и с определените граници за размера на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, определена в разпоредбата на чл. 142 ал.2 от СК – минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Последната е в размер на 240.00лв. по силата на Постановление № 326/30.12.2009г., обн. в ДВ бр. 2/08.01.2010г. От доказателствата по делото се установява че ответникът към настоящия момент работи и реализира трудови доходи около минималните за страната и не са представени доказателства че има задължения към други деца, но е в трудоспособна възраст и може да реализира трудови доходи по-големи от тези към настоящия момент.. Разпоредбата на чл. 150 от СК за разлика от тази по чл. 143 ал.2 от СК не съдържа задължение за даване на издръжка, а такава се дава в увеличен размер, ако лицето което я дължи има възможност да я дава – от аргумент на противното на нормата на чл. 143 ал.2 от СК. Не бяха представени доказателства от страна на ответникът че полага грижи за други свои деца, нито че последния страда от заболявания, поради което получавания от него размер на трудово възнаграждение отива изцяло в негова полза. Ищцата е представила доказателства че реализира трудови доходи, също около минималните за страната, но полага изцяло сама грижи за двете деца. Съдът счита че следва да се увеличи размера на издръжката с 45.00лв., по отношение на голямото дете и с 35.00лв. по отношение на малкото, като бащата следва да заплаща такава в размер на 80.00лв., за голямото дете и в размер на 70.00лв. за малкото дете, като съдът взе предвид както нуждите на децата, така и възможностите на ответника, и се отхвърли иска за сума над 80.00лв. до 100.00лв респек. над 70.00лв. до 100.00лв.

     Съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК, предвид характера на производството, съдът постановява предварително изпълнение на дължимата издръжка.

      С оглед на присъдената издръжка и на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответникът дължи държавна такса в размер на 115.20лв., и такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5.00лв.   

      Предвид изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

     ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с решение на РС-Варна по гр.дело N 1737/2004г. издръжка, която Е.П.Д., ЕГН ********** е бил осъден да заплаща в полза на своето дете Е. Е. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Д.Д., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА размера на същата от 35.00лв. /тридесет и пет/ на 80.00лв. /осемдесет/, месечно, считано от подаване на исковата молба – 13.12.2010г., до навършване пълнолетие на детето или до настъпването на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за сума над 80.00лв. до 100.00лв.,  на основание чл. 150 от СК.

 

    ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с решение на РС-Варна по гр.дело N 1737/2004г. издръжка, която Е.П.Д., ЕГН ********** е бил осъден да заплаща в полза на своето дете Е. Е. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Д.Д., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА размера на същата от 35.00лв. /тридесет и пет/ на 70.00лв. /седемдесет/, месечно, считано от подаване на исковата молба – 13.12.2010г., до навършване пълнолетие на детето или до настъпването на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за сума над 80.00лв. до 100.00лв.,  на основание чл. 150 от СК.

 

     ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на присъдената издръжка на основание чл. 242 ал.1 от ГПК.

 

    ОСЪЖДА Е.П.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на ВРС държавна такса от 115.20лв. /сто и петнадесет и 0.20/ върху размера на присъдената издръжка, и такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5.00лв. /пет/,  на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.

 

      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщение до страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :