Русенска
окръжна прокуратура е обвинила В.Ю.В.,в това,че на **.в гр.Р.,направил опит
умишлено да умъртви Х.Р.Х. ***,като деянието му е останало недовършено по
независещи от волята му причини-престъпление по чл.115, вр.чл.18 ал.1 от НК .
Съдебното следствие
се проведе при условията на глава 27 от НПК.
Прокурорът поддържа
обвинението.Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение ,като съгласно чл.373 ал.2 от НПК му бъде определено
наказание при приложението на чл.58а,вр.чл.55 от НК,в редакцията преди
измененията от 2010г., в размер на осем години лишаване от свобода,при
ефективно изтърпяване.
Частният обвинител и
граждански ищец Х.Х. поддържа обвинението и предявения граждански иск за
причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева,със законната лихва
от датата на деликта-11.10.2009г до окончателното му изплащане.Повереникът му
изразява становище,че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер
около осем години лишаване от свобода,при ефективно изтърпяване.
Подсъдимият се признава
за виновен,не оспорва фактите, изложени в обвинителния акт.Защитата му пледира
за определяне наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,около
шест години лишаване от свобода при ефективно изтърпяване.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият В.Ю.В. ***,със средно
образование.Неженен,живее в гр.Р.,на семейни начала със св.Д.,до задържането си
е работил като барман в с.гр. Осъждан е веднъж-със споразумение от 08.02.2007г.
по НОХД № 28/07 на РС гр.Н.,за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.Наложено му е
наказание пробация при следните пробационни мерки: 6 месеца задължителна
регистрация по настоящ адрес;6 месеца задължителни периодични срещи с
пробационен служител; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа за срок от 1 година.Това определение
е влязло в сила на 08.02.2007г. Видно от изисканата в хода на съдебното
следствие справка от РП-Н. /л.77 от делото/ подсъдимият е изтърпял наказанието пробация
до 02.09.2007г.С оглед изложеното,към датата на извършване на инкриминираното
деяние не е изтекъл срокът по чл.86 ал.1 т.2 от НК и подсъдимият не е
реабилитиран по право и се явява осъждан.
Пострадалият Х.Х. ***,не е женен, безработен,не е
осъждан и не се познава с подсъдимия.
Подсъдимият В.В. и св.Б.Л.Д. живеели на
семейни начала,като последната работела като сервитьор в заведение „А.к.” в
гр.Р..Около полунощ на ** срещу ***. подсъдимият заедно със свой приятел-св.И.Х.И. взели Д. от работното й
място след приключването на смяната й.Подсъдимият бил облечен със сиво-бял
суитчър с пружинно закопчаване отпред и обут със сини дънки и черни платненки.В
джоба на дънките си носел сгъваем нож тип „пеперуда”.Той се състоял от две
метални дръжки с дължина 10 см,с
по шест отвора всяка една от тях и метално острие с дължина 11,5 св.,което било
захванато към дръжките с подвижни метални елементи с дължина от 2,5 см.Ножът подсъдимият
закупил няколко дни преди процесната дата и често боравел с него във вид на
игра,което било известно на св.Д..Тя познавала приятеля на подсъдимия св.И.И.,като
Н. Св.И. бил облечен с черно кожено яке и обут с тъмни панталони.Около 01,00
часа на 11.10.2009г.тримата посетили пицария „С.М.” в центъра на гр.Р., където
консумирали алкохол,подсъдимия пил бира.
Към 03,00 часа тримата отишли в
заведение „С.”,намиращо се на ул.”***” № **,известно като „П.”.Заведението било
оборудвано с дървени маси,столове и пейки.Срещу входа вляво се намирал
бар-плот,вляво от него-сепарета,а вдясно от входа се намирали тоалетните.Във
вътрешността на заведението били инсталирани 3 броя видео охранителни
камери,които работели и записвали случващото се вътре.По това време на работа в
заведението били св.С.Б.-готвач и св.И.Р.-барман.По същото време в заведението
се намирали пострадалия Х.,св.Е.Х. и св.А.А., които седели на маса вляво от
входа.Пострадалият пиел кафе и не бил консумирал алкохол,останалите двама мъже
от компанията му консумирали такъв.Като влезли в заведението подсъдимия и
придружаващите го седнали на маса вдясно от входа на заведението,като двете
компании били на разстояние от около 4 метра.През следващите часове подсъдимият
консумирал 50 мл.концентрат и 2-3 бири.Малко по-късно в заведението влязла и
трета компания-св.Н.М.,св.С.М. и св.И. С.,които се настанили в сепаре до
бар-плота.Трите компании не се познавали помежду си.
Км 04,17 ч.почти едновременно
тоалетната била посетена от св.И.И. и св.А.А..Там двамата провели разговор с неустановено
съдържание,при полуотворена врата и жестикулирайки с ръце.Подсъдимият погрешно възприел
това като конфликт и отишъл в тоалетната да разбере какво става и да помогне на
приятеля си.Подъсъдмият влязъл в помещението,затворил вратата и се облегнал на
еня.Пострадалият Х. седял с лице към тоалетната и видял,че приятелят му-св.А.
остава сам в нея с двама непознати мъже от другата компания,притеснил се за
него и отишъл да види какво става.Установил,че входната врата е затисната
отвътре,блъснал силно и успял да отвори помещението. От тласъка подсъдимият
залитнал напред в коридора на санитарното помещение. Св.Х. попитал „Какво
става?”,на което подсъдимият отговорил ”Какво искаш да става?” и направил
крачка напред към него.Тогава пострадалият ударил с дясната си ръка,с юмрук
подсъдимия в областта на лицето.Четиримата мъже започнали да се дърпат и
блъскат в тоалетната и да викат на висок глас. Св. Б. чул разправията и влязъл
в санитарното помещение ,за да предотврати конфликта.Успял да изкара всички
навън и да ги разтърве,след което двете компании се отправили към своите маси.Св.А.
отишъл на бара да си поръча нещо,а св.Б. отишъл на масата на подсъдимия,провел
разговор с него и св.И. с цел да тушира конфликта.В този момент пострадалият Х.
отишъл при тях и им казал,че ако не са били затиснали вратата отвътре нямало да
стане така,след което се върнал на масата си.
Няколко минути след това,около
4,20 часа,св.И.И. рязко станал от масата и се провикнал силно „Я ела тука”,след
което заплашително се насочил към масата на Х. и по-конкретно към него.Пред
бар-плота двамата се вкопчили един в друг,започнали да се дърпат за дрехите,да
се блъскат,като никой не вземал надмощие.Подсъдимият бил на няколко метра от
тях,наблюдавал ги и до този момент не участвал в сбиването.В следващия момент
,когато вниманието и ръцете на пострадалия Х. били заети с боя със св.И.,подсъдимият
извадил от джоба на панталона си носения нож.Отворил го и го хванал с дясната
си ръка с острието надолу и с бързи крачки се доближил до пострадалия и го
нападнал фронтално.С лявата си ръка го хванал за дрехата в областта на дясната
му ръка,с цел да ограничи възможността му за отбрана.В този момент двамата били
изправени един срещу друг.С бързо и рязко движение подсъдимият му нанесъл силен
удар с ножа,от горе надолу,който попаднал в областта на лявата гръд на
пострадалия,като ножът проникнал в гръдната му кухина.Инстинктивно Х. се привел
напред,като по този начин открил гърба си.Подсъдимият държейки Х. му нанесъл
още два силни удара с ножа,в горната лява част на гърба.Последният от ударите
попаднал в областта на лопатката, вследствие на което ножът се счупил,в частта
на захващането на острието към дръжката,като парчето паднала на пода пред бар
плота.В това време св.Б. се опитвал да разтърве подсъдимия и
пострадалия.Пострадалият не усетил проникването на ножа в тялото му и продължил
да се бие,от раните му потекла кръв,която напоила дрехата му и изтекла по пода
в заведението.След включването на подсъдимия в боя,св.И. продължил да се бие
със св.А.,който също се включил в сбиването. Св.Б. успял да раздели подсъдимия
и пострадалия,които продължили да се бият използвайки столове от
заведението.Св.Х. видял,че св.И. е съборил на земята приятеля му-св.А..Взел
стол,замахнал и ударил с него св.И..При замахването за първи път усетил болка в
гърдите и видял,че дрехата му,в областта на лявата гръд,е пропита с кръв и
разбрал,че е наръган с нож.По това време боя се преместил в посока
тоалетната.Св.Б.,с помощта на св.М., св.М. и св.Х.,успели да разтърват биещите
се и да прекратят боя. Тези действия на лицата били записани от охранителна
камера №4 в заведението, която се намирала в ъгъла над входа на тоалетната.Св.Х.
извикал на св.А.,че е наръган и поискал да извика линейка.Тогава всички
разбрали,че пострадалият е ранен при сбиването.Други ранени,от които да е текла
кръв в заведението не е имало.
След приключване на сбиването
св.Р. започнала да оправя разместените в заведението предмети,при което
забелязала острието от ножа на пода пред бар плота.По това време подсъдимия и
св.И. изоставили св.Д. в заведението, пресекли улицата и се укрили в градинката,между
жилищните блокове, от другата страна на ул.”***”. Там седнали на земята и
наблюдавали какво се случва в заведението и пред него,като преди това си взели
бира от близкия магазин.
На мястото на инцидента
пристигнали полицейски служители от Второ РПУ-Р.,сред които бил и св.Х.Т. ***.Пострадалият
Х. бил откаран по спешност в МБАЛ-Р.,където в 05,15 часа бил настанен и му била
извършена животоспасяваща хирургическа операция.Полицейският служител св.Т.
запазил местопроизшествието и установил самоличността на лицата участвали в
сбиването.Св.Д. се опитала да го заблуди,че не познава мъжете,с които е
била.Към 05,45 часа св.С.М. забелязал криещите се подс. В. и св.И. и уведомил
за това полицейските служители.При опит да им бъде извършена проверка двамата
побягнали,като при последвалото полицейско преследване подсъдимият бил
задържан,а св.И. успял да избяга.Подсъдимият казал на св.Т.,че не е бил в
заведението и не е участвал в сбиването,както и че избягалия се казва М. и не
знае къде живее. Подсъдимият бил разпознат на место от свидетелите М.,М.,Р. и Б.,след
което той бил отведен във Второ РПУ-Р. за изясняване на случая.
При извършения оглед на местопроизшествието
в заведението били открити,фиксирани и описани петна от червеникава течност под
№ 1,№ 2, № 3,№ 5, № 7,от които били взети натривки.Били открити и описани под №
4-два броя метални предмети с по 6 отвора по всеки от тях,и под № 6- метално
острие от нож с дължина 11,5
см,което е зацапано с червеникава течност.
Св.Р. доброволно предала 1
бр.СД-диск със записите от охранителните камери на заведението от датата на
инцидента,приложен като веществено доказателство по делото.
Бил извършен оглед на
междублоковото пространство срещу заведението „С.”,където се укривали
подсъдимия и св.И.,където били открити, описани и приобщени с протокол към
делото като веществени доказателства сиво-бял суитчър,с червеникави петна по
него и черно кожено яке,последното без отношение към делото.
В хода на разследването от
подсъдимия и св.И. били иззети образци за сравнително изследване-обтривки от
ръцете и кръвна проба.На 11.10.2009г. в 15,55 ч.св.И. бил изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+,който отчел наличието на
0,61 промила алкохол.Със същото техническо средство на същата дата в 15,58 ч.,бил
изпробван и подсъдимия,което отчело липса на алкохол.
Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза пострадалия /т.2,л.3-5 от ДП/ Х.Х. е получил
една проникваща прободно-порезна рана в горната част на левия гръден мускул с дължина
около 3,5 см.;
две прободно-порезни рани на гърба в ляво,с дължини около 1,7 см. И около 2,3 см.;колекция на кръв и
въздух в ляво плеврално пространство,наложило оперативна интервенция;подкожен
емфизем. Установените увреждания са резултат на действието на предмет с остър
връх и режещ ръб,какъвто може да бъде нож и могат да бъдат получени при
инцидента на 11.10.2009г.Установените увреждания имат характера на
нараняване,което прониква в гръдната кухина и разстройство на здравето,временно
опасно за живота.Като е взел предвид вида и размерите на раните и на
представеното острие от нож,съдебният лекар е установил,че прободно-порезните
рани по тялото на Х. могат да бъдат
получени от приложения по делото нож.Като е взел предвид вида и ориентацията на
раните е заключил,че при получаване на първата от горепосочените рани върхът на
ножа е бил насочен надолу,надясно и назад,спрямо изправено тяло,а при
получаването на другите две рани- върхът на ножа е бил насочен надолу и
напред,спрямо изправено тяло.Прободно-порезните рани се намират в лявата гръдна
половина на пострадалия,в която анатомична област се намират сърцето и
магистрални кръвоносни съдове,увреждането на които може да доведе до
смърт.Установените увреждания на Х. са довели до остър кръвоизлив и навлизане
на кръв и въздух в лявото плеврално пространство, което,ако не се извърши
своевременно хирургическо лечение,може да доведе до смърт.
Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза на подсъдимия /т.2,л.9 от ДП/ той е получил
повърхностно нараняване на лигавицата на горната устна,одраскване на
лицето,одраскване и охлузване на шията,забелване епидермиса на дясната
предмишница,порезна рана на пети пръст на дясната ръка.Тези наранявания са
резултат на твърди тъпи и тъпоръбести предмети,а порезната рана е резулта от
тангенциално действие на предмет с режещ ръб,какъвто може да бъде представения
нож.Уврежданията могат да бъдат получени на ***. и те са причинили на подсъдимия
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от заключението на
съдебно-химическата експертиза /т.2,л.9 от ДП/ изследваната кръвна проба на
подсъдимия не съдържа етилов алкохол.
Видно от заключението на
съдебно-химическата експертиза /т.2,л.16 от ДП/ в изследваната кръвна проба от
кръвта на св.И.И. се съдържа етилов алкохол в количество 0,65 промила.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства /т.2 л.20-22 от ДП/
се доказва наличието на човешка кръв,с кръвно групова принадлежност „В алфа” по
обетите с № 1,2,3,5,6,7,8.Установява се,че кръвно груповата принадлежност на
св.И. е „В алфа”,на подсъдимия е „О алфа,бета”, а на пострадалия Х. е
„В+”.Както и ,че кръвта на Х. и св.И. е сходна по системата АВО с кръвта от
обектите с № 1,2,3,5,6,7,8.
От заключението на техническата
експертиза /т.2,л.27-49 от ДП/ се
установява,че съдържанието на представения за изследване оптичен носител СД-R марка
„Маххеl”с капацитет 700 МВ е
приложено в т.1 от изследването.Файловете записани върху оптичния носител на
11.10.2009г. са от директориите „Камера-1”, ”Камера-4” и „Камера-5”,които съдържат черно-бели записи от трите
броя камери за видеонаблюдение на пространство в помещение от ***. за времето
от 04,10 до 04,30 часа.Описани са продължителността и резолюцията на записите.С
помощта на софтуерен продукт от посочените файлове са фиксирани кадри,които са
приложени като снимки в т.3 от експертизата и във вид на фотоалбум към нея.На
тях се вижда оммента и начина,по окйто подъсъдмият нанася ударите с нож в
тялото на пострадалия.
От назначената трасологична
експертиза /т.2,л.63-67 от ДП/ е видно,че предоставените за изследване два броя
метални предмети са представлявали единно цяло-нож тип „п.”,тъй като имат обща
линия на счупване.Двете части са разделени чрез счупване,което може да стане
при удар в твърд предмет, какъвто е лопатката на пострадалия.
Съгласно заключението на
комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза подсъдимият В., към
момента на извършване на деянието и към момента на експертизирането, е страдал
и страда от смесено личностово разстройство.То е психично заболяване по смисъла
на Международната класификация на болестите 10 ревизия,но не представлява
умствена недоразвитост,краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието,по смисъла на чл.33 от НК.При подсъдимия няма данни за злоупотреба
или зависимост към алкохол или други ПАВ.Той не се води на диспансерен учет в
ОДПЗС-Русе.Към датата на деянието и към момента на изследването подсъдимият е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си,той е в състояние правилно да възприема и възпроизвежда
фактите,които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях.Към
момента на извършване на деянието подсъдимият не се е намирал в състояние на
физиологичен афект.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според показанията на
разпитаните свидетели-очевидци на случилото се пострадалия Х.,Х. и А. от
неговата компания,И. и Д. от компанията на подсъдимия,Б. и Р.,работещи в
заведението, М. и М.-посетители в същото,полицейския служител Т., от направените
от подсъдимия признания, заключението на съдебно-медицинските експертизи и
съдебно-психиатричната и психологична експертиза, съдебно-медицинската
експертиза на веществени доказателства,химически експертизи,трасологична
експертиза,техническа експертиза както и
от писмените доказателства и
доказателствени средства,приложени по делото.
По
делото няма спор относно самоличността на пострадалия, авторството на
извършителя на престъплението,времето,вида и начина на получаване на телесните
увреждания,както и механизма на причиняването им.В тази насока са писмените и
гласни доказателства между които няма противоречие. Съдът споделя заключенията на
съдебно-медицинските експертизи,на съдебно-психиатричната и психологична
експертиза,на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства
/биологична експертиза/,техническата експретиза, трасологичната и химическите
експертизи,като ги намира за компетентни, категорични, непротиворечиви и обосновани.Всички
тези писмени и гласни доказателства кореспондират помежду си и с направените от
подсъдимия признания за извършеното престъпление.С оглед обстоятелството,че съдебното
производство е по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и
подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт,съдът няма да прави подробен анализ на събраните
доказателства.
Анализа на писмените и гласни доказателства,разгледани
в тяхната съвкупност,налага по безспорен начин следните правни изводи:
Подсъдимият
В.Ю.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.115,вр.чл.18 ал.1 от НК, тъй като на ***.в гр.Р.,направил опит умишлено
да умъртви Х.Р.Х. ***,като деянието му е останало недовършено по независещи от
волята му причини.
Деянието не е довършено
и е останало във фазата на опита,тъй като подсъдимият е въздействал върху
организма на жертвата си като й е нанесъл три порезно-прободни рани с нож в
областта на гърдите вляво и гърба.От неговите действия не е настъпил крайния резултат
на престъплението убийство,тъй като не е предизвикана биологичната смърт на св.Х.,но предвид броя и
мястото на ударите и уязвимостта на органите в лявата част на гърдите и
гърба,където се намита сърцето и магистрални кръвоносни съдове,силата на ударите
и средството, с което са нанесени – нож, целта е била причиняване смърт на пострадалия.
От субективна страна подсъдимият
е действал при пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им-да умъртви св. Х..Престъплението
е останало във фазата на опита само поради намесата на свидетелите Б.,М.,М. и Х.,които
са разтървали биещите се,своевременно извършеното животоспасяваща операция на
пострадалия и това,че не са засегнати сърцето или магистрален кръвоносен съд
намиращ се вблизост,които са причини извън съзнанието на подсъдимия.Изложеното
се потвърждава от цялостното поведение на подсъдимия,от нанесените множество
удари върху пострадалия,от уязвимостта
на органите,върху който е посегнал-лавата част на гърдите и гърба, където е сърцето
и множество жизненоважни кръвоносни съдове, увреждането на които може да доведе
до бърза смърт,силата на ударите и средството,с което е нанесен-нож с дължина
на острието 11 см.
С оглед изложеното
подсъдимият следва да бъде признат за виновен,като му бъде определено съответно
наказание.При индивидуализация на наказанието,което
следва да бъде наложено на подсъдимия,съдът съобрази императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК,която предвижда определяне на наказанието при
условията на чл.58а от НК.На следващо място съдът съобрази настъпилите
изменения в чл.58а от НК от Д.В.бр.26/06.04.2010г., в сила към момента на
постановяване на присъдата.Тези изменения касаят материален закон и във връзка
с чл.2 от НК следва да се прецени кой е по-благоприятния закон за определяне на
наказанието при приложението на чл.373 ал.2 от НК-досегашния ред,който е бил в
сила към момента на извършване на престъплението или сега действащия
ред.Настоящият състав намира,че по-благоприятен се явява досегашния ред и
чл.58а,вр.55 от НК,в редакцията им, която е била сила от Д.В. бр.27/09 и
действала преди последните изменения от 2010г.Това е така,тъй като при този
закон се слиза под минимално предвиденото наказание в текста за конкретното
престъпление,в случая по чл.115 от НК и то се индивидуализира по реда на чл.55
от НК,в случая по чл.55 ал.1 т.1 от НК.Докато при сега действащата редакция на
чл.58а от НК наказанието се индивидуализира по конкретния текст на извършеното
престъпление,след което се намалява с 1/3.Във втория случай това намаляване
винаги определя долна граница,под която съдът не би могъл да слезе,докато с
приложението на чл.55 от НК при досегашния ред такава долна граница не е
налице.С оглед изложеното в конкретния случай,на основание чл.2 ал.2 от НК,
следва да намери приложение чл.373 ал.2,вр.чл.58а от НК/изм./, вр.чл.55 ал.1
т.1 от НК и наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано по реда
преди изменението в текста на чл.58а от НК.
При индивидуализация на
наказанието,което следва да бъде определено на подсъдимия съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства: направените признания;изразеното
съжаление за случилото се,което сочи на критично отношение към извършеното; факта,че
престъплението е останало във фазата на опита; младата възраст на подсъдимия,който
е едва 23 годишен; полагането на труд до задържането му,което сочи,че този млад
човек се опитва да се реализира и интегрира в обществото и да се издържа с
труда си в днешната тежка обществено-икономическа обстановка; провокативното
поведение на пострадалия,който го е ударил с юмрук в лицето без причина в
тоалетната на заведението,след което е отишъл на масата при компанията на
подсъдимия да се обяснява; наличието на психическо заболяване у
подсъдимия,видно от заключението на психиатричната експертиза. Това заболяване
не е психично такова в тесния смисъл на думата и не сочи на невменяемост на
подсъдимия,но в същото време е налице смесено личностново разстройство,което се
характеризира с тенденция подсъдимият да
действа импулсивно с бърз интензитет на негативните емоционални преживявания,
при скъсен самоконтрол и с намалени възможности за обсъждане на алтернативните
решения в ситуации на затруднение /т.2 л.74-75 и л.78 от псих.експертиза по
ДП/.Точно такава ситуация е била налице процесната вечер-конфликт между две
компании,нанесен удар от пострадалия на подсъдимия при конфликта в
тоалетната,последващо сбиване между пострадалия и приятел на подсъдимия. И в
тази ситуация подсъдимият, който носи нож в себе си, се намесва съвсем неудачно
от гледна точка на здравия разум.Той е зареден с негативни емоции-да защити
приятеля си и да отмъсти на момчето,което го е ударило по-рано,реагира
импулсивно и невъздържано,без да се контролира и да обмисля по-удачен вариант
за реакция в конкретната ситуация,което безспорно е неправилно,недопустимо и
укоримо за един пълнолетен човек,но в същото време е обяснимо с оглед наличието
на конкретното психично заболяване у подсъдимия. Това обстоятелство не е
извинително за него,с оглед заключението на експертите, то не сочи на
физиологичен афект,но в същото време следва да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство със значителна тежест,защото характеризира
конкретната личност и начина, по който тя реагира в подобни ситуации.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът съобрази наличието
на предходно осъждане; бягството и укриването от местопрестъплението;
нанасянето на три порезно-прободни рани,всяка една от които е достатъчна за
съставомерността на деянието по посочения текст.
С оглед изложеното и предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2,вр.чл.58а /изм./,вр.чл.55 ал.1 т.1 вр.чл.2 ал.2 от НК съдът определи наказание при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,в размер на четири
години лишаване от свобода.Този размер е под предвидения в текста минимум,което
съответства на посочените смекчаващи отговорността обстоятелства и конкретното
престъпление,което е останало във фазата на опита,а от друга страна съответства
на обществената опасност на убийството и опита за убийство като най-тежкото посегателство
над най-ценното човешко благо-живота и на посочените отегчаващи отговорността
обстоятелства.Определянето на наказание в размер под четири години би било
прекомерно снизходително с оглед престъплението,целите на наказанието и
генералната превенция,а определянето на наказание над четири години би било
несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимия,наличието на деяние във
фазата на опита и личната превенция,на която в случая следва да се даде превес.Определеното
от съда наказание по вид и размер ще въздейства предупредителното и възпиращо
върху останалите членове на обществото и в конкретното населено място,като в
същото време подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за подходящ срок,като
му се отнеме възможността да върши други престъпления и той ще може да
преосмисли поведението си занапред.
Предвид размера на
определеното наказание не са налице формалните предпоставки на чл.66 от НК и
същото следва да бъде изтърпяно ефективно.С оглед изложеното и на основание
чл.41 ал.6 от НК,вр.чл.61 т.3 и чл.59 ал.1 от ЗИНЗС,съдът определи първоначален
общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.59 от НК
при изтърпяване на наказанието следва да бъде зачетено предварителното
задържане на подсъдимия по настоящето дело,считано от 11.10.2009г.
На
основание чл.53 от НК следва да се отнемат в полза на Държавата: средството,с
което е извършено престъплението-ножа,подробно описан в присъдата; 1 брой суитчър
и 1 бр.черно яке,подробно описани в присъдата,всички приложени като веществени доказателства по делото,които като
вещи без стойност следва да бъдат унищожени след влизането на присъдата в сила.
На
И.Р.Р. или друго лице представляващо механа „С.”,следва да бъде върнат 1 бр. CD R,подробно
описан в присъдата, веществено доказателство по делото.
Предявеният
срещу подсъдимия граждански иск за
причинени неимуществени вреди,от пострадалия Х.Х. е доказан по своето
основание. Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на
основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да репарира вредите,които пострадалият е
понесъл. Към момента на деянието пострадалият е бил на 30,той не е женен,не
работи. Подсъдимият му е причинил три порезно-прободни рани,в областта на
гърдите и гърба вляво, подробно описани по местонахождение,вид и размер в
съдебно-медицинската експертиза /т.2,л.3-4 от ДП/,колекция на кръв и въздух в
лявото плеврално пространство,наложило оперативна интервенция, подкожен
емфизем.Той е приет във Второ хирургично отделение на МБАЛ-Р. на ***.,където е
опериран,като е извършена ревизия и на трите рани, поставени са ръкавични
дренове. Болничното лечение е протичало без усложнения и той е изписан на
13.10.2009г.Установените от експерта увреждания са причинили на Х.
нараняване,проникващо в гръдната кухина и разстройство на здравето,временно
опасно за живота,средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК.
Преживяното
от пострадалия безспорно му е причинило болка, страдание, неудобства,както в момента
на извършваната операция,поставените дренажи, болничното лечение,така и
известен период след това.В същото време пострадалият не представя писмени или
гласни доказателства,от които съдът да може конкретно да прецени колко
време,какви медикаменти,изследвания или манипулации са му извършвани,имало ли е
период от време,през който се е налагало друг да се грижи за него и да го
обслужва,има ли понастоящем последици от тези наранявания,какви,има ли ограничения
да изпълнява конкретни трудови дейности.Това е необходимо,за да може да се
прецени степента на претърпените от него болки,страдания,неудобства при
обслужването и последици от нараняванията,както непосредствено след
претърпяването на уврежданията,така и понастоящем,които са конкретни и
индивидуални за всеки човек,с оглед неговата възраст,здравословно състояние и
психика.Освен съдебно-медицинската експертиза,която е съобразила медицинската
документация от болничното заведение по делото липсват други доказателства в
подкрепа на предявения граждански иск и доказването на неговия размер.С оглед
на това съдът приема същия за доказан в размер на шест хиляди лева,която сума
подсъдимият следва да заплати на пострадалия,със законната лихва от датата на
деликта-датата на престъплението ***.В останалата му част до пълния предявен
размер от 20 000 лева гражданският иск се явява неоснователен и
недоказан,поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото
подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски,а именно: 915 лв.по
сметката на ОД на МВР-Русе-разноски на предварителното производство.
Мотивиран така,съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: