О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 791 30.03.2023 година гр. Бургас
Административен
съд - гр. Бургас
XIV-ти състав,
на тридесети
март, две хиляди двадесет и трета година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАСКА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ:
1. ЙОВКА БЪЧВАРОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Тодор Икономов,
административно
дело № 137 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по частна жалба на А.Х.А. против определение № 2157 от 17.11. 2022 г.,
постановено по адм. дело № 1690 от 2022 г. по описа на Административен съд- Бургас, с
което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от А. против отказ на административния орган – началника
на Затвора Бургас да се произнесе по отправена до него от молба с рег. № 3559
от 14. 09. 2022 г.
По
делото е постъпила и втора частна жалба от адвокат П. Г. – в качеството му на
процесуален представител на А. против определение № 2157 от 17.11. 2022 г.,
постановено по административно дело № 1690 от 2022 г. на Административен съд-
Бургас.
По
подробно изложени в жалбите доводи, жалбоподателят намира обжалваното
определение за незаконосъобразно като претендира отмяната му.
Ответникът
– началника на Затвора Бургас изразява становище за неоснователност на
подадената частна жалба.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Бургас намира така подадената частна
жалба за допустима, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
оспореното определение № 2157 от 17.11. 2022 г., постановено по административно
дело № 1690 от 2022 г. на Административен съд- Бургас, съдът е оставил без
разглеждане жалбата подадена от А.Х.А. против отказ на началника на Затвора Бургас да се произнесе по
отправена до него молба от А. с рег. № 3559/14.09.2022 г.
За
да достигне до този извод, съдът е установил следното:
На 14.09.2022 г. А. подал до директора на Затвора гр. Бургас
молба с рег. № 3559. С молбата поискал да бъде извършена проверка и осъществен
контрол по см. на чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗ, относно възможността да
провежда свиждане по видеоконферентна връзка чрез Skype, каквато възможност била предвидена със
Заповед № 222/02.04.2020г., издадена от министъра на правосъдието. Посочил, че
според последния акт има право на такова свиждане по утвърден график с рег. №
1728/03.04.2020 г. Заявил, че докладна записка с рег. № 5619/02.09.2022 г. на инсп. К.Г.е в противоречие със Заповед № 222/02.04.2020 г.
и че на 12.09.2022 г. от 9.45 ч. до 10.15 ч. предвиденото мероприятие не се е
състояло. Поискал и произнасяне по молбата в законоустановения
срок.
На 15.09.2022г. началникът на Затвора
поставил върху молбата резолюция, адресирана до гл.инспектор Д.Д. и инсп.П.Л..
На 23.09.2022г. инсп.
П.Л. представил на началника на Затвора доклад с рег.№3559, в който описал
резултатите от извършената проверка по молба рег.№ 3559/14.09.2022г., подадена
от А.Х.А..
В доклада посочил, че с т.1 на цитираната
от А. зап. № 222/02.04.2020 г. е предвидено, че „до
края на извънредното положение обявено в Република България, поради епидемия от
СОVID-19, да се организира провеждане на
свиждане с близки чрез програмата за видеоконферентна
връзка „Skype“. В тази връзка и предвид отпадане на
ограниченията, свързани с извънредното положение и разпространението на СОVID-19, началникът на Затвора Бургас
съобразно правомощията си, чрез резолюция по докладна записка с рег. № 5619/02.09.2022
г., е определил броя на провежданите разговори с близки чрез програмата за видеоконферентна връзка „Skype“. Изразил мнение, л. св. А.Х.А. да бъде
запознат с докладната записка, след което преписката да бъде приложена към ЗД
за да послужи за сведение.
С резолюция, поставена върху доклада на
26.09.2022 г. началникът на Затвора рапоредил със
съдържанието му да бъде запознат лишения от свобода.
На 27.09.2022 г. жалбоподателят изрично
вписал в подадената от него молба рег. № 3559/14.09.2022 г. текст, с който удостоверил, че се е запознал с
доклада, изготвен от инсп. П.Л..
С докладна записка рег. № 5619/02.09.2022 г.
инсп. К.Г.предложила на началника на Затвора гр.
Бургас, осъществяването на видеоконферентната връзка
„Skype“ за лишените от свобода от затвора, както
и за задържаните лица от ареста към Затвор Бургас, да се извършва веднъж
месечно, всяка втора седмица от месеца, по утвърдения и действащ към момента
график, предвид отпадането на ограничителните мерки в затвора гр. Бургас и
възобновяване възможността за провеждане на свиждане по график два пъти
месечно. На 2.09.2022 г. началникът на Затвора поставил върху докладната
записка резолюция „ДА“.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел,
че
с подадената молба рег. № 3559/14.09.2022г. А. е поискал извършване на проверка
и осъществяване на контрол върху начина, по който се провеждат свижданията.
Изложил е мотиви, че исканията му са били изцяло уважени, тъй като по молбата е
извършена проверка, за резултатите от която е бил съставен нарочен доклад, като
А. е запознат със съдържанието му. Приел е, че административният орган е
осъществил контрол върху начина на провеждане на свижданията, тъй като самият
той е утвърдил предложението на инсп. Кристина
Георгиева, направено с докладна записка рег.№ 5619/02.09.2022 г. По тези
съображения е обосновал краен извод, че по отношение на молба рег. №
3559/14.09.2022г. не е формиран отказ. Изложил е мотиви, че с подаването на
молбата не е искано издаването на индивидуален административен акт по см. на
чл. 21 от АПК, тъй като в какъвто и смисъл да е произнасянето на органа по нея,
то това признасяне няма да създаде нито права, нито
задължения за лишения от свобода, нито по някакъв начин ще накърни интересите
му, тъй като упражняването на правото на свиждане е уредено с утвърждаване
на начина на провеждане на свижданията и съответните графици.
Първоинстанционният
съд е обосновал краен извод, че с подадената молба, е поискано само извършване
на проверка и упражняване на контрол. В тази връзка е приел, че жалбата следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено при хипотезата
на чл.159, т. 1 от АПК
Така
постановеното определение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният
съд е направил подробен анализа на искането, с което административния орган е
бил сезиран, неговия предмет и обхват, както и съответните действия предприети
от ответника по отношение на подадената молба. Правилни са изводите му, че с
подадената молба, е поискано само извършване на проверка и упражняване на
контрол, като в случая същият е извършен видно от предоставената
административна преписка.
Неоснователни
са доводите изложени в частната жалба на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като пъроинстанционният съд се е произнесъл без
да е получил и изследвал писмо на ГДИН № 4661/15.05.2022 г. Действително, така
посоченото писмо не е налично по преписката, но това обстоятелство не
съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до
отмяна на оспореното определение. Съгласно трайната съдебна практика съществено
е онова нарушение на съдопроизводствените правила, което ако не е било
допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи при решаване
на делото. В случая, въпреки, че не е представено от административния орган и
не е изследвано от съда, посоченото писмо не би довело до различни изводи от
направените от първоинстанционният съд.
Видно
от молбата, с която е бил сезиран началника на затвора, л. св. А.А. е поискал извършване на проверка относно правото му да
провежда свиждане чрез видеоконферентна връзка, по
която молба е извършена проверка, с резултатите от която той е запознат. В тази
връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая липсва годен за
оспорване отказ на административния орган да издаде индивидуален
административен акт, и правилно е оставил жалбата без разглеждане на основание
чл. 159, т. 1 от АПК.
Предвид
на изложеното, оспореното определение не страда от пороците посочени в частната
жалба, и като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното, настоящият тричленен състав на Административен съд – Бургас
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА определение
№ 2157 от 17.11. 2022 г., постановено по адм. дело №
1690 от 2022 г. по описа на
Административен съд- Бургас.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.