Р Е Ш Е Н И
Е №.....
гр.Кърджали,
05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Радка Д. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1283 по
описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени
са искове с пр.основание чл.422, ал.1 от ГПК за приемане за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 438,76 лв.- представляваща неплатена цена на
доставена и ползвана топлинна енергия за периода от 01.01.2015г. до
30.04.2017г. включително; сумата 78,13 лв.- законна лихва за забава в плащането
на главницата за периода от 08.03.2015 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ /датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред КРС , по което е образувано
ч.гр.д. № 277/2018 г. на КРС/ до окончателното й изплащане. В съдебно заседание
в писмено становище ищецът поддържа иска и моли съда да го уважи.
Ответникът чрез назначения особен представител депозира
писмен отговор на исковата молба в срок, в който оспорва изцяло предявените
искове по подробно изложени съображения, основно поради липсата на
доказателства относно съществуващото облигационно правоотношение между страните
по продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и относно установяване
размера на задължението с оглед неустановяване на отчитането на доставената
топлинна енергия , в т.ч. и начисленото обезщетение за забава. В съдебно
заседание особеният представител поддържа отговора и моли съдът да отхвърли
исковете.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното ч.гр.дело № 277/2018г. по описа на КРС се установява,че по
заявление на ищеца, постъпило в съда на 26.01.2018г., е издадена заповед № 139 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.02.2018г., по силата на
която е разпоредено длъжникът – ответник да заплати на кредитора-ищец
сумата 438,76 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2015г. до 30.04.2017г. /вкл./ за топлофициран имот, находящ се в
гр.Перник, ***, както и сумата от 78,13 лв. – законна лихва за забава за
периода от 08.03.2015г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.01.2018г.
до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски от
25,00 лв. – внесена държавна такса за образуване на делото и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47,ал.1 от ГПК, поради което съдът е дал указания на
заявителя да предяви установителен иск на осн. чл.415,ал.4 във вр. с ал.1 т.2
от ГПК, което е сторено в срок.
Ищецът
се позовава на възникнала облигационна връзка с ответника в качеството му на
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабден имот в топлоснабдена сграда
и като абонат на ищеца при приети от страните Общи условия и липсата на
изразено от ответника несъгласие със същите при липса на сключен индивидуален
договор.
Съдът
с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест, като е указал на
ищеца, че носи доказателствена тежест да установи, че през исковия период се е
намирал в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с
ответника и че е доставил топлинна енергия, както и размера на претенциите си.
По делото не се установява по
безспорен начин връзката на ответника с топлоснабдения имот – не са представени
документи за правото на собственост или
правото на ползване на ответника, въпреки задължението продавача на топлинна
енергия в този смисъл по силата на чл.57,ал.2 от ОУ, при което не се
установява,че именно ответникът е абонат на ищеца за топлофицирания имот, посочен в исковата молба, находящ се в
гр.Перник, ***, при което не може да се направи извод, че същият е задължен по
силата на ОУ да заплаща доставената за този имот топлинна енергия. В тази
връзка, изслушаните по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза установяват начина на
формиране на задълженията за топлоснабдяването на посочения недвижим имот и
техния размер, както и доставянето на топлинна енергия и годността на
измервателните уреди и липсата на жалби
и възражения по отношение на начисленото количество топлинна енергия, но
същите не се установяват връзката на ответника с топлофицирания имот. С оглед
на това, не са налице предпоставките на чл.153 от ЗЕ за възникване на
задължение на ответника да заплаща доставена от ищеца топлинна енергия, поради
което исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При този изход на делото разноски
за ищеца не следва да се присъждат за заповедното и исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против С. Щ. Д.,
с ЕГН **********,***, установителни искове за признаване за установено, че С. Щ. Д.,
с ЕГН **********, дължи на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК ***, сумата 438,76 лв. -
главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2017г. /вкл./
за топлофициран имот, находящ се в гр.Перник, ***, както и сумата от 78,13 лв.
– законна лихва за забава за периода от 08.03.2015г. до 11.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 26.01.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед
№ 139 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.02.2018г. по
ч.гр.д. № 277/2018г. по описа на РС-Кърджали.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: