Решение по дело №786/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260037
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20205320200786
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                   № ..................

 

                                            гр. Карлово, 21.04.2021 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд                     ІІІ наказателен състав,

на двадесет и девети март                    две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

при секретаря Стефка Атанасова, като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело №786 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №20-0281-001245/25.11.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ - Карлово, на И.Д.Т. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя.

В с.з., жалбоподателят, уведомен чрез процесуалния си представител не се явява, а се представлява от адв. Ш. – надлежно упълномощен, който поддържа жалбата. Оспорва извършване на нарушението от страна на жалбоподателя и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че липсва субективния елемент от състава на нарушението, тъй като Т. не е знаел, че управляваното от него МПС не е пререгистрирано от новия собственик. Не претендира разноски.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, с което моли НП да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.

         Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитания в качеството на свидетел п. с.П.Л., както и приобщените писмени доказателства - АУАН серия GA с бл. №236971 от 01.11.2020г., наказателно постановление №20-0281-001245/25.11.2020 г., Заповед № 8121з-825/19.07.2019г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., Заповед № 8121к-1478/31.12.2019г.,  писмо №103000-878/2021г. на РУП Карлово, справка за водач/нарушител, писмо №103000-5023/2021г. на ОДМВР Пловдив, справки за МПС, писмо от нотариус С. Р., към което са приложени копие от рег. талон на МПС, 2 бр. декларации и справка-удостоверение, съдът намира за установено следното:

         На 01.11.2020г. около 05,23 ч. св.Л. съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят Т. е осъществил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 01.11.2020г. около 05,23 ч., на път І-6, км.253+600 по посока гр.К. - гр.С. управлява лек автомобил „БМВ“ с рег. номер *****, собственост по договор на Ч. П. с ЕГН **********, който не е регистриран по надлежният ред.

         АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан от него без възражения. 

 Въз основа на така съставения АУАН, на 25.11.2020г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и данни за нарушителя, на жалбоподателя Т. било наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР били отнети и 10 контролни точки.

Наказателното постановление било връчено на Т. на 27.11.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на 01.12.2020г., т.е. в срок.

От изготвената справка от ОДМВР П., сектор КАТ се установява, че в системата, за това МПС е бил регистриран договор за покупко-продажба номер 324/20.01.2017г., като на 03.09.2020 г. регистрацията на автомобила била прекратена, поради непредставянето му в срок за пререгистрация от новия собственик, който не е жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС. Индивидуализиран е нарушителят.

Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна досежно посоченото по - горе нарушение, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации досежно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се установяват по безспорен и категоричен начин, както от писмените доказателства по делото - справки от Р.н.М.К. *** и приложените извлечения от документи касаещи процесното МПС /подробно посочени по-горе/,  така и от показанията на разпитания по делото свидетел Л.. Безспорно е установено, че при извършената проверка от контролния орган при РУ на МВР гр. Карлово относно регистрацията на процесното МПС не са открити такива данни в информационната система на МВР, а регистрацията на посоченото МПС е била служебно прекратена на 03.09.2020 г., на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непредприемане на действия от новия собственик по силата на сключения договор за покупко–продажба – Ч.П. с ЕГН за пререгистриране на МПС в двумесечен срок от придобиване на собствеността.

Направените възражения по делото, че жалбоподателя не е собственик на процесното МПС и като такъв за него не е възникнало задължение да го регистрира в законоустановения срок и, че не е знаел и не е бил уведомяван, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация са неотносими към предмета на делото, доколкото същият е наказан за управление на нерегистрирано МПС, а не за неизпълнение на задължението по чл.145 от ЗДвП като собственик, който не е регистрирал МПС в едномесечен срок от придобиването му. Процесното МПС е имало поставени табели с регистрационен номер № *****, които са иззети със съставения АУАН. Евентуално незнание от Т. на обстоятелството, че пререгистрация на автомобила не е била извършена след прехвърляне на собствеността и неосведомеността на последния досежно правните норми за прекратяване на регистрацията не води до отпадане на административно-наказателната му отговорност. Отговорността па нарушителя в качеството му физическо лице е субективна и се носи за задължението му като водач да не управлява по пътищата за обществени ползване нерегистрирани по съответния ред моторни превозни средства. В този аспект е без значение чия собственост е моторното превозно средство, респективно кое е задълженото да извърши регистрацията лице, както и обстоятелството за лични или служебни нужди е било управлявано. Нарушението засяга особено важни обществени отношения и се явява и в интензивен разрез с установения ред на държано управление.

По отношение вида и размера на наложеното наказание, административно-наказващия орган е приложил относимата към нарушението санкционна норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложено е на жалбоподателя минималното по размер наказание, а именно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът намира така определеното по вид и размер наказание за съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Не са налице и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Нарушени са правила, свързани с възможността за правилното и своевременно индивидуализиране, както на МПС, така и на техните собственици.

Във връзка с наложеното на жалбоподателя наказание, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП правилно са отнети и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение в сила от 23.03.2018 г.

В този смисъл са и решения по КАНД №2564/2019г., КАНД №1034/2020г. и  КАНД №490/2021г. – всички на ПАС.

С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.

 

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

         1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0281-001245/25.11.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ - Карлово, с което на И.Д.Т. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

 

 

 

 

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

 

 

 

С.А.

                                             

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: