Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 947
гр.
Пловдив, 17.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1202/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.П.Т.,
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 36- 0000043 от 01.02.2019г., издадено
от Главен инспектор при ОО „АА“- А. В. Г.,
с което за нарушаване състава на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „в“, пр. 1 Наредба №
Н- 32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на А.П.Т., ЕГН **********, на основание чл. 178а,
ал. 7, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 / хиляда и петстотин
/лв.
В жалбата се навеждат съображения
в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че атакуваното НП е
издаденото от некомпетентен орган. Поддържа се, че неправилно е определена
санкционната норма, на основание която се налага административното наказание,
доколкото текстът на чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 2 ЗДвП, адресира нарушение
извършено от технически специалист, а не от председател на комисия. Акцентира
се върху обстоятелството, че жалбоподателят не следва да носи отговорност за
вмененото му нарушение, доколкото самата регулярна, метрологична проверка на
стенда за измерване на спирачното усилие, се извършва от дружеството „Метросед“
ЕООД. Изтъква се, че както актосъставителят, така и наказващият орган не са
положили усилия да изяснят и отразят в АУАН и НП действителната фактическа
обстановка. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, изпраща упълномощени
процесуални представители в лицето на адв. Т. и авд. Т.. Поддържа се
депозираната жалба. Излага се становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище,
касаещо спора по същество.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на атакуваното НП,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни
органи, като материалната, териториална и темпорална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № РД- 08-
249 от 15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Процесните АУАН и наказателно постановление обаче, не отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН досежно съдържанието и по- конкретно на
изискванията, разписани в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН. Съображенията
за този извод на съда са следните:
В АУАН и НП е описана следната
фактическа обстановка: на 30.10.2018г. около 09.33ч. в гр. Пловдив, на ул.
„Вълко Шопов“ № 14, А.П.Т., като председател на комисия за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни
средства във фирма „Тех Парк Оптела“ АД, притежаваща разрешение № 1155, валидно
до 21.12.2021г., е допуснал започването на периодични технически прегледи на
МПС, със средство за измерване „стенд за измерване спирачните сили на ППС“, тип
“Mikrobrake
8000E”, монтиран в
КТП, като същият не отговаря на изискването на чл. 9, ал. 7, т. 1 от Наредба Н-
32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Проверката на стенда е изтекла на 29.10.2018г., а
последващата проверка е направена на 08.01.2019г., като за този период са
извършени 175 броя прегледи.
Така описаната фактическа
обстановка макар и поднесена сравнително описателно, не съдържа всички релевантни
за нарушението факти, като по този начин се ограничава както правото на защита
на жалбоподателя, така и възможността на съда да упражни контрол за
законосъобразност върху наказателното постановление. Разпоредбите на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват пълно, точно и прецизно описание на
нарушението и всички обстоятелства, при които е извършено. Същевременно, както
актосъставителят, така и наказващият орган единствено са отразили техния
фактически извод, че на 30.10.2018г. около 09.33ч., жалбоподателят, в
качеството си на председател на комисия е допуснал започването на технически
прегледи на МПС. В АУАН и НП обаче, изобщо не е посочено кое е или кои са тези
МПС, чийто преглед е започнал. Това обстоятелство е съществено, доколкото,
както жалбоподателят, така и съдът могат да подложат на проверка фактическия
извод на актосъставителя и наказващия орган, само и единствено ако е
индивидуализирано съответното/ съответните МПС, чийто технически преглед се
твърди да е започнал. След като не е посочено МПС, което да е преглеждано на
30.10.2018г. около 09.33ч. ( ако изобщо се приеме, че е имало такова), то
неясно остава защо наказващият орган приема, че жалбоподателят е допуснал
започването на технически преглед. Неоспоримо е положението, че за започването
на технически преглед (съответно, за да бъде допуснато започването на
технически преглед), съответното МПС следва да бъде физически налично пред
пункта за техническа проверка. В случая, за да бъде коректно описанието на
нарушението, както актосъставителят, така и наказващият орган, е следвало да
посочат ясно и точно МПС, чиято проверка се извършва, а не бланкетно да
отразят, че жалбоподателят допуска „започването на периодични технически
прегледи на ППС“.
Допълнително,
по начина, по който е отразено нарушението, не се изяснява дали се вменява на
жалбоподателя многократно нарушаване на правилото за поведение, разписано в чл.
43, ал. 1, т. 1, б. „в“, пр. 1 от Наредба Н- 32 или едно единствено. Тази
неяснота си проличава от начина, по който е формулирана фактическата
обстановка- от една страна се сочи, че нарушението е извършено на 30.10.2018г.
около 09.33ч., а от друга се изтъква, че точно в тази дата и час жалбоподателят
е допуснал „започването на периодични
прегледи на ППС“ ( тоест, вече се отразяват множество нарушения). Почти в
края на фактическото описание на нарушението, вече е добавен и друг период от
време ( от 29.10.2018г. до 08.01.2019г.), като е посочено, че в рамките на този
времеви отрязък са извършени 175 броя технически прегледи. Налице е една
подчертана неяснота във волята на наказващият орган. Ако целта му е била да
наложи наказание за еднократно извършено нарушение, то не е следвало да
упоменава множество извършени технически прегледи, съответно нарушения. В
случай, че волята на органа е била с едно наказателно постановление да
санкционира жалбоподателя за множество извършени от него нарушения, то тогава,
той е сторил това в разрез с императивната норма на чл. 18 ЗАНН, която изрично
предписва, че когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Следва
да се посочи, че изискването за обосноваване на наказателното постановление е
една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и интересите на гражданите и организациите - страни в
административнонаказателното производство. С излагането на мотивите се довеждат
до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на линията
му на защитата. Неяснотата в атакуваното наказателно постановление, била тя
правна или фактическа, винаги рефлектира върху неговата законосъобразност, а
оттам по необходимост, води и до неговата отмяна.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36- 0000043 от 01.02.2019г., издадено от Главен инспектор при ОО „АА“- А. В. Г., с
което за нарушаване състава на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „в“, пр. 1 Наредба № Н-
32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на А.П.Т., ЕГН **********, на основание чл. 178а,
ал. 7, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 / хиляда и петстотин
/лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.