О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1368
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кацарова
въззивно частно
гражданско дело № 1450 по описа за 2016
година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК
във вр. с
чл. 129, ал.3 ГПК.
Образувано е по
частна жалба на Б.Х.
чрез адв.М.С. - Д. срещу
определение № 4488/19.05.2016 г., постановено по
гр.д. № 2976/ 2016 г. на Пловдивския районен съд,
ХІ гр.с., с което е върната исковата молба, подадена
от Б.Б.Х., с ЕГН: **********,***, чрез
адв. М.С. – Д. срещу
„Тони 2000 Г. С.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ж. к. Тракия, бл.
5, вх. Г, ет. 7, ап.
28, представлявано от управителя А. П. в частта относно иска за осъждане
на ответника да заплати на
ищеца сумата от 879, 48 лева неплатено възнаграждение за 180 часа изв.
труд в периода
01.05.2013г. – 01.09.2015г., като
производството по гр. дело
№ 2976/2016г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав е прекратено в тази му част. Поддържат се оплаквания за допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд и се иска отмяна
на определението.
Пловдивският окръжен
съд, като взе предвид изложените
доводи и провери данните по делото,
съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 ГПК
, намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ
на въззивен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна, поради следното:
Производството пред Пловдивския районен съд по
гр. д. № 2976 по описа за 2016 г. е образувано по предявени
от Б.Б.Х., с
ЕГН: **********,***, чрез адв.
М.С. – Д., против „Тони 2000 Г. С.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ж. к. Тракия, бл. 5, вх. Г, ет. 7, ап. 28,
представлявано от управителя А. П., обективно съединени искове с правно основание чл.128,
т.2, чл.224, ал.1 и чл.262 вр. с чл.150 и чл.245,
ал.2 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата неплатено трудово възнаграждение за м. декември
2015г. в размер на 430 лева, неплатено обезщетение за 11 дни платен годишен
отпуск в размер на 220 лева и неплатено възнаграждение за положен извънреден
труд в периода 01.05.2013г. – 01.09.2015г. в размер на 879, 48 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане
на сумите.
С
разпореждане от 12.03.2016г. на първата инстанция исковата молба е оставена без
движение, с указания до ищеца да изложи обстоятелства, на които основава
исковете си, като посочи на какво основание претендира заплащане на трудово
възнаграждение за м. декември за цял месец, след като твърди да е работил само
до 15.12.2015г., да посочи претендираните 11 дни
неползван платен годишен отпуск за кои години се отнасят, да посочи кои дни
твърди да е работил извънредно, по колко часа на ден и колко на месец,
посочените извънредни часове по кое време на денонощието са положени, има ли
положен извънреден труд в почивни дни и на официални празници и на кои дати,
както и да формулира надлежен петитум на исковата
молба, като посочи за колко отработени дни претендира тр.
възнаграждение за м. декември 2015г. и в какъв размер, да конкретизира иска за
заплащане на обезщетение за неползван ПГО, като посочи за кои години са
посочените 11 дни, както и да конкретизира претенцията си за заплащане на
извънреден труд, като посочи кои дни твърди да е работил извънредно, по колко
часа на ден и колко на месец и какъв е размерът на претенцията му за положен
изв. труд като обща сума и помесечно.
С писмена
молба от 18.03.2016г. ищецът е отстранил частично нередовностите,
като е посочил при какви условия е бил назначен на работа, с какъв размер на
ТВ, кога и как е прекратено ТПО, и че претендира трудово възнаграждение за м.
12.2015г. – 215 лева от 1 до 15.12.2015г., обезщетение за 11 дни неползван ПГО
за 2015г. – 220 лева, и 879, 48 лева неплатено възнаграждение за 180 часа
извънреден труд в периода 01.05.2013г. – 01.09.2015г.
Първоинстанционният съд повторно, с разпореждане от
21.03.2016г., му е предоставил възможност да отстрани и тези нередовности, като е оставил исковата молба без движение в
частта за претенцията за заплащане на обезщетение за положени 180 часа
извънреден труд, в периода 01.05.2013г. – 01.09.2015г., с указания до ищеца да
посочи в кои дни е положен този извънредният труд, колко часа на ден е работил
извънредно, как е формирана претенцията му за сумата от 879, 48 лева, в
едноседмичен срок от съобщаването, в противен случай исковата молба в тази й
част ще бъде върната, а производството по делото – прекратено. Съобщението е
било надлежно връчено на пълномощника на 30.03.2016г. В предоставения му срок
ищецът – жалбоподател в настоящото производство, не е отстранил посочените нередовности на исковата молба.
С
определението, предмет на въззивна проверка, първоинстанционният съд е върнал исковата молба, подадена
от Б.Б.Х., с ЕГН: **********,***, чрез
адв. М.С. – Д. срещу
„Тони 2000 Г. С.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ж. к. Тракия, бл.
5, вх. Г, ет. 7, ап.
28, представлявано от управителя А. П. в частта относно иска за осъждане
на ответника да заплати на
ищеца сумата от 879, 48 лева неплатено възнаграждение за 180 часа извънреден труд
в периода 01.05.2013г. – 01.09.2015г.,
като производството по гр. дело № 2976/2016г. по описа на ПРС, XI-ти гр.
състав е прекратено в тази
му част.
В частната
жалба се излагат съображения за нарушение на съдопроизводствените
правила и неправилност на определението, тъй като първоинстанционният
съд е определил, че връща исковата молба, като прекратил производството по
гражданското дело в тази му част. От съдебния акт не ставало ясно в коя част
съдът връща исковата молба и какво ставало с останалата част от исковата молба,
както и дали съдът приемал останалата част от исковата молба. По тези
съображения моли определението да се отмени.
Настоящият състав на въззивната
инстанция приема, че изводите, които първоинстанционният съд е направил, са правилни, поради което и определението, с което е върната отчасти исковата молба и
производството е частично прекратено е законосъобразно и следва да се
потвърди.
Ясно и безпротиворечиво първоинстанционният
съд е посочил, че връща исковата молба и прекратява производството единствено в
частта относно иска за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от
879, 48 лева неплатено възнаграждение за 180 часа извънреден труд в периода
01.05.2013г. – 01.09.2015г. За яснота е посочил също така, след стабилизиране на определението, делото да се докладва за изпращане на
съобщение по чл. 131 от ГПК до ответната страна.
В случаите, когато
ищецът е предявил няколко обективно съединени иска, какъвто е настоящият
случай, съдът следва да прецени допустимостта и редовността на исковата молба
по отношение на всеки от тях. В случаите на частично неотстраняване на нередовностите на исковата молба относно един от тези
искове, то съдът връща исковата молба и прекратява производството по отношение
на него, като разглежда останалите искове, които са допустими и спрямо които
исковата молба е редовна.
В настоящия случай
съдът двукратно е предоставил възможност на ищеца да уточни претенцията си
относно иска за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, което същият не
е сторил не само в първоначалната си молба, но и в дадения му втори път срок за
това. Ето защо, правилно и законосъобразно първата инстанция е върнала исковата
молба и е прекратила производството по отношение на иска по чл.262 вр. с чл.150 от КТ, тъй като съдът не следва да се
произнася по нередовна искова молба, в която липсва изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът, съгласно разпоредбата на чл.127,
ал.1, т.4 от ГПК.
Горните съображения налагат извод за неоснователност
на подадената от ищеца в първоинстанционното
производство частна жалба, а определението
на районния съд, с което е върната исковата молба в частта относно иска с правно
основание чл.262 вр. с чл.150 от КТ и е прекратено отчасти исковото производство, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 4488/19.05.2016 г., постановено
по гр.д. № 2976/ 2016 г. на Пловдивския районен съд, ХІ гр.с., с което
е върната исковата молба, подадена от Б.Б.Х., с ЕГН: **********,***, чрез
адв. М.С. – Д. срещу
„Тони 2000 Г. С.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ж. к. Тракия, бл.
5, вх. Г, ет. 7, ап.
28, представлявано от управителя А. П. в частта относно иска за осъждане
на ответника да заплати на
ищеца сумата от 879, 48 лева - неплатено възнаграждение за 180 часа извънреден труд в периода
01.05.2013г. – 01.09.2015г., като производството по гр. дело № 2976/2016г. по описа на ПРС, XI-ти гр.
състав е прекратено в тази му част.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличието на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчване на
препис от него на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.