Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Каварна, 06.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при участието на секретаря Е.Ш., като разгледа АНД№73/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Делта – 2000“ ООД, вписано в ТР, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Балчик, ул.“Л.К.“, №*, представлявано от управителя Д.С.Х., срещу Наказателно постановление № 008-12/12.03.2019г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море” гр.Бургас към Главна дирекция“Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище гр.Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.70 ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за извършено административно нарушение на чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА.
В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, включително оспорва и фактическата обстановка възприета и отразена от АНО при издаване на процесното наказателно постановление, като твърди, че не е извършвал описаното в АУАН и в атакуваното НП нарушение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява не се представлява.
Въззиваемата страна изпраща процесуален представител -юрк. Чобанова, която оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на атакуваното НП, като мотивирано, правилно и законосъобразно.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Каварненски Районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7 /седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.
Настоящия съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Доказателство за това съдът извлича от разпоредбата на чл.91 ал.1 и ал.4 от ЗРА и съдържанието на приложената Заповед № РД 09-25/21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните.
От фактическа страна с Акт № В 0007155/13.09.2018г. за установяване на административно нарушение съставен от З.С.Г. на длъжност инспектор РК сектор „РК“ Добрич към ГДРК при ИАРА е констатирал, че на 13.09.2018г. по сигнал от Центъра за наблюдение на риболовните кораби /ЦНРК/-гр.Варна, експортна снимка и следа на риболовния кораб от системата за наблюдение на риболовните кораби /СНРК/ на ИАРА е установено, че упълномощеното от „Делта 2000“ЕООД лице М.М.Ч. извършва стопански риболов между нос Калиакра и нос Шабла, в зоната на разстояние 1 морска миля от бреговата линия, с което нарушава чл.30, ал.1, т.3 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗАР) във връзка със Заповед РД 09-98/26.02.2016г. на МЗХ - т.1,т.1.1 и т.1.2, като на борда на риболовния кораб е констатиран улов на риба от вида „барбун“ – 14 кг, описана в декларация за произход №1010240 от 13.09.2018г.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение, на 12.03.2019г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 08-12 на Началник на отдел „Рибарство и контрол – Черно море” гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище гр.Бургас, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, като е констатирал, че на 13.09.2018г. по сигнал от Центъра за наблюдение на риболовните кораби /ЦНРК/-гр.Варна, експортна снимка и следа на риболовния кораб от системата за наблюдение на риболовните кораби /СНРК/ на ИАРА е установено, че упълномощеното от „Делта 2000 лице М.М.Ч., - капитан на риболовен кораб ВН 390, извършва стопански риболов между нос Калиакра и нос Шабла, в зоната на разстояние 1 морска миля от бреговата линия, с което нарушава чл.30, ал.1, т.3 от ЗРА, във вр. със Заповед РД 09-98/26.02.2016г. на МЗХ-т.1,т.1.1 и т.1.2 и осъществил състава на чл.30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и е наложил на жалбоподателя административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.70 ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
При анализа на издадените АУАН и наказателното постановление, съдът съобразява следното:
Видно от писмените доказателства по делото, актът е съставен в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН.От показанията на актосъставителя З.С.Г. се установява, че както той, така и вписания като свидетел по акта С.К. Б.не са свидетели при извършване или установяване на нарушението.
Съгласно чл.40 ал.3 от ЗАНН при липса на свидетели при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая АУАН е съставен само в присъствието на един свидетел, което се явява грубо нарушение на изискванията на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Законодателят е предвидил изрично в тази хипотеза свидетелите да са двама, за да бъдат защитени правата на наказаното лице. Липсата на втори свидетел опорочава акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление. В тази насока е и константната съдебна практика - Решение № 256 от 27.07.2016г. на АдмС-Добрич по к.а.н..д. № 212/2016г.,Решение № 33 от 15.02.2016г. на АдмС-Добрич по к.а.н.д. № 8/2016г.,Решение от 16.10.2013г. на АдмС-Добрич по к.а.н.д. № 605/2013г.
Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до нарушаване на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяна на атакуваното постановление.
Независимо от това, съдът намира за нужно да се произнесе и по съществото на спора, като по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Производството е от административно-наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно-наказващия орган. Следва да се има предвид, че отразеното в акта за административно нарушение не се счита за доказано, т.е за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл.84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК,а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият/ в административно-наказателното производство това е лицето посочено като нарушител/ се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че е в тежест на административно-наказващия орган /по арг. на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.103 ал.1 от НПК/, тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и, че от субективна страна е извършено виновно от лицето посочено като нарушител.
Настоящия съдебен състав намира за основателно възражението на жалбоподателя, че не е доказано извършването на нарушението от негова страна. От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел З.Г. се установява, че на 13.09.2018г. е получена информация, която е подадена от Центъра за наблюдение на риболовните кораби, като е изпратена и експортна снимка и следа от системата за наблюдение на съответния кораб, като е съобщено от Центъра, че кораба риболовства с тралиращи риболовни уреди, под едномилната зона. Видно от показанията на актосъставителя Г. както той, така и вписания като свидетел по акта С.Б. не са свидетели при извършване или установяване на нарушението. От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел С.Я.С. - Началник Сектор на Център за наблюдение на риболова се установява, че обвинението срещу въззивника се базира на факта, че риболовния кораб ВН 3910 се е движил в забранителния период в крайбрежната зона, с отдалеченост под една миля от бреговата ивица с ниска /трална/ скорост, като е имало интервал от един час, в който кораба не е отчитал никаква скорост, което дава основание да се предположи, че е риболовствал с тралиращи уреди.
Ангажиращият административнонаказателната отговорност на жалбоподателя факт, с оглед на приетите по делото писмени и гласни доказателства, че е извършван на 13.09.2018г. от риболовен кораб ВН 390 стопански риболов с тралиращ риболовен уред в крайбрежната зона, с отдалеченост под една миля от бреговата ивица, северно от нос Калиакра не може да се приеме за безспорно доказан, а само за предположение, ако се изхожда от това, че риболовния кораб ВН 390 се е движил в забранителния период в крайбрежната зона, с отдалеченост под една миля от бреговата ивица с ниска /трална/ скорост. Доказателствената сила на обвинението срещу въззивника се разколебава и от факта, че риболовния кораб ВН 390 е имал движение и над едномилната зона, като в тази насока са експортна снимка и следа на риболовния кораб от системата за наблюдение на риболовните кораби /СНРК/ на ИАРА, както и показанията на свидетелите разпитани в съдебна зала.
Съдът съобразява принципа, че обвинението за извършване на административно нарушение, в случая не може да почива на предположения. Преценявайки представените по делото доказателства, настоящия съдебен състав по свое вътрешно убеждение, намира, че те не водят до изводи, които са единствено възможни, изключващи всички останали.
Предвид изложеното дотук, настоящият състав счита, че вмененото на „Делта 2000“ ЕООД нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в съответствие с изискването на чл.303 ал.2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.
Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието,ъа оттам и до единствено логичния извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,ъобуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип,ъзалегнал в ЗАНН,ъче тежестта на доказване на нарушението, се възлага на наказващия орган,ъв настоящия случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, като е наложил имуществена санкция на „Делта 2000“ ЕООД, без да е установил по безспорен начин извършеното нарушение.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63 ал.1 предл. трето от ЗАНН
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 008-12/12.03.2019г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море” гр.Бургас към Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище гр.Бургас, с което на „Делта 2000“ ЕООД с ЕИК *** представлявано от упълномощено лице, в качеството на капитан на р/к Делта ВН 390 – М.М.Ч. с ЕГН **********, с адрес *** е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.70 ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, за извършено административно нарушение на чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА, като недоказано и незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, пред Административен съд Добрич, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………