Р Е Ш Е Н И Е
№ 485
гр. Горна Оряховица, 26.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 283 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди, че сключил с
ответника Д.Н.И. Договор № ********* (М4282635)/05.11.2014 г. с Приложение №
1/05.11.2014 г. към него, с който ищецът се е задължил да предостави пакет
услуги – фиксиран интернет и цифрова телевизия при месечна абонаментна такса с
отстъпка от 23.90 лв., а при желание за втори приемник – допълнителна такса от
4,90 лв. По силата на договора на ответника било предоставено оборудване, което
той следвало да върне в 7-дневен срок от прекратяване на договора, като за
неизпълнение на това задължение била предвидена неустойка. Твърди се, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати месечните абонаментни такси и цената
на потребени услуги в периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. на обща стойност
147,75 лв. с ДДС, за които били издадени фактури в периода 13.09.2016 г. –
13.02.2017 г. Поради неизпълнение на това задължение в уговорения срок – 15 дни
след издаване на фактура, договорът бил прекратен от ищеца. Сочи се, че
ответникът не е изпълнил задължението си да върне предоставеното му оборудване
в 7-дневен срок от прекратяване на договора, поради което дължи заплащане на
неустойка от 200 лв.
Твърди се между страните да е сключен и Договор за
електронни съобщителни услуги от 05.11.2014 г., с който е избран тарифен план
за абонатен номер ******* при месечна абонаментна такса 12,90 лв. Към този
договор били активирани и услугите Екстра 300 SMS в мрежата на МТел и Екстра S
20 международни минути. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си
да заплати месечните абонаментни такси и цената на потребени услуги в периода
09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. на обща стойност 249,52 лв. с ДДС, за които били
издадени фактури в периода 13.09.2016 г. – 13.02.2017 г. Поради неизпълнение на
това задължение в уговорения срок – 15 дни след издаване на фактура, договорът
бил прекратен от ищеца.
Твърди се между страните да е сключен също Договор за
електронни съобщителни услуги от 05.11.2014 г., с който е избран тарифен план
за абонатен номер ******* при месечна абонаментна такса 12,90 лв. със срок 24
месеца (до 05.11.2016 г.). Сочи се, че преди изтичането на срока на договора –
на 09.09.2016 г., страните подписали Приложение № 1 към него, съгласно което
месечната абонаментна такса била в размер 15,99 лв. Твърди се, че ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати месечните абонаментни такси и цената на
потребени услуги в периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. на обща стойност 93,08
лв. с ДДС, за които били издадени фактури в периода 13.09.2016 г. – 13.02.2017
г. Поради неизпълнение на това задължение в уговорения срок – 15 дни след
издаване на фактура, договорът бил прекратен от ищеца. На това основание ищецът
претендира и да му се дължи неустойка в размер на 3 абонаментни месечни вноски
от 13,32 лв. без ДДС, или неустойка от 39,96 лв.
Твърди се за посочения телефонен номер да е сключен и
Договор за продажба на изплащане от 09.09.2016 г., по силата на който ищецът
продал на ответника апарат Lenovo A1000 Black DS MAT 15 23м., за цена, платима
както следва: една първоначална вноска и 23 месечни вноски от по 3,98 лв.
всяка, съобразно подписан между страните погасителен план. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване на месечни вноски с
падежи на 01.11.2016 г., 01.12.2016 г., 01.01.2017 г., 01.02.2017 г.,
28.02.2017 г., въз основа на което, съгласно уговореното между страните, всички
суми, дължими до края на срока на договора, станали изискуеми от датата на
издаване на фактура за тях – 13.03.2017 г., при което общият размер на
дължимите вноски по договора е 95,52 лв.
Твърди се между страните да е сключен и Договор за
електронни съобщителни услуги от 08.12.2014 г., с който е избран тарифен план
за абонатен номер ******* при месечна абонаментна такса 13,90 лв. с отстъпка от
15 %. Към този договор били активирани и услугите Екстра 1500 МВ интернет на
максимална скорост и 800 МВ мобилен интернет на максимална скорост. Твърди се,
че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати месечните абонаментни
такси и цената на потребени услуги в периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. на
обща стойност 119,47 лв. с ДДС, за които били издадени фактури в периода
13.09.2016 г. – 13.02.2017 г. Поради неизпълнение на това задължение в
уговорения срок – 15 дни след издаване на фактура, договорът бил прекратен от
ищеца.
Твърди се между страните да е сключен и Договор №
********* (М4440199) от 19.02.2015 г. с Приложение № 1/19.02.2015 г., с което е
избран тарифен план за абонатен номер ********* при месечна абонаментна такса
13,90 лв. със срок 24 месеца /до 19.02.2017 г./. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати месечните абонаментни такси и цената на
потребени услуги в периода 23.12.2016 г. – 22.05.2017 г. на обща стойност 95,52
лв. с ДДС, за които били издадени фактури в периода 25.01.2017 г. – 26.05.2017
г. Поради неизпълнение на това задължение в уговорения срок – 15 дни след
издаване на фактура, договорът бил прекратен от ищеца.
Твърди се и между страните да е сключен и Договор за
електронни съобщителни услуги от 17.09.2015 г., с което е избран тарифен план
за абонатен номер ****** при месечна абонаментна такса 14,90 лв. със срок 24
месеца /до 17.09.2017 г./. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати месечните абонаментни такси и цената на потребени услуги в
периода 23.12.2016 г. – 22.05.2017 г. на обща стойност 71,70 лв. с ДДС, за
които били издадени фактури в периода 25.01.2017 г. – 26.05.2017 г. Поради
неизпълнение на това задължение в уговорения срок – 15 дни след издаване на
фактура, договорът бил прекратен от ищеца. На това основание ищецът претендира
и да му се дължи неустойка в размер на 3 абонаментни месечни вноски от 12,42
лв. без ДДС, или неустойка от 37,26 лв.
Моли за постановяване на решение, с което да се приеме
за установено съществуването на вземанията за сумите: 147,75 лв.,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за
периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. по Договор № *********
(М4282635)/05.11.2014 г. и Приложение № 1 от същата дата за пакет услуги –
фиксиран интернет и цифрова телевизия; 249,52 лв., представляваща неплатени
месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 09.08.2016 г. –
08.02.2017 г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 05.11.2014 г. за
абонатен номер *******; 93,08 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни
такси и потребени услуги за периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. по Договор за
електронни съобщителни услуги от 05.11.2014 г. за абонатен номер *******; 95,52
лв., представляващи сбор от неплатени и
предсрочно изискуеми месечни вноски по Договор за продажба на изплащане от
09.09.2016 г. за апарат Lenovo A1000 Black DS MAT 15 23м.; 119,47 лв.,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за
периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. по Договор за електронни съобщителни
услуги от 08.12.2014 г. за абонатен номер *******; 95,52 лв., представляваща
неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 23.12.2016 г.
– 22.05.2017 г. по Договор № ********* (М4440199) от 19.02.2015 г. и Приложение
№ 1 от същата дата за избор на тарифен план за телефонен номер *********; 71,70
лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за
периода 23.12.2016 г. – 22.05.2017 г. по Договор за електронни съобщителни
услуги от 17.09.2015 г. за абонатен номер ******; 37,26 лв. – неустойка за
прекратяване на Договор за електронни съобщителни услуги от 17.09.2015 г. за
абонатен номер ******; 200 лв. – неустойка за невърнато устройство по Договор №
********* (М4282635)/05.11.2014 г. и Приложение № 1 от същата дата за пакет
услуги – фиксиран интернет и цифрова телевизия; 39,96 лв. – неустойка за
прекратяване на Договор за електронни съобщителни услуги от 05.11.2014 г. за
абонатен номер *******, 169,73 лв., представляваща обезщетение за забава в
плащанията на неплатените месечни абонаментни такси и потребени услуги по
договорите за електронни съобщителни услуги и неплатените вноски за
устройството на изплащане в общ размер 872,56 лв. за периода от 02.10.2016 г.
до 29.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от 30.11.2018 г. до
окончателното им изплащане, за които е издадена заповед № 2918/03.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2398/2018 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица и да му се присъдят сторените в
производството разноски.
Ответникът Д. Н. И. не е подал отговор на исковата
молба и не заявява становище по иска. Тя е подала мотивирано възражение срещу
заповедта за изпълнение по гр.д. № 174/2019 г. по описа на Районен съд - Горна
Оряховица, в което сочи, че ищецът е некоректен и не е получавала договорените
услуги поради липса на покритие.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното
установяване на следните материалноправни предпоставки: наличие на действителни
правоотношения по Договор № ********* (М4282635)/05.11.2014 г. и Приложение № 1
от същата дата за пакет услуги – фиксиран интернет и цифрова телевизия; Договор
за електронни съобщителни услуги от 05.11.2014 г. за абонатен номер *******;
Договор за електронни съобщителни услуги от 05.11.2014 г. за абонатен номер *******;
Договор за продажба на изплащане от 09.09.2016 г. за апарат Lenovo A1000 Black
DS MAT 15 23м.; Договор за електронни съобщителни услуги от 08.12.2014 г. за
абонатен номер *******; Договор № ********* (М4440199) от 19.02.2015 г. и
Приложение № 1 от същата дата за избор на тарифен план за телефонен номер *********
и Договор за електронни съобщителни услуги от 17.09.2015 г. за абонатен номер ******
с твърдяното в исковата молба съдържание; че на ответника е предадено
оборудване по Договор № ********* (М4282635)/05.11.2014 г. и Приложение № 1 от
същата дата за пакет услуги – фиксиран интернет и цифрова телевизия и апарат
Lenovo A1000 Black DS MAT 15 23м. съгласно Договор за продажба на изплащане от
09.09.2016 г.; че в периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г., съответно 23.12.2016 г. – 22.05.2017 г. ответникът е
ползвал мобилните услуги, чиято стойност е начислена. Независимо от това, че
ищецът определя Договор № ********* (М4282635)/05.11.2014 г. и Договор №
********* (М4440199) от 19.02.2015 г. като рамкови, съдържанието им е идентично
с всички останали договори, които се твърди да са сключени към тях. По
отношение на съществените елементи на всеки договор - услугите, които ищецът се
задължил да предостави и цената им, се препраща към допълнителни приложения. По
тази причина, обстоятелствата, че пет от договорите носят един номер, а
останалите два - друг и се фактурират заедно в така очертаните две групи, не
могат да обосноват извод, че двата посочени договора са рамкови, а всички
останали - индивидуални договори по тях. Касае се за седем на брой отделни
правоотношения, за предоставяне на различни услуги - фиксиран интернет и
цифрова телевизия; електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане.
От представените Договор № *********
(М4282635)/05.11.2014 г. и Приложение № 1 от същата дата, се установява, че страните
сключили договор за възмездно предоставяне на комплексна услуга (пакет) -
фиксиран интернет и цифрова телевизия при условия, определени в договора, Общи
условия за взаимоотношенията между „А1 България (Мобилтел)“ ЕАД и потребителите
на услугата „Цифрова телевизия“, предосатвяна от „Мобилтел“ ЕАД и Общи условия
за взаимоотношенията между „А1 България (Мобилтел)“ ЕАД и потребителите на
широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна
фиксирана мрежа за пренос на данни. В Общите условия (чл.30.3. относно услугата
„Цифрова телевизия“ и чл.15.2. относно фиксирания интернет) е посочено, че
абонатът дължи месечна цена за ползване (абонаментна такса), определена
съобразно действащия ценоразпис и избрания потребителски план. В приложението
са посочени шест вида пакети за предоставяне на двете услуги с различна цена на
месечната абонаментна такса. Нито от съдържанието на договора, нито на
приложението е ясно кой е избрания от ответника пакет, съответно какъв е вида и
обема на услугите, които ищецът се задължил да предостави и каква е цената на
месечния абонамент. Установяването на съществените елементи на всеки от
договорите, съобразно твърденията на ищеца, му бе възложено в тежест и
неизпълнението на тази доказателствена задача води невъзможност да се определят
насрещните права и задължения на страните по договорите и да се даде търсената
съдебна защита на претендираните за нарушени права. Неоснователно ищецът
възразява, че щом претендира тези права (има процесуално право на иск), то е
налице неизпълнение от ответника (съществува материалното му право на вземане).
Недопустимото смесване на тези категории не съставлява аргумент за основателност
на иска. Неоснователни са възраженията му и в смисъл, че издадените фактури за
вземането, установяват съществуването му. Фактурите, са частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. Те не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и чрез тях не могат
да установят твърдените от ищеца факти. По отношение на фактурите следва да
бъде отбелязано още, че съгласно чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК вписванията в
счетоводните книги биха могли да се ползват с доказателствена сила, дори и да
обективират изгодни за издателя обстоятелства, само ако се установи, че те са
водени редовно. Това е така тъй като счетоводните записвания не са първични
доказателства, а вторични такива и тяхната доказателствена сила се основава на
предпоставката, че са били извършени въз основа на други документи, които могат
да се противопоставят на страната, задължена по тях. В настоящия случай не се
доказа представените фактури да са били издадени въз основа на документи, които
могат да се противопоставят на ответника. Самите фактури също не носят неговия
подпис и не материализират негово признание за дължимост на сумите. Вярно, че
съгласно Общите условия неполучаването /и неподписването/ не е условие за
настъпване на изискуемостта, но само ако вземането съществува. Не би могло да
се изведе и извод за дължимост на сумите по обсъждания договор от заключението
по експертизата, тъй като вещото лице е основало заключението си изключително
на данните, съдържащи се в посочените фактури, а невъзможността съда да основе
на тях фактическите си изводи за отразените изгодни за издателя им
обстоятелства, е пречка такива изводи да се изградят и въз основа на
възпроизвеждането им в експертизата.
По изложените до тук съображения за недоказаност на
съдържанието на обсъждания договор, искът за заплащане на сумата от 147,75 лв.,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги по него
за периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г., следва да бъде отхвърлен. Същото е
важимо и за произтичащото от тази договорна връзка допълнително задължение за
заплащане на неустойка от 200 лв.
Представените пет договора за електронни съобщителни
услуги и Общите условия към тях установяват възникването на правоотношения
между страните, по които ищецът се задължил да предостави на ответника
електронни съобщителни услуги по стандарти GSM,
UMTS и LTE
измежду изброените в чл.18.2 от Общи условия на „А1 България (Мобилтел)“ ЕАД за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE, със съдържание, определено от абоната чрез избор на пакет, срещу
задължението му за заплащане на месечна абонаментна такса и цената на всички
допълнително ползвани услуги, определена в ценоразписа на ищеца. Уговорената
месечна такса има характер на абонамент и по тази причина заплащането й се
дължи, без значение дали ответникът реално е ползвал услугите, включени в
пакета. Посоченото не важи за допълнително начислените услуги - съгласно
съдържанието на правоотношенията между страните, тяхната цена се дължи ако са
ползвани и в обема, в който са ползвани. По тази причина в тежест на ищеца бе
разпределено установяването, че ответникът е ползвал мобилните услуги, чиято
стойност е начислена, но той не ангажира доказателства за това. По изложените
по-горе съображения такъв фактически извод не може да се направи от приложените
по делото фактури и заключението по експертизата. С оглед посоченото, съдът е
задължен да приеме от фактическа страна, че такива услуги не са ползвани и да
постанови, че съществуват вземания на ищеца само за абонаментните такси по
всеки договор.
На 05.11.2014 г. страните се съгласили на ответника
да бъде предоставен за ползване абонатен
номер ******* по тарифен план „Мтел Смарт XS при месечна
абонаментна такса 12,90 лв. за срок от две години /до 05.11.2016 г./. Съгласно
чл.7.2.3 от приложението ако в рамките на последния месечен таксуващ период
абонатът не заяви воля за прекратяване или продължаване на договора за нов
срок, той се счита продължен за неопределено време при същите условия. Няма
данни и ответникът не възразява да е направил изявление за прекратяване или
продължаване на договора, поради което този договор, след 05.11.2016 г. е
станал безсрочен. Съгласно него ответникът е дължал заплащане на месечна
абонаментна такса от 12.90 лв. в претендирания период от 09.08.2016 г. –
08.02.2017 г. Видно от представените фактури и заключението на вещото лице по
задача № 2, отразено в табличен вид, за процесния период ищецът е начислявал на
месечна абонаментна такса от 10.75 лв. без ДДС, или 12.90 лв. с ДДС, поради
което и му се следва за заплащане за 6 месеца сумата от 77,40 лв. От
представените доказателства не може да се направи извод, че към договора били
активирани услугите Екстра 300 SMS в мрежата на МТел и Екстра S 20 международни
минути, нито какво е съдържанието на тези услуги и тяхната цена. По изложените по-горе общи за петте договора
съображения, вземането по този договор съществува само за посочените
абонаментни такси - 77,40 лв., а в останалата част - над тази сума до
претендираните 249,52 лв., или за 172,12 лв., е неоснователен и следва
да се отхвърли.
На същата дата - 05.11.2014 г. страните се съгласили
на ответника да бъде предоставен за ползване абонатен номер ******* по също по тарифен план „Мтел Смарт XS при месечна абонаментна такса 12,90 лв. за срок от
две години /до 05.11.2016 г./. Видно от Приложение № 1 към договора, преди
изтичане на срока му, страните променили условията за ползване на абонатния
номер чрез промяна на тарифния план на „Мтел безкрай М“, за което било
предвидено заплащане на месечна абонаментна такса от 15.99 лв. с 25% отстъпка.
Така за една част от исковия период - от 09.08.2016 г. до 08.09.2016 г.,
приложими били първоначално уговорените условия, а за остатъка - променените
съгласно приложението. Видно от представените фактури и заключението на вещото
лице по задача № 2, отразено в табличен вид, за процесния период ищецът е
начислил за първия месец от исковия период абонаментна такса от 6,45 лв. без
ДДС (7,74 лв. с ДДС), а за останалите пет - по 9,99 лв. без ДДС или 11.99 лв. месечно,
поради което му се следва за заплащане общо сумата 67,69 лв. Не са въведени
конкретни твърдения за други услуги ползвани от този номер, а и такова ползване
не се установява от доказателствата по делото. Подробни съображения за
недоказаност на твърденията от изходящите от ищеца документи бяха изложени
по-горе. По посочените съображения искът за сумата над 67,69 лв. до
претендираните 93,08 лв., или за 25,39
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
чл.6.3.1. от приложението неплащането на задълженията съставлява нарушение на
задължението на абоната по договора и е основание за едностранно прекратяване
на договора от оператора, при което му се дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки) до изтичане на крайния срок
на договора. Със спогодба от 21.04.2016 г., одобрена по гр.д. № 12268/2014 г.
по описа на Софийски градски съд, ищецът се задължил по договорите след
01.07.2016 г. размерът на неустойката да бъде ограничен до трикратния размер на
месечните абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка. В случая
са налице предпоставките на чл.6.3.1. за упражняване на правото на ищеца
едностранно да прекрати договора и това право е упражнено. Така за предсрочното
прекратяване на договора му се дължи неустойка в претендирания размер от 39,96
лв., съставляваща трикратния размер на абонаментната такса от 15,99 лв., без
ДДС или 13,32 лв. Така искът следва да бъде уважен изцяло в търсения размер.
На
08.12.2014 г. страните се съгласили на
ответника да бъде предоставен за ползване абонатен номер ******* по
тарифен план „Мтел Мобилен интернет 2,5 GB - Коледа 2014“ при цена на трафика, включен в
месечния ценови пакет (месечна такса) 13,90 лв. за срок от две години /до 08.12.2016
г./. Съгласно чл.5.2.3 от приложението ако в рамките на последния месечен
таксуващ период абонатът не заяви воля за прекратяване или продължаване на
договора за нов срок, той се счита продължен за неопределено време при същите
условия. Няма данни и ответникът не възразява да е направил изявление за
прекратяване или продължаване на договора, поради което този договор, след
08.12.2016 г. е станал безсрочен. Съгласно него ответникът е дължал заплащане
на месечна такса от 13,90 лв. в претендирания период от 09.08.2016 г. –
08.02.2017 г. Видно от представените фактури и заключението на вещото лице по
задача № 2, отразено в табличен вид, за първия месец от процесния период ищецът
не е начислил месечна такса, за следващите два месеца е начислил по 9,84 лв.
без ДДС (11.81 лв. с ДДС), а за последните три - по 11.58 лв. без ДДС (13,90
лв. с ДДС), или за целия процесен период е изискал заплащане на месечни такси
от 65,32 лв. От представените писмени доказателства и изслушаната експертиза не
се установи към този договор да са били активирани и услугите Екстра 1500 МВ
интернет на максимална скорост и 800 МВ мобилен интернет на максимална скорост,
нито услугата повторно включване, посочена в заключението. По тези съображения
искът следва да бъде уважен до размера на начислените месечни абонаментни
вноски, дължими съгласно договора, а за частта над този размер, до
претендираните 119,47 лв., или за сумата 54,15 лв. - да бъде отхвърлен.
На 19.02.2015 г. страните сключили Договор № *********
(М4440199), съгласно който се съгласили
на ответника да бъде предоставен за ползване абонатен номер ********* по
тарифен план „Мтел Мобилен интернет 2,5 GB - 50% повече
дейта трафик“ при цена на трафика, включен в месечния ценови пакет (месечна
такса) 13,90 лв. за срок от една година /до 19.02.2017 г./. Съгласно чл.5.2.3
от приложението ако в рамките на последния месечен таксуващ период абонатът не
заяви воля за прекратяване или продължаване на договора за нов срок, той се
счита продължен за неопределено време при същите условия. Няма данни и
ответникът не възразява да е направил изявление за прекратяване или
продължаване на договора, поради което този договор, след 19.02.2017 г. г. е
станал безсрочен. Съгласно него
ответникът е дължал заплащане на месечна такса от 13,90 лв. в претендирания
период 23.12.2016 г. – 22.05.2017 г. Видно от представените фактури и
заключението на вещото лице по задача № 2, отразено в табличен вид, и за шестте
месеца е начислена месечна такса от 11,58 лв. без ДДС, или уговорената от 13,90
лв. с ДДС. Няма данни да са доставени и използвани другите фактурирани услуги -
Екстра 300 МВ+10 МБ video на максимална скорост и
зареждане на Прима. Така за целия претендиран период дължимите суми са в общ
размер 83,40 лв., поради което искът следва да бъде отхвърлен за разликата до
претендираните 95,52 лв., или за 12,12 лв.
На 17.09.2015 г. между страните бил сключен нов Договор
за електронни съобщителни услуги, съгласно който на ответника се предоставил за
ползване абонатен номер ****** по тарифен план „Мтел Мобилен интернет Сърф М“
при цена на трафика данни за мобилен интернет на максимална скорост, включен в
месечния ценови пакет (месечна абонаментна такса) 14,90 лв. за срок от две
години /до 17.09.2017 г./. Видно от представените фактури и заключението на
вещото лице по задача № 2, отразено в табличен вид, и за шестте месеца е
начислена месечна такса от 12,42 лв. без ДДС, или уговорената от 14,90 лв. с
ДДС, или общо 89,40 лв. за целия период от 23.12.2016 г. – 22.05.2017 г.
Претенцията на ищеца е в по-малък размер - 71,70 лв. (намалена с направени
отстъпки), поради което следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно
чл.5.3.1. от приложението неплащането на задълженията съставлява нарушение на
задължението на абоната по договора и е основание за едностранно прекратяване
на договора от оператора, при което му се дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки) до изтичане на крайния срок
на договора. Със спогодба от 21.04.2016 г., одобрена по гр.д. № 12268/2014 г.
по описа на Софийски градски съд, ищецът се задължил по договорите след 01.07.2016
г. размерът на неустойката да бъде ограничен до трикратния размер на месечните
абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка. В случая са налице
предпоставките на чл.5.3.1. за упражняване на правото на ищеца едностранно да
прекрати договора и това право е упражнено. Така за предсрочното прекратяване
на договора му се дължи неустойка в претендирания размер от 37,26 лв.,
съставляваща трикратния размер на абонаментната такса от 14,90 лв., без ДДС или
12,42 лв. Така искът следва да бъде уважен изцяло в търсения размер.
От договор за продажба на изплащане от 09.09.2016 г.
се установява, че
ищецът продал на ответника апарат Lenovo
A1000 DS Black за цена от 95,52 лв., платима както следва: една първоначална
вноска от 3,98 лв. и 23 месечни вноски по 3,98 лв. с включена лихва от 3 %
годишно, платими с месечните абонаментни такси и отразявани в месечните
фактури. Видно от приемо-предавателен протокол от 09.09.2016 г. ищецът изпълнил
задължението си да предаде вещта, а купувачът заплатил първоначалната вноска от
3,98 лв. Ищецът твърди неплащане на погасителните вноски за месеци ноември и
декември 2016 г., както и януари, февруари и март 2017 г., или 5 вноски по 3,98
лв. в общ размер 19,90 лв. Макар уговорката в чл.12.2 от договора за
прекратяването му при неплащане в срок най-малко на две последователни месечни
погасителни вноски, да противоречи на чл.206, ал.1 ЗЗД, в случая ищецът се
позовава на неплащане на сума, по-голяма от 1/5 от цената на вещта и това
неизпълнение може да обуслови този резултат в случая. От друга страна, към
момента и крайния срок на договора е изтекъл, поради което остатъкът от цената
е дължим. Няма основание за присъждане на цялата продажна цена, доколкото
първоначалната вноска от 3,98 лв. е платена при подписване на договора, а
вноската, дължима за месец октомври 2016 г. не е включена в процесните фактури
и не се твърди нейното неизпълнение. Така искът следва да бъде уважен за 22
вноски по 3,98 лв. или за 87,56 лв., а в останалата част до 95,52 лв. - да се отхвърли.
Претендира
се и присъждане на обезщетение за забава в плащането на месечните такси по
договорите за електронни съобщителни услуги и устройството на изплащане за
периода от 02.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по гр.д. № 2398/2018 г. по описа на Районен съд - Горна
Оряховица - 29.11.2018 г. Предвид изложеното по-горе за размера на дължимите за
заплащане суми по всеки от тези договори, на основание чл.162 ГПК и при
съобразяване на Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съдът изчисли
размера на доказаното по основание вземане за обезщетение за забава в плащането
на сумите в размер на законната лихва за претендирания период на 111,45 лв.
Така искът следва да бъде уважен до тази сума, а в останалата част - до
претендираните 169,73 лв., или за 58,28 лв. - да бъде отхвърлен.
По изложените до тук съображения, предявените искове
се явяват частично основателни и следва да бъдат уважени за установените
дължими суми, а в останалата част - да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да му се присъдят направените
разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част
от иска. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в общ размер 26,39
лв. за сумите - предмет на исковото производство, от които съразмерно на
уважената част от исковете му се следват 12,83 лв. В исковото производство са
представени доказателства за направени разноски от 615,68 лв. (315,68 лв. за
държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за вещо лице), от които
пропорционално на уважената част от исковете, му се следват 299,31 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д.Н.И., ЕГН **********,*** дължи на ”А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.*************, представлявано заедно от
Изпълнителните директори А.В.Д.и М.М., следните суми: 77,40 лв. /седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси за периода 09.08.2016 г. –
08.02.2017 г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 05.11.2014 г. за
абонатен номер *******; 67,69 лв.
/шестдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. по Договор
за електронни съобщителни услуги от 05.11.2014 г. за абонатен номер ******* и 39,96 лв. /тридесет и девет лева и
деветдесет и шест стотинки/ – неустойка за прекратяване същия договор; 65,32 лв.
/шестдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. по Договор
за електронни съобщителни услуги от 08.12.2014 г. за абонатен номер *******; 83,40
лв. /осемдесет и три лева и
четиридесет стотинки/, представляваща неплатени месечни абонаментни такси за
периода 23.12.2016 г. –
22.05.2017 г. по
договор № ********* (М4440199) от 19.02.2015 г. за абонатен номер *********; 71,70 лв. /седемдесет и един лева и седемдесет стотинки/,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси за периода 23.12.2016 г. –
22.05.2017 г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 17.09.2015 г. за
абонатен номер ****** и 37,26
лв. /тридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/–
неустойка за прекратяване същия договор; 87,56
лв. /осемдесет и седем лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща неплатена цена на апарат Lenovo A1000
Black DS MAT 15 23м., дължима по Договор за продажба на изплащане от 09.09.2016
г.; 111,45 лв. /сто и единадесет
лева и четиридесет и пет стотинки/, обезщетение за забава в плащането на месечните абонаментни такси по договорите за електронни съобщителни услуги
и устройството на изплащане в размер на законната лихва за периода от 02.10.2016 г. до 29.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от 30.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 2398/2018 г. по описа на Районен съд -
Горна Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на ”А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*************,
представлявано заедно от Изпълнителните директори А.В.Д.и М.М. срещу Д.Н.И.,
ЕГН **********,*** да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК
съществуването на вземания за сумите, както следва: 147,75 лв. /сто четиридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за
периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. по Договор № *********
(М4282635)/05.11.2014 г. и Приложение № 1 от същата дата за пакет услуги –
фиксиран интернет и цифрова телевизия и 200
лв. /двеста лева/ – неустойка за невърнато оборудване по същия договор;
сумата над присъдените 77,40 лв. /седемдесет и седем лева и четиридесет
стотинки/ до претендираните 249,52 лв. /двеста четиридесет и девет лева и
петдесет и две стотинки/, или за 172,12
лв. /сто седемдесет и два лева и дванадесет стотинки/ – неплатени потребени
услуги за периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. по Договор за електронни
съобщителни услуги от 05.11.2014 г. за абонатен номер *******; сумата над
присъдените 67,69 лв. /шестдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ до
претендираните 93,08 лв. /деветдесет и три лева и осем стотинки/, или за сумата
25,39 лв. /двадесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/ - неплатении
потребени услуги за периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г. по Договор за
електронни съобщителни услуги от 05.11.2014 г. за абонатен номер *******;
сумата над присъдените 65,32
лв. /шестдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ до претендираните 119,47 лв. /сто
и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, или за сумата 54,15 лв. /петдесет и четири лева и петнадесет
стотинки/ - неплатени потребени услуги за периода 09.08.2016 г. – 08.02.2017 г.
по Договор за електронни съобщителни услуги от 08.12.2014 г. за абонатен номер *******;
сумата над присъдените 83,40 лв. /осемдесет и три лева и четиридесет стотинки/,
до претендираните 95,52 лв. /деветдесет и пет лева и
петдесет и две стотинки/, или за сумата от 12,12
лв. /дванадесет лева и дванадесет стотинки/ - неплатени потребени услуги за
периода 23.12.2016 г. –
22.05.2017 г. по
договор № ********* (М4440199) от 19.02.2015 г. за абонатен номер *********; сумата над присъдените 87,56
лв. /осемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, до претендираните 95,52 лв. /деветдесет и пет лева и петдесет и две
стотинки/, или за сумата от 7,96 лв.
/седем лева и деветдесет и шест стотинки/ - неплатена цена на апарат Lenovo
A1000 Black DS MAT 15 23м., дължима по Договор за продажба на изплащане от
09.09.2016 г.; сумата над присъдените 111,45 лв. /сто и единадесет лева и
четиридесет и пет стотинки/ до претендираните 169,73 лв. /сто шестдесет и девет
лева и седемдесет и три стотинки/, или за сумата от 58,28 лв. /петдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ - обезщетение
за забава в плащането на месечните такси по договорите за електронни
съобщителни услуги и устройството на изплащане в размер на законната лихва за
периода от 02.10.2016 г. до 29.11.2018 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 2398/2018 г. по описа на Районен съд -
Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Д.Н.И.,
ЕГН **********,*** да заплати на ”А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*************,
представлявано заедно от Изпълнителните директори А.В.Д.и М.М. сумата от 12,83 лв. /дванадесет
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски за
заплащане на държавна такса в заповедното производство, съразмерно с уважената
част от исковете и сумата от 299,31
лв. /двеста деветдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и депозит за
вещо лице в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: