Решение по КНАХД №1139/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Я. В. М., [ЕГН], подадена чрез адв. С. Й. М., против Решение № 52 от 07.08.2024 г. постановено по административно-наказателно дело № 335 от 2024 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2023-367-04-43 от 20.11.2023 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Пазарджик, с което на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на осн. чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) за нарушение на чл. 8, ал. 4 от същия.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на оспореното решение и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и да присъди сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа с подадено писмено становище с вх. № 10339/28.10.2025 г., от адв. М..

Ответникът по касационната жалба – Директорът на ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. Не изразява становище по жалбата.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира решението на Районен съд – Велинград за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 2023-367-04-43 от 20.11.2023 г., издадено от старши комисар Д. В. Л., на длъжност ВПД Директор на ОД на МВР – Пазарджик, с което на Я. В. М. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 8, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, изложени в хода на съдебното производство.

Съставът на Районен съд – Велинград, постановил оспореното в настоящото дело решение е събрал доказателствата относими към съдебния спор, като ги е ценил в рамките на доказателствената съвкупност. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението е доказано.

Решението е правилно.

В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба, като и е потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Неоснователни са и въведените с касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.

Установява се от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че на 01.10.2023 г., около 02:00 часа бил подаден сигнал на спешен телефон 112 за пострадало непълнолетно лице на обществено място, а именно в нощен клуб „Боа“, гр. Велинград. Била извършена проверка на място от полицейски служители, които установили В. Я. М., роден на [дата]. - непълнолетен, който не е бил придружен от никой от родителите си, нито от друго пълнолетно дееспособно лице, посочено от тях. На място били установени и други непълнолетни лица, които също не били придружени от родител или друго пълнолетно лице и всички били откарани при инспектор от „Детска педагогическа стая“, където посочили като свой придружител лицето Г. В..

Установява се, че касационният жалбоподател Я. М. е баща на установеното на място непълнолетно лице В. М.. Бащата се явил лично в РУ – Велинград, където заявил, че е разрешил на сина си да отиде на дискотека с приятели, но не го е придружил там, нито е посочил пълнолетно лице, което да стори това, като дори не е знаел в кое заведение е отишъл синът му. На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 43 от 17.10.2023 г., бл. № 392178 от 01.10.2023 г. от З. Д. П., на длъжност младши полицейски инспектор към ОД на МВР – Пазарджик, Районно управление – Велинград. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 01.10.2023 г., без възражения. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че жалбоподателят в качеството му на родител на непълнолетния В. Я. М., роден на [дата]. - непълнолетен , на 01.10.2023 г., около 02:00 часа, не е придружил сина си и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице, което да го придружава в нощен клуб „Боа“, гр. Велинград.

За описаното в АУАН нарушение на жалбоподателят е издадено обжалваното Наказателно постановление № 2023-367-04-43 от 20.11.2023 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Пазарджик. С НП на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет., за виновно нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет. на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева. Като обстоятелства във връзка с нарушението е посочено, че жалбоподателят в качеството му на родител на В. Я. М. - непълнолетен, не го е придружил или не е осигурил пълнолетно дееспособно лице, което да го придружава в нощен клуб „Боа“, гр. Велинград.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20:00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22:00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Съответно чл. 8 ал. 4 от ЗЗДет. предвижда, че ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22:00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

В случая безспорно е установено, че непълнолетното лице В. Я. М. е било в нощен клуб „Боа“, гр. Велинград на 01.10.2023 г., около 2:00 сутринта, което не се оспорва от касационния жалбоподател. Към този момент непълнолетното лице е било на възраст 16 години, видно от датата на раждане. Предвид това, лицето е следвало да бъде придружавано от свой родител/настойник по силата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет. Не се оспорва от касационния жалбоподател, че той не е придружавал детето към процесния момент. Съответно по силата на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет. е следвало да осигури пълнолетен, дееспособен придружител.

Следва да се посочи, че изпълнителното деяние по чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет. включва в условията на кумулативност както неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗД, така и неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД. Това изключва хипотезата на алтернативност, тъй като при изпълнение на едно от тези задължения (по чл. 8, ал. 3 или по ал. 4 от ЗЗДет.) няма да е налице нарушение. В административнонаказателната разпоредба на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет. обективните признаци на нарушението са определени съобразно начина по който субекта на задължението може да го изпълни – лично или чрез трето определено от него пълнолетно лице. Задължението е едно и то е за осигуряване на пълнолетен придружител на малолетно, респ. непълнолетно дете, и тежи върху родителя. Ето защо административно нарушение по чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет. е извършено, когато нито субекта на задължението - лично, нито чрез друго пълнолетно лице, е осигурил придружаване на малолетното, съответно непълнолетното, подопечно му лице.

Пред районния съд са събрани гласни доказателства – разпитан е свидетелят Г. В., който посочва, че е бил единственият пълнолетен с цялата група непълнолетни на процесната дата в клуб „Боа“, Велинград. Посочва, че охраната на самото заведение го упълномощила да напише и подпише сам декларации, че като придружител на непълнолетните лица ще отговаря за тях. Тоест лицето посочва, че само е попълнило декларации за придружител на множество непълнолетни. Свидетелят посочва, също, че преди да отидат на дискотека на посочената дата не е разговарял с родителите на В. М., както и че не е бил упълномощаван устно или по друг начин от тях да го придружава.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява родителят на непълнолетния М. да е осигурил друго пълнолетно, дееспособно лице за негов придружител. Попълването на декларации от някое пълнолетно лице за придружител на дете не дерогира задължението на родителите и настойниците именно те да се погрижат за безопасността на децата, като ги придружат лично или им осигурят отговорен пълнолетен, дееспособен за придружител. Тук следва да се добави, че декларацията не удостоверява изпълнението на задължението на наказаното лице да осигури придружител на детето си, тъй като всъщност декларацията изхожда от името на свидетеля Г. В. и е подписана от него, декларирайки, че е придружител, а не от родителя, който полага грижи за детето, и за когото именно е задължението за придружаване, или за осигуряване на придружител. Точно обратното – родителите/настойниците/попечителите и лицата, които се грижат за децата са длъжни или те лично да придружават децата, в указаните от закона случаи или да осигурят пълнолетен, дееспособен придружител, който познават, на който имат доверие и който може да се погрижи за безопасността на детето. Противното – някой пълнолетен сам, по свое желание, да попълни декларация, че е придружител на непълнолетен и така да отговаря за него, би могло да доведе до тежки злоупотреби и накърняване здравето и безопасността на дете.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че непълнолетния В. М., на процесната дата и час нито е придружен от родител/настойник/попечител, съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет., нито от родител му е осигурено друго пълнолетно лице, което да го придружава в нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет.

Съответно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет. предвижда, че родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение-с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

С оглед горните, правилно в НП е прието, че е извършено виновно нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет. и е ангажирана административнонаказателна отговорност на родителя съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет., като е наложена глоба в минималния предвиден от закона размер. Съответно не се констатира и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, който предвижда, че в НП следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Действително, в обжалваното НП не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, но посочения пропуск не е довел по никакъв начин до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото същото е било наясно с фактическите и правни рамки на вмененото му „административно обвинение“. В случая в НП е ясно разписана дата, час и място, на които е установен непълнолетния без същият да е придружен от родител или друго пълнолетно, дееспособно лице.

В случая районният съд правилно е потвърдил процесното НП, като в мотивите на съдебния акт е направено тълкуване на нормите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет. и са обсъдени възраженията на жалбоподателя. С оглед изложените, настоящия съдебен състав намира, че районния съд правилно е приложил материалния закон.

Касационна инстанция също счита, че случаят не е маловажен. Деянието не е сред тези с ниска степен на опасност, а напротив касае се за охрана на действията на родители, попечители или други дееспособни лица, които не са осигурили лично присъствие или присъствие на пълнолетно лице да придружава тяхното непълнолетно или малолетно дете.

Ето защо, настоящата касационна инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да понесе разноските сторени от административнонаказващия орган, но доколкото такива не се претендират съдът не следва да се произнася по отговорността за тях.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХIІ-ти касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/07.08.2025 г., постановено по анд. № 20245210200335 от 2024 г. по описа на Районен съд – Велинград.

Решението е окончателно.