№ 14
гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500527 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 527/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, на всяка от страните,
срещу части на решение № 260136 от 21.06.2021 г., поправено с решение №
260151 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 136/2020 г. по описа на
Добричкия окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД,
подадена чрез адв. К., против решение № 260136 от 21.06.2021 г., поправено с
решение № 260151 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. № гр.д. № 136/2020
г. по описа на Добричкия окръжен съд в ЧАСТТА, с която дружеството е
осъдено да заплати на „Албена“АД на основание чл.59 от ЗЗД сумата от
45 320 лева обезщетение за ползването в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на
притежавания от ищеца („Албена“ АД) поземлен имот с идентификатор
39459.4.154 по КККР на с.Кранево с площ от 30,809 дка и построената в него
пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка, включваща сгради
и съоръжения, съизмеримо с месечния наем от имота, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба-12.02.2020г. до окончателното плащане,
1
както и сумата от 3 160,04 лв. – разноски по делото.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила,
на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му
и за отхвърляне на иска с присъждане на сторените по делото разноски.
Изложил е, че окръжният съд: - приел за разглеждане иск срещу ненадлежен
ответник – ВИК оператор, доколкото ответникът само стопанисвал ПОСВ
„Албена“, предадена му от община Балчик като публична общинска
собственост и по силата на сключен договор, без имотът да е изключван от
активите за стопанисване и без указания от Асоциацията по ВИК; - определил
неправилна правна квалификация на иска по чл. 59 от ЗЗД; -не се произнесъл
по предпоставките по чл. 59 от ЗЗД – обедняване на ищеца, обогатяване на
ответника, причинна връзка и липса на основание за преминаване на
имуществените блага; - при липса на доказателства за обогатяване и
обедняване (предвид възраженията, че имотът не може да се отдава под наем
на лице, което не е ВИК оператор и „Албена“ АД не може да получава наем
за него) необосновано приел наличие на фактическия състав по чл. 59 от ЗЗД
и уважил иска; - не извършил съпоставка коя от двете стойности обогатяване
или обедняване е по-малка; - не обсъдил възраженията, както и заключението
на вещото лице Н.Л. в тази връзка, че за конкретния имот няма пазарни
аналози за наем, поради спецификата му, специалното му предназначение и
изчерпания потенциал за развитие; - въпреки оспорването на повторното
заключение на вещото лице В. (заради голяма разлика сравнено с
определената стойност от вещото лице Л. в първата експертиза и заради
липсата на компетентност на инж.В., която била машинен инженер и
оценител на имоти и машини, а не на съоръжения), съдът игнорирал и не
обсъдил първоначалната експертиза, в която вещото лице обосновано приело
начин на изчисляване на обезщетението чрез съпоставка с наем на земеделска
земя имайки и предвид невъзможността имота да се преустройва и да му се
променя предназначението; - неправилно приел, че обстоятелството, че
„ВИК Добрич“ АД е изключителен ВИК оператор не му дава основание и
право да използва имота при осъществяване на предмета на своята дейност
като такъв; - при определяне на пропуснатите ползи не взел предвид факта, че
на обособената територия може да има само един воден оператор, поради
което и ищецът не би могъл да отдаде под наем на друг оператор
2
пречиствателната станция; - не предоставил на ответника допълнително
представени от ищеца с молба от 18.03.2021 г. писмени доказателства и така
затруднил защитата му;
Въззиваемото дружество „Албена“АД, чрез адв. С. и Д., е подало
писмен отговор, с който е оспорило въззивната жалба и по съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на
обжалваната част от решението е молило за потвърждаването й и за
присъждане на разноските.
-По въззивна жалба на „Албена“ АД, подадена чрез адв. С. и Д.,
поправена с молба от 27.09.2021 г., против решение № 260136 от 21.06.2021
г., поправено с решение № 260151 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. №
136/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен, предявения от дружеството срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич“АД иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
ползването от ответника в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на притежавания
от ищеца ПИ с идентификатор 39459.4.154 по КККР на с.Кранево с площ от
30,809 дка и построената в него пречиствателна станция със застроена площ
от 22,500 дка, включваща сгради и съоръжения, съизмеримо с месечния наем
от имота, за горницата над сумата от 45 320 лв. до 200 000 лв., ведно със
законната лихва върху разликата от датата на исковата молба-12.02.2020г. до
окончателното плащане, както и в частта на осъждането му за разноските.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваната част
от решението на окръжния съд по съображения за неговата необоснованост
по размера на обезщетението и неприлагане на правната възможност по чл.
202 от ГПК във вр. чл. 5 ГПК (общия разум) и при отчитане на специфичните
особености на процесния имот да определи по-висок размер на
обезщетението от този в заключението на вещото лице по СТЕ инж. Н.В..
Сочил е, че съдът не е отчел уникалността на имота, че поземленият имот не е
земеделски, а урбанизиран, както и че по „аналогия на закона“ в случая е
следвало да се приложат размерите по Тарифата на Община Балчик, приета с
решение № 238/2009 г. на ОбС Балчик за базисните наемни цени на
помещения и терени.
Въззиваемият „ВИК Добрич“ АД, чрез адв. К., е подал писмен отговор
на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за нейната
3
неоснователност е молил за отхвърлянето й с присъждане на разноски.
Асоциация по водоснабдяване и канализация в обособена територия,
обслужвана от „ВИК Добрич“ АД, както и Община Балчик - трети лица
помагачи на ответника, не са подали отговор на въззивната жалба.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му част
за горницата над 200 000 лв. до 399 182лв. – претендирано обезщетение по чл.
59 ЗЗД.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивниците, чрез
своите процесуални представители са поддържали съответно въззивните си
жалби и отговорите и са претендирали присъждане на разноски. Третото лице
–помагач Асоциация по водоснабдяване и канализация в обособена
територия, обслужвана от „ВИК Добрич“ АД, чрез своя процесуален
представител е изразило становище за основателност на жалбата на „ВИК
Добрич“ АД, за уважаването й, и за отхвърляне изцяло на иска на „Албена“
АД. Третото лице – помагач Община Балчик не е пратило представител и не е
изразило становище във въззивното производство.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната
му част. Предвид твърденията на ищеца, че именно ответникът ползва
собствения му имот без основание, обогатил се е за негова сметка със
спестените разходи, поради което претендира от него обезщетение налагат
извода, че искът е насочен и делото е разгледано срещу надлежния ответник,
поради което възражението на въззивника „ВИК Добрич“ АД в тази връзка е
неоснователно.
По правилността на решението в обжалваната му част с оглед заявените
оплаквания и събраните по делото доказателства:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на „Албена“АД против „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД за
заплащане на сумата от 399 182 лв. - обезщетение за ползването от ответника
в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на собствения на ищеца недвижим имот с
идентификатор 39459.4.154 по КККР на с.Кранево с площ от 30,809 дка и
построената в него пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка,
включваща сгради и съоръжения (описани в уточнителна молба вх.
№1886/12.03.2020г: админстративна сграда с лаборатория с идентификатор
4
39459.4.154.1 по КККР със застроена площ 152кв.м.; трафопост с
идентификатор 39459.4.154.2 по КККР със ЗП 21кв.м.; сграда-помпена
станция за активна утайка с идентификатор 39459.4.154.3 по КККР със ЗП
106кв.м; сграда-хлораторно с идентификатор 39459.4.154.4 по КККР ;
оперативна сграда с идентификатор 39459.4.154.6 по КККР ; сграда-помпена
станция за активна утайка с идентификатор 39459.4.154.7 по КККР, две
технологични линии за пречистване на отпадни води; 2 броя
пясъкодържатели; 4 броя изсушителни полета; 2 броя биобасейни тип
„Кесенер“ ; окислително езеро с площ от 3708кв.м.;помпена станция за
регенерирана утайка с кладенец и 2броя потопяеми помпи; изсушителни
полета за сушене на излишната активна утайка с площ от 1.900дка; помпена
станция за отпадни води, идващи от с.Кранево с 2 броя кладенци и 2броя
потопяеми помпи; вторични радиални утаители- 2броя; камери за
регенерирана активна утайка; емшери -5групи по 4броя; измервателно
устройство-дебитомер; метален напорен канал/тласкател/; метален заустващ
колектор в Черно море), определено по размер от месечeн наем от имота,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба -12.02.2020 г. до
окончателното плащане. Ищецът е поддържал, че е собственик на имота по
силата на договори за приватизационна продажба на акции от 17.11.1997г. и
от 24.06.1998г., като и че с влязло в сила на 15.06.2019г. съдебно решение
№279/12.12.2018г. по воденото срещу Община Балчик гражданско дело
№462/2017г. на ДОС било установено правото му на собственост. В
изпълнение на съдебното решение, с приемо-предавателен протокол от
11.10.2019г. Община Балчик му предала владението на имота. За периода от
15.06.2019г. до подаване на исковата молба имотът се ползвал от ответника
„ВиК Добрич“ АД без основание, ищецът бил лишен от ползването му и
пропуснал да реализира доходи от отдаването му под наем в размер на
сумата от 399 182 лева.
Ответникът „ВиК Добрич“ АД, с депозирания писмен отговор е оспорил
иска и е молил за отхвърлянето му. Изложил е, че в качеството му на ВиК-
оператор с предмет на дейност в обособена територия, включваща
територията на общ.Балчик, осъществява стопанисване и експлоатация на
процесния имот (ПСОВ-Албена, ведно с находящите се в пречиствателната
станция съоръжения) по силата на договор с АВиК-Добрич от 07.03.2016г. по
чл.198п, ал.1 от ЗВ, при наличие на окончателен протокол между МРРБ и
5
Кмета на Община Балчик за разпределяне собствеността на активите- ВиК
системи и съоръжения, между държавата и община Балчик, съгласно чл.13,
чл.15 и чл.19 от Закона за водите, като относимите за настоящото
производство възражения са и наведените с въззивната жалба и отговора.
Третите лица - помагачи на ответника - Асоциация по водоснабдяване и
канализация в обособена територия, обслужвана от „ВиК Добрич“АД и
Община Балчик са оспорили иска и са молили за отхвърлянето му.
Твърденията на ищеца, че ответникът ползва собствения му имот без
основание, обогатил се е за негова сметка със спестените разходи за наем и
поради това претендира от него обезщетение налагат извода, че искът е по
чл.59 от ЗЗД, който гласи, че който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Затова неоснователни са възраженията на въззивника
„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД за неправилно определена от
първата инстанция правна квалификация на иска.
За да бъде уважен искът по чл.59 от ЗЗД, следва да бъде доказано: - че е
налице обогатяване на едно лице за сметка на друго; - обедняването на
другото лице; - липсата на основание за обогатяването; - отсъствие на друга
правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия;
Установено е по делото (с НА №195, том І, рег.№ 754, дело № 178 от
01.03.2001г. на нотариус № 190 от регистъра на НК, вписан под акт № 63, том
І, дело № 251/2001г. вх.рег. № 473 от 01.03.2021г. на СлВп – Балчик, с
писмените доказателства за правоприемство от „Албена“ ЕАД с държавно
имущество и с приватизационните договори от 17.11.1997г. и 24.06.1998г.), а
и страните не спорят, че „Албена“ЕАД е собственик на процесния недвижим
имот - ПИ 39459.4.154 по КККР на с.Кранево с площ от 30,809 дка заедно с
построената в него пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка,
включваща сгради и съоръжения. Не е спорно също така и ответникът „ВиК
Добрич“АД, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание пред
окръжния съд е признал, че в претендирания период от 15.06.2019г.-
12.02.2020 г. е ползвал имота в качеството на ВИК оператор по договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията
и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 07.03.2016г.,
сключен по реда на чл. 198п от ЗВ с Асоциация по водоснабдяване и
6
канализация в обособена територия, обслужвана от „ВиК Добрич“АД (тогава
"Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Добрич). По този договор
Асоциацията по ВиК Добрич действа от името и за сметка на собствениците
на публичните активи - държавата и общините в административните граници
на област Добрич, като в случая процесната пречиствателна станция (земя,
сгради и съоръжения) е фигурирала като публична общинска собственост и е
била предадена за стопанисване и управление на „ВиК Добрич“АД като
такава. Спорът за собствеността на пречиствателната станция, воден между
настоящия ищец и Община Балчик (помагач по делото) е бил разрешен и е
формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила на 15.06.2019г. решение
№279/12.12.2018г. по гр.д.№462/2017г.на Добрички окръжен съд, с което е
признато за установено по отношение на Община Балчик, че имотът е
собственост на „Албена“АД. Предвид това, неоснователни са всички
възражения на ответника и на помагачите, обосновани с невъзможността
имотът да представлява частна собственост с доводи за публичния му
характер и с обслужване на публичния интерес.
Т.е. в случая е установено, че ищецът е собственик на имота и че той се
е ползвал от ответника в процесния период. Липсва и основание за
ползването. Това е така, тъй като ползването на ответника, предоставено по
договора чл. 198п от ЗВ от 07.03.2016г., сключен с Асоциацията по ВиК
Добрич, не е противопоставимо на собственика на пречиствателната станция -
„Албена“АД, включително и за периода от 15.06.2019г.-12.02.2020г. Този
договор не създава основание за ползване заради качеството на ответника на
изключителен ВиК оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги на
обособената територия, защото няма сключен договор със собственика
„Албена“АД и липсва законово задължение за последния да предостави
обекта за безвъзмезно ползване на определена категория лица, в т.ч. и на
ответника - ВиК оператора на обособената територия. Т.е. в случая за
ответника, като изключителен ВИК оператор, не съществува и нормативно
предоставено му право да използва безвъзмездно имота на ищеца при
осъществяване на предмета на своята дейност. Затова и без значение за иска
по чл. 59 от ЗЗД е, че ответникът е ползвал обекта като е предоставял на
потребителите услуга по пречистване на отпадни води по регулирани цени, че
не са предвидени средства за заплащане на наем на съоръжението, както и че
7
пречиствателната станция се ползва за обслужване и на населените места в
съседната на к.к. Албена територия, поради което и възраженията на
въззивника „ВиК Добрич“АД и съображенията на помагача Асоциацията по
ВиК Добрич в тази връзка са неоснователни.
По елементите от фактическия състав по чл. 59 от ЗЗД -обедняване на
ищеца и обогатяване на ответника:
Както в правната доктрина, така и в трайната съдебна практика, се
приема, че обедняването може да има различни форми - то може да се изрази
не само в изгубване на имуществени блага, но също и в пропускане на иначе
сигурно увеличение на имуществото. Тази втора проявна форма на
обедняването е осъществена в случая. Предвид уредения съгл. чл. 198о от
Закона за водите монопол за извършване на дейностите по стопанисване,
поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията, както и за
предоставяне на В и К услуги на потребителите срещу заплащане ищецът,
като собственик на процесната пречиствателна станция, не може да използва
самостоятелно същата без да е ВИК оператор. Тази дейност могат да
извършват само В и К оператори (според чл. 198 о ЗВ, стопанисването,
поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и
предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се
извършват от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги), какъвто
статут има и ответникът, като допустимо при условията на чл. 198 о, ал. 6 ЗВ
е в границите на една обособена територия да има повече от един оператор,
включително юридически лица, осъществяващи В и К услуги, когато не
обслужват цялата територия. Процесният имот може да бъде предоставян от
собственика за възмездно ползване на такива оператори, предвид липсата на
забрана от закона в тази връзка. Така собственикът на имота
(пречиствателната станция) може да получи доходи от същия и да увеличи
имуществото си. Реализирането на тази полза е реално предвид, че и
понастоящем пречиствателната станция се ползва по предназначението й от
лицензиран В и К оператор. Ищецът в случая е лишен от получаването на
една сигурна имуществена облага, т. е. налице е обедняване на същия по
смисъла на чл. 59 ЗЗД. Това обедняване е довело съответно до обогатяване на
ответника, изразяващо се в спестяване на необходими разходи, които той
следва да стори за ползването. В тази насока е приетото с решението на ВКС
8
по т.д. № 789/2009, II т.о., че предпоставките на чл. 59 ЗЗД могат да бъдат
осъществени и в случаите, когато се касае за специфичен обект на ползване -
част от водопреносната мрежа, при условие, че ищецът е от кръга на
субектите, за които законът по изключение допуска да притежават право на
собственост върху такъв обект и че не е установена изрична нормативна
забрана същият да бъде предоставян за възмездно ползване на други правни
субекти, респ. че не е установено законово задължение за собственика да
предостави обекта за безвъзмездно ползване на определена категория лица. В
този смисъл неоснователни са оплакванията във възивната жалба на „ВиК
Добрич“ АД, че имотът не може да се отдава под наем и „Албена“ АД не
може да получава наем за него.
В случая обогатяването на ответника е със спестения наем, който
съставлява и обедняването на ищеца, т.е. обогатяването и обедняването в
случая са в един и същ размер. Затова неоснователно е и оплакването на
въззивника „ВиК Добрич“ АД за липсата на извършена от окръжния съд
съпоставка коя от двете стойности обогатяване или обедняване е по-малка.
Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по
различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта е без
значение за иска по чл. 59 ЗЗД, като последователна е съдебната практика, че
обстоятелството дали ответникът е развивал дейност и реализирал приходи е
правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е установено, че ответникът
ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети
собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за
ползването, както и че обедняването на собственика и обогатяването на
ползващия са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния
имот, който би получил за спорния период (Решение № 55 от 28.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., ГК). Това съответства на приетото с
Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, че обогатяване е налице
не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му
спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случая,
когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го
ползва без основание. Съгласно задължителната практика на ВКС, когато
собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се
държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се
9
изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал
при отдаването под наем на имота, определени по действащите за периода
пазарни наемни цени. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето,
което държи имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от
него наем, който би плащал за ползване на имота през този период.
По размера на обезщетението:
За определяне размера на обезщетението, по искане на страните по
делото, са назначени първоначална СТЕ с вещо лице Н.Л., която е оспорена
от „Албена“АД като необоснована, и повторна такава с включена
допълнително поставена от ищеца задача и с вещо лице инж. Н.В. - приета от
съда в съдебно заседание от 19.05.2021 г. Ищецът чрез процесуалния си
представител изрично е заявил, че не оспорва заключението на инж. В. и че
същото е „вярно, професионално и компетентно“. След приемане на
заключението „ВИК Добрич“ АД, чрез процесуалния си представител,
несвоевременно (след срока по чл. 200, ал.3 ГПК) е заявил оспорване на това
заключение със съображения, че има разминаване между първоначалното и
приетото в това заседание заключение за размера на обезщетението.
Разминаването в заключенията на вещите лица не съставлява основание за
назначаване на трета експертиза, като тези заключения, на осн. чл. 202 ГПК
настоящата инстанция преценява заедно с всички събрани доказателства.
Със заключението си вещото лице Н. Л. е изчислило размера на
пропуснатата полза на сумата от 2 921.43лева. Тази сума е определена от
размера на средната арендна цена за процесния период (15.06.2019г.-
12.02.2020г), за земята – в размера на месечната стойност на арендната цена
за земеделска земя за стопанската 2018-2019г., а за сградите и съоръженията –
половината от същата. Според това вещо лице, приходният метод за
определяне на средна пазарна наемна цена е неприложим, защото ответникът
не е отчитал финансов резултат от дейността на пречиствателната станция,
като експертът не е отчел и спецификата на имота и е определил
обезщетението само от рентата за земеделска земя, включително и за сградите
и съоръженията представляващи пречиствателната станция (1/2 от рентата за
земята). Затова заключението е необосновано и съдът не го кредитира.
Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на въззивника „ВИК
Добрич“ АД в жалбата му за незачитане от първата инстанция на
10
заключението на вещото лице Н.Л..
Вещото лице инж.Н.В. е изготвило повторната експертиза, според
която средният пазарен наем за периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. е в размер
на 45 320лева (сбор от 9 588 лв. - пазарен наем на сгради и съоръжения към
тях и 35 732 лв. – пазарен наем на земя и строителни съоръжения). Вещото
лице е използвало комбинация от два базисни подхода- подход на пазарните
сравнения (пазарен подход) и подход на базата на доходите (приходен
подход), основани на икономическите принципи на равновесие на цените,
очаквани ползи или заместванe, отчитайки специфичните особености на
имота, както и подробно е мотивирало, включително с последователните
стъпки на изследванията и изчисленията, с приложени данни в табличен вид,
посочените стойности. Вещото лице е отчело спецификата на имота като е
извършило оценката отделно за сградите и съоръженията в тях и за земята и
строителните съоръжения, като е съобразило особеностите на първата група и
е извършило оценката и последователността на изчисленията на два етапа.
Вещото лице В. е специалист в изследваната област, вписана е в списъка на
вещите лица при съда и компетентността й не е била оспорена пред окръжния
съд, поради което оплакването на въззивника „ВИК Добрич“ АД в тази връзка
заради специалността на машинен инженер и оценител на имоти и машини, а
не на съоръжения, е неоснователно. Тази (повторната) експертиза е пълна,
ясна и обоснована, включително и с допълнителните разяснения на експерта в
откритото съдебно заседание пред окръжния съд. Вещото лице мотивирано и
обосновано е използвало приложимите с оглед и спецификата на имота
методи за оценка, направило е подробен анализ отделно за сградите и
съоръженията в тях и за земята и строителните съоръжения, при използване
на всички данни по делото и при направените изследвания е съобразило
уникалността на имота, поради което заключението му е правилно и
обосновано и съдът напълно го кредитира. В този смисъл възраженията на
страните по размера на обезщетението са неоснователни. Горното налага
извода, че обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е в размер на сумата от 45 320лева,
изчислен от вещото лице инж.Н.В..
Съдът не споделя съображенията на въззивника – ищец „Албена“АД за
определяне на обезщетението в размер на нормирания наем от 399 182лева,
съобразно Тарифа за определяне базисните наемни цени на помещения и
терени, приета с решение №238/2009г. на Общински съвет-Балчик, изм. и доп.
11
с Решение №748 от 17.02.2011г., изм. и доп. с Решение №531 от 27.02.2014г.,
защото не се касае за имот общинска собственост и правоотношението не е по
реда на чл.14 във вр. с чл.8 от Закона за общинската собственост. Сочената от
въззивника „Албена“ АД практика (по казуса за к.к. Слънчев Бряг) за
определяне на обезщетението съобразно финансов резултат също е
неприложима, доколкото се касае до съвсем различна хипотеза
(предхождащите процесния период правоотношения между страните са били
уредени от сключен между тях договор и уговорен метод за изчисляване на
възнаграждението за ползване на различно съоръжение (цяла водопроводна и
канализационна мрежа) в зависимост от приходите на оператора), поради
което и съображенията за различен метод за определяне на обезщетението по
чл. 59 от ЗЗД е неоснователно.
Несъмнено е, че съдът следва да прилага разпоредбите на закона според
точния им разум (чл. 5 ГПК съдът разглежда и решава делата според точния
смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви -
според общия им разум), като в случая не е налице непълнота или неяснота в
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, не се налага тълкуването й, а заключението на
вещото лице В. съдът е обсъдил съобразно чл. 202 ГПК, поради което и
позоваването на възивника „Албена“ АД и изразените от процесуалните му
представители житейски съображения и развити тези за търсене на общ разум
са неоснователни.
Предвид изложените съображения искът по чл. 59 от ЗЗД е основателен
до размер на сумата от 45 320лева, ведно със законните лихви от датата на
исковата молба-12.02.2020г. до окончателното плащане и в този размер той
следва да бъде уважен, а за горницата до претендираните суми и съобразно
обжалваната част до размер на 200 000 лв. – отхвърлен. Като е достигнал до
идентичен резултат по подобни съображения в обжалваната част от
решението, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който в
същата част следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, разноските за първоинстанционното
производство не се променят, а за въззивната инстанция страните си дължат
съответно, съразмерна с резултата част от сторените и доказани от всяка от
тях разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както следва:
„Албена“ АД следва да заплати на „Водоснабдяване и канализация
12
Добрич“АД сумата от 3 061,08 лв. (от общо 3 960 лв.), а „Водоснабдяване и
канализация Добрич“АД следва да заплати на „Албена“ АД сумата от
2 055,01 лв. (от общо 9093 лв.). Възраженията на двете страни по чл. 78, ал.5
от ГПК са неоснователни, тъй като договорените и платени и от двете страни
адвокатски възнаграждения са под минималния предвиден размер по Наредба
№ 1/2004 г.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260136 от 21.06.2021 г., поправено с
решение № 260151 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 136/2020 г. по
описа на Добричкия окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които:
- „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е осъдено да заплати на
„Албена“АД на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 45 320 лева обезщетение за
ползването в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на притежавания от ищеца
(„Албена“ АД) поземлен имот с идентификатор 39459.4.154 по КККР на
с.Кранево с площ от 30,809 дка и построената в него пречиствателна станция
със застроена площ от 22,500 дка, включваща сгради и съоръжения,
съизмеримо с месечния наем от имота, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба-12.02.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от
3 160,04 лв. – разноски по делото.
- е отхвърлен, предявения от „Албена“ АД срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич“АД иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
ползването от ответника в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на притежавания
от ищеца ПИ с идентификатор 39459.4.154 по КККР на с.Кранево с площ от
30,809 дка и построената в него пречиствателна станция със застроена площ
от 22,500 дка, включваща сгради и съоръжения, съизмеримо с месечния наем
от имота, за горницата над сумата от 45 320 лв. до 200 000 лв., ведно със
законната лихва върху разликата от датата на исковата молба-12.02.2020г. до
окончателното плащане;
- „Албена“АД е осъдено да заплати на Водоснабдяване и канализация
Добрич“АД, съдебно деловодни разноски в размер на 2 863,47лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД, ЕИК
13
********* да заплати на „Албена“АД , ЕИК ********* сумата от 2 055,01 лв.,
представляваща сторени от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Албена“АД , ЕИК *********, да заплати на
Водоснабдяване и канализация Добрич“АД, ЕИК ********* сумата от
3 061,08 лв., представляваща сторени от ответника разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на Асоциация по
водоснабдяване и канализация в обособена територия, обслужвана от „ВИК
Добрич“ АД, както и Община Балчик - трети лица помагачи на ответника
„ВИК Добрич“ АД.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14