РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Благоевград, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20211210201844 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „Г..........ъс седалище и
адрес на управление: Село Б..... представлявано от управителя В....чрез юрк.
К. З., против Наказателно Постановление №....на Директора на Р......Б...., с
което на „Г......е наложена "И.... в размер на 2 000 лева на основание чл. 166, т.
3, вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда за нарушение на
чл.166, т.3, вр. чл.155, ал.2 от ЗООС.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
навеждат доводи, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка и
без да е извършен анализ на релевантните факти и обстоятелства и са
допуснати съществени процесуални нарушения и по-конкретно не са спазени
императивните разпореждания по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. На
следващо място се твърди, че са погрешни изводите на наказващия орган, че
„Г.... експлоатира „Т. нами...ращи се на производствената база на Грома холд,
всички машини и съоръжения, находящи се на производствената база са
отдадени под наем на „Агромах продакшън“ ЕООД, поради което
дружеството не е реализирало виновно поведение по смисъла на чл. 6 ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован,
1
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество и в писмени
бележки излага съображения за незаконосъобразност на процесния акт, като
постановен при съществени процесуални нарушения, моли за неговата
отмяна. Претендира юрисконсултско възнагрждение.
Административнонаказващият орган редовно призовани, чрез
процесуалния си представител оспорват подадената жалба. Моли същата да
бъде отхвърлена, като неоснователна и потвърдено НП, подробни доводи
излага в писмени бележки. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура - Б.....редовно и своевременно призована, не
ангажира представител и становище по същество на делото.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
По повод постъпил на 08.07.2021 г. в РИОСВ Б.... чрез БДЗБР
сигнал за замърсяване на водите на река С.... от производствената база на
Г.....била извършена съвместна проверка от служители на РИОСВ, Басейнова
дирекция „ЗБР“ и представител на регионална лаборатория Б.... които
посетили обект „ТМСИ и асфалтова база“, производствената база на Г.......
експлоатиран от Г......При проверката установили, че в тридневен срок преди
започване (установено на 09.07.2021 г.) работа на обекта, а именно 06.07.2021
г. „Г... не е изпълнило задължително предписание № 2, дадено с Констативен
протокол /КП/ № 63-11/15.12.2020 г. на Р.......а именно в тридневен срок преди
отпочване на работа на ТМСИ да се уведоми писмено Р......Установено било
също, че ТМСИ работи, за която отпочната дейност РИОСВ Б.......... не е
уведомена в срока на даденото предписание, както и че се извършва
производствена дейност по промиване на инертен материал, като в
пречиствателното съоръжение постъпват отпадъчни води, които след
преминаването през него се заустват в река С...........
Преди да посетят обекта служители на РИОСВ Б........... направили
справка в деловодната система на инспекцията дали има постъпило
уведомление от Г..........във връзка с даденото предписание при предходна
проверка, като след проверката е установено, че няма такова.
С оглед констатираното на 20.07.2021 г. била изпратена и получена от
2
Г............ покана за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.На 29.07.2021 г. в сградата на наказващия орган се явило
упълномощено лице св.Г., като в негово присъствие и в присъствието на св.
М. и св. М., свидетеля С. съставила акт за установяване на административно
нарушение №4-11 на дружеството жалбоподателя, за това, че Г.... не е
изпълнило задължително предписание № 2, дадено с констативен протокол №
63-11/15.12.2020 г. на Р..........а именно в тридневен срок преди отпочване на
работа на ТМСИ (09.07.2021 г.) да се уведоми писмено РИОСВ Благоевград.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 166, т. 3, вр. чл. 155,
ал. 2 от ЗООС. Актът бил връчен на надлежно упълномощено лице, което не
посочило възражения, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били
направени и депозирани такива.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление №4-11/07.12.2021г., с което на Г......... е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 2 000 лв. на основание чл. 166, т. 3, вр.
чл. 165, ал. 2 ЗООС за нарушение на чл. 166, т. 3, вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите С., Ш., М........., М. и
М.. Чрез показанията на тези свидетели се установява, характера на
проверката и констатираното в хода на същата. Конкретно чрез показанията
на св.С. се установява, че в обекта се е извършвала дейност, посочва какво се
констатирало, повода за посещение на място, както и защо са приели, че
именно жалбоподателят е отговорното лице. В същата насока са и
показанията на св. Ш. и М..... присъствали на място. Чрез показанията на
св.М. и М. се установява процедурата по съставяне на АУАН, както и че при
неговото съставяне е присъствал св.Г. в качеството му на упълномощено
лице. Пред настоящия състав по искане на защитата са допуснати и разпитани
св. Г. и св.А..... които чрез показанията си установяват отношенията си с
дружеството-жалбоподателя, в какво се изразява дейността на всеки от тях,
както и че дейността се извършва от „А......
В хода на съдебното производство са изискани и представени и относими
писмени доказателства, относно процесната ТМСИ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към
3
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в законоустановения срок, поради
което е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните
съображения:
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от
компетентни органи и са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Неоснователни са и възраженията, че неправилно е определен субекта на
отговорност, доколкото площадката се експлоатира от „А..............
Действително по делото бяха представени доказателства, че производствената
дейност се осъществява от това дружество, но в същото време по делото има
категорични доказателства, включително и свидетелските показания, че
разрешителното е издадено на „Г..........и именно то е отговорното дружество,
според настоящия състав. В настоящият случай жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.166, т.3 от ЗООС във връзка с чл.155, ал.2 от
ЗООС. Нормата на чл.166, т.3 от ЗООС предвижда, че с наказанията
по чл.165 от закона се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията,
дадени в индивидуалните административни актове и констативните
протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от Министъра на околната среда и
водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции,
директорите на националните паркове или от упълномощени от тях
длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал.1 от ЗООС регламентира, че
длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен
орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с
глоба от 2000 до 20 000 лв., а според ал. 2 на нормата, имуществена санкция
от 2000 до 20 000 лв. се налага на юридическото лице или едноличния
търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши
нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да
установи самоличността на работника или служителя.
Нормата на чл.155, ал.1 и ал.2 от ЗООС регламентира, че
4
упълномощените длъжностни лица, по време на извършване на текущия
контрол, са длъжни да съставят констативни протоколи, в които се отразяват
констатираните факти и обстоятелства, като лицата са овластени и да дават
задължителни предписания, с посочване на срокове и отговорници за
изпълнението им.
От съдържанието на приложеното по делото предписание № 2 /КП л.42/
е видно, че в него е посочено към кого е насочено – „Отг. Грома Холд“ЕООД.
В предписанието е описано кой е задължен да изпълни даденото предписание
№ 2, т. е. жалбоподателят е бил задължен да изпълни същото.Субектът на
административното нарушение по чл.166, т.3 вр. с чл.155, ООС е твърде
широк - законодателят в ал.1 на нормата е използвал местоимението "които",
а в чл.165, ал.1 от ЗООС е визирал „длъжностно лице“ и в ал.2 е визирал ЮЛ
и ЕТ също като възможни субекти. Следоватено няма ограничения относно
кръга на възможните нарушители, но задължителна предпоставка за
прилагане на административнонаказателния състав по ЗООС и в двете му
хипотези е идентичността между адресата на предписаните от контролните
органи, задължения и субекта на нарушението.
В настоящият случай, както бе отбелязано по-горе това лице е било
конкретизирано с издаването на процесното предписание, като е било
възможно в административното производство да бъде подложено на
конкретна преценка и неговите действие или бездействие. Предвид
изложеното съдът намира, че правилно е определен субекта на отговорност,
още повече както се посочи, именно санкционираното дружество е било
титуляр на разрешително. Възраженията в тази насока, по същността си се
изразяват в това, че неправилно предписанието е отправено до „Г............по
които възражения съдът обаче не е компетентен да се произнесе. Това е така,
тъй като даденото предписание представлява индивидуален административен
акт и може да се обжалва по реда на чл. 145 и сл. от АПК, именно по
отношение на неговата законосъобразност. В чл. 146 от АПК са предвидени и
основанията за оспорване- липса на компетентност, неспазване на
установената форма, съществено нарушение на процесуалните правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. След като обаче даденото на дружеството-жалбоподател предписание,
с което безспорно за него е създадено задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1
от АПК, не е било обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му съгласно
5
чл. 149, ал. 1 от АПК пред Административен съд-Б..... който е компетентен да
се произнесе по него, то същото е следвало да бъде изпълнено, което не е
било сторено. Възражения, свързани с причините за неговото неизпълнение,
не са били направени и след предявяване на акта. В този смисъл съдът
намира, че правилно е било прието, че от страна на дружеството е допуснато
нарушение на чл. 166, т. 3 вр. чл. 14, ал. 4 от ЗООС. Въпреки обективното
наличие на нарушение обаче, съдът намира, че в случая е допуснато
съществено процесуално нарушение. Преценявайки изложеното в
атакуваното НП съдът намира, че е допуснато вътрешно противоречие
досежно времето, което контролните органи са приели за
индивидуализиращи неизпълнението на законовото задължение. Това е така,
защото наказващия орган е посочил, че в тридневен срок преди започване
/установено на 09.07.2021/ на работа в обекта, а именно на 06.07.2021г. не е
уведомило РИОСВ за започване на работа на ТМСИ.Посочено е, че по този
начин дружеството не е изпълнило дадено предписание, но не е посочено
нито кога е започнало работа дружеството, нито има доказателства в тази
насока. Според даденото предписание същите са били длъжни в тридневен
срок преди отпочване на работа на ТМСИ да уведомят РИОСВ. Следователно
задължението в случая е обвързано с момента на започване на работа на
съоръжението, поради което и за да се изчисли спазването на срока е било
необходимо да се установи, кога е започната работа, което в случая не е
сторено, поради което и за съда е неясно на какъв принцип е определена
датата 06.07.2021г., доколкото липсват доказателства именно на тази дата да
е изтекъл тридневния срок за уведомяване, както и такива установяващи, че
три дни преди това е започнала работа ТМСИ, което според съда е довело до
неправилно определяне на дата на извършване на нарушението, което винаги
е съществено процесуално нарушение. В случая в АУАН и в НП е посочена
дата на извършване на нарушението, за която липсва яснота на какъв принцип
е определена. А това несъмнено засяга правото на защита на лицето. Нещо
повече, в акта и в НП липсва и коректно посочване на мястото на извършване
на нарушението. В констативно-съобразителната част е отразено, че в обект
„ТМСИ и асфалтова база“, производствената база на Г.......село Б.дружеството
не е изпълнило предписание в тридневен срок преди о.........тпочване на
работа на ТМСИ да уведоми РИОСВ. Проверявания обект не е мястото на
извършване на сочената простъпка и контролните органи е следвало да
6
прецизират индивидуализирането на този реквизит. В обобщение на
изложеното, съдът намира, че са налице допуснати съществени нарушения на
чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Така
констатираните пороци и липсата на яснота относно съществени елементи на
вмененото нарушение представлява съществен порок, който води до отмяна
на НП на процесуално основание.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
дружеството жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. за участие в делото съдът счита същото
за основателно. С оглед изхода на делото следва на „Г........... да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото
продължи в две проведени съдебни заседания, с разпит на 7 свидетели, като с
оглед фактическата и правна сложност следва да се присъди възнаграждение
в размер на 100 лева.
По отношение искането на процесуалния представител на административно
наказаващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед
изхода на делото, същото се явява неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №........ на Директора на Р....... с
което на „Г..........., със седалище и адрес на управление: Село
Б...........редставлявано от управителя В...........е наложена "Имуществена
санкция" в размер на 2 000 лева на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2 от
Закона за опазване на околната среда за нарушение на чл.166, т.3, вр. чл.155,
ал.2 от ЗООС
ОСЪЖДА Р........ да заплати на „Г........ със седалище и адрес на управление:
Село Б..........представлявано от управителя В............... юрисконсултско
7
възнаграждение в размер на 100 лв/сто лв./лева.
Оставя без уважение искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на Р........ като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Б........
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8