РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Албена Янч. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500325 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. П. К.., френски гражданин, род на
*., чрез процесуалния му представител адв.П.В., против решение № 59 от
09.03.2021г., поправено с решение № 260187 от 12.03.2021 г. и с решение №
260372 от 12.05.2021 г., постановени по гр.д. № 2667/2020 г. на Бургаския
окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът му против „ДЗИ-Общо
застраховане“ АД, гр.С. за сумата над присъдените 48 000 лв. до пълния
предявен размер от 80 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пътно
транспортно произшествие на 17.08.2017г., при което са му причинени
телесни увреждания, в едно със законната лихва.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено при несъобразяване с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Изложени са съображения за тежестта на уврежданията, изразяващи се в
антилистеза на С6-7 от 1 степен с епидурален хематом, фрактура на дясното
краче на 6-ти шиен прешлен, контузия на дясна хумероскапуларна става,
1
контузия на десен лакет, контузия на дясна радиокарпална става,
компресионно счупване на четвърти гръден прешлен с намаляване на
височината–50%, с извършена оперативна стабилизация на шийните
прешлени с титаниева плака. Изтъкната е признатата на пострадалия
нетрудоспособност–50 %. Възразява се, че решаващият съд не е изложил
мотиви в достатъчна степен, относно критериите при определяне на
обезщетението, както и не е съобразил изпадането в безсъзнание при ПТП,
установено от свидетелските показания, наличието на съчетана и
смесена/комбинирана травма, извършената операция, продължителния 3
годишен период на възстановяване, непълното възстановяване с ограничен
обем на движенията и слаб захват на дясната ръка, късно диагностициране и
забавено лечение, възпрепятстване на активната му спортна дейност,
нетрудоспособността, както и съдебната практика при сходни случаи.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло, в едно със
съдебните разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от „ДЗИ-Общо
застраховане“ АД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Според застрахователя, несъстоятелни и необосновани са твърденията на
въззивника за наличие на основания за присъждане на по-висок размер на
обезщетение, като е заявено, че първата инстанция е съобразила критериите
за справедливост и е взела предвид естеството, характера и степента на
уврежданията, лечебния процес и възстановителния период, както и
социално-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането.
Въззиваемото дружество счита решението в обжалваната отхвърлителна част
за правилно, мотивирано и законосъобразно. Претендира съдебни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Подадена е въззивна жалба от Е. П. К.. и против постановеното по
делото определение № 260805 от 18.05.2021 г., с което е оставено без
уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на основното решение в
частта за разноските. Възразява се по отказа на първоинстанционния съд да
присъди възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на
чл.38, ал.2 ЗА, обоснован с наличието на пълномощно със заплатен
адвокатски хонорар от 400 лв. и липсата на доказателства за финансови
затруднения на ищеца, които да обуславят безплатна адвокатска помощ.
2
Въззивникът твърди, че платеният хонорар от 400 лв. е за първоначално
предявения иск за сумата от 1 250 лв., увеличен в последствие на 80 000 лв.,
като е представен втори договор за процесуално представителство при
условията на чл.38, вр. чл.36 ЗА. Сочи, че обстоятелството дали страната е
материално затруднена не се изследва от съда, доколкото договарянето на
подобен вид защита е в правомощията на страните по договора, като подлежи
на доказване само, ако бъде оспорено от другата страна по спора, която носи
тежестта да докаже липса на предпоставките за безплатна адвокатска помощ.
Освен това, оспорва намаляването на адвокатското възнаграждение от 400
лв., съобразно уважената част от иска с аргумента, че платеният адв. хонорар
е при първоначално предявената сума от 1 250 лв., който размер е уважен с
постановеното първоинстанционно решение. Претендира се отмяна на
определението и уважаване на искането за разноски, като ответното
дружество бъде осъдено да заплати на адв. П. В. адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 735,70 лв.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащи на обжалване съдебни актове, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е
постановен от надлежен състав на компетентния съд по допустим иск в
изискуемите от закона форма и съдържание по чл.236 ГПК.
По същество на изложените в жалбата възражения:
Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат на ПТП, причинено от водач на автомобил, за който е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество и има правното си основание в чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД.
Безспорно е от фактическа страна, че с присъда № 225 от 07.10.2019 г. на
по НОХД № 3571/2019 г. на Районен съд-В., влязла в сила на 19.08.2020 г., С.
Б. е признат за виновен в това, че на 17.08.2017 г. на автомагистрала „Черно
море“, при управление на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № * /с
валидна от 15.01.2017 г. до 15.01.2018 г. застраховка „Гражданска
3
отговорност“ при ответното дружество/, нарушил правилата за движение по
чл. 25, ал.1 и чл.41, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на повече от едно лице, включително на ищеца Е.К., който получил
комбинирана травма на ниво 6-7 шийни прешлени с преплъзване на 6-ти над
7-ми/ листеза 1 степен/, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в същата
област, счупване на дясното краче на дъгата на 6-ти шиен прешлен, счупване
на бодилестия израстък на 6-ти шиен прешлен, обусловило трайно
затруднение в движението на шията за период от около 3 месеца, сгъвно
счупване на тялото на 4-ти гръден прешлен, обусловило трайно затруднение в
движението на снагата за период от около 6 месеца.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Страните не спорят по отговорността на ответника „ЗДИ Общо
застраховане“ ЕАД по застрахователния договор за заплащане на
обезщетение на пострадалия ищец, претърпял вреди от непозволено
увреждане при процесното ПТП. Налице е фактическият състав на чл.45 ЗЗД
и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ на
увредения против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
исковата претенция на Е.К. е доказана по своето основание. В тази насока
липсва обжалване. Въззивникът-ищец възразява и навежда доводи само по
отношение размера на дължимото обезщетение.
Обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определена при
условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение
предполага съобразяването му с характера и тежестта на вредите, степента,
интензитета и продължителността на претърпените като последица болки и
страдания от пострадалия, а така също и с икономическите условия в
страната, с оглед избягване на неоснователно обогатяване.
Безспорно, в резултат на процесното ПТП въззивникът е претърпял
телесни повреди, изразяващи се според изслушаната пред първата инстанция
съдебно-медицинска експертиза в следното: антилистеза на С6-7 от 1 степен с
епидурален хематом, фрактура на дясно краче на 6 шиен прешлен, контузия
на дясна хумероскапуларна става, контузия на десен лакет, контузия на дясна
4
радиокапрална става. Въззивникът е лекуван оперативно за стабилизация на
шийните прешлени с титаниева планка, като възстановителният срок след
оперативното лечение е в рамките на 6 месеца. При извършения преглед на
пострадалия от вещото лице д-р П. П. на 03.02.2021 г. движенията са в пълен
обем, с остатъчни оплаквания за болка в двете рамена и задната повърхност
на врата. Отвеждането на дясна ръка в раменната става /назад/ е до нивото на
тялото, повече не може, като при пасивен натиск има болка. Съобщава за
слабост в дясната ръка, не може да задържа дясната ръка при захват по-
продължително време. В съдебно заседание на 15.02.2021г. вещото лице е
допълнило установеното от последния ЯМР компресионно счупване на
четвърти гръден прешлен, с намаляване на височината по-малко от 50 %. По
отношение на контузията на дясна хумероскапуларна става е пояснил, че няма
по-подробни данни, но тя е свързана движението на дясната ръка в раменната
става назад до нивото на тялото, а следва да бъде свободно зад нивото на
торса, поне още 50 градуса назад. Би трябвало да се проведе рехабилитация и
постепенно движенията на ставата да се възстановят. Досежно захвата на
дясната ръка, в следствие на травмата пострадалият няма да може да
упражнява дейности, които изискват по-силен захват, като например
алпинизъм.
Вещото лице е дало експертното си заключение въз основа на
приложените по делото медицински документи. В лист за преглед в СО при
МБАЛ „Св. А.“ № 5793/17.08.2017 г., извършен след извозване на
пострадалия от местопроизшествието, е отбелязана диагноза: контузия на
главата, контузия на гръдния кош, с анамнеза: оплаква се от болки в областта
на главата, врата, гърба и дясна ръка. След извършени изследвания е
поставена диагноза: контузия на главата, луксация на С6-7, фрактура на
процеси спинози на С 5-6, контузия на дясна хумероскапуларна става,
контузия на десен лакет, контузия на дясна радиокарпална става, съмнение за
счупване на стилоидния израстък на дясна урна. Изпратен е за консултация с
неврохирург и стационарно лечение. Видно от амб. лист № 187/21.08.2017 г.,
издаден от неврохирург д-р Г., посочена е диагноза: счупване на гръбначен
прешлен, с анамнеза: след произшествието бил за кратко в безсъзнание,
оплаква се от болки в шията и изтръпване пръстите на дясна ръка, като
диагностична и лечебни дейности не могат да се провеждат в условията на
извънболнична помощ. Въззивникът е изразил съгласие за хоспитализация в
5
УМБАЛ Б., където на 25.08.2017 г. след изследване с КТ е констатирано
счупване на гръбначен прешлен. Оперативното и следоперативно лечение на
пострадалия е проведено в Отделение по ортопедия и травматология-
хирургия на гръбначни прешлени в Поликлиника С. в К., Ф. от 08.09.2017 г.
до 13.09.2017г., след което Е.К. е постъпил в Център по рехабилитация С. за
период от 23 дни, до 06.10.2017г. В последствие на въззивника е признато
качеството на работещо лице с увреждания за времето от 17.07.2018г. до
18.07.2023 г., видно от представения Персонален план за компенсиране на
увреждане, издаден от съответната комисия към Областна организация на
лицата с увреждания на А., Ф..
Във връзка с преживените от въззивника болки и страдания от
описаните травми, по делото е разпитана свидетелката Л. П.-В.а, живееща на
съпружески начала с пострадалия. От показанията и се установява, че за
катастрофата съобщил приятел на ищеца, пътувал в същата кола. От него
разбрала, че са отвели Е. в болница. Чули се по телефона, като пострадалият
говорел несвързано. След прегледа въззивникът се прибрал с кола на приятел
в с. Р.. Имал световъртеж, не можел да се държи добре, да движи дясната си
ръка. Качили го на третия етаж, като го придържали за кръста. Имал
зачервени очи, чувствал силна болка в рамото и ръката. Взел обезболяващи
медикаменти. През нощта бълнувал. На следващия ден не се почувствал по
добре, а се влошавал. След преглед в клиника в С., били насочени към
неврохирург. След няколко дни постъпил в болницата в Б. за изследвания,
които показали необходимост от операция. Предвид здравната осигуровка,
операцията била извършена във Ф.. От Б., при пътуването до Ф. и до сега при
пътуване, въззивникът носи шийна яка. Върнал се в Б. през октомври, бил
отслабнал със 17 кг. Вече движел ръката, но нямал захват, изпускал нещата.
Страхувал се да пътува с кола. От 15 години бил пенсионер от спецчастите на
френската армия. Преди катастрофата поддържал спортна активност,
професионално бил треньор по алпинизъм, по карате и пещерно гмуркане.
Организирал занимания с деца, от което получавал доходи. Сега не може да
упражнява тези дейности, което изцяло променило живота му. В момента
спортува във фитнес, но много внимателно. Не е възстановил мускулната си
маса. При промяна на времето чувства болки във врата, рамото и гърба.
Помагат му обезболяващи медикаменти и масажи.
Горните свидетелски показания, преценени при условията на чл.172
6
ГПК, с оглед семейното съжителство на свидетелката с въззивника,
настоящата инстанция кредитира напълно, предвид останалите доказателства
по делото, подкрепящи изложените по-горе факти и обстоятелства. Освен
разгледаните съдебно-медицинската експертиза и медицински документи, в
подкрепа на заявеното от свидетелката са и приложените по делото лицензи
на Е.К.,за подводен риболов, за подводно гмуркане, за състезател по
делтапланер и парапланер, за ветроходство и членска карта за „Шидокан
карате Ф.“.
С оглед установените по-горе фактически обстоятелства за обема, вида
и характера на претърпените от Е.К. при процесното ПТП увреждания, както
и конкретното им преживяване, предвид възрастта и начина на живот на
пострадалия, настоящата инстанция намира, че за пълна обезвреда на
претърпените от него неимуществените вреди, изразяващи се в понесени
физически и психически болки и страдания, справедливо се явява
обезщетението в размер на 48 000 лв., в какъвто размер е присъдено от
първата инстанция. Въззивникът е претърпял описаните по-горе по
експертното заключение множество травми, с комплексна контузия на дясна
ръка, счупване на шиен и гръден прешлен, наложило оперативно лечение с
поставен метален имплант и двукратен болничен престой с продължително
рехабилитационно лечение. Следва да се съобрази и контузията на главата,
отразената при първия преглед в дена на произшествието. Недоказано, обаче,
е твърдяното от въззивната страна изпадане в безсъзнание. Такова състояние
не се установява от медицинската документация и от съдебно-медицинската
експертиза. Заявеното от свидетелката в тази насока за загубено съзнание на
пострадалия не почива на лични възприятие, а е предадено по разказ на трето
лице. Освен това, при липса на други подкрепящи доказателства, въпросната
част от показанията на свидетеля, ценени при условията на чл.172 ГПК, не
могат да обосноват извод за доказаност на твърдяното от въззивника
безсъзнание. Възстановителният период за най-тежките травми на
прешлените е с продължителност около 6 месеца. Към момента на прегледа
от експерта по настоящото дело, повече от три години след увреждането,
наред с периодичните болки от травмите, въззивникът има ограничено
движение и слаб захват на дясната ръка, което изключва упражняването на
определени дейности. Налице е призната степен на увреждане на пострадалия
за период до 2023 г., с нетрудоспособност под 50% /вж.известие от
7
17.07.2018г. за решение на Областна организация на лицата с увреждания на
А., л.53/. Недостоверно е твърдението във въззивната жалба за призната
нетрудоспособност от 50%. Наличните по делото доказателства, цитирани по-
горе, са в противоречие с това твърдение. Посочените травми са свързани със
значителни физически болки и страдания, а и психическо натоварване от
непълноценност, както в процеса на лечение, така и понастоящем при
ограниченията от признатата нетрудоспособност. Следва да се отчете и
установения от свидетелските показания душевен дискомфорт, свързан със
страхове и лош сън след претърпения инцидент. В случая, следва да се
съобрази и обстоятелството, че при увреждането /а и понастоящем/
въззивникът е бил в трудоспособна възраст-57 години. След катастрофата
същият не може да извършва дейности като дърводелство, гмуркане,
парашутизъм и алпинизъм /вж. удостоверения на л.32 и л.34/, а преди
увреждането е бил физически активен-състезател по делтапланер и
парапланер, по ветроходство и карате, с разрешение за подводен риболов и
подводно гмуркане, което сочи на промяна начина му на живот за период-до
2023г. при оценка към настоящия момент. Изслушаното по делото вещо лице
д-р Парасков не може да определи срок на пълно възстановяване, като дава
прогноза, че при провеждане на подходяща рехабилитация, движението на
ръката трябва постепенно да се възстанови. По отношение захвата на дясната
ръка прогнозата е за ограничение и в бъдеще за дейности, изискващи по-
силен захват.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира посочения
по-горе размер на обезщетението за съответен на преживените от Е.К.
неимуществени вреди. Същият се явява съобразен с изискването за
справедливост по чл.52 ЗЗД, както и с икономическата обстановка в страната
към момента на деликта и не води до неоснователно обогатяване на
увредения.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира решението
на първоинстанционния съд в обжалваната отхвърлителна част над
присъдените 48 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. за правилно, като
обосновано и законосъобразно. Поради това, същото следва да бъде
потвърдено.
По жалбата по чл.248, ал.3 ГПК:
С определение № 260805 от 18.05.2021 г. първоинстанционният съд е
8
оставил без уважение молбата на адв.П.В., процесуален представител на
ищеца, да измени постановеното по разглеждания спор решение в частта за
разноските, като осъди ответника да му заплати допълнително сумата от 1
735,50 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Изложени са мотиви, че по делото първоначално е представен договор за
правна помощ и съдействие за изготвяне и депозиране на искова молба, с
уговорено адвокатско възнаграждение от 400 лв., като досежно представения
в съдебно заседание по делото договор за правна защита и съдействие, в
който е договорена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, поради
материално затруднение на ищеца, решаващият съд е приел, че същото е
несвоевременно представено, в едно със списъка с разноските при устните
състезания, а и по делото няма твърдение и доказателства за финансови
затруднения на ищеца.
Така постановеното определение е неправилно.
Приложеният договор за правна помощ и съдействие между Е.К. и
адв.В., представен с исковата молба, подадена пред Районен съд-Н., сочи на
договорено и платено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. за изготвяне и депозиране на исковата молба с цена на иска 1 250 лв. В
последствие размерът на исковата претенция е увеличен на 80 000 лв. и
делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Б.. В съдебното заседание
пред този съд адв.В. е представил договор за правна защита и съдействие за
процесуално представителство по делото, с посочено там възнаграждение по
чл.38 ЗА, в хипотезата на материално затруднено лице. В протокола от
съдебното заседание не е отразен моментът, в който е представен въпросният
договор. Приложен е и списък с разноските, включващ държавна такса-50 лв.,
адв. възнаграждение, заплатено на 21.08.2019 г.-400 лв. и адв. възнаграждение
по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. на
ВсАС-2 892,50 лв. При така установените фактически обстоятелства се налага
изводът, че договорът за безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38
ЗА е своевременно представен и няма пречки да бъде съобразени от съда.
Що се отнася до наличието на конкретното основание за оказване на
безплатна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА-материално затруднение на страната,
то касае отношенията на страните по договора. Същият обвързва съда и той
не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Според
трайната съдебна практика, при липса на спор между страните /ответното
9
дружество няма депозирано становище с оспорване на молбата по чл.248
ГПК/, достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38,
ал.1 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ. Противната страна,
която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото
разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за
осъществяване на безплатна помощ, като носи и тежестта да установи, че
предпоставките за предоставянето ѝ не са налице.
С оглед на гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде
отменено и молбата по чл.248 ГПК за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адв.В. за осъщественото процесуално представителство на
ищеца пред първата инстанция, следва да бъде уважена в посочения в
молбата по чл.248 ГПК размер от 1 735,50 лв., съобразно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №4/2004 г. на ВсАС и съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 09.03.2021г., поправено с решение
№ 260187 от 12.03.2021 г. и с решение № 260372 от 12.05.2021 г.,
постановени по гр.д. № 2667/2020 г. на Бургаския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 260805 от 18.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2667/2020 г. на Бургаския окръжен съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 59 от 09.03.2021г., поправено с решение №
260187 от 12.03.2021 г. и с решение № 260372 от 12.05.2021 г., постановени
по гр.д. № 2667/2020 г. на Бургаския окръжен съд в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.., на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат П.В. от АК Б., сумата от
1 735,50 лв., представляваща възнаграждение за оказана по гр.д.№2667/2020
г. на Бургаския окръжен съд безплатна помощ и съдействие на
представлявания от него ищец Е. П. К.. от с.Р., съразмерно с уважената част
от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11