Срещу подсъдимия И.Н.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, основно образование, осъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 24 срещу 25.03.2007 година в гр. Плевен, причинил по непредпазливост смъртта на И. Г. Н. *** в следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда – разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 124 ал.ІІІ пр.ІІ-ро във връзка с ал.І във връзка с чл.29 ал.І б”а” и б”б” от НК.

         В хода на съдебното производство пред настоящият първоинстанционен съд процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен поддържа така повдигнатото обвинение, като ангажира становище, че от доказателствата събрани в хода на досъдебното производство се установява по един безспорен и категоричен начин авторството и съставомерността на деянието. Прави се искане на подсъдимият за извършеното престъпление да бъде наложено наказание към максимално допустимото по Закон – три години „ лишаване от свобода”.

         Подсъдимият И.Н.М. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 т.2 от НПК, като прави пълно самопризнание. Заявява, че разбира обвинението и по-конкретно, в какво се е изразила средната телесна повреда, като дава съгласие съдът да ползва при постановяване на присъдата си и материалите и доказателствата събрани в хода на предходното първоинстанционно производство. Моли съда да му наложи по-ниско наказание, като твърди, че съжалява за случилото се.

         Сл. Защитник – адв. А. от ПлАК  ангажира становище, че с оглед характера на процедурата следва да се наложи едно по-ниско наказание, като се съобрази тежестта на самото деяние. Заявява, че исковите претенции са основателни, но следва да се присъди обезщетение в по-нисък размер.

         Гр.ищци и частни обвинители : Г.П.Н. и Г.Й.Н. поддържат предявените и приети за съвместно разглеждане в хода на НОХД 474/ 2007 година по описа на ОС Плевен граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и цена от 100 000 лева за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за претърпените в следствие на деянието неимуществени вреди – мъки, болка и страдание в резултат от смъртта на дъщеря им И. Г. Н., ведно със законната лихва считано от датата на деянието – 25.03.2007 година и до окончателното изплащане на сумата.

         Повереника – адв. Д. Д. ангажира становище, че обвинението е доказано по един несъмнен начин, като на подсъдимият следва да бъде наложено най-тежкото наказание, доколкото последният е лице с висока степен на обществена опасност индиция за което е и напускането му на страната, след като е знаел за воденото срещу него наказателно производство за същото деяние. Моли съда да уважи исковите претенции в пълен размер, както и да присъди в полза на частните обвинители и гражданските ищци направените в хода на производството разходи за адвокатска помощ и защита.

         Съдът, като прецени събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

         Производството пред първоинстанционния съд протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият И.Н.М. признава изцяло по реда на чл. 371 т.2 от НПК фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като изразява съгласие да не се събират други доказателства относно тези факти. След разясняване на правата по чл. 372 ал.І от НПК с нарочно определение на съда е одобрено изразеното съгласие от страна на подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти, доколкото действията по разследването са извършени по реда на НПК, като съдът не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения. С определение по реда на чл. 371 ал.ІV от НПК, съдът като е взел предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства, е обявил на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,  без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         На първо място, съдът приема, че в конкретния случай няма ограничение или процесуална пречка за това производството да протече по реда на глава ХХVІІ от НПК. Обстоятелството, че делото един път вече е разглеждано от първоинстанционния съд в рамките на НОХД 474 / 2007 година по описа на Окръжен съд Плевен, като производството е протекло по общия ред, не е пречка при последващото му разглеждане отново от първата инстанция в случай, че са налице условията по глава ХХVІІ от НПК, съдът да проведе производството именно по този процесуален ред. В тази насока е и константната практика на ВКС / Решение № 549/2009 по н.д. 558/2008 на ВКС,Решение № 519 от 4.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 545/2008, Решение № 519/2008 по н.д.545/2008 г. на ВКС /.  От друга страна видно от решаващите мотиви към решение по н.д. 396/2010 година на ВКС, с което е възобновено НОХД 474 / 2007 година по описа на ОС Плевен, като е отменена постановената присъда и решение по ВНОХД 239/2008 година на Апелативен съд Велико Търново,  се приема, че в хода на производството в съдебната му фаза е допуснато съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на подсъдимото лице и изразяващо се в невръчването на препис от обвинителният акт, което обстоятелство е създало пречка за предаденото на съд лице да упражнява правата си във воденото срещу него наказателно производство. В тази насока в практиката на ВКС / Решение № 556/2009 по н.д.604/2008 година на ВКС / се възприема становището, че ограничаване правата на подсъдимият е не само неосигуряване на възможността му за лична защитата по повдигнатото обвинение, чрез пряко участие в съдопроизводствените действия, но и да претендира пред прокурора да постигнат споразумение, като способ за приключване на наказателното производството или да поиска или се съгласи на съкратено съдебно следствие. Независимо, че производството по НОХД 474/2007 година е протекло преди въвеждане на института на „ съкратено съдебно следствие” в глава ХХVІІ от НПК, то с оглед с правилата на чл.3 от НПК към настоящият момент съдът е длъжен и следва при наличие на съответните предпоставки да допусне разглеждане на делото по искания от подсъдимия ред.

         Подсъдимият И.Н.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, основно образование, осъждан, ЕГН **********.

         С Присъда по НОХД 1798/2001 година на Районен съд Плевен, влязла в законна сила на 11.11.2002 година е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 129 от НК за деяние извършено на 07.07.2001 година.

         С Присъда по НОХД 685/2004 година на Районен съд Плевен, влязла в сила на 22.03.2005 година, М. е осъден на три години лишаване от свобода за престъпление по чл.131а, пр.2 във връзка с чл.129 от НК във връзка с чл.29 от НК за деяние извършено на 07.12.2003 година.

         С Присъда по НОХД 3072/ 2003 година на Районен съд Плевен, влязла в законна сила на 04.05.2005 година на подсъдимият е наложено наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца за престъпление по чл.196 ал.І т.2 във връзка с чл.29 от НК, като деянието е извършено на 19.11.2002 година.

         На 14.02.2007 година И.М. се запознал в увеселително нощно заведение в гр. Плевен с И. Г. Н. ***, ЕГН **********. Двамата започнали регулярно да се виждат, като поддържали и интимни отношения. Често срещите им били реализирани в гр. Плевен, ул. ***, където живеели техни приятели – П. Х. П. и П. Т. Т.. На 24.03.2007 година ползвателите на помещението решили да отидат в гр. Луковит и се съгласили да предоставят на подсъдимият и И. Н. ключовете, за да ползват жилищния имот за срещи. Двамата взели ключовете на помещението, където се и намирали, и около 18.00 часа се разделили, като подсъдимият повикал две таксита, с едното от които пострадалата се отправила към ж-к ***, където живеела, а М. се прибрал в дома си.  Около 21.00 часа И. Н. напазарувала хранителни продукти и отново се върнала в помещението на ул. ***, където направила салата и останала, за да изчака пристигането на подсъдимият. Междувременно консумирала алкохолна напитка – ракия. След пристигането на подсъдимия М., последния също консумирал около 50 грама ракия, след което заедно се отправили към ресторант „ ***”, находящ се в гр. Плевен. Около 01.30 часа на 25.03.2007 година подсъдимият и И. Н. заедно с част от компанията, с която били в ресторант „ ***” се отправили към дискотека „ ***” находяща се в централната градска част. През цялото това време подсъдимият и Н. демонстрирали интимни отношения, пострадалата била весела и във видимо добро здравословно състояние. Подсъдимият и И. Н. се разположили около бар в дискотека „ ***” и си поръчали алкохолна напитка- водка, продължили да демонстрират интимни отношения, което обстоятелство станало достояние и на работещите в заведението, които познавали М.. Към 02.00 часа в дискотеката М. станал агресивен, хванал пострадалата за косата, натиснал главата й надолу и й нанесъл 4-5 юмручни удара в задната част на главата. Никой от компанията, нито охраната на заведението не се намесила, за да преустанови побоя. В следствие на насените удари в задната част на главата на И. Н. получила черепно-мозъчна травма, кръвонасядане по тила в ляво, излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка /остър субдурален хематом/. Няколко минути по-късно подсъдимият и Н. напуснали дискотеката, като М. я прикрепял с ръка в предвижването й. Двамата се отправили пеша към хотел „ ***”, находящ се също в централната част на Плевен, след което М. придружил Н. с такси и тя отново се върнала в квартирата на ул. ***. Подсъдимият от своя страна се върнал при останалата част от компанията, която се намирала в интернет клуб, след което се прибрал в дома си около 03.00 часа сутринта на 25.03.2007 година.

         След като И. Н. пристигнала в помещението на ул. ***, седнала в мек стол, като запалила цигара. Под въздействие на травмата получена в следствие нанесените й удари от подсъдимият и количеството употребен алкохол, установен като съдържание от 1.7 промила в кръвта и 2.3 промила в урината, пострадалата изпаднала в безсъзнание, при което неугасената цигара паднала и започнали процеси на горене и тлеене, които се развивали по естествен начин, без външна намеса. След изпадането на пострадалата в безсъзнание настъпило тежко разстройство на дишането и сърдечната дейност, които в последствие довели до леталния резултат. В ранните часове на 25 март 2007 година св. Р.Х. се събудил усещайки миризма на дим в жилището си. Като излязъл в коридора установил, че дима идва от съседното жилище, след което заедно с брат си проникнали в жилището и намерили И. Н. обгорена и без признаци за жизнени функции.

         От съдебно медицинската експертиза за изследване на труп, както и заключението на тройните комисийни експертизи се установило, че смъртта на И. Н. е следствие на причинена черепно-мозъчна травма в лявата част на тила, довела до мозъчен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Така причинения субдурален мозъчен хематом довел до оток на мозъка, в следствие на което настъпила и смъртта й.

         Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на дознание № 77 / 2007 година по описа на Окръжна прокуратура Плевен писмени и гласни доказателства обективизирани в съответните протоколи за проведени действия по разследването. Следва да се отбележи, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства по своя същност са непротиворечиви в частта относно данните от значение за обвинението. Събирането на доказателствата в хода на досъдебното производство е извършено законосъобразно при спазване на процесуалните изисквания на НПК. Същевременно с това, в проведеното открито съдебно заседание по НОХД 49/2011 година по описа на Окръжен съд Плевен, подсъдимият М. изразява съгласие при постановяване на присъдата решаващия съд да ползва и доказателствата събрани в хода на съдебното следствие по НОХД 474/2007 година по описа на Окръжен съд Плевен. Практиката на ВКС е еднозначна, че в рамките напроизводство по глава ХХVІІ от НПК е допустимо цененето на доказателства, събрани в хода на предходно съдебно следствие от друг състав на съда / Решение № 519 от 04.12.2008 по н.д.545/2008 година на І н.о. /. Тук следва да се посочи, че по своята същност доказателствата събрани в хода на досъдебното производство напълно си кореспондират с тези от съдебната фаза на наказателното производство протекла в рамките на НОХД 474/2007 година на ПлОС. От друга страна направените от подсъдимия М. самопризнания в хода на нарочната процедура регламентирана в глава ХХVІІ от НПК напълно се подкрепят от тези доказателства. Досъдебното производство е започнато с Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.03.2007 година / л.5  от д.п. /, който отговаря на изискванията на НПК от към форма и съдържание, поради което и на основание чл.131 от НПК съдът го възприема като годно доказателство за извършените действия от органа по разследването и събраните доказателства. Така от последният се установява, че на 25.03.2007 година в складово помещение / пригодено за жилищни нужди/ в гр. Плевен, ул. *** е установен обгорения труп на И. Н.. Данни относно този факт се съдържат и в показанията на св. В.Ц. / л.97 от д.п./  и св. Г.Г. / л.99 от д.п./, които към онзи момент били служители към *** Плевен и са лицата посетили адреса непосредствено  след подаване на сигнала за пожар.

         От показанията на св. Р.Х. / л.34 от д.п./, П. Х. П. / л.40 от д.п./, П. Т. Т. / л.43 от д.п./, П. Х. / л.37 д.п./ се установява, че пострадалата И. Н. често е посещавала помещението на ул. *** в гр. Плевен и то в компанията на подсъдимият М., с който поддържала интимни отношения от около месец преди инцидента. Относно характера на връзката между подсъдимия и пострадалата данни се черпят и от показанията на св. Г.Н. / л.50 от д.п./, св. Г.Н. / л.54 от д.п./ и св. В. Н. / л.57 от д.п./, които са близки роднини на пострадалата. Доколкото показанията на всички свидетели в тази им част са напълно непротиворечиви, то съдът ги кредитира с доверие. Св.П. П. заявява, че познанството й с подсъдимият е възникнало именно поради интимните отношения между него и приятелката й И. Н., както и че често свидетелката им давала ключовете, за да ползват жилището на ул. *** в нейно отсъствие. Св. Р. Х. има преки впечатления от 24.03.2007 година, когато св. П. П. лично му е съобщила, че отиват в гр. Луковит, както и че оставят ключовете от жилището на подсъдимият и Н.. Свидетелят сочи в  показанията си, че в следобедните часове на същият ден подсъдимият и пострадалата са се намирали в помещението, като в последствие в интервала от 20.00 до 21.00 часа Н. се е върнала, като носила със себе си продукти за салата и споделила на свидетеля, че очаква подсъдимият да дойде към 22.00 часа.

         В показанията си св. М. А. / л.59 от д.п./ заявява пред органа по разследването, че на 24.03.2007 година около 21.00 часа, след като бил поканен от друго лице, пристигнал в ресторант „ ***”, където в общата компания се присъединили и подсъдимия заедно с И. Н.. На свидетеля му направило впечатление, че двамата употребили значително количество алкохол. Св. А. също в последствие се е отправил с М. и Н. към дискотека  „***”, но поради настъпилото алкохолно опиянение няма точни спомени относно отношението на подсъдимия спрямо пострадалата, както и момента и начина на напускане на дискотеката. В същата насока са и показанията на св. З. К. / л.64 от д.п./, който също е бил в заведение „ ***” в същата компания. Този свидетел обаче също няма преки впечатления от поведението на М. спрямо Н., тъй като е напуснал дискотеката преди останалите и в частност подсъдимият и Н.. Показанията на тези свидетели си кореспондират с данните, които се черпят от разпита на св. Л. А. / л.71 от д.п./, св. Д. А. / л.72 от д.п./, св. Д. Н. / л.73 от д.п./, св. П. П. / л.81 от д.п./, св. Б. К. / л.91 от д.п./. В този смисъл съдът приема, че последните са годен източник на данни, още повече, че св. А. и А. са изключително безпристрастни в показанията си с оглед на това, че именно в ресторанта за първи път са видели подсъдимия и приятелката му и нямат никакви предходни впечатления от тях, които биха могли да внесат доза субективизъм в преценката им. От показанията на всички посочени по-горе свидетели се установява, че пострадалата И. Н. е била във видимо добро здравословно състояние поне от обяд на 24.03.2007 година, във весело настроение, енергична и жизнерадостна, демонстрирала е топли интимни отношения спрямо подсъдимия.

         От показанията на св. Р. О. / л.83 от д.п./ се установява, че подсъдимия и пострадалата около един месец преди деянието редовно посещавали дискотека „ ***”, където свидетелката работила на бара, като на 24 срещу 25 март 2007 година консумирали обичайното за тях питие – водка. Свидетелката придобила впечатление, че двамата напуснали заедно нощното заведение. Тези показания си кореспондират напълно с изложеното от св. П. С. Б. / л.89 от д.п./ и св. И. Д. / л.93 от д.п./, които също са били на работа в дискотеката и са придобили преки впечатления за пристигането на М., Н. и тяхната компания и последващото напускане, при което свидетелите възприели, че двамата били в явно нетрезво състояние.

         В показанията си св. В. Р. А. / л.67 от д.п./ заявява, че е напуснал дискотеката заедно с М. и Н., като последната се оплакала, че не се чувства добре. М. отклонил предложението на свидетеля да продължи с тях, като казал, че ще отиде да изпрати пострадалата. В последствие подсъдимият се присъединил към тях в интернет клуб. Показанията на този свидетел са в синхрон със заявеното от св. С. В. / л.112 от д.п./, чийто разпит е проведен в рамките на производство по реда на чл. 223 от НПК по нчд 151/2007 година на ОС Плевен.  Единственото различие се свежда до момента, когато М. отново се е присъединил към компанията вече намираща се в интернет клуба. Св. А. твърди, че това е било след около 15 минути от момента, когато подсъдимият се е отдалечил с пострадалата, а св. В. заявява, че според неговите възприятия времовия период е бил около 30 минути. Св. П. Г. / л.118 от д.п./ твърди, че М. е пристигнал в кафе  „***” не по-късно от един час, след като е отишъл да изпрати И. Н.. Това разминаване в показанията на свидетелите обаче не е съществено, като тук следва да се отчете, че до голяма степен последните изграждат възприятието си на база житейско усещане, след употреба на алкохол. Като цяло данните които се извличат от техните разпити сочат на една и съща хронология в действията на подсъдимият, което в конкретния случай е от значение за изясняване на обективната истина. Дори ако се възприеме най-краткия период от време, през който М. не е бил със свидетелите, се налага извода, че последното е достатъчно, за да отведе пострадалата до жилището на ул. *** и да се върне вече в интернет клуба, който също се намира в централната градска част.

         В хода на досъдебното производство по реда на чл.123 ал.ІІ т.2 от НПК е разпитан свидетел с и.н.№ 02 / л.121 от д.п./ и свидетел с и.н. 01 / л.123 от д.п./.  В показанията си тези свидетели заявяват, че познават И.М., като на 24 срещу 25 март се намирали в дискотека „ ***”, където възприели присъствието на подсъдимият, който от своя страна бил с момиче по отношение на  което демонстрирал интимни отношения. И двамата свидетели не познавали момичето, но дават достатъчно детайлно описание съвпадащо с данните по фотоалбума към досъдебното производство, като височина, телосложение, цвят на косата. Свидетелите заявяват, че получили преки впечатления как подсъдимият нанася в тила на момичето силни юмручни удари около 5-6 пъти в задната част на главата. Следва да се подчертае, че показанията на тези двама свидетели напълно си кореспондират, като в последните детайлно се описва мястото, където М. е бил с непознатото за тях момиче, другите лица, находящи се в близост, за които свидетелите останали с впечатление, че са в една компания с подсъдимия, както и начина на напускане на дискотеката, при които действия подсъдимия придържал Н., която се олюлявала и изглеждала явно не добре. Показанията на двамата свидетели с тайна самоличност в тази насока не са изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал. Напротив последните си кореспондират с множеството непротиворечиви гласни доказателства на останалите свидетели и то не само относно присъствието на подсъдимия и пострадалата в заведението, но и досежно точното място, където са се намирали / до кръглия бар/, лицата които са били с тях, отношенията между подсъдимия и пострадалата. Тук следва да се посочи, че тези двама свидетели в показанията си сочат на обстоятелства от съществено значение за установяване на фактите от значение за повдигнатото обвинение. Именно от тях се разкрива обстоятелството за нанесени в тила на пострадалата силни юмручни удари от страна на подсъдимият. Действително такива данни не се съдържат в показанията на останалите свидетели. Една част от тях обаче са състояли към момента на разпита си в явно по-близки и приятелски отношения с подсъдимия, доказателство за което е, че само М. е поддържал контакт с тях, уговарял си е срещи, съвместно са се събирали да празнуват, на следващият ден веднага след узнаване за случилото се са му телефонирали и т.н. Макар и съда да няма основание да не възприема показанията им обективизирани в съответните протоколи като достоверни относно отразените в тях факти, то не следва да се подценява тази връзка между посочената група от свидетели с личността на подсъдимия, което само по себе си може да породи съмнение относно това, че свидетелите не споделят за такива действия на подсъдимия, който могат да рефлектират върху претендираната спрямо него наказателна отговорност от страна на обвинението. От друга страна останалите свидетели – служители в дискотека „ ***” са изпълнявали към онзи момент трудовите си задължения и то в най-интензивния период на работа в нощното увеселително заведение, като това е могло обективно да им попречи да са придобили впечатления относно нанесените от М. на Н. удари, още повече, че времетраенето на тези действия е било твърде кратко.

         Св. М.Г., чиито показания са отразени в протокол за разпит на свидетел от 27.03.2007 година / л.62 от д.п/, и която към онзи момент е била съпруга на подсъдимият, като са обитавали едно жилище, където последната отглеждала и малолетното им дете, заявява, че подсъдимият се е прибрал в къщи на 24 март 2007 година около 03.00 часа сутринта.

 От показанията на св. Р. Х. / л.34 от д.п./ се установява, че към датата на деянието последният е живеел в жилищен имот съседен на този ползван от св. П. Х. П. и П. Т. Т., като в раните сутрешни часове се събудил от миризма на дим и след като установил, че последния идва от съседното жилище проникнал в него, където намерил овъгления труп на Н.. Показанията на този свидетел напълно си кореспондират с тези на св. П. Х. / л.37 от д.п./, поради което съдът не намира причина да не ги кредитира с доверие, като годен източник на данни.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно медицинска експертиза, изготвена от в.л. С. К.. От заключението на последната / л.136 от д.п./ се установява, че при аутопсията е установена черепно мозъчна травма – кръвонасядане по тила вляво, излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка / остър субдурален хематом/, венозен застой във вътрешните органи, точковидни кръвоизливи, мозъчен и белодробен оток. Смъртта на И. Н. е настъпила в следствие на дихателна и сърдечна недостатъчност, която е резултат от черепно-мозъчната травма на главата. От своя страна субдуралния хематов представлява разстройство на здравето временно опасно за живота, като лечението може да бъде успешно при хирургическа интервенция, при която се извежда колекцията от кръв. С оглед обективните данни относно съдържанието на алкохол в кръвта и урината на пострадалата, вещото лице дава заключение, че алкохолното опиянение, в което е била Н. е влошило клиничното протичане на черепно-мозъчната травма с допълнително подтискане на функциите на централната нервна система. Термичната травма се приема, че е резултат от действие на суха топлина, като с оглед съдържанието на карбоксихемоглобин в кръвта, към момента на възникване на пожара Н. е била в терминално състояние с неефективно дишане, от където се следва извода, че причината за настъпилата смърт е именно черепно мозъчната травма на главата. Заключението по тази експертиза се потвърждава и от тройната комисийна такава / л.148 от д.п./. В това заключение се прави извода, че черепно мозъчната травма може да е следствие от удар или падане, с оглед обаче липсата на външни други увреждания върху главата, такава травма не може да бъде получена евентуално при падане върху повърхност с ръбове, ъгли или изпъквания. Съдът не намира причини да не кредитира двете съдебно медицински експертизи като обективни и компетентни, доколкото са изготвени от лица имащи специалните научни познания, като направените от тях изводи си кореспондират с обективните данни по делото събрани в хода на разследването към онзи момент. Именно поради тази причина съдът приема, че посредством тях се установява причината за настъпилата смърт на И. Н., а именно черепно – мозъчна травма – кръвонасядане по тила вляво, излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка /остър субдурален хематом/, която по своята същност представлява разстройство на здравето временно опасно за живота. Следва да се отбележи, че тези две заключения са изготвени на един по-ранен период от разследването по досъдебното производство. По делото е приобщена и втора комисийна експертиза, изготвена, след като по същество е бил проведен разпита на всички свидетели. В заключението на тази експертиза, която се възприема от съда като обективна и компетентна, се установява, че травмата може да бъде получена посредством нанасянето на удари. Вещите лица сочат, че неколкократни удари в тази област на главата, допълнително влияят върху по-бързото развитие на хематома, като периода от момента на нанасяне на ударите / по данни от свидетелските показания около 02.00 часа / и до настъпване на смъртта съвпада и съответства на времето за образуване на „остър хематом”, какъвто е констатиран при аутопсията при интензитет на ударите, така както сочат в показанията си свидетелите с тайна самоличност.

От назначената в хода на досъдебното производство пожаротехническа експертиза / л.157 -160 от д.п./ се установява, че пожара в помещението / при възприемане на данни относно това, че Н. се върнала в жилището около 03.00 часа, а огнището е локализирано в 05.44 часа/, при степента на развитието му, води на извода, че би могъл да възникне от изпусната запалена цигара, без да е имало допълнителна външна намеса.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 124 ал.ІІІ предл.ІІ във връзка с ал.І във връзка с чл.29 ал.І б”а” и б”б” от НК.

Престъплението по чл. 124 НК се характеризира със следните особености: изпълнителното деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда. То поражда два резултата - по-близък, непосредствен /телесната повреда/ и по-далечен резултат /смъртта на лицето, на което е нанесена телесната повреда/. Причинната връзка между изпълнителното деяние при нанасянето на телесната повреда и смъртния резултат е косвена, опосредствана от междинно състояние на пострадалия /телесната повреда/.

От съвкупната доказателствена маса по делото може да се направи категоричния извод, че с действията си в дискотека „ ***” на 24 срещу 25 март 2007 година и по-конкретно в ранните часове на 25.03.2007 година, подсъдимият И.Н.М. е нанесъл на И. Г. Н. средна телесна повреда изразяваща се в причиняване на черепно-мозъчна травма – причинен субдурален хематом. Тук следва да се посочи, че в заключителната част на обвинителния акт, прокурора като е посочил, че на Н. е причинена средна телесна повреда не е описал конкретно в какво се изразява последната. Видно обаче от обстоятелствената част на същия, там детайлно е описан вида на телесната повреда, като съвкупност от данни относно вида и най-вече характера на травмата. Поради това съдът приема, че правото на подсъдимият да знае в какво конкретно е обвинен не са нарушени, още повече че в проведеното открито съдебно заседание последният изрично заявява, че разбира какво е обвинението и в частност относно телесната повреда, като елемент от обективната страна на деянието.

В разпоредбата на чл.129 ал.ІІ от НК законодателят е въвел основните признаци на уврежданията, които НК третира като средна телесна повреда. Сред тях е и разстройство на здравето временно опасно за живота. От събрания по делото безспорен доказателствен материал, и най-вече от трите съдебно медицински експертизи от досъдебното производство, се установява по един категоричен начин, че на И. Н. е причинена черепно-мозъчна травма – кръвонасядане по тила вляво, излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка / остър субдурален хематом/ . Клиничното протичане на установената мозъчна травма се характеризира с т.н. „ светъл период” – период на липсваща или относително бедна клинична симптоматика, наблюдаващ се от кратко време след получаване на травмата до манифестно влошаване на здравословното състояние с прогресиращи количествени промени в съзнанието до кома / безсъзнание/ и тежко разстройство на дишането и сърдечната дейност, чиято продължителност варира от часове до седмици. В третата по делото съдебно медицинска експертиза се сочи, че алкохолното опиянение, в което се е намирала Н. допълнително е повлияло върху по-бързото развитие на симптоматиката. От друга страна от заключенията по съдебно медицинските експертизи се установява, че лечението на субдуралният хематом е възможно само оперативно, чрез отстраняване на събралата се колекция кръв. В практиката се застъпва становището, че болестното състояние, което покрива критериите на средна телесна повреда, може и да не засяга всички органи на организма, какъвто е настоящият случай. От друга страна обаче черепно мозъчната травма, която е причинена на И. Н. е създала реална опасност за живота й. Увреждането, което е причинено на пострадалата, е именно разстройство на здравето временно опасно за живота, доколкото няма данни  за създаден контакт между външната среда и черепната кухината, т.е. липсва проникване, така както се очертават признаците му в съдебната практика / Постановление №3/1979 год. На Пленума на ВС/.

От друга страна от доказателствата по делото се установява, че именно подсъдимият И.Н.М. е лицето, което в ранните часове на 25.03.2007 година в дискотека „ ***”, в централната градска част на Плевен, е нанесъл на пострадалата няколко 4-5 силни юмручни удара в задната част на главата. Както бе посочено по-горе, съдът не намира причини да не кредитира с доверие показанията на свидетелите с тайна самоличност, разпитани в хода на досъдебното производство под свидетели с индентификационни номера 01 и 02. Съдът приема, че забраната на чл.124 от НПК в конкретния случай е преодоляна посредством множеството гласни доказателства събрани при разпита на свидетелите по делото с явна самоличност.  Показанията на двамата свидетели с тайна самоличност се излагат логично и последователно, като си кореспондират не само по-между си, а и със всички свидетелски показания на лицата присъстващи в дискотеката от самото начало на пристигането на М. и Н. и до напускането им. При това показанията на двамата свидетели разпитани по реда на чл.141 от НПК са изключително детайлни, като в последните се възпроизвежда точно мястото, където са стояли подсъдимият и пострадалата, лицата, които са били в тяхната компания, поредността на напускане на заведението и състоянието, в което е била пострадалата. От друга страна данните, които се черпят от показанията на анонимните свидетели, а именно, че са нанесени няколко силни юмручни удара от подсъдимият на пострадалата в интервала от 01.30 до 02.00 часа си кореспондират и с научните изводи направени по втората комисийна съдебно медицинска експертиза / л. 166 от д.п./.  Така от данните при аутопсията на тялото на Н. е установено, че кръвонасядането с оглед неговата форма и размери 4-5 см е следствие от удар с твърд предмет с ограничена площ, което би могло да е ръка. От друга страна напълно се изключва възможността за падане на пострадалата върху по-широка повърхност, поради липса на травми в други участъци от тялото, както и предвид мястото, където е локализиран кръвоизлива. Не на последно място не се установяват обективни данни пострадалата да е паднала върху твърд ръбест предмет, доколкото при силата на такъв удар неминуемо биха нанесени и допълнителни травми върху външната страна на главата, каквито не се установяват при аутопсията. Най-вече тук следва да се акцентира върху извода, че времетраенето от момента на нанасянето на ударите / по начина описан от свидетелите с тайна самоличност/ и до настъпването на смъртта на Н. съответстват на времето за образуването на „остър хематом”, какъвто е установен при аутопсията. Този извод вещите лица при втората комисийна експертиза са направили въз основа на целия събран доказателствен материал, като дават категорично заключение, че времето на нанасяне на удара, в кумулативна обвързаност и с интензитета на нараняването / 4-5 силни юмручни удара / и алкохолното опиянение, в което се е намирала Н. съответства и си кореспондира с установеното време за развитие на острия субдурален хематом, данни за което се черпят от момента на намиране на трупа и съдържанието на карбоксихемоглобин в кръвта. В този смисъл съдът приема за безспорно установено, че средната телесна повреда представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота е причинена на И. Н. от подсъдимия И.М.. Следва да се отбележи, че от безспорният доказателствен материал по делото се установява, че до напускането на дискотека „ ***” пострадалата е била в добро здравословно състояние, няма е никакви признаци за физически дискомфорт и едва при напускането на заведението е споделила, че не се чувства добре. Същевременно подсъдимият е бил лицето, което я е отвело до жилището на ул. *** ,  където в последствие е настъпила смъртта й. По делото не се събират никакви данни, които могат да създадат дори и малко съмнение относно механизма на причиняване на черепно мозъчната травма, като предхождащо падане или друга симптоматика. Нещо повече, дори при извършената ре-утопсия не се установяват никакви охлузвания или насинявания, които биха могли да сочат на друг механизъм на причиняване на увреждането. Следва да се отбележи, че от свидетелските показания се налага извода, че на 24 март 2007 година пострадалата практически не е оставала сама, като първо е била със св. П. П. и П. Т., след това в дома си, където е била и майка й – св. Г.Н. и сестра й В. Н., в последствие е срещнала св. Р. Х., а от около 21.30 часа се е намирала в ресторант „ ***” с множество други лица и никой от присъстващите в показанията си не сочи на особеност в здравословното състояние на пострадалата, напротив последната била весела и жизнена, като едва след напускането на дискотеката започнала да се оплаква, че не се чувства добре.

От друга страна от съдебно медицинските експертизи, които в тази си част са абсолютно непротиворечиви, се налага извода, че именно черепно мозъчната травма е станала причина за настъпването на последващата смърт на И. Н.. Малкото съдържимо количество на карбоксихемоглобин в кръвта – 10% изключва възможността смъртта да е причинена от вдишването на въглероден окис, но пък дава основание за извода, че към момента на възникване на пожара пострадалата е била все още жива, но в терминално състояние и с неефективно дишане.  В този смисъл съдът приема, че е налице причинна връзка между причинената от подсъдимия средна телесна повреда на И. Н. и настъпилата в последствие смърт.

Субективната страна на престъплението по чл. 124 НК, обхваща две форми на вината - умисъл към по-близкия и по-лек резултат /телесната повреда/ и непредпазливост към по-отдалечения и по-тежък резултат /смъртта/. В този смисъл съдът приема, че при нанасяне на средната телесна повреда подсъдимият М. е действал при форма на вината пряк умисъл, като лицето, чиято наказателна отговорност се претендира е съзнавал обществено опасния характер на действията си спрямо физическото здраве на Н., предвиждал е обществено опасните последици и е допускал тяхното настъпване. В съдебната практика / Решение № 441/2001 по н.д. 389/2001 на ВКС / се застъпва становището, че умисълът за причиняване на средна телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смърт следва да се извлича от поведението на дееца, в което се обективира отношението му към увреждането и последиците, а не от субективната му преценка относно деянието и резултата. За тази преценка следва да се вземат предвид интензивността на нападението, средствата, с които е действал извършителя, броят и силата на ударите и уязвимостта на мястото, върху което са нанесени. Общоизвестно е, че удари в областта на главата са изключително опасни за здравето и могат до доведат до увреждане на мозъка. Действията на подсъдимият безспорно са целели настъпването на такъв резултат, които извод се извежда от цялостното му поведение по време на нанасяне на ударите. Подсъдимият М. е държал пострадалата за косата, така че да не може да се съпротивлява или отклони мястото, където е възнамерявал да й нанесе удар. Неколкократните удари в едно и също место в областта на главата, сочат на целенасоченото взето решение от страна на извършителя да причини травма именно в този жизнено важен орган от тялото на пострадалата.

По отношение на смъртта на И. Н., подсъдимият И.М. е действал при форма на вината несъзнавана непредпазливост, тъй като не е желаел нейната смърт, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Безспорно подсъдимият е възприел вече достатъчно тежкото състояние на И. Н., когато последната е споделила, че не се чувства добре. В същото състояние е била, когато М. ***, където я оставил, за да се присъедини отново към компанията си. Действително от данните по делото е видно, че пострадалата е била в средна степен на алкохолно опиянение, което също е повлияло на общото й състояние като координация на движенията, но това обстоятелство е следвало още повече да мотивира подсъдимото лица да прояви нужната доза предпазливост към здравето на пострадалата, най-малкото поради факта, че напълно е осъзнавал действията си по повод насените удари в областта на главата на пострадалата в един твърде неотдалечен предхождащ момент. Относно тежкото състояние на пострадалата към момента, когато е била изоставена от подсъдимият сочат и обстоятелствата, че последната дори не се е съблякла или събула обувките си, доколкото сутринта е намерена именно така в обгорения фотьойл.

На последно място, съдът приема, че деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимият И.Н.М., е извършено при условията на опасен рецидив. Това се установява от данните за осъжданията на подсъдимият  изложени в свидетелството за съдимост. Деянието, предмет на настоящето наказателно производство, е извършено преди изтичане на сроковете по чл.30 от НК, като М. е осъждан поне два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на последните не е отлагано по реда на чл.66 от НК. С оглед на това съдът приема, че деянието, за което е повдигнато обвинение на И.М. покрива критерия на чл.124 ал.ІІІ от НК, като съставлява „ опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.І от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимият И.Н.М. за извършеното от него престъпно деяние осъществяващо състава на чл.124 ал.ІІІ пр.ІІ във връзка с ал.І във връзка с чл.29 ал.І б”а” и б”б” от НК, съдът на първо място взе предвид санкционният режим към датата на извършване на деянието, където се предвижда наказание „ лишаване от свобода” от три до десет години. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.ІІ от НПК и признанието от страна на подсъдимият изцяло на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, наказанието следва да бъде индивидуализирано по вид и размер в съответствие с изискванията на чл.58а от НК. Доколкото деянието е извършено на 24 срещу 25 март 2007 година, то безспорно за подсъдимото лице по-благоприятния Закон е редакцията на чл.58а от НК / ДВ бр.27 / 2009 година/.  Тъй като в разпоредбата на чл.124 ал.ІІІ от НК не се предвижда алтернативност на наказанията, които могат да бъдат наложени на виновното лице, то съдът при спазване изискванията на чл.58а / ДВ бр.27/2009 / следва да определи наказание при хипотезата на чл.55 ал.І т.1 от НК. Съдът приема, че индивидуализацията на наказанието по алгоритъма посочен по-горе е най-благоприятен за дееца, като е съобразен с правилото на  чл.2 ал. ІІ от НК.

Признанието на фактите по чл. 371 т. 2 НПК сторено от подсъдимият И.М. в кумулативна даденост с визираната в чл. 372  ал. ІV от  НПК преценка на съда за доказателствена обезпеченост, предпоставя съблюдаване на правилата на съответната особена процедура по Глава  ХХVІІ от НПК. Нормата на чл. 373 ал. ІІ НПК императивно предписва прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 55 ал.І т.1 НК, в конкретния случай и във връзка с чл.58а / ДВ бр.27/2009/  без оглед на посочените в последната основания. При определяне на санкционните последици по вид, размер и начин на изпълнение в рамките на чл. 55 НК се преценяват всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и личната опасност на дееца. На първо място, съдът приема, като изключително отегчаващо вината обстоятелство данните за многократните предходни осъждания на подсъдимият М. / вън от тези, които имат пряко отношение към правната квалификация на деянието при хипотезата на чл.29 ал.І от НК/. Явно, че наложените на М. множество наказания по никакъв начин не са изпълнили превъзпитателната си роля, като напротив подсъдимият към датата на деянието вече може да бъде характеризиран като личност с утвърдени престъпни навици и модел на поведение. В тази насока видно от свидетелството за съдимост подсъдимият е осъждан за престъпления насочени срещу личността и физическото здраве на хората, което само по себе си сочи, че по никакъв начин М. не е преосмислил поведението си в обществото и най-вече зачитане на исконното право на чуждата лична неприкосновеност.

В обсега на релевантните фактически данни за личността на подсъдимия, безспорно съдът следва да вземе предвид и  процесуалното му поведение в хода на наказателното производство, обективизирано  и чрез направеното от него признание на фактите. Последното обаче следва да се оценява с оглед на характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната истина. В този смисъл съдът приема, че разкриване авторството на деянието е изцяло следствие от ефективната дейност на компетентните разследващи органи. Волеизявлението по чл.371 т.2 от НПК направено от подсъдимият М. е формалното и не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, доколкото благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона / чл. 373 ал. ІІ НПК/.

На следващо място, съдът приема, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, което обстоятелство от своя страна също следва да се възприема като отегчаващо вината. От данните по делото се налага извода, че пострадалата И. Н. явно е имала доверие на подсъдимият, емоционална връзка, която допълнително е създавала у последната сигурност за отношението на подсъдимият към нея. Въпреки това обаче, М. й е нанесъл удари в главата, като няма данни това му поведение да е провокирано по някакъв начин от пострадалата. Не на последно място, като лично се е уверил в тежкото й състояние, И.М. я е изоставил в жилището сама, без да прояви заинтересованост относно здравословното й състояние. Жертва на противоправните действия на подсъдимият е станал млад човек – двадесет годишна девойка, чийто живот е приключил трагично и нелепо. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита и вида на нанесената телесна повреда, а именно черепно мозъчна травма, която във всеки един случай при липса на компетентна лекарска намеса има летален изход.

Съдът не констатира никакви смекчаващи вината обстоятелства както във връзка с деянието, така и най-вече с оглед личността на подсъдимият.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, приема, че целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК могат да бъдат постигнати единствено чрез налагане на максимално допустимото наказание, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, като съблюдавайки правилата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в ЗАТВОР.

По отношение на предявените граждански искове от страна на Г. П. Н. и Г.Й.Н., то съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Гражданските искове са своевременно предявени преди откриване на съдебното следствие по НОХД 474 / 2007 година по описа на Окръжен съд Плевен, респективно са били приети за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство. С оглед последвалото възобновяване на производството с Решение № 438 от 12.01.2011 година по н.д. 396/ 2010 година по описа на ВКС делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционният съд от стадия на съдебното заседание. Предвид на това, настоящата инстанция приема, че Г. П. Н. и Г.Й.Н. са конституирани като надлежни страни – граждански ищци и в този смисъл за съда е възникнало задължението, като се произнася по въпросите визирани в разпоредбата на чл. 301 от НПК да стори това и относно основателността и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в следствие на деянието, за което е призната вината на подсъдимият И.М..

При обсъждането на въпроса относно основателността на гражданската претенция на първо място следва да се посочи, че всички елементи от наказателната част на присъдата рефлектират пряко върху обезщетението за неимуществени вреди, наред вече със специфичните обстоятелства, касаещи личността на деликвента. Целта на претенцията е, че тези суми следва да обезщетяват ищците за неимуществените вреди - прискърбие и душевна болка от смъртта на тяхната дъщеря, с която са имали близки отношения, полагали са грижи за отглеждането й и са я загубили в разцвета на житейският й път на двадесет годишна възраст. Като относим към определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид и факта, че загубата е настъпила внезапно и има шоков характер за ищците – родители на пострадалата И. Н.. Прилагайки общия принцип за присъждане на обезщетение по справедливост отразен в разпоредбата на чл. 45 във връзка с чл.52 от ЗЗД, при кумулативната преценка относно тежестта на деянието и понесените страдания от страна на най-близките на починалата, съдът приема, че исковите претенции са основателни до размера на 80 000 лева за всеки един от ищците. С оглед на това и на основание чл. 52 във връзка с чл.45 от ЗЗД подсъдимият И.Н.М. следва да бъде осъден да заплати на гражданският ищец – Г.П.Н. ***, ЕГН ********** сумата от 80000 лв. /ОСЕМДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА/, ведно със законната лихва считано от датата на деянието– 25.03.2007 и до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият следва да бъде осъден на основание чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД да заплати на гражданският ищец - Г.Й.Н. ***, ЕГН ********** сумата от 80000 лв. /ОСЕМДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА/, ведно със законната лихва считано от датата на деянието и до окончателното изплащане на сумата. За разликата до 100 000 лева исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

При този изход на производството на основание чл. 189 ал.ІІІ от НПК подсъдимият И.Н.М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен сумата от 570 лева, представляваща деловодни разноски от досъдебното производство и по сметка на Плевенски окръжен съд сумата от 397 лева – деловодни разноски по съдебното производство. Подсъдимият на основание чл.189 ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд сумата от 6400 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове. На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия И.Н.М. следва да бъде осъден да заплати на Г.П.Н. и Г.Й.Н. сумата от 1150 лева, представляваща възнаграждение за повереник.

При горните съображения, Плевенският окръжен съд постанови присъдата си.

 

 

 

 

15.02.2011                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :