Р Е Ш Е Н И Е
№
27.11.2015г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№3339/2012г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание
чл.27, ал.1, вр.чл.30, ал.1 и по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
П.П.А., против В.Г.Б., с която
се твърди, че ищцата П.А. е наследник по закон
на *** П.А.. Твърди се, че през
2007г. , насл. *** А., е продала на ответника Б., недвижим имот- АПАРТАМЕНТ ***, находящ
се в гр. ******.; договорът е обективиран
в н.а. № 88, н.д. № 452/2007г на Нотариус ***. Твърди се, че волята
на продавача- насл. *** А., е била опорочена, тъй като е формирана при заплашване, като съвкупност от физически действия-
ограничаване възможността на *** А. да се
придвижва свободно в пространството, и психически такива, чрез отправянето
на заплахи за живота и здравето
й. Моли съдът да постанови решение,
с което да унищожи договора за покупко- продажба,
обективиран в посоченият по- горе нот.
акт, като сключен при порок във волята
на прехвърлителя- а именно при заплаха.
Заедно с това, при условията
на евентуалност, е предявен иск с правно основание чл.87, ал.23 от ЗЗД, за разваляне
на договора за покупко- продажба,
поради липса на реално изпълнение
от страна на купувача-отв. Б., като се
твърди, че същият не е заплатил
продажната цена.
В срока за отговор, отв. Б., чрез адв.
И. Н., изразява становище за неоснователност на предявеният иск, като твърди,
че насл. *** А. е била в пълно
и ясно съзнание за извършваното от нея действие.
Оспорва се и твърдението, че по сделката не са
плащани пари.
По делото, с определение № 2903/14.07.2015г,. като съищец
е конституиран Е.И.К.-наследник
на *** А. по завещание. Съдът намира, че определение № 2903/14.07.2015г, с което по делото е
конституиран Е.И.К.-наследник на *** А. по завещание, следва да бъде отменено
от съда, който го е постановил, на основание чл.195, ал.1 от ГПК- поради
грешка. Съдът намира, че в случая неправилно е оставил без движение ИМ, и е дал
указания за предявяване на иска от страна на лице, което не е заявило своите
права със самата ИМ. Видно от приложеното по делото, гр.д.№ 1361/2012г по описа
на ПлРС, по
което Е.К. е ищец, въз основа на саморъчно универсално завещание, се
установява, че завещанието е обявено с
протокол за обявяване на завещание от дата 12.03.2010г., по молба на К.. Съдът
намира, с оглед на характера на завещанието- като универсално такова, Е. *** е
придобил качеството на наследник на *** А.. С оглед на датата на обявяване на
завещанието, съдът намира, че К., е имал правната възможност да заяви
своите права пред съда, още повече, че същият е ищец по посоченото дело за
прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба, предмет и на
настоящия съдебен спор. Съдът намира, че в случая е допуснал грешка, като е
конституирал страна-ищец в
производството, която следва да бъде поправена по предвиденият от закона
процесуален ред-чл.195, ал.2 от ГПК. Поради това, определение №2903/14.07.2015г.,
следва да бъде отменено от настоящия съд, а производството по делото, спрямо
ищеца Е.К.- прекратено.
Съдът, с определение №3311/01.09.2015г.,
е приел, че е сезиран с иск с правно основание
чл.27, ал.1, вр. чл.30, ал. 1 от ЗЗД- за унищожаване на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в н.а. № 88, н.д. №
452/2007г на Нотариус ***.,
поради съществуващ порок във волята
на продавача-*** А.- поч., като формирана при условията на заплаха., и при условията
на евентуалност- иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД- за разваляне на
договора, поради неизпълнение от страна на купувача.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира
за установено следното:
Съдът намира, че определение №
2903/14.07.2015г, с което по делото е конституиран Е.И.К.-наследник на *** А.
по завещание, следва да бъде отменено от съда, който го е постановил, на
основание чл.253 ал.1 от ГПК- поради грешка. Съдът намира, че в случая
неправилно е оставил без движение ИМ, и е дал указания за предявяване на иска
от страна на лице, което не е заявило своите права със самата ИМ. Съдът намира,
че в случая е допуснал грешка, като е конституирал страна-ищец в производството, която следва да
бъде поправена по предвиденият от закона процесуален ред-чл.253, ал.1 от ГПК,
като определението няма характер на преграждащо.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 88, нот. дело №452/2007г. на
Нотариус ***, насл. *** П.А., е продала на отв. В.Г.Б., следният недвижим имот АПАРТАМЕНТ ***, с
идентификатор 56722.661.832.1.14, находящ се в гр. ***, *** с площ от
41,76кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение №20, с площ от 3,16 кв.м.
и таванско помещение №13, с площ от 4,05 кв.м., за сумата от 18 366,60лв. Видно
от съдържанието на нот.
акт, прехвърлителката *** А., е запазила правото си
на безвъзмездно ползване, до края на живота си. В договора е посочено също, че
продажната цена е заплатена изцяло на продавача, в деня на подписването на нот. акт.
По делото се установява, видно от
приложеното удостоверение за наследници, че ищцата П.П.А.-
сестра, е единствен наследник по закон на насл. *** А.,
поч. 06.11.2009г.- акт за смърт № 0057/06.11.2009г.
на Столична община.
По делото се установява също, че
в полза на Е.К.- син на П.А., насл. *** А., е оставила саморъчно завещание, с което му е
завещала цялото си движимо и недвижимо имущество. При наличие на универсално завещание, в полза на
лице, което не е наследник по закон, съдът намира, че лицето придобива
качеството на наследник-чл.16, ал.1 от ЗНасл, имащо
право да получи имущството/наследството/ на
завещателя, без обаче да лишава наследника
по закон от това му качество. В случая, ИМ е предявена от наследника по
закон- П.А., против приобретателя по договора- В.Б.,
като процесуалната легитимация на страните следва единствено от правното
твърдение на ищеца. Процесуалната легитимация на ищеца, за разлика от
материалната такава, се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право. В случая, с ИМ се твърди, че ищецът П.А. е единствен наследник на насл. *** А., по закон, като конститутивният
иск, с правно основание чл.27, ал.1 от ЗЗД, за унищожаване на договора за покупко – продажба, е насочен против купувача по него, с
което са очертани както активната, така и пасивната процесуална легитимация на
страните, и които са налице към датата на подаване на ИМ. Съществуването на
наследник по завещание- Е.К., не води до отпадане с обратна сила на активната
легитимация на ищеца по ИМ. Отношенията между наследника по закон и наследника
по завещание, не са предмет на изследване в настоящето производство, респ. дали
наследника по завещание ще упражни правата си по него. В случая съдът намира, че
е налице правен интерес за воденето на настоящето дело, за наследника по закон,
доколкото при евентуалното уважаване на иска, имуществото ще се върне обратно в
патримониума на наследодателя. Следва да се отбележи
също, че в случая завещанието е представено по делото от страна на ответника, с
искане производството по делото да бъде прекратено, с което на практика са
предявени чужди права /на наследника по завещание/ пред съда, което е
недопустимо. Поради това, искането на
ответника Б., чрез адв. Ив. Н., за прекратяване на
производството по делото, като предявено от ненадлежна страна, е неоснователно,
и искът следва да бъде разгледан по същество.
По иска с правно основание чл.27,
ал.1, вр. чл.30, ал.1 от ЗЗД.
По делото, с отговора на ИМ , от
страна на ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност, спрямо
иска за унищожаване на договора. По изричната разпоредба на закона- чл.32, ал.2
от ЗЗД, давността е тригодишна, като започва да тече-в случая- от преставане на
заплашването. С оглед на особеностите на настоящето производство- като заведено
от наследник на лицето, чиято воля се твърди, че е опорочена, съдът намира,
че наследникът може да упражни правото
на иск, в рамките на неизтеклата част от срока за наследодателя. Видно от
приложената с ИМ жалба от насл. *** А. до ОП- ***, същата
е депозирана на дата 28.08.2009г, като
именно към тази дата, съдът намира, че следва да бъде изчислявана давността. С
оглед на предвиденото от закона, именно към
дата, следва да се приеме, че
заплашването е престанало. С оглед на това, съдът намира, че настоящият
иск, предявен на дата 29.05.2012г. , не е погасен по давност.
По делото, във връзка с
твърденията в ИМ, са разпитани свидетелите *** *** и ***, от показанията на
които се установява следното: св. *** посочва, че е съсед на Е.К. ***- живеят в
една къща, и познава насл. *** А., след като К. /неин
племенник/ я е докарал в София, през 2009г. Свидетелят посочва, че знае,че А. е
живяла преди това в гр. ***, в дома си-в жилището, което е продала; посочва
също, че не знае къде е живяла наследодателката през
2007г. Свидетелят посочва също, че когато А. ***, му е споделила, че е
била заплашвана от Б. и е била
възпрепятствана да говори по телефон. Св. *** посочва, че знае, че насл. А. е успяла да се свърже с племенника си /Е. К./, от телефон на съседи, тъй като на
телефона в дома й, кабелът е бил откъснат. Свидетелят посочва също, че А. е носила очила, имала е глаукома, а също,
че не е могла да излиза много. Св. Е. *** – роднина по сватовство на Е.К.,
посочва, че е идвала гости на насл. А., но конкретно за периода 2007-2009г, не е идвала
често, като по- късно посочва, че след
2007г., не е идвала изобщо. Свидетелката посочва, че знае, че през лятото на
2009г, насл. Т. А. се е обадила на своя племенник-Е. К.,
от телефон на съседите. След това, той е отишъл и е докарал леля си в София.
Свидетелката посочва, че е чула лично от *** А., че е заплашвана с убийство от
някакъв мъж. Свидетелката посочва, че
знае, че телефона на насл. *** А. бил взет; посочва също, че е била подвижна, и
с помощта на бастун е можела да излиза. Свидетелката посочва, че не знае дали насл. А. е живяла с този мъж /ответника/ и не знае, дали са
имали връзка.
По делото като свидетел е
разпитана ***, която посочва, че с насл. *** А. са
били съседи и близки познати.; ходели са си на гости. Св. *** посочва, че насл. *** А. и отв. В.Б., са
живеели на съпружески начала, в дома на А.. Свидетелката посочва, че двамата са
имали връзка от 2006г. Свидетелката посочва, че
*** А. е споделила, че е продала жилището си на Б., без да е посочвала
причини за това. Св. *** посочва също, че отв. В.Б.
през 2009г. е започнал да се оплаква, за влошени взаимоотношения и обвинения от
страна на ***. Свидетелката посочва също, че не е чувала от ***, да споменава
своя сестра и племенник. Свидетелката посочва също, че насл. А. е била
подвижна, като не е виждала с едното око.
По делото, като доказателство са
представени- жалба от насл. *** А. до ОП- ***, и
постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр.2049/2009г
по описа на ОП-***.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
За да бъде
основание за унищожаване на договор, по смисъла на чл.30, ал.1 от ЗЗД,
заплашването следва да проявява следните елементи, от фактическият му състав:
упражняването на натиск-чрез психически или физически действия, довел до
възбуждане на основателен страх у наследодателката *** А., с оглед на личността й, и наличието на причинно – следствена връзка
между заплашването, предизвикания страх и извършването на процесната
сделка- продажбата на притежаваният от насл.- А.
недвижим имот. Съдът с определение № 3311/01.09.2015г, е дал конкретни указания
на ищеца в тази насока. Съдът намира, с оглед на събраните по делото
доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, че не се установява по
категоричен начин фактическият състав на заплашването по смисъла на чл.30, ал.1
от ЗЗД, което да обоснове основателност на предявения иск. По делото не се
събраха доказателства за наличие на действия от страна на отв.
Б., към датата на подписване на договора за покупко- продажба-01.06.2007г., и
периода преди това, които да са насочени към възбуждането на основателен страх
у наследодателката *** А., от една страна, и от
друга-факта на възбуждането на такъв основателен страх, с оглед на нейните
интелект, воля, възраст и обстановка, доколкото преценката е изцяло субективна. Показанията на св. *** *** и *** касаят
периода след идването на насл. *** А. ***, през
лятото на 2009г. Касае се за период от две години, през който наследодателката е живяла в
процесния имот, и до есента на 2009г, няма
данни за влошено здравословно състояние.
Видно от представените, по гр.д.№ 1361/2012г на ПлРС,
приложено към настоящето дело, писмени доказателства- епикризи,
се установява, че здравословното състояние на наследодателката
се влошава от лятото на 2009г, като първата епикриза
е от 21.08.2009г; в същата епикриза като минало заболяване
е посочена само глаукома. По делото не са събрани никакви доказателства, освен
показанията на посочените свидетели, които да установяват действията на
ответника, описани в ИМ, като външен израз на психическото заплашване- лишаване
от достъп до телефон, контакти с близки хора, вземане на очилата, от които тя
се нуждае. И двамата свидетели посочват,
че насл. Т. А. се е свързала със своя племенник- Е.К.
по телефон на съседи, както и факта, че
същата е била подвижна. Следва да се отбележи, че по делото не се
установява племенникът да е търсил по някакъв начин своя леля- *** А., преди тя
да го потърси през лятото на 2009г. Св. *** също посочва, че за периода 2007-2009г., не е идвала на гости
на насл. *** А.. И двамата сводетели
посочват, че темефона на А. е бил прекъснат, без
реално някой от тях да е посещавал дома й, и да установил лично това. По делото
не се събраха доказателства за съществуването на страх у насл.
*** А., като резултат на действията на Б., който да е решаващият мотив за
сключването на сделката. Следва да се отбележи също, че по делото се установиха
факти от личния живот на наследодателката- а
именно, че същата е живяла на съпружески
начала с отв. Б., съобразно показанията на св. ***.
С оглед на гореизложеното, искът с правно основание чл.30, ал.1, вр. чл.27, ал.1 от ЗЗД, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По иска
с правно основание чл87, ал.3 от ЗЗД.
С оглед
изхода по главния иск, следва да бъде разгледан по същество предявеният
евентуален иск за разваляне на договор, поради неизпълнение от страна на
купувача- ответник В. Б.. В ИМ, от страна на ищеца, се твърди, липса реално
изпълнение от страна на купувача, като уговорената продажна цена не е платена.
Съдът с определение № 3311/01.09.2015г, е разпределил доказателствената тежест
по този иск, като е указал на купувача по договора- отв.
В. Б., че негова е тежестта да докаже факта на изпълнение на задълженията си по
договора и плащането на цената по него, доколкото се касае до двустранен
договор.
Видно от съдържанието на
приложеният по делото нот. Акт № 88, нот. дело №452/2007г. на
Нотариус ***, в т. 2 от същият е посочено, че В.Г.Б., купува от *** П.А.,
процесният недвижим имот, за сумата от 18366,60лв.,
която сума, купувачът е платил изцяло на продавача в деня на подписването на нот. Акт. Съдът намира, че нотариалният акт, в частта му,
отразяваща действието по плащане на цената по договора, като изявление на
Нотариуса, няма характер на официален документ, и няма обвързваща материална
доказателствена сила, а съставлява частен свидетелстващ документ. Законът- ГПК-в
чл.569 от ГПК, изрично е очертал пределите на удостоверителната компетентност
на Нотариуса, сред които не попада плащането на цената по договора. В случая
обаче, е налице подписване, от страна на продавача по договора- насл. *** А., на нотариалният акт, с това му съдържание,
поради което съдът прима, че документът, в тази му част има материална
доказателствена сила против продавача, в т.ч. и срещу неговите универсални
правоприемници /наследници/, доколкото обективира
неизгодни за страната факти-в случая на получаване на сумата. Въз основа
на доказателствената сила на
нотариалният акт като официален свидетелстващ документ, съдът приема за
установени следните факти: че лицата, посочени в акта са се явили лично, че
изявлението на Нотариуса е именно такова, каквото е отразено в акта, и че
лицата са направили отразените в акта изявления-
в т.ч. и за плащането на цената, но и реално осъщественият факт- плащането. В
случая не се оспорва, че изявлението на страната- продавач, обективирано
в нотариалния акт, е направено, поради което производство по чл.193 от ГПК не е
необходимо да бъде откривано, а е налице оспорване съдържанието на документа,
по смисъла на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК /Решение № 173/27.07.2010 г., по гр.д. №
5166/2008 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за
разваляне да договора за покупко-продажба, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. По делото не се събраха категорични доказателства, за опровергаване
на съдържанието на нот.
Акт, в частта му , в която е посочено,
че по договора има извършено плащане, при отчитане на посочените по-
горе особености. Следва да се отбележи,че представената то делото жалба от насл. *** А., до ОП- ***, описана по- горе, има характер
на частен свидетелстващ документ, който
има само формална доказателствена сила- или че изхожда именно от лице, посочено
като негов автор, но не и материална доказателствена сила, тъй като в него се
удостоверяват само изгодни за издателя факти.
С оглед на
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от тях разноски, в размер на 830лв. съдът намира, че в случая не са
налице основанията по чл.78, ал.5 от ГПК, за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Съдът намира,
че в случая, възнаграждението е изчислено съобразно цената на иска, която е в
размер на данъчната оценка-25189,20лв., и съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл.253 от ГПК,
ОТМЕНЯ определение № 2903/14.07.2015г.,
с което по настоящето гр.д. 3339/2012г на ПлРС, е
конституиран като съищец Е.И.К., ЕГН **********,
поради ГРЕШКА и прекратява
производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от П. *** А., ЕГН ********** ***, против В.Г.Б., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.27, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от ЗЗД, за УНИЩОЖАВАНЕ на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 88, нот. дело №
452/2007г. на
Нотариус ***, а именно: АПАРТАМЕНТ ***, с идентификатор
56722.661.832.1.14, находящ се в гр. ***, *** с площ от 41,76кв.м., заедно с
прилежащите му избено помещение №20, с площ от 3,16 кв.м. и таванско помещение
№13, с площ от 4,05 кв.м., поради
съществуващ порок във волята на
продавача *** П.А.- поч. поч.
06.11.2009г.- акт за смърт № 0057/06.11.2009г. на Столична община, като формирана при условията на заплашване, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от П. *** А., ЕГН ********** ***, против В.Г.Б., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за РАЗВАЛЯНЕ на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 88, нот.
дело № 452/2007г. на
Нотариус ***, а именно: АПАРТАМЕНТ ***, с идентификатор
56722.661.832.1.14, находящ се в гр. ***, *** с площ от 41,76кв.м., заедно с
прилежащите му избено помещение №20, с площ от 3,16 кв.м. и таванско помещение
№13, с площ от 4,05 кв.м., поради
НЕПЛАЩАНЕ на
продажната цена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ищеца П. *** А.,
ЕГН **********, с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК, за намаляване на
адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ответника, поради
прекомерност, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, П. *** А., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Г.Б., ЕГН **********,***
сумата 830лв-съставляваща направени
по делото разноски.
Решението, в частта с която е
отменено определението, с което е конституиран като съищец
в производството Е.И.К., и е прекратено производството по делото, в тази му
част, има характер на определение, и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
В останалата му част РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: