Решение по дело №1535/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 12.08.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова                                                     

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1535 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение от 27.09.2017год., постановено по гр.дело №61321/2014г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в е допуснато извършването на съдебна делба между Р.П.П., Д.Д.С. и Н.П.Ч. на недвижим имот, представляващ апартамент без посочен номер по документ за собственост, а съгласно схема от АГКК №14, находящ се в гр.София, бул.„*********, стар административен адрес            бул.„*********, в южния ъгъл на четвъртия етаж, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, главно и черно антре, килерче и балкон, с площ от 134 кв.м., при граници по документи за собственост: отдолу- дружество „Витоша”, отгоре- инж.П., юг- бул.„Евлоги Георгиев”, запад- двор, север- К.М., изток- А.К., заедно с избено помещение №12 с площ от 8,20 кв.м., при граници по документи за собственост: общ коридор, изба №11, З., бул.„Евлоги Георгиев”, заедно с таванско помещение с площ от 9,20 кв.м., при граници бул.„Евлоги Георгиев”, С.О., общ коридор, отдолу- Б. М.С., заедно с 36/570 идеални части от общите части на сградата, като описаният апартамент е самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.106.120.1.14 по кадастралната карта и кадастрални регистри, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.106.120  със      съседни        самостоятелни        обекти           в сградата на същия етаж: 68134.106.120.1.15, 68134.106.120.1.13,          под     обекта 68134.106.120.1.11,          над обекта 68134.106.120.1.17, заедно с 36/570 идеални части от дворното място, съставляващо по документ за собственост урегулиран поземлен имот, идентичен с парцел III в квартал 549 по плана на град София, местност „Центъра“, целият с площ от 480 кв.м., при граници по документ за собственост: инж. М., наследници на генерал Д., инж.Б.Н., С.Д.и бул.„Евлоги Георгиев“, който парцел е с идентификатор 68134.106.120 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с отразена площ 838 кв.м., при квоти: 3/8 ид.ч. за Р.П.П., 3/8 ид.ч. за Д.Д.С. и 2/8 ид.ч. за Н.П.Ч..

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от Н.П.Ч.. Жалбоподателят поддържа, че притежаваният от него дял в процесния имот не е 2/8 (1/4), а 1/3. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал както нарушение на съдопроизводствените правила, така и нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в частта относно определените от съда квоти и делбата да бъде допусната при квоти 1/3 за него и 2/3 общо за останалите съделители (по 1/3 за всеки от тях).

Въззиваемите  Р.П.П. и Д.Д.С. чрез процесуалния си представител в проведеното по делото открито съдебно заседание оспорват въззивната жалба. Молят решението на СРС да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. В случая първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от жалбоподателя нарушение на съдопроизводствените правила- несъобразяване с представеното по делото влязло в сила решение по гр.д.№3043/2011г. на СГС, ІІВ въззивен състав, предвид естеството на правния спор по последното дело и пределите до които се разпростира силата на пресъдено нещо. Както правилно е отбелязано в обжалваното решение, към момента на настъпване на смъртта на Н.П. (закупил процесния имот през 1960г. по време на брака си с Д.П.) на 08.10.1982г. е действал СК от 1968г., съгласно който при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите, преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия съпруг в общото имущество, когато наследява с деца на починалия, т.е. ½ идеална част от процесния имот е станала собственост по наследяване на децата на починалия Н.П.- Б.Н.П.и В.Н.П., по ¼ за всеки от тях. Доколкото е установено, че само по отношение на В.Н.П. реституционно производство не е провеждано, то именно неговата ¼ идеална част е наследена след смъртта му на 25.03.2008г. от единствения му наследник- сестра му Буря Петкова, а след нейната смърт на 18.06.2013г.- от жалбоподателя и единствен наследник Н.Ч.. По отношение на останалите ¾ идеални части от имота е успешно проведено реституционно производство по чл.7 ЗВСОНИ, въз основа на което производство ответниците по жалбата се легитимират като собственици на въпросните идеални части.

Видно от гореизложеното, обжалваното решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят Н.П.Ч. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата Р.П.П. сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено от жалбоподателя.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.09.2017год., постановено по гр.дело №61321/2014г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в.

ОСЪЖДА Н.П.Ч. с ЕГН********** да заплати на Р.П.П. с ЕГН********** сумата от 3000 (три хиляди) лева - разноски във въззивното производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/