О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 250
гр. ПЛОВДИВ 28. 07.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от 28. 07. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 377 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 267 ГПК.
Повод за образуване на настоящето
дело е изходяща от „М.“ ООД, ***
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 120/2019 г. по описа на
ПОС решение в частта, с която „М.“ ООД, *** е осъдено да заплати на „М....“ ЕООД, ЕИК ..., гр. Пловдив сумата 11 448 лв., представляваща аванс
по неизпълнен договор сключен между същите страни на 23.10.2018 г. с
предмет „Подготовка на проектно предложение и управление на проект „Създаване
на научно-приложен институт за повишаване на знанията в областите, свързани с
изследване на околната среда в Рило-Родопския масив към фирмата М...“, ведно
със законната лихва върху посочената сума от завеждане на исковата молба на
15.02.2019 г. до окончателното плащане.
В жалбата са изложени съображения
за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поискана
е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.
В жалбата са изложени и доводи за
неправилни действия на съда свързани с отказ да се събират поискани от страните
доказателства. В тази връзка е отправено
искане за поставяне на допълнителна задача на вещото лице, както и за
назначаване повторна експертиза по въпросите, за които е било изготвено заключението.
Поискано е издаване на съдебно удостоверение, като са представени и
нововъзникнали писмени доказателства.
Въззиваемата страна не е изразила
становище по същата.
По повод отправените
доказателствени искания е нужно да се спомене , че с определение от 26.06.2029
г. /стр. 217/ от делото на ПОС съдът е указал на вещото лице, че следва да
изготви заключението си след осъществен достъп електронния портал съдържащ
информация за изпълнение на процесния проект. Указано е и че проверката на
информацията съдържаща се в портала следва да се извърши в присъствието на
двете страни.
Заключението по делото обаче е
изготвено без да се осъществи достъп до този портал и в тази връзка ответникът в заседанието по
приемането му на 18.11.2029 г. е поискал то да се допълни като се дата отговор
на въпросите по поставената му задача изискващи проверка на информацията
съдържаща се в портала.
По повод на това искане съдът първоначално
е задължил ответника да представи копие от всички документи намиращи се в този
портал.
В последствие по повод възражение
на самото вещо лице за конфедициалност на същите и нужда от съгласие на бенефициента
за проверката им е отменил определението си и е отказал допълване на задачата. Отказано
е и допускане на повторно експертиза. Тук за яснота е нужно да се спомене, че
такава е поискана на база направени от експерта изводи в заключението, ищецът умишлено бил поставен в губеща
позиция.
По повод на тези доказателствени
искани следва да се посочи, че отказът за назначаване на повторна експертиза
като краен резултат е правилен с оглед на факта, че оспорването на същата е
базирано на посочените по- горе констатации. Те обаче са единствено от
компетентността на съда, а не на вещото лице, т.е. изводите на същото не са
обвързващи съдията. Това от своя страна сочи, че отправеното искане за
назначаване на такава от ПАС следва да се остави без уважение.
Не така стоят нещата относно
искането за поставяне на допълнителна задача на вещото лице. Същата видно от
изложеното е наложителна, като за експертът не са налице пречки да осъществи
достъп до портала с оглед на факта, че ищецът бенефициент, а и ответника са
изразили съгласие за това.
Този достъп респеквитно следва да
се предостави от ответника, в присъствието на ищеца, като при неосигуряване на
такъв и неизготвяне на заключение ще са приложими правилата на чл. 161 от ГПК.
В хода на делото от страна на
ищеца е представена и приета изходяща от МОН информация. Ответникът е оспорил
същата и е заявил, че не е окончателна във връзка с проекта. По тази причина е
поискал да му се издаде удостоверение, което да му послужи пред Европейския
контактен център , защото това бил органът даващ окончателната оценка по проектите.
Съдът е отказал издаването му с
мотиви, че единственя орган в България, чрез който се осъществява връзка с ЕК за
процесния тип проекти е МОН и информация за хода на същите следва да се
получава от него. С оглед на този отказ ответникът е поискал от ПАС издаване на
такова удостоверение.
Искането според настоящия състав
е неоснователно по причина, че от данните по делото кординатор на проекти от
този тип е МОН и информация за хода на този тип проекти следва да се изисква
единствено от него.
Водим
от това съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА
изготвянето на допълнителна задача от вещото лице назначено по делото на ПОС,
д-р П.В.Н.-А., която да отговори на посочените във т. ІІ /стр. 10 на жалбата/,
абзац 1 от стр. 11 на жалбата, пет въпроса след осъществяване на предоставен от
ответника и то в присъствието на ищеца достъп до електронния портал съдържащ
информация за изпълнение на процесния проект.
Определя депозит по 400 лв.
вносим от жалбоподателя в 1 седмичен срок.
УКАЗВА на жалбоподателя
, че при неосигуряване на достъп по посочения по- горе начин за изготвяне на
задачата съдът ще приложи правилата на чл. 161 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането във въззивната жалба за назначаване на повторна експертиза, както
и това за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Е.Д.К.Ц.
Насрочва делото за 23.10. 2020 г.
от 10, 40 часа.
Да се уведомят незабавно вещото
лице и страните
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.